Открийте ни и в

Български истории

В Детройт и Гоце Делчев: Историите на BG емигрантите в САЩ

Avatar

публикувано

на

Тодор Гаджев, син на Иван Гаджев и сегашен управител на Института, сн.: БГНЕС

Огромен архив е събрал историята на българската емиграция в Северна Америка. Много малка част от него обаче е анализирана, а надеждите на създателите му са българската държава да помогне за опазването и изследването му. Сред съхранявата история има тухли от първата българска църква в САЩ, кандилницата на архимандрит Теофилакт – първият български свещеник в Северна Америка, пишещи машини от редакциите на вестниците „Народен глас“ и „Македонска трибуна“, огромно количество книги с библиографска рядкост и периодични издания по проблемите на българската емиграция. Архивът се пази в Института по история на българската емиграция в Северна Америка „Илия Тодоров Гаджев“.

Институтът започва дейността си през 1976 г. в гр. Детройт, щата Мичиган. От 2004 г. седалището му и неговите архивни и книжовни фондове са прехвърлени в новоизградена постройка в центъра на гр. Гоце Делчев в България. Офис на Института и негов филиал остават и в Детройт.

Основател на института е покойният българския ветеринарен лекар д-р Иван Гаджев, който го е кръстил на своя баща. Д-р Гаджев попада в САЩ няколко години преди да направи института, а причините за това са политически.

Създателят на Института и един от доайените на българската емиграция в САЩ Иван Гаджев, Снимка: desant.net

Поради настояването му да се преразгледа случаят с убийството на неговия баща, отношенията му с ръководството на БКП в родния му град Гоце Делчев се влошават и той е принуден да рискува и да пресече строго охраняваната българо-гръцка граница.

Докато

развива успешна кариера в САЩ

д-р Иван Гаджев започва да трупа огромната сбирка от автентични документи, интересни предмети и редки книги, свързани с историята на българската емиграция в Северна Америка.

През 2001 г. дори построява със собствени средства специална триетажна сграда до родния си дом в Гоце Делчев, където институтът се мести, а целта е една – да поддържа връзки с учени от цял свят, интересуващи се от събитията на Балканския полуостров.

„Много хора са дарявали архивите си на него, имайки му пълно доверие да ги съхрани. Той прави това от 1976 г. до смъртта си. Материалите тук се отнасят основно за емиграцията ни в Северна Америка, но няма как да не се припокриват с други теми, сред които македонският въпрос, ВМРО, мигрантите след войните и др. Институтът покрива много други теми, важни за българската история“, разказа в интервю за БГНЕС синът му Тодор Гаджев, който сега е уредник на института.

Снимка: МВнР

Той най-много се гордее с факта, че баща му прави всичко със собствени средства, което му е гарантирало пълна независимост. Но има и неща, за които съжалява. Едно от тях е, че историците почти не проявяват интерес към многото документи и ценни предмети, които имат голяма историческа и научна стойност.

„След смъртта на баща ми няма кой да пише и кой да работи по тези теми“, казва той с огорчение, но все пак се шегува, че един историк може да прекара цялата си кариера между рафтовете в института. Ето защо той води преговори с българската държава да придобие съдържанието на архива, за да може тя да се погрижи за неговото опазване, за чиято цел е започнал и неговият опис.

„Информацията е безкрай, но е необработена. Тепърва предстои да направим подробен опис, защото досега правихме груб такъв в продължение на шест месеца със съдействие на специалисти от държавния архив. Нашето желание е да си остане тук и да функционира като институт с назначени един-двама служители. Да идват историци и студенти, да пишат дисертациите си и темите си“, разказва Тодор Гаджев. Самият

той е роден и работи в САЩ

но ходи често в България, за да полага грижи за фондовете на института. Там вече са изградени специална климатична инсталация и алармена система, които да осигуряват правилното съхранение на безценните документи и предмети.

Във фонда на института се съхраняват много от спомените на български дисиденти, които са емигрирали в САЩ и Канада в различни периоди. Самият Иван Гаджев е записвал на магнетофон разговорите си с тях, а след това докарал от България професионален стенограф, който да материализира в текст на хартия думите им, които сега са грижливо подредени в папки из лавиците на института. Там се пазят и всички около 300 аудиозаписи, които Тодор Гаджев вече е дал за дигитализация. Там е пишещата машина на Петър Семерджиев, който бяга от България в Израел. „Той има много интересна история, защото от най-големия комунист, става най-големия антикомунист“, разказва за него Тодор Гаджев.

