Малка Коледа, Кадена вечеря, Вечерня, Неядка… Колкото и различни да са начините, по които българският народ нарича трапезата на Бъдни вечер, празникът е един и винаги събира всички около масата в навечерието на Рождество Христово. Макар че дори самото название на Рождественската нощ - Коледа, няма християнски произход. В него се откриват следи от обредите на древните тракийци и южните славяни.
По стара традиция, преди да се нареди празничната трапеза на Бъдни вечер, стопанинът на къщата запалва специален пън в огнището, наречен бъдник. Отначало разбърква с него огъня, наричайки: „Колкото искрици, толко пиленца, шиленца, теленца, дечица в тоя дом!“
После поставя тънкия край на дръвчето в огъня - там то остава да тлее цялата нощ и да поддържа огъня жив. Дървото е крушово, дъбово или буково. В предварително издълбана в него дупка се сипва червено вино, тамян и зехтин за берекет. Преди да се сложи в огъня, се запечатва с пчелен восък. Така приготвен, коледният бъдник, наричан още коледник или прекладник, се смята за миросан и осветен и вече може да бъде принесен в жертва на божествата. Този обичай е отглас от стари славянски вярвания по нашите земи.
В четирите ъгъла на стаята се поставя по един орех. Това се прави,
за да се осветят четирите краища на света
за омилостивяване на злопаметния Коледо
