Открийте ни и в

Общество

В българския Биг брадър на простащината

публикувано

на

Поредната агресия на Валери Симеонов освен искания за оставка предизвиква и някои размишления. Първо: хора като него – в България и по света – дойдоха на власт чрез брутално прекрачване на най-елементарни морални норми, които смятахме за самоочевидни. Сидеров атакува физически, а подобна проява този месец имаше и крайнолевият му колега Меланшон, обвинен в преразход на пари по време на изборите. Орбан обявява Сорос за демон, който движел либералите по света. В същото вярва и всеки уважаващ себе си привърженик на БСП. Тръмп пък нарича мексиканските мигранти с езика на Динко и Перата.

Нарочно давам примери от ляво и дясно – старите координати отстъпиха пред новата програма, която скромно наричат „рестарт на системата“. Ликвидиране на старите партии, анулиране на международни договори и ангажименти, отхвърляне на правила, закони, морални норми. Какъв е политическият смисъл от това на пръв поглед самоубийствено движение? Ето какъв: жадни за власт хора влизат в общественото полезрение; колкото по-голям е скандалът, толкова повече говорим за тях. Няма лоша реклама, нали така? Едва ли някой знае какво точно е вършил Валери Симеонов като шеф на демографската политика – позиция, очевидно създадена заради коалиционното му его. Затова пък няма месец, в който да не говорим за поредния скандал, който е натворил – застрояване на Пирин, връщане на пушенето, спиране на музикални уредби.

Новите политически бруталисти (моля да ме извинят едноименните архитекти) подменят сериозната политика с жестикулации като персонажи от един тотален Биг брадър, а ние, гражданите, превърнати в пасивна публика, седим и се възмущаваме и пак седим, и пак се възмущаваме, но все не спираме телевизора.

Новото от няколко години е, че в тази игра се включиха и теоретици. Започнаха да подават удобни научни термини, които политиците, разбрали-неразбрали, започват да размахват като бухалки. Просташките обиди, които нажежават публиката на Биг брадъра и увеличават гледаемостта, например бяха представени като борба с „политическата коректност“. Вярно, има такова нещо в Америка, чели сме, някои сме го и виждали. Но какво точно трябва да значи то в България? Обясняват ни, че лошите либерали забранявали да се казват някои неща – например, че циганите били генетично увредени, че бежанците до един били джихадисти и тъй нататък. Странно как не извадиха този аргумент при последната словесна смелост на Симеонов на гърба на майките; май по върви да си борец срещу цензурата, когато ругаеш чуждите, отколкото своите?

Аз лично не виждам никаква политическа коректност в България – всеки псува, обижда, подиграва, както си иска. А тъжното е, че цялата тази работа звучи като смелост – право, куме, та в очи. Но кой точно налага измислената политическа коректност, аз така и не разбирам. Държавни стандарти ли има какво да се говори и какво не? Аз знам само за Наказателния кодекс, който позволява гражданите да защитават честта си, когато са обидени. Или цялата работа е в това да се атакуват малкото останали възпитани хора, които опитват да се съпротивляват на избликналата отвсякъде диващина? У нас на едно място слагат по-градските, по-образованите, по-заможните и ги превръщат във враг на масовия избирател…

Либерална демокрация е онази, която съумява не само да следва волята на мнозинството, но и да пази малцинствата, та дори отделните човешки същества, интересите им, достойнството им.

Това не е демокрация на либералите, защото зад нея днес в Европа стоят и консерватори, и социалисти. Без либерална демокрация става невъзможна дори критиката на либералната демокрация, която предполага правото свободно да изразяваш мнението си. Това непрекъснато я подкопава, но и помага чудодейно да оцелява.

1 Коментар

Коментирайте

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Най-четено

Общество

Стрелба и сблъсъци във Венецуела с жертви и ранени

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Напрежението във Венецуела ескалира и доведе до кървави сблъсъци и жертви. През уикенда силите за сигурност, лоялни към президента Мадуро, откриха огън по поддръжници на опозиционния лидер Хуан Гуайдо, за да попречат на влизането на хуманитарна помощ в страната. Ранените са над 300.

Сблъсъците между военни и граждани станаха по границата с Бразилия, която вече е затворена. Самопровъзгласилият се за президент Хуан Гуайдо беше категоричен, че венецуелците ще получат храна и медикаменти независимо от всички препятствия.

Границата с Бразилия беше затворена по нареждане на президента Николас Мадуро, за да попречи на близо 200-те тона хуманитарна помощ да влязат в страната. В Twitter вицепрезидентът на страната обяви, че до второ нареждане ще бъдат затворени още три пешеходни моста и по границата в Колумбия. До момента венецуелците минаваха по тях, за да си набавят

необходимата храна и медикаменти

В петък на границата между Венецуела и Колумбия, на разстояние около 300 метра, се проведоха два концерта. Единият, организиран от милиардера Ричард Брансън, по искане на Хуан Гуайдо. Той присъства на изявата с още няколко лидери от Латинска Америка.

