Открийте ни и в

Български истории

В Детройт и Гоце Делчев: Историите на BG емигрантите в САЩ

Институт съхранява паметни документи и спомени за важни събития

публикувано

на

Тодор Гаджев, син на Иван Гаджев и сегашен управител на Института, сн.: БГНЕС

Огромен архив е събрал историята на българската емиграция в Северна Америка. Много малка част от него обаче е анализирана, а надеждите на създателите му са българската държава да помогне за опазването и изследването му. Сред съхранявата история има тухли от първата българска църква в САЩ, кандилницата на архимандрит Теофилакт – първият български свещеник в Северна Америка, пишещи машини от редакциите на вестниците „Народен глас“ и „Македонска трибуна“, огромно количество книги с библиографска рядкост и периодични издания по проблемите на българската емиграция. Архивът се пази в Института по история на българската емиграция в Северна Америка „Илия Тодоров Гаджев“.

Институтът започва дейността си през 1976 г. в гр. Детройт, щата Мичиган. От 2004 г. седалището му и неговите архивни и книжовни фондове са прехвърлени в новоизградена постройка в центъра на гр. Гоце Делчев в България. Офис на Института и негов филиал остават и в Детройт.

Основател на института е покойният българския ветеринарен лекар д-р Иван Гаджев, който го е кръстил на своя баща. Д-р Гаджев попада в САЩ няколко години преди да направи института, а причините за това са политически.

Създателят на Института и един от доайените на българската емиграция в САЩ Иван Гаджев, Снимка: desant.net

Поради настояването му да се преразгледа случаят с убийството на неговия баща, отношенията му с ръководството на БКП в родния му град Гоце Делчев се влошават и той е принуден да рискува и да пресече строго охраняваната българо-гръцка граница.

Докато

развива успешна кариера в САЩ

д-р Иван Гаджев започва да трупа огромната сбирка от автентични документи, интересни предмети и редки книги, свързани с историята на българската емиграция в Северна Америка.

През 2001 г. дори построява със собствени средства специална триетажна сграда до родния си дом в Гоце Делчев, където институтът се мести, а целта е една – да поддържа връзки с учени от цял свят, интересуващи се от събитията на Балканския полуостров.

„Много хора са дарявали архивите си на него, имайки му пълно доверие да ги съхрани. Той прави това от 1976 г. до смъртта си. Материалите тук се отнасят основно за емиграцията ни в Северна Америка, но няма как да не се припокриват с други теми, сред които македонският въпрос, ВМРО, мигрантите след войните и др. Институтът покрива много други теми, важни за българската история“, разказа в интервю за БГНЕС синът му Тодор Гаджев, който сега е уредник на института.

Снимка: МВнР

Той най-много се гордее с факта, че баща му прави всичко със собствени средства, което му е гарантирало пълна независимост. Но има и неща, за които съжалява. Едно от тях е, че историците почти не проявяват интерес към многото документи и ценни предмети, които имат голяма историческа и научна стойност.

„След смъртта на баща ми няма кой да пише и кой да работи по тези теми“, казва той с огорчение, но все пак се шегува, че един историк може да прекара цялата си кариера между рафтовете в института. Ето защо той води преговори с българската държава да придобие съдържанието на архива, за да може тя да се погрижи за неговото опазване, за чиято цел е започнал и неговият опис.

„Информацията е безкрай, но е необработена. Тепърва предстои да направим подробен опис, защото досега правихме груб такъв в продължение на шест месеца със съдействие на специалисти от държавния архив. Нашето желание е да си остане тук и да функционира като институт с назначени един-двама служители. Да идват историци и студенти, да пишат дисертациите си и темите си“, разказва Тодор Гаджев. Самият

той е роден и работи в САЩ

но ходи често в България, за да полага грижи за фондовете на института. Там вече са изградени специална климатична инсталация и алармена система, които да осигуряват правилното съхранение на безценните документи и предмети.