Сред експонатите е значката на ВМРО на Никола Гушлев, дадена му от ген. Александър Протогеров, на когото той е личен телохранител. За да запази живота си, посъветван от ген. Протогеров, той заминава за Торонто, където умира на 90-годишна възраст. Спомените му са записани от д-р Иван Гаджев и публикувани в написана от него книга. Във фонда на института се съхраняват и много прокламации от кметства на различни градове в САЩ, с които се разрешава пред сградата на общината да бъде издигнат българският флаг на националния ни празник – 3 март.

„Интерес предизвикват и две стари банкови книжки от сметки на местната организация на ВМРО“, допълва той. В института може да бъде видян и

актът за раждане на Георги Пирински

заради който през 1996 г. ЦИК му отказва регистрация за президентските избори като кандидат на БСП, а аргументът за това е, че той не отговаря на изискването на член 93, ал. 2 от Конституцията „да има българско гражданство по рождение“, защото е роден в САЩ.

С особено висока стойност са документите за създаването на българските православни църкви в Северна Америка, за създаването на Македонската патриотична организация (МПО), Български национален фронт (БНФ), Македоно-американски народен съюз (МАНС) и други български емигрантски организации и дружества, както и личните документи на известни български емигранти с определен принос в научния и в обществения живот в чужбина.

Специално внимание заслужава и богатата църковна утвар и ценните икони, подарени от различни български свещеници от изоставените български черкви в Северна Америка. Всички църковни предмети се намират в уредения параклис в сградата на института. Там са изложени по няколко оригинални тухли от основите на първата и десетата българска черква в Северна Америка, съответно „Св. Троица“ в гр. Мадисън, щата Илинойс, и „Св. Троица“ в гр. Детройт. Според Тодор Гаджев с всичко това институтът си поставя простичка цел – да съхранява и изследва историята на българите емигранти в Северна Америка, както и да запознае обществото с техните произход, вяра, народна култура и човешки въжделения. Освен това той подпомага всички историци, етнографи, социолози и общественици, желаещи да проучват историята и проблемите на българската емиграция там. За съжаление обаче това, което не могат или не искат да направят държавата и нейните институции, го прави единствено семейството на д-р Гаджев.


Българската емиграция тръгва към САЩ през 19 в.

Началото на българската емигрантска вълна към Новият свят започва още през втората половина на 19 в. Българи от цялата етническа територия на българския народ на Балканския полуостров най-вече поради икономически причини решават да заминат на гурбет в Америка с цел да спечелят пари, а след това да се завърнат по родните места и да поставят стабилни основи на техния и на семействата им живот. Тази икономическа емиграция е характерна най-вече за свободните български територии след Руско-турската война. Голяма част от тази първа гурбетчийска вълна се завръща от Америка и взимат участие в Балканската и Първата световна война. Тези, които остават в Америка, често сключват смесени бракове и започват постепенно да се асимилират в американското общество.

Историите на BG емигрантите в САЩ

В края на 19 в. започва и

политическа емиграция към Америка

от страна на българи, останали в неосвободените територии на отечеството в Македония и Тракия.

Голямата втора българска емигранска вълна към САЩ започва с потушаването на Илинденско-Преображенското въстание и най-вече след Балканската и Първата световна война. През този период от Егейска и Вардарска Македония, Западна и Източна Тракия, Западните покрайнини и Добруджа към Америка тръгват цели български семейства, а понякога и цели села.

Най-масова е българската емиграция от попадналите под сръбска и гръцка власт Егейска и Вардарска Македония. Според американски доклад още през първите години на 20 век броят на българските емигранти от Македония е около 40 000, а след 1920 г. се увеличава допълнително. Македонските българи се заселват най-вече в щатите Индиана, Охайо, Илинойс, Мисури и др.

Нова голяма вълна от български емигранти потегля към САЩ

в годините след Втората световна война

Последната вълна от български емигранти към Америка започва с края на Студената война – 1989 г. Това са предимно икономически емигранти, както и професионалисти с големи успехи в областите, в които работят. В Америка остават и много от българските студенти, които следват в местните университети.

Снимка: ilindenpres.bg

Тласък на емиграционния процес дава и американската правителствена програма за разнообразяване на етническите общности, живеещи в САЩ -„Зелена карта“. Чрез нея само за последните 10 години за САЩ са заминали около 30 000 българи.

В наши дни в САЩ съществуват около 20 български организации и 25 български църкви.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни.
За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

⇩ Коментирайте ⇩

Най-четено

Български истории

След 18 г.: Българка от Холивуд взе американски паспорт

Вера Йорданова бе част от „Хотелът на ужасите 2“ на Тарантино

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Сн.: Facebook и verajordanova.com

Българка от Холивуд получи американско гражданство. Вера Йорданова, която преди месеци се се превърна в звезда в България с участието си в хитовия сериал „Белези“, от години живее в Ню Йорк. Преди това обаче бе в Лос Анджелис, а пробивът й в Холивуд бе в продуцирания от Куентин Тарантино филм „Хотелът на ужасите 2“.

