Майка и нейният син могат да бъдат разделени за първи път в живота си, тъй като федералните власти на Канада са отхвърлили искането й за бежанец, но са приели неговото, съобщи CBC News. 62-годишната Силвия Уилямс е единственият човек, осигуряващ грижи на 31-тодишния си син от неговото раждане. Той е сляп и живее с нея в апартамент в Торонто. „Въпреки че е възрастен човек, той не може да се справя сам с ежедневните си нужди“, казва майката. Макар че може да се облича и храни сам, той среща трудности със задачи като готвене, чистене и пране. На шест месеца Рамон е опериран от мозъчен тумор в болница в Торонто и оттогава е сляп. Те се върнали да живеят в Барбадос, но пътуват между двете страни, за да посетят роднини в Канада. Те са подали молби за бежанци в Канада преди две годии, казвайки, че са заплашени от тормоз и дискриминация в Барбадос. Ако нейното обжалване на решението бъде отхвърлено от съда, Силвия може да бъде депортирана по всяко време според адвоката по имиграционно право от Торонто Гиди Маман. Според двамата Уилямс Рамон се сблъсква с дискриминация заради своята инвалидност, а Силвия бяга от малтретиране и тормоз от нейни съседи заради имотен спор. Молбата на Рамон е била приета, а тази на Силвия отхвърлена, защото не можела да докаже, че е заплашена от „риск занапред“. „Всяка нощ не можем да спим заради това, казва Рамон - Майка ми е единственият човек, когото познавам“. Последвалото обжалване от страна на Силвия отново е било отхвърлено в началото на 2019 г. Оттогава тя подава молба за съдебно преразглеждане на решението. Канадската служба за имиграцията, бежанците и гражданството не коментира, защото случаят е в съда. „Видях Канада като хуманна страна, където администрацията би могла да бъде по-снизходителна“, казва Силвия. В друг опит да остане със сина си Силвия е кандидатствала да остане в страната по хуманитарни причини. Но хуманитарният й иск не може да бъде разгледан поне една година, след като приключи съдебното преразглеждане, според нови правила, въведени от федералното правителство. Според адвоката Маман, има вероятност Силвия да бъде депортирана преди да изтече този едногодишен период. „Това правило е произволно“, казва адвокатът. „Нелепо е да кажеш: „Признавам, че ако се прибереш в родината си, детето ти ще остане в Канада и няма да има кой да се грижи за него. Просто ще те изпратим у дома, защото не си чакала една година“, казва той. Според Маман Силвия би могла да подаде молба за хуманитарна помощ, вместо искане за бежанец, но не и двете едновременно. Адвокатът допълва, че обикновеният човек трудно би разбрал разликата между двете. „Някой, който не живее със законите за имиграцията всеки ден, няма как да прецени кое е правилно да направи“, казва адвокатът. И допълва, че пътят на бежанеца често е първият избор поради няколко причини. Исковете за бежанец, обяснява той, са безплатни, и освен това кандидатите могат да получат разрешения за работа и здравни грижи. Хуманитарните искове, от друга страна струват 550 щ.д. за иск плюс 490 долара правото на настаняване да се превърне в постоянно пребиваване. Няма определен срок и кандидатите не получават никакви облаги. Междувременно Силвия казва, че петте й братя и сестри са се дистанцирали от нея, откакто тя е изправена пред депортация. И всеки ден се страхува телефонът да не звънне и да й кажат, че трябва да се върне. „Изгубих имота си в Барбдос, нямам работа, така че ще се окажа на улицата“, казва тя.