Във фонда на института се съхраняват много от спомените на български дисиденти, които са емигрирали в САЩ и Канада в различни периоди. Самият Иван Гаджев е записвал на магнетофон разговорите си с тях, а след това докарал от България професионален стенограф, който да материализира в текст на хартия думите им, които сега са грижливо подредени в папки из лавиците на института. Там се пазят и всички около 300 аудиозаписи, които Тодор Гаджев вече е дал за дигитализация. Там е пишещата машина на Петър Семерджиев, който бяга от България в Израел. „Той има много интересна история, защото от най-големия комунист, става най-големия антикомунист“, разказва за него Тодор Гаджев.

Сред експонатите е значката на ВМРО на Никола Гушлев, дадена му от ген. Александър Протогеров, на когото той е личен телохранител. За да запази живота си, посъветван от ген. Протогеров, той заминава за Торонто, където умира на 90-годишна възраст. Спомените му са записани от д-р Иван Гаджев и публикувани в написана от него книга. Във фонда на института се съхраняват и много прокламации от кметства на различни градове в САЩ, с които се разрешава пред сградата на общината да бъде издигнат българският флаг на националния ни празник – 3 март.

„Интерес предизвикват и две стари банкови книжки от сметки на местната организация на ВМРО“, допълва той. В института може да бъде видян и

актът за раждане на Георги Пирински

заради който през 1996 г. ЦИК му отказва регистрация за президентските избори като кандидат на БСП, а аргументът за това е, че той не отговаря на изискването на член 93, ал. 2 от Конституцията „да има българско гражданство по рождение“, защото е роден в САЩ.

С особено висока стойност са документите за създаването на българските православни църкви в Северна Америка, за създаването на Македонската патриотична организация (МПО), Български национален фронт (БНФ), Македоно-американски народен съюз (МАНС) и други български емигрантски организации и дружества, както и личните документи на известни български емигранти с определен принос в научния и в обществения живот в чужбина.

Специално внимание заслужава и богатата църковна утвар и ценните икони, подарени от различни български свещеници от изоставените български черкви в Северна Америка. Всички църковни предмети се намират в уредения параклис в сградата на института. Там са изложени по няколко оригинални тухли от основите на първата и десетата българска черква в Северна Америка, съответно „Св. Троица“ в гр. Мадисън, щата Илинойс, и „Св. Троица“ в гр. Детройт. Според Тодор Гаджев с всичко това институтът си поставя простичка цел – да съхранява и изследва историята на българите емигранти в Северна Америка, както и да запознае обществото с техните произход, вяра, народна култура и човешки въжделения. Освен това той подпомага всички историци, етнографи, социолози и общественици, желаещи да проучват историята и проблемите на българската емиграция там. За съжаление обаче това, което не могат или не искат да направят държавата и нейните институции, го прави единствено семейството на д-р Гаджев.


Българската емиграция тръгва към САЩ през 19 в.

Началото на българската емигрантска вълна към Новият свят започва още през втората половина на 19 в. Българи от цялата етническа територия на българския народ на Балканския полуостров най-вече поради икономически причини решават да заминат на гурбет в Америка с цел да спечелят пари, а след това да се завърнат по родните места и да поставят стабилни основи на техния и на семействата им живот. Тази икономическа емиграция е характерна най-вече за свободните български територии след Руско-турската война. Голяма част от тази първа гурбетчийска вълна се завръща от Америка и взимат участие в Балканската и Първата световна война. Тези, които остават в Америка, често сключват смесени бракове и започват постепенно да се асимилират в американското общество.

Историите на BG емигрантите в САЩ

В края на 19 в. започва и

политическа емиграция към Америка

от страна на българи, останали в неосвободените територии на отечеството в Македония и Тракия.

Голямата втора българска емигранска вълна към САЩ започва с потушаването на Илинденско-Преображенското въстание и най-вече след Балканската и Първата световна война. През този период от Егейска и Вардарска Македония, Западна и Източна Тракия, Западните покрайнини и Добруджа към Америка тръгват цели български семейства, а понякога и цели села.

