„Всичко се случи като в компютърна игра. Когато дойдох на себе си, видях как приятеля ми гори, опитах се да загася пламъците, но отново загубих съзнание.“ Така единственият оцелял курсант от зловещата катастрофа на военния АН-26 Вячеслав Золочевски описва събитията от петък вечерта. Машината се разби снощи близо до град Чугуев в района на Харков по време на учебен полет. Думите му са изречени в болницата, докато е разговарял с президента Володимир Зеленски и областния управител на Харковска област Алексей Кучер. Не го натоварихме с въпроси, просто попитахме как можем да помогнем, каза Кучер.

На борда е имало 27 души: седем членове на екипажа и 20 курсанти. Двадесет и пет души загинаха на място, двама курсанти са успели да оцелеят, но един от тях по-късно почина в болница.

Първоначалната информация, че двамата курсанти са успели да напуснат самолета не била потвърдена от оживелия Вячеслав.

Четири са версиите, които се разследват за катастрофата -техническа неизправност; грешка на екипажа; неправилно изпълнение на служебни задължения от отговорните за контрол на полета; проблеми с техническото обслужване и подготовката за полет. Черните кутии са намерени. Днес в Украйна е ден на траур.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

Чипсовете, шоколадът и сирената може да глезят вкуса на мнозина от нас, но техните опаковки са истински врагове на околната среда и са сред най-трудните за рециклиране, пише в. „Метро“.

Изследване, поръчано от компанията „Уич“, анализирало 10 категории хранителни продукти. Сред тях фигурирали шоколади, газирани напитки, чипсове, кисели млека, напитки, сирена, хляб и др.

Експерти разтваряли опаковките, измервали всеки елементи и преценявали колко лесно артикулът може да бъде рециклиран. Резултатите установили, че възможностите за рециклиране варирали в много широки граници.
Чипсовете се оказали антишампиони в това отношение, като само 3 процента от опаковките им могли да бъдат рециклирани от домакинствата.

Що се отнася до опаковката на шоколадите, една трета от тях не подлежали на рециклиране, като антишампиони се оказали KitKat от „Нестле“ и „Bitsa Wispa“ на „Кадбъри“.

Сирената също се оказали нещадящи околната среда, като опаковки на продукти като Babybel се оказали изключително трудни за рециклиране.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

Държавите по света не трябва да отпускат карантинните и здравни мерки срещу COVID-19, преди да са постигнали пет основни критерия, а много от страните дори не са близо до тяхното изпълнение. Това сочи анализ, публикуван в престижното медицинско издание „Лансет“, съобщава CNN. Предпоставките да се мине към по-леки мерки са:

• добро познаване на картината на инфекцията в страната
• активно участие на обществото
• адекватен капацитет на общественото здравеопазване
• адекватен капацитет на здравната система въобще
• граничен контрол.

Авторите на анализа са разгледали девет страни и територии с добър икономически статус, които са започнали да отпускат мерките срещу разпространението на новия коронавирус. Това са Хонконг, Япония, Нова Зеландия, Сингапур, Южна Корея, Германия, Норвегия, Испания и Великобритания. Данните сочат, че много от тях не са спазили петте изисквания, които ще предотвратят появата на повторна вълна от инфекции, като това може да се види в Испания, Великобритания и Германия.

„Доказателствата са ясни. Аксиоматично е, че ако имаме повишаване на броя на случаите, страните са отпуснали мерките твърде рано“, обяснява един от авторите на анализа Мартин Макийн, професор по европейско публично здравеопазване в Лондоското училище по хигиена и тропическа медицина.

Анализът сочи още, че е нужна ефективна система за откриване, тестване, проследяване, изолиране и подпомагане на болните, за да може дадената страна да разхлаби ефективно мерките. По този показател най-зле се справя Великобритания.

„Всъщност никоя страна не се справя идеално….Англия го прави особено зле. Испания и Франция не се представят кой знае колко добре също“, добавя Макийн.

Проучването сочи, че страни като Сингапур, Норвегия, Испания и отчасти Великобритания разчитат на експертни съвети кои мерки да бъдат разхлабвани. В същото време липсват критерии за разхлабването им, които да са базирани на премерен риск.

Други държави като Япония, Германия, Южна Корея