„Да. След 18 години в тази красива страна най-накрая пристигна“. Това написа Вера преди дни в профила си в социалната мрежа по повод получаването на американския си паспорт.

За актрисата обаче у дома е плаващо понятие, защото тя се възприема като гражданин на света. Не изключва вероятността и един ден да се завърне в България.

„Сега в България ми е най-приятно. При майка ми винаги се чувствам като у дома. В живота невинаги става така, както го планираш, и за мен в момента има няколко отворени врати“, коментира наскоро красавицата пред „Монитор“.

Вера в сцена от „Белези“.

Вера е родена в Хелзинки в семейство на български музиканти, които са били на турне там. Пътува много с тях, от 7- до 14-годишна възраст живее в България, след което се завръща във Финландия. Още като тийнейджър е забелязана от моден агент и скоро се появява

на корици на списания

и в каталози, след което заминава в Милано и Париж, откъдето стартира международната й кариера.

И макар че е закърмена с музика, никога не се е занимавала професионално с нея. Обича изкуството, рисуването, свири на пиано, но мечтата й е да бъде актриса. Затова се записва на уроци по актьорско майсторство в Лос Анджелис, където живее по-късно, и започва да се явява на кастинги. Така мечтата й да се занимава с кино се сбъдва.

Вера Йорданова е участвала в различни финландски сериали и филми. Първата й голяма роля е в Hostel 2 – „Хотел на ужасите 2“. Режисьор на хоръра е Илай Рот и продуцент – самият Куентин Тарантино.

„Снимахме за три месеца в Прага. Беше ми интересно да видя как се прави холивудска продукция, беше много хубаво преживяване“. Българската актриса успява да се срещне с легендарния кинаджия малко след снимките на филма.

„Видяхме се с Тарантино в студио, когато правихме записи за филма, след това се срещнахме и на премиерата. Седнахме с целия екип и говорихме. Куентин Тарантино е изключително талантлив, гений, вижда се в речта му. Голям кавалер, много приятен и добър човек“, споделя тя.

Премиерата на „Хотел на ужасите 2“ е през 2007 г., но и досега филмът се радва на голям интерес от почитателите на хоръри.

Срещата с Куентин Тарантино не е единствената й със световноизвестни личности. Животът на Вера Йорданова й поднася много приятни

и запомнящи се запознанства

разказва преди време „24 часа“. Още на 14-годишна възраст, Вера, много висока и слаба, има предложение да започне да работи като модел. Тя се съгласява, за да си спечели допълнителни пари през лятото, и това нейно решение й отваря вратите към света.

Едва 17-годишна, тя се премества в Париж за пет години. Живяла е в Барселона, в Южна Африка – Кейптаун, в Италия, Латинска Америка, последните години в Съединените американски щати – Лос Анджелис, Ню Йорк, Маями. Благодарение на работата й като модел се среща с модни величия като Карл Лагерфелд, моделите Наоми Кембъл, Клаудия Шифър. „Срещала съм се с много големи личности в модата, например с великия фотограф Хелмут Нютон, което за мен беше чудесен момент“, обяснява Вера.

Другата й голяма страст е кулинарията. Като цяло обича „всички неща, свързани с това да създадеш някаква емоция у другите хора“. Преди няколко години Вера издава собствена кулинарна книга във Финландия, в която описва 100 рецепти и няколко истории към тях от своя живот. Те са свързани с кухнята на държавите, в които е живяла.

Страстта на актрисата към готвенето тръгва от нейната баба. Когато Вера е на 6-7 години, родителите й я оставят при баба й в България, за да я гледа. „Тя беше вегетарианка и правеше невероятни гозби, малко по-различни от останалите. Разбираше от това, което сега наричаме здравословно хранене, практикуваше го още тогава. От нея получих

първото си вдъхновение

След това, когато бях на 12-13 години, започнах сама да си готвя, правех баници и разни други неща. Майка ми също е невероятна готвачка и за мен прави най добрата храна на света. Много обичаме да се събираме на партита заради някакви празници, двете заедно обмисляме менюто и какво да приготвим на гостите. Това е нашият начин да се забавляваме“, разказва актрисата.