Най-масова е българската емиграция от попадналите под сръбска и гръцка власт Егейска и Вардарска Македония. Според американски доклад още през първите години на 20 век броят на българските емигранти от Македония е около 40 000, а след 1920 г. се увеличава допълнително. Македонските българи се заселват най-вече в щатите Индиана, Охайо, Илинойс, Мисури и др.

Нова голяма вълна от български емигранти потегля към САЩ

в годините след Втората световна война

Последната вълна от български емигранти към Америка започва с края на Студената война – 1989 г. Това са предимно икономически емигранти, както и професионалисти с големи успехи в областите, в които работят. В Америка остават и много от българските студенти, които следват в местните университети.

Снимка: ilindenpres.bg

Тласък на емиграционния процес дава и американската правителствена програма за разнообразяване на етническите общности, живеещи в САЩ -„Зелена карта“. Чрез нея само за последните 10 години за САЩ са заминали около 30 000 българи.

В наши дни в САЩ съществуват около 20 български организации и 25 български църкви.

Коментирайте

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Български истории

Заради Covid-19: Отложиха фолклорния фестивал „Верея“ в Чикаго

С надежда в сърцето организаторите вярват, че събитието ще се състои през октомври

публикувано

на

Виж цялата статия
Константин Маринов – Коцето

10 години трябваше да отбележи този април неповторимият фолклорен фестивал в Чикаго „Верея“. На него идват състави от всички краища на САЩ, както и от Канада. На сцената винаги танцуват и пеят малки и големи, българи, американци, канадци. Главен организатор е Константин Маринов – Kоцето, който като истински войвода събира участницитe и всяка година прави голям празник за българската фолклорна музика и за българските танци.

24 април беше тъжен за Коцето. На този ден щеше да е 10-тото юбилейно издание на „Верея“. Вместо на сцената, заради коронавируса Коцето си беше вкъщи, както и повечето българи в Северна Америка. „Надявам се да е за хубаво“, каза той във видеообръщение във фейсбук и обяви, че датата на фестивала се премества за октомври.

Коцето се надява, че до октомври ситуацията с коронавируса ще е по-добра, че

„Верея“ отново ще разтърси Чикаго

„Ние бяхме напълно готови. Всички бяха резервирали билети да дойдат. Чакахме до последно и когато на 15 март обявиха, че в Илинойс се налага карантина, стана ясно, че не можем да направим фестивала. Обадих се на всички и те ме подкрепиха да се съберем през октомври“, разказва той.

„Верея“ е насрочен за 23 и 24 октомври и ще се състои в полското училище в Чикаго. „Залата е голяма, събира поне 1000 души. Ако разхлабят мерките и позволят на големи групи да се събират, даже има възможност да разположим хората през седалка и пак ще съберем 500 души. Надяваме се всичко да се развие добре. Към средата на септември ще стане ясно“, казва Маринов.

Тази година на фестивала ще участват над 65 състава и над 1500 души. Ще дойдат 4 или 5 нови състава. Програмата е предвидена за два дни. В петък – от 5.30 до 8.30, а събота ще бъде цял фестивален ден. „Всички фестивали са ми любими. Всеки фестивал е уникален сам по себе си“, казва родолюбецът. „Да ги деля на любими и по-любими, би било като да деля децата си – няма как стане“, допълва Коцето.

Константин Маринов

В Северна Америка има 100 състава

казва Коцето, като в 30 от тях танцуват американци и канадци. „Миналата седмица мина европейският фестивал. Tе го направиха виртуално. Бях поканен да поздравя участниците. Видях как мина при тях и ако ситуацията с коронавируса е същата или се влоши, може и „Верея“ така да направим“, разсъждава умислено Коцето.

През годините фестивалът се е провеждал на различни места – в Торонто, в Лондон, и в Стара Загора, където форумът съществува паралелно с този в Чикаго пет поредни години. „Идеята за първия фестивал дойде спонтанно“, казва Коцето. „Искахме да се съберем със състави от други градове в Америка и го направихме. Първия фестивал кръстихме „Празник на хорото“. Оттогава винаги правим фестивала с удоволствие и за хората и явно те затова го харесват“, допълва той.

