Поредната агресия на Валери Симеонов освен искания за оставка предизвиква и някои размишления. Първо: хора като него – в България и по света – дойдоха на власт чрез брутално прекрачване на най-елементарни морални норми, които смятахме за самоочевидни. Сидеров атакува физически, а подобна проява този месец имаше и крайнолевият му колега Меланшон, обвинен в преразход на пари по време на изборите. Орбан обявява Сорос за демон, който движел либералите по света. В същото вярва и всеки уважаващ себе си привърженик на БСП. Тръмп пък нарича мексиканските мигранти с езика на Динко и Перата. Нарочно давам примери от ляво и дясно – старите координати отстъпиха пред новата програма, която скромно наричат "рестарт на системата". Ликвидиране на старите партии, анулиране на международни договори и ангажименти, отхвърляне на правила, закони, морални норми. Какъв е политическият смисъл от това на пръв поглед самоубийствено движение? Ето какъв: жадни за власт хора влизат в общественото полезрение; колкото по-голям е скандалът, толкова повече говорим за тях. Няма лоша реклама, нали така? Едва ли някой знае какво точно е вършил Валери Симеонов като шеф на демографската политика – позиция, очевидно създадена заради коалиционното му его. Затова пък няма месец, в който да не говорим за поредния скандал, който е натворил – застрояване на Пирин, връщане на пушенето, спиране на музикални уредби. Новите политически бруталисти (моля да ме извинят едноименните архитекти) подменят сериозната политика с жестикулации като персонажи от един тотален Биг брадър, а ние, гражданите, превърнати в пасивна публика, седим и се възмущаваме и пак седим, и пак се възмущаваме, но все не спираме телевизора. Новото от няколко години е, че в тази игра се включиха и теоретици. Започнаха да подават удобни научни термини, които политиците, разбрали-неразбрали, започват да размахват като бухалки. Просташките обиди, които нажежават публиката на Биг брадъра и увеличават гледаемостта, например бяха представени като борба с "политическата коректност". Вярно, има такова нещо в Америка, чели сме, някои сме го и виждали. Но какво точно трябва да значи то в България? Обясняват ни, че лошите либерали забранявали да се казват някои неща – например, че циганите били генетично увредени, че бежанците до един били джихадисти и тъй нататък. Странно как не извадиха този аргумент при последната словесна смелост на Симеонов на гърба на майките; май по върви да си борец срещу цензурата, когато ругаеш чуждите, отколкото своите? Аз лично не виждам никаква политическа коректност в България – всеки псува, обижда, подиграва, както си иска. А тъжното е, че цялата тази работа звучи като смелост – право, куме, та в очи. Но кой точно налага измислената политическа коректност, аз така и не разбирам. Държавни стандарти ли има какво да се говори и какво не? Аз знам само за Наказателния кодекс, който позволява гражданите да защитават честта си, когато са обидени. Или цялата работа е в това да се атакуват малкото останали възпитани хора, които опитват да се съпротивляват на избликналата отвсякъде диващина? У нас на едно място слагат по-градските, по-образованите, по-заможните и ги превръщат във враг на масовия избирател... Либерална демокрация е онази, която съумява не само да следва волята на мнозинството, но и да пази малцинствата, та дори отделните човешки същества, интересите им, достойнството им. Това не е демокрация на либералите, защото зад нея днес в Европа стоят и консерватори, и социалисти. Без либерална демокрация става невъзможна дори критиката на либералната демокрация, която предполага правото свободно да изразяваш мнението си. Това непрекъснато я подкопава, но и помага чудодейно да оцелява.