Гуайдо призова венецуелците да облекат светли дрехи, да се насочат към казармите в страната и мирно да помолят военните да отворят границите и да пуснат тоновете хуманитарна помощ. Вторият концерт, подкрепян от режима на Николас Мадуро, бе обявен като тридневен фестивал под наслов „Долу ръцете от Венецуела“.

Мадуро, който отрича в страната да има криза, отказва хуманитарната помощ на САЩ, защото смята, че доставката им е само прикритие за американска военна интервенция. Независимо от това той обяви, че очаква триста тона помощи от Русия, но руски и местни медии пишат, че са доставени едва 7.5 тона от тях.

Сблъсъците с жертви и ранени предизвикаха остри реакции от ЕС и ООН. „Отказът на режима да признае спешната хуманитарна нужда води до ескалация на напрежението“, изтъкна първият дипломат на ЕС Федерика Могерини в изявление от името на 28-те страни членки. Отхвърляме използването на паравоенни въоръжени групировки за сплашване на цивилните и законодателите, полагащи усилия да разпределят помощи“, заяви тя.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Общество

САЩ за България: расизъм, ксенофобия, дискриминация

публикувано

на

Виж цялата статия

сн. “Петел”

В България продължава да има дискриминация, тормоз и обществената нетолерантност към някои религиозни групи, продължават антисемитските инциденти и прояви на вандализъм срещу джамии. Това са констатации в годишния доклад на Държавния департамент на САЩ за състоянието на религиозните свободи по света през миналата година.

Осем страни – Иран, Китай, КНДР, Миянма, Саудитска Арабия, Судан, Узбекистан и Еритрея – продължават да са според US администрацията най-сериозни нарушители на свободата на вероизповедание в света. Държавният департамент и тази година включи тези страни в черния списък в доклада си, който бе представен от държавния секретар Джон Кери.

В документа се анализира състоянието с религиозните свободи в 199 страни и територии. Русия е сред страните, които изискват повишено внимание. Отбелязва се, че руските власти продължават да използват закона за борба с екстремизма против редица нетрадиционни религиозни секти и организации. Като тревожна тенденция в доклада се говори за засилване на антисемитизма и за увеличаване случаите на отричане на холокоста – особено във Венецуела, Египет и Иран. Държавният департамент е назначил за свой специален пратеник за борба с антисемитизма Айра Форман, бивш директор на Националния еврейски демократичен съвет. В частта за България се посочва, че US посолството в София регулярно е обсъждало с правителствени представители и религиозни лидери състоянието на религиозните свободи и е способствало за диалога между религиозни групи от двете страни.

Описва се религиозната демография в България, като се отбелязва, че освен традиционното за страната източно православие са регистрирани още 115 религиозни групи. В частта за българското законодателство по темата се подчертава фактът, че всички религиозни общности подлежат на регистриране в съда, като изключение се прави само за Българската православна църква. Отбелязва се също, че конституцията забранява съществуването на религиозни политически партии, а на документите за самоличност снимката на човека трябва да е без религиозно покривало за глава или шапка.

В същата глава се констатира, че продължават оплакванията от страна на мюсюлмански лидери, че имами и мюфтии са подлагани на тормоз от службите за сигурност, а ВМРО, „Атака“ и Националният фронт за спасение на България косвено са посочени в текста като „маргинални политически партии“. Държавният департамент твърди, че мормонската църква, „Свидетелите на Йехова“ и други малцинствени религиозни формации продължават да са обект на дискриминация и предразсъдъци от страна на местните общински власти. Твърди се, че правителството в София не отстоява последователно прилагането на правната и политическата защита на религиозните свободи.

В частта, озаглавена „Състояние на общественото спазване на религиозните свободи“, пише, че през 2012 г. от България са дошли много съобщения за обществен тормоз или дискриминация, основани на религиозна принадлежност, вяра или практика. Тук са споменати оплакванията на мормоните и „Свидетелите на Йехова“, че са постоянна мишена на атаките на „крайно националистическата телевизия „Скат“ в Бургас и Варна“. Споменати са факти като предявените от българската прокуратура обвинения в хулиганство срещу шестима участници в сблъсъците през май 2011 г. пред софийската джамия, оплакванията на юдейски и мюсюлмански духовници за вандалски появи, например срещу еврейски паметник в Плевен и мюфтийството във Варна, както и осъждането на шестима активисти на ВМРО за нападение срещу проповедници от „Свидетелите на Йехова“ в Бургас през 2011 г.

В доклада се добавя, че през ноември м.г. в София доброволци, сред които кметът на града, са участвали в кампания за почистването на фасадите на сградите от свастики и други символи на омразата. В частта, посветена на политиката на САЩ към България в наблюдаваната сфера, се казва, че посолството в София е в постоянен контакт с Дирекцията по вероизповеданията и Комисията за защита от дискриминация, с които обсъжда религиозните свободи и конкретните случаи на дискриминация. Дипломати от посолството често са се срещали през 2012 г. с юдейски и мюсюлмански висши духовници, както и с представители на мормонската църква и „Свидетелите на Йехова в България“, пише в доклада.

През 2011 година активисти на ВМРО разбиха храм на “Свидетели на Йехова” в Бургас и пребиха активисти на църквата

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Общество

Съсипаният живот на един българин

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Бисер Русев

Той си мечтае за по-добър живот. И тръгва да го търси в Германия. Година и половина по-късно за първи път отново спи на легло. Болнично. В приют за бездомни. Преди да тръгне да търси щастието си в Германия, Бисер Русев живее в родното си село Ветово, където всеки ден изкарва козите на паша.

Той е добър пастир и никога не е губил коза. Собствениците на животните са изключително доволни от него и му плащат когато и с каквото могат – един ще му даде шише ракия анасонлийка, друг картофи, трети брашно или хляб. Пари в брой Русев рядко е получавал. Още по-рядко му се е налагало да напуска родното си Ветово, където се чувства сигурен, а и полезен. Не си спомня някога да е заключвал входната врата на къщата си.

Там, където парите растат по дърветата

Напоследък, откакто България е членка на ЕС, Русев все по-често вижда как негови познати заминават на гурбет в Западна Европа, предимно в Германия, откъдето после се връщат с нови коли, с пари, с които правят ремонт на къщата си, купуват си земя или просто се окичват със злато. „Много злато“, казвал си Русев. Така у него се ражда желанието да отиде и той в тази далечна страна на мечтите, където „парите растат по дърветата“, както му разказвали неговите приятели.

Днес, година и половина по-късно, Русев лежи на болнично легло в един приют за бездомни във Франкфурт с катетър и в очакване на тежка операция, която обаче няма кой да плати. На 8 квадратни метра той се опитва да събере отломките от някогашната си мечта, в една чужда стая и в една чужда държава. „Вече не мечтая за никакво германско злато, искам само час по-скоро да се отърва от този маркуч“, казва Русев, сочейки катетъра. 36-годишният българин е със скъсан уретер вследствие на падане от високо при инцидент по време на работа в един химически цех.

За тази работа е нает от човек на име Айдън, собственик на фирма за строителна дейност и търговия с турски стоки. Русев, който не говори немски, се чувства там сред свои – самият той е представител на малцинство в България. А работодателят му Айдън е един от хората, които печелят от труда на източноевропейските пришълци.

„Нямах късмет…“

Бисер е от другата страна на барикадата. Той е един от хилядите модерни роби на германския трудов пазар – хора, подмамени с фалшиви обещания за щастие и благосъстояние, но впоследствие жестоко експлоатирани от предприемчиви хора като Айдън. А когато нещо се обърка, както в случая с Бисер от Ветово, никой нищо не знае. И никой никаква отговорност не носи. „Не извадих късмет“, казва 36-годишният наемен работник от България, който оставил в родината си жена и две деца, за да работи по строежите в Германия.

Тъй като германският трудов пазар е затворен за българи до края на 2013 г., го посъветвали да регистрира фирма – фиктивно, за да заобиколи забраната. Така Бисер получава разрешение за работа от градските власти в Офенбах, край Франкфурт.

Само в района на Франкфурт има над 10 хил. фиктивни фирми на българи и румънци. Бисер Русев идва от район, в който предприемчиви търговци на хора са си разпределили териториите и захранват германския трудов пазар с роби от Източна Европа, работещи на безценица по 12 часа на ден. Три пъти седмично тези търговци организират транспорт до Германия. Именно по този начин и Бисер пристига през лятото на 2011 г. – с 5 килограма багаж.

Първите 3 месеца спи на матрак в изоставена сграда заедно с още 15 българи – без течаща вода, без ток, само с един газов котлон. По-късно се премества в таванско помещение, където живеят общо 40 български работници. Срещу 155 евро на месец се сдобива с правото да спи в кухнята.

Мечтата, децата и полята

След трудовата злополука, която дори не била докладвана от фирмата, наела Русев във фаталния ден, добри хора помагат на българина да се свърже с профсъюза „Верди“, който му осигурява легло в приют за бездомници. „Това е първото ми истинско легло, откакто съм в Германия“, казва той. Нарича го „моя офис“. Под възглавницата си държи синя папка, в която е историята на целия му престой в Германия. При пристигането си мечтаел за „Мерцедес“ и къща, с която да ощастливи съпругата си. А днес просто иска да оцелее… Срам го е обаче да се върне в България. Как да разкаже на близките си, че се е провалил на Запад? Освен това жена му го напуснала. Мъчно му е само за децата. И за полята в Северна България, които навремето кръстосвал с козите.

От профсъюза „Верди“ му казали, че е твърде вероятно съвсем скоро да получи дата за операция. „Има надежда“, казва си той. Дано е така.

„Шпигел“

 

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА

Предишна публикация:
Мръсният въздух – новият „тютюн“, който убива милиони

Замърсяването на въздуха както на открито, така и на закрито годишно причинява смъртта на около 600 000 деца под 15...

Затвори