През април Маринов бе зарадван с грамота от държавната агенция за българите в чужбина, която генералният консул в Чикаго Иван Анчев връчи виртуално. Наградата се дава за приноса на българина за „популяризирането на българските фолклорни традиции в Северна Америка и провеждането на културни събития, обединяващи българите на американска и българска земя“.

И тъй като Коцето е много деен човек и не може да стои, без да прави нищо, е направил клипчета в канала на „Верея“ в Ютуб, с които зрителите могат да проследят историята на фестивала. Освен това той създаде

 читалищна телевизия „Ишлеме Продакшън ТВ“

със съдействието на център „Малката България“ при „Малко българско училище“, която ще показва в ютуб предавания за народното творчество и българската култура. Първият епизод в тази телевизия вече беше излъчен и беше озаглавен „На софрата с бай Коста“.

И все пак запазената марка на Коцето си остава фестивалът, който създаде преди 10 години. Заразени от „Верея“ други българи също правят фолк фестивали в други градове на Щатите, но „Верея“ си остава феномен – една феерия от музика и танци и много приятелства.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Маски на БАН с въглен от кайсии направиха пробив в чужбина

Те предпазват от вируса и са за многократна употреба, уверяват учените

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Проф. Павлинка Долашка

Предпазни маски, разработени от БАН по специална технология, направиха пробив извън България. Те са оборудвани с филтри с активен въглен от костилки на кайсия и наскоро получиха сертификат от италианска специализирана лаборатория. Новината съобщи проф. д-р Павлинка Долашка от Института по органична химия към БАН.

За откритието на българските учени стана ясно още през март, когато се въведе извънредното положение в България. Сега обаче те получават специализиран сертификат и международно признание.

„Епидемията ни научи как като учени можем бързо да реагираме на проблеми“, каза проф. Долашка. Тя си спомни, че когато екипът от БАН бил извикан в кризисния щаб през март, там имало едни изключително притеснени хора.

„Никой по света не знаеше как да реагира. Въпреки че сме работили по антивирусни продукти, реших, че на първо място трябва да намерим начин

да се предпазим от вируса

и чак след това да се мисли за лечение на вече заразените“, разказа още проф. Долашка пред „Блумбърг ТВ България“.

Новото предпазно средство е разработено от екип учени от Българската академия на науките в рамките на Центъра за компетентност за чисти технологии и Националната научна програма БиоАктивМед.

Проф. Павлинка Долашка

„Първо намерихме компания, която да произвежда платове и филтри за маските. После Биологическият факултет трябваше да тества тези филтри. Маските са готови и последните тестове по тях приключиха. Преди няколко дни ние получихме и сертификата от италианската лаборатория“, каза проф. Долашка.

Тя изтъкна и предимствата на тези маски в сравнение с китайските.

„Една маска струва само 5-6 лева, колкото кутия цигари, но може да се използва многократно – да се пере и да се сменя филтърът“, каза ученият. Професорката обясни, че филтърът може да се регенерира със силна струя на водна пара, да се изпере маската и след това той да се поставя отново, което позволява маската да се използва неколкократно.

Маските вече са на българския пазар, още преди да дойде новината, че италианската сертифицирана лаборатория е започнала тестове върху тях. Получаването на сертификата дава възможност да се започне производство и в чужбина. Има много фирми извън България и извън Европа, които вече проявяват интерес да произвеждат родните маски.

„10-дневни изследвания показаха, че

този филтър спира напълно вируса

Многопластов е, а за експеримента е използван вирус, който инфектира хората с големина подoбна на коронавирусите“, обясни преди време деканът на Биологическия факултет на Су „Св. Климент Охридски“ проф. Стоян Шишков.

Той разясни, че филтърът може да се използва непрестанно с часове. После да бъде изваден от маската за еднократна употреба, да се стерилизира под пара, с ютия и да се подсуши, после наново да се използва.

Според проф. Долашка маските на БАН са много икономични. „Аз съм с три маски от началото на пандемията досега“, призна тя.

А началото на всичко проф. Долашка нарича „ужасно“. „Видяхме хора, които са абсолютно безотговорни и поискаха много средства за производство. В същото време една жена ни дари 200 кг активен въглен, друга ни подари специален плат“, допълни ученият. Тя се обърна към депутатите и министрите да решат въпроса с обществените поръчки в науката, които отнемат много от времето на учените.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Българче – №1 в математическата лига на САЩ

Още две деца от България триумфираха на финала във Флорида.

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Димана Праматарова, сн. Фондация „Димитър Бербатов“

13-годишно българско момиче впечатли света от Флорида, където преди дни се проведе Международният финал на Американската математическа лига. Димана Праматарова от Пловдив стана абсолютен шампион в надпреварата с впечатляващо постижение – тя успя да реши 80 задачи за по-малко от 10 минути.

Представянето на България във Флорида бе още по-бляскаво, защото второ и трето място отново са заети от български ученици – Сияна Павлова и Васил Стойков. Заради пандемията от коронавирус състезанието се провежда онлайн, но това не пречи на българските таланти да оставят конкуренцията назад в класирането и да спечелят първо място и в отборното класиране по държави.

Димана е шестокласничка в Образцова математическа гимназия „Акад. К. Попов“ в Пловдив.

Младата математичка се бори в четири изключително трудни кръга, а накрая й се налага да участва в допълнителен рунд за определянето на големия победител. Ученичката успява да реши сложна задача за 45 секунди и с лекота преборва деца от Индонезия и Казахстан.

Трите българчета се обучават в „Академия ХХI век“, а преподавателите им са във възхита от успеха им.

Цялото състезание продължава около четири часа, през които Димана била толкова напрегната, че дори

не хапнала залък хляб

и не пила вода, тъй като искала да е максимално концентрирана. Децата, класирани за този голям финал, са определени след предварителен национален кръг.

Догодина Дими и останалите призьори са поканени от самия Тим Сандърс да представят страната ни във Флорида.

Състезанието на Американската математическа лига стартира през 1976 г. с цел да се организира турнир между най-изявените ученици по математика в националните гимназии по целия свят. Прави се много сериозен подбор, преди да се стигне до финалния кръг, а победата е символ на престиж.

Състезанието добива популярност през годините и се провежда като международно състезание. Годишно ARML провежда повече от 400 състезания, в които участват повече от 30 000 ученици от САЩ, Филипините, Индонезия, Индия, Грузия, Хавай, Ботсвана, Намибия и др.

Състезателните теми изискват прилагане на стратегии за решаване на задачи и включват задачи от области като теория на числата, статистика, вероятности, комбинаторика, алгебра, геометрия и др

Димана е едно от талантливите

деца на фондацията на Димитър Бербатов

и печели всяко състезание, на която се явява. През 2019 година няма състезание, в което да е участвала и да не е спечелила призово място. Само за изминалата година става първа на ММО на Сингапурските и Азиатските училища (SASMO), квалификацията за Хонконгската ММО (HIKMO), квалификацията за Тайландската ММО (TIMO). Печели с максимален резултат за нейната възрастова група ОМТ „Румен Грозданов“, І НС по финансова математика. Единствена в Пловдивска област до V клас, в областния кръг на НС „Европейско кенгуру“ получава максималния резултат от 100 възможни точки. Заема първите места в XXVI Великденско НС, финалното състезание на клуб „Математически таланти 2019“, XXVIII НМТ „Черноризец Храбър“, XXVII НМТ „Иван Салабашев“, ОМТ „Димо Малешков“, XXVII Коледно НМС.

За поредна година Димана беше наградена с еднократна стипендия от Община Пловдив за постигнати високи резултати в областта на математиката.

Талантът й обаче не се изчерпва само с високите постижения в точната наука.

Тя обожава да прави миниатюрни скулптурки и цели сюжети от цветна полимерна глина. Умее да рисува прекрасни картини с различна техника. В свободното си време създава и уникални 3D макети от картон и пластелин. Обича да чете енциклопедии и да гледа филми за планетите и звездите. Кара ски, обича да плува, да играе футбол и народна топка.

 

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама

Най-четено