Открийте ни и в

България

В разгара на пандемията: много български ученици се връщат в клас

Всички ученици от 5. до 12. клас трябва да носят предпазни маски не само в междучасията, но и в часовете, гласи нова заповед на министъра на образованието

bgvoice

публикувано

на

Сн.: Архив/БТА

Дистанционното обучение свършва в понеделник за голяма част от учениците и те се връщат в училищата.

Всички ученици от 5. до 12. клас трябва да носят предпазни маски не само в междучасията, но и в часовете, гласи нова заповед на министъра на образованието.

Онлайн обучението продължава до края на месеца в 20 гимназии в Хасковско и за учениците от 6. до 12. клас в Бургас.

COVID-19 в България: 60 починали, 1,123 нови случая, 772-ма излекувани за 24 ч.

От понеделник почти всички деца във Враца и Монтана се връщат в клас. Така е и в Стара Загора – там само едно училище ще бъде дистанционно.

В Пловдив децата ще учат по специални графици, така че да не се събират повече от половината ученици. Там вече има онлайн петиция против присъственото обучение.

Недоволство сред учители и родители има в Монтана и в Пловдивско.

Притесненията от заразяване в училище доведе до там, че родители отказват да пускат децата си на училище.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни.
За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

⇩ Коментирайте ⇩

Най-четено

България

Драматичен спад на интереса на българите към зелена карта

През последните три години кандидатите от България са намалели двойно

Боян Димитров

публикувано

на

Виж цялата статия

Българите, кандидатстващи за лотарията за зелена карта, спадат драматично през последните години. Това става ясно от резултатите за мераклиите, участвали в програмата, които вече са ясни.

Според данните за последните три години кандидатите от България са намалели двойно – от 33 000 през 2019-а, до 14 000 за последната година. През 2020 година кандидатите са били 22 000. Спечелилите тогава са 348. Година по-рано са били 343. През 2018-а 776 души са получили право за пребиваване в САЩ благодарение на лотарията.

Милиони хора всяка година се опитват да получат така желаните документи за постоянно легално пребиваване в САЩ, а сред тях и много българи.

През последните години обаче

те са все по-малко

Печелившите по програмата всяка година са по над 55 000 души, основно от страни, които са с по-ниско ниво на имиграция към САЩ, сред които и България.

Лотарията за зелена карта, чиято съдба беше под въпрос още от първите дни на администрацията на бившия президент Доналд Тръмп, е един от предпочитаните начини на българите да преследват своята американска мечта. Техният интерес към програмата беше сравнително еднакъв през последното десетилетие – около 100 000 наши сънародници всяка година кандидатстват, а между 1000 и 2000 печелят. През последните 3 години обаче броят на подалите документи за зелени карти намалява – от 94 513 през 2016-а до 74 316 през 2018 г. (числата включват кандидати и техните семейства – деца и съпрузи).

Спечелилите са 865 през 2016 г., 666 през 2017-а и 776 през 2018-а. През 2015-а спечелилите българи са почти двойно повече – 1418 души.

Българският интерес към лотарията и преди е показвал такива изменения, които може би са знак на

оптимизъм в обществото

за предстояща положителна промяна в страната. Така например броят на кандидатстващите спада постепенно повече от наполовина между 2007-а и 2010 година (от 69 128 през 2007 до 24 010 през 2010 г.). Причината може да се търси в оптимизма на сънародниците ни след приемането на България в Европейския съюз през 2007 година. Но след 2010-а виждаме, че отново повече българи започват да участват в лотарията, явно разочаровани от липсата на напредък в страната въпреки членството в ЕС.

Опити да се спре лотарията за зелена карта се правят почти всяка година, въпреки това желаещи да опитат шанса си в „страната на неограничените възможности“ не липсват.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

България

Краткият живот на 45-ия парламент: Много скандали, един закон

Той работи едва 9 дни и стана най-кратко съществувалият в историята на България

Avatar

публикувано

на

Виж цялата статия
Сн.: БТА

Животът на 45-ия парламент бе кратък, но за сметка на това – бурен. Скандалите и разгорещените дебати съпровождаха депутатите още от първия им ден на работа.

За председател на Народното събрание бе избрана Ива Митева от „Има такъв народ“. А заседанията бяха върнати в старата сграда на парламента. Още на първото парламентарно заседание и петте политически групи – „Има такъв народ“, „БСП за България“, „Движение за права и свободи“, „Демократична България“ и „Изправи се! Мутри вън“, застанаха против ГЕРБ.

Народното събрание проведе осем заседания и едно провали, защото народните представители от ГЕРБ, БСП и ДПС не подкрепиха дневния ред на парламента.

Бяха внесени 76 законопроекта

но бе приет само един – за промените в Изборния кодекс.

С измененията в него депутатите отмениха пропорционалната изборна система, приеха и мажоритарен вот, но за следващите редовни парламентарни избори. На тези избори няма да има и 32 МИР „Чужбина“, въпреки че се създаде. Паднаха ограниченията в броя на изборните секции зад граница и бе въведено видеонаблюдение за броенето на бюлетините след изборния ден. Реши се и друго – гласуване само с машини, но в секциите с над 300 души. Създаде се и нова ЦИК, която да се назначава от президента.

Депутатите формираха и Временна комисия по ревизия на управлението на Бойко Борисов през последните 10 години.

За краткия си живот парламентът прие и мораториум върху отдаването на концесии, продажбата на държавни и общински болници и назначенията в държавната администрация от кабинета „Борисов 3“. Проектът беше приет единодушно, като народните представители от ГЕРБ не гласуваха.

Народните представители така и не приеха предложението на Мая Манолова заплатите на депутатите да станат 1400 лева. Предложението на БСП за преизчисляване на пенсиите също бе отхвърлено. А партийната субсидия за един действителен глас си остана 8 лева.

Парламентът

искаше да изслуша премиера в оставка

Бойко Борисов два пъти, но той първоначално бе в отпуск, а след това и в болничен заради скъсан менискус. Дори оставката на правителството бе подадена писмено в деловодството на Народното събрание.

Вместо премиерът обаче в пленарна зала се яви финансовият министър в оставка Кирил Ананиев, който трябваше да съобщи какво е състоянието на държавната хазна и на фискалния резерв. Изслушването му обаче бе провалено от ГЕРБ заради неудобни въпроси от другите политически групи.

Скандали, обвинения и закани за съд се чуха по време на заседанията в Комисията по ревизия. Земеделският бизнесмен Светослав Илчовски направи скандални разкрития за рекети и изнудване. Пред комисията, оглавявана от Мая Манолова, той каза, че е плащал по 800 000 лева на година за такса спокойствие. Илчовски твърди, че премиерът Бойко Борисов е приемал скъпи подаръци в кюлчета злато. Борисов от своя страна каза, че някой е платил на хора да говорят против него.

Президентът Румен Радев връчи

три мандата за съставяне на кабинет –

на ГЕРБ, на „Има такъв народ“ и на „БСП за България“. Единствено ГЕРБ се опита да сформира правителство, но поканите им за разговори с „Има такъв народ“ и „Демократична България“ така и не се случиха.

Парламентарните групи на „Има такъв народ“ и „БСП за България“ изобщо не се опитаха да съставят кабинет.

Депутатът и лидер на „Има такъв народ“ Слави Трифонов така и не се появи в парламента, защото се разболя от COVID-19. След това карантината му изтече, но той отново не се яви и каза, че е в болничен.

Така след 25 дни живот, девет от които работни, 45-ият парламент бе разпуснат от президента Румен Радев и бързо отиде в историята.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

България

Росица Матева и Цветозар Томов са новите говорители на ЦИК

10 от членовете на ЦИК гласуваха „за“ Матева и Томов

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Сн.: БТА

Председателят на обществения съвет към Централната избирателна комисия Росица Матева и социологът Цветозар Томов са новите говорители на комисията, реши ЦИК по време на първото си заседание, което все още продължава.

10 от членовете на ЦИК гласуваха „за“ Матева и Томов, а „против“ бяха 4-ма с мотива, че те са и заместник-председатели и ще бъдат натоварени с много ангажименти.

Матева бе номинирана за член на комисията от коалицията „Изправи се! Мутри вън“. Тя е била член на ЦИК през 2014 – 2019 г. Матева е юрист с над 30-годишна практика.

Камелия Нейкова ще е новият председател на ЦИК

По време на мандата на комисията до 2019 г. Цветозар Томов бе говорител на ЦИК. Той е издигнат от „Демократична България“.

Росица Матева бе предложена за говорител от председателя на ЦИК Камелия Нейкова, а Томов – от Матева.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА

Предишна публикация:
Стъклените бутилки са по-опасни за околната среда от пластмасовите

Картонените кутии се оказват най-щадящи природата

Затвори