Любимото й място и до днес е къщата на майка й в село Капитан Димитриево, между Пазарджик и Пещера. До него има хубава пътека, откъдето се виждат Родопите. Там тя е тичала като малка, а сега води 4-годишния си син Кийран.

Момченцето все още не знае добре български, защото баща му е колумбиец и вкъщи му говорят на испански и английски. Според Вера Йорданова синът й не прилича на нея, защото тя е интровертна личност, а той е много социален и не се срамува от никого.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

История на имиграцията

Бумът на емигрантските оркестри в САЩ

Сред тях е първият български оркестър в Америка

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Мартин Герхард от Стилтън, който е бил и музикант в „Bulgarian Balkan Band и легендарният емигрантски диригент Дионисио Зала.
ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

Емигранти са в основата на създаването на едни от най-популярните оркестри в САЩ. Гнездото, така да се каже, се явява малкото градче, предградие Стилтън, което днес е почти квартал на столицата на Пенсилвания – Харисбърг. За наша чест, единият от тези емигранти е човек, свирил малко по-късно в първия български оркестър в САЩ – „Bulgarian Balkan Band“, именно в Стилтън. Става дума за Мартин Герхард. Първите данни за него откриваме в местната преса от 1913 г.

На среща на членовете на Либърти банд в Маркли Хол… бяха избрани отговорници за следващата година… Всички членове гласуваха за диригент да бъде избран Дионисио Зала, широко известен музикант и диригент на оркестъра в Стилтън. Мартин Герхард, собственик на Герхард Студио, беше избран за президент и управител на оркестъра. Либърти бенд, въпреки че е един от младите музикални състави в градчето, бързо става един от най-популярните оркестри в Централна Пенсилвания. Той беше създаден през септември 1911 г. и в него бяха само петима души. Под ръководството на Дионисио Зала оркестърът постигнал голям напредък. Много членове на Либърти бенд са също членове на други по-стари оркестри в градчето, например в оркестъра на град Стилтън, на който Зала също е диригент.

Либърти банд е доста успешен в уреждането на ангажименти и е

ангажиран да свири на няколко парада

които се провеждат по онова време. За това разказва информация в местната преса на Харисбърг през 1913 г.

В същото време обаче се споменава и за Дионисио Зала, който стои в основата на музикалното развитие и култура на емиграцията, с център отново град Стилтън, Пенсилвания. Кой обаче е Дионисио Зала? Той е диригент на оркестъра на град Стилтън и Imperial Band в Пенсилвания. Оттегля се от позицията си в стоманодобива. Зала пристига в Америка през 1899 г. Той е роден в Испания и е служил като музикант в няколко испански военни полкови групи.

Град Стилтън, Пенсилвания, пощенска картичка от 1910 г.

Дионисио Зала играе основна роля в превръщането на групите на град Стилтън в съответствие с най-добрите в страната по това време. Той също така е и съставител на редица селекции за други музикални формирования и групи.

През 1914 г. два оркестъра на Стилтън се обединяват и отново Мартин Герхард и Дионисио Зала са в основата на ръководството на този процес. Става дума за Либърти банд и Ийст енд бенд.

„Двата оркестъра бяха основани в рамките на последните две години и имат успех. Дионисио Зала, популярен диригент на оркестъра в Стилтън, е диригент и на Либърти банд. Планът на хората, които предлагат обединението, е той да стане диригент на обединения оркестър. Беше посочено, че обединеният оркестър ще има

по-високи музикални стандарти

 под неговото управление. Мартин Герхард, мениджърът на Либърти бенд, написа писмо до мениджъра на Ийст енд банд, в което изрази воля за обединение. Стана ясно, че диригентът на Ийст енд банд, Шели, също има готовност двата бенда да се обединят“, съобщава местната преса в Харисбърг, Пенсилвания.

В друго съобщение се дават допълнителни подробности: „Новият оркестър има 35 члена. Оркестърът ще следва напътствията на Дионисио Зала, диригент на бенда на град Стилтън, който е един от най-добрите диригенти аматьори, непрофесионалисти. Мартин Герхард, бивш президент на Либърти бенд, бе избран за търговски директор, а Джоузеф Куняк бе избран за президент“.

На това място, а вероятно и в някое от тези помещения, които днес са складове на гарата в Стилтън, на брега на реката, някога вероятно се е помещавал оркестърът на Стойо Крушкин „Bulgarian Balkan Band“.

Трябва да припомним също, че Мартин Герхард малко по-късно, през 1922 г., става и контрабасист в Стилтън банд, както ни съобщава вестник „Харисбург Телеграф“ от декември същата година. Това показва как музикантите в емигрантските среди са преливали от формация във формация, като междувременно, именно в промеждутъка между 1916-а и вероятно 1922 г., Герхард е и музикант при българския

капелмайстор Стойо Крушкин

 в неговия „Bulgarian Balkan Band“.

