Под заглавие "Върховният съд на Републиканската партия", вестник "Ню Йорк таймс" констатира в редакционна статия, че стремежът за укрепване на политическия консерватизъм в най-висшата съдебна инстанция в САЩ идва на висока цена. "Случилото се вчера в Сената бе наглед нормална, добре установена процедура от американския конституционен ред - утвърждаване на кандидат, номиниран от президента, за вакантно място във Върховния съд. Но републиканците в Сената, които представляват малцинството от американския народ, изопачиха легитимността на съда с утвърждаването на дълбоко консервативния юрист Ейми Кони Барет с доживотен мандат само дни преди изборите, на които според анкетите тяхната партия ще претърпи голямо поражение", пише изданието "Предвид двете предишни номинации на президента Доналд Тръмп за членове на Върховния съд - Нийл Горсъч и Брет Кавано, подробностите от юридическия опит на Барет са по-малко важни, отколкото фактът, че тя бе миропомазана от консервативните активисти. Заедно със стотиците нови съдии в долните инстанции, назначени на вакантни места, които републиканците отказваха да запълнят през мандата на демократа Барак Обама, подборът на тези трима върховни съдии е част от проект, който да превърне съдилищата от щит срещу мнозинството, защитаващ правата на малцинството, в антидемократичен меч срещу популярно и прогресивно законодателство, като например закона за достъпно здравеопазване", заявява "Ню Йорк таймс". Според изданието целият процес е имал "привкус на невиждано лицемерие", защото републиканците са бързали да утвърдят съдията Барет само седмица преди националния вот в нарушение на принцип, който те шумно са отстоявали преди четири години. А отговорът на въпроса как ще гласува Барет на делата в съда се съдържа в трескаво скоростната процедура по нейното утвърждаване, продължава "Ню Йорк таймс". "Републиканците претендират, че тя не е твърд привърженик на забраната на абортите, към която те отдавна се стремят, но те предадоха самите себе си с агресивността на своя стремеж да я вкарат във Върховния съд. И преди да се състои гласуването в Сената в понеделник вечерта, през мандатите на републикански президенти са били назначавани 14 от последните 18 върховни магистрати. От половин век насам в съда мнозинство имат назначени от републиканци съдии, но сега тази висша съдебна инстанция е толкова консервативна, каквато не е била от 30-те години на миналия век", подчертава "Ню Йорк таймс". В заключение вестникът припомня твърдението на покойния върховен съдия Антонин Скалия, че "система на управление, която поставя народа в подчинение на комисия от деветима неизбрани юристи, не заслужава да бъде наричана демокрация". Вашингтонското издание "Хил" се пита дали Ейми Кони Барет ще осигури изборната победа на Тръмп и си отговаря, че предстои да видим доколко партийна ще стане американската правосъдна система. Изданието припомня принципа, че федерален съд не може да променя изборните правила през определен период преди изборите, защото това ще обърка гласоподавателите и ще създаде проблеми на изборната администрация. Принципът произтича от решение на Върховния съд от 2006 г. по дело Пърсел срещу Гонсалес и затова е назован Принцип на Пърсел. В началото на миналата седмица федералният Върховен съд с изравнени гласове - по четири "за" и "против" - остави в сила оспорено от републиканците решение на съд в Пенсилвания, което позволява да бъдат преброявани подадените по пощата бюлетини, които имат клеймо преди датата на изборния ден 3 ноември, но са пристигнали в изборната секция след тази дата. Това бе победа за демократите в щата, а в петък те удържаха още една съдебна победа там - щатският Върховен съд отхвърли единодушно претенция на щаба на Тръмп да бъдат сравнявани подписите на гласоподавателите върху изпратената по пощата бюлетина и заявката му за участие в изборите. Мотивът за решението на щатските висши магистрати беше, че в пенсилванското законодателство няма изискване за сравняване на подписи. "Хил" отбелязва, че Пенсилвания е ключов щат с 20 електорални гласа, който може да определи изхода от изборите. Там гласуваха вече над 1,4 милиона избиратели и е късно за промяна на изборните правила. Изданиоето подчертава обаче, че с влизането на Ейми Кони Барет в състава на деветчленния федерален Върховен вече няма възможност за блокиране на решение, освен ако тя не се въздържа. Но няма никакви основания да вярваме, че тя ще се въздържа, защото гласуването "въздържал се" е знак, че безпристрастността на съдията може да бъде поставена под въпрос. Макар че този уважаван принцип може да не я спре, заключава "Хил".