Вестник „Харисбург Телеграф“ от 15 май 1914 г. съобщава, за концерт, подготвян от Дионисио Зала в гимназията в Стилтън. На него присъстват „…няколко българи, които са били членове на кралски оркестър в родната си страна…“, пише още изданието. Сред тези българи почти сигурно са били и Стойо Крушкин и неговият приятел, съдружник и колега от Сапарева баня, Христо Серафимов – и двамата военни музиканти от Лейбгвардейския оркестър на Негово Величество в София.

Вероятно е този концерт да е бил специално за тях и в тяхна чест, или поне да са били специални гости, за да бъдат привлечени към концертната дейност в емигрантската общност на Стилтън. По-късно те ще създадат първия български емигрантски оркестър в САЩ – „Bulgarian Balkan Band“. Легендарният диригент Дионисио Зала открива за Америка тези двама българи, а вероятно и други, защото самият той е бивш военен музикант от Испания и цени високо изкуството и опита на този тип музиканти, каквито са Крушкин и Серафимов.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

На червения килим в Кан: Мария Бакалова и Нина Добрев

Известните български актриси озариха с красота филмовия фестивал

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Български блясък озари Международния филмов фестивал в Кан тази година. Актрисите Мария Бакалова и Нина Добрев огряха червения килим на кинофестивала в Кан.

Двете българки, които покориха Холивуд, споделиха обща снимка от церемонията по връчването на наградите.

Мария Бакалова бе във филмовото градче на Лазурния бряг заради

„Жените наистина плачат“

Българската лента с нейно участие се състезаваше във втората по сила категория – „Особен поглед“. Статуетката обаче грабна руски филм. Присъствието й обаче не остана незабелязано. Мария бе част от десетки фотосесии за репортерите, а нейни интервюта се появиха в редица престижни издания на Стария континент.

Бакалова и Нина Добрев бяха сред 400-те гости на гала вечерта, която се провежда от 27 години насам. Двете дами впечатлиха и с тоалетите си.

Всяка от тях представи под ярките светлини на прожекторите визия, накарала присъстващите да разпалено да говорят за нея. Звездата от сериала „Дневниците на вампира“ Нина Добрев позира пред фотографите в дръзка и драматична

черна рокля с етикет „Mônot

Дрехата, дело на една от бързо налагащите се марки в средите, превръщащи се в сериозна конкуренция на останалите модни къщи, прикова всеобщото внимание със своята кройка, отличаваща се голи рамене, смело V-образно деколте, заострено в двата си края, както и висока странична цепка на полата, разкриваща голяма част от плътта на Добрев.

Това със сигурност бе най-смелият избор на тоалет, който брюнетката някога е правила, без значение, че неведнъж е присъствала на подобни събития, събрали на едно място някои от най-големите величия в шоубизнеса, коментира dir.bg. Заради начина, по който изглежда обаче, тя определено може да си го позволи. Завършвайки външния си вид, Нина се бе спряла на ефектна огърлица, обувки на висок ток „Jimmy Choo“ и дамска чанта-клъч.

Мария пък, която пристигна на Френската Ривиера няколко дни по-рано, за да представи на форума лентата „Жените наистина плачат“, изневери на

любимия си бранд „Luis Vuitton“

залагайки на елегантна рокля, дело на „Armani“, вдъхновена от носталгията по златните години на Холивуд. Тоалетът приковаваше погледа с дълбокото си, но стилно деколте и множеството лилави камъни, обсипващи презрамките й. За разлика от облеклата, на които се довери в първата си вечер в Кан, както и на премиерата на филма с нейно участие, това следваше извивките на тялото й, подчертавайки добрата й фигура. Блондинката, номинирана за награда „Оскар“ по-рано през тази година, качи снимка в личния си Инстаграм акаунт, на която е в компанията на своята колежка. Пред обектива двете показват близки и топли отношения.

„Сърцето ми е изпълнено“, гласи посланието на бургазлийката към кадъра, събрал над 56 хил. харесвания

Самата Нина Добрев също сподели изображението като 24-часова история в платформата заедно с думите „Най-после“, свидетелстващи за това, че е чакала с нетърпение мига, в който ще може да се запознае със своята сънародничка.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА

Предишна публикация:
Старият Холивуд срещу Netflix

Оскари 2020 изглеждат като епична битка между холивудските студиа и интернет гиганта Netflix. Стрийминг услугата получи 24 номинации за най-престижната...

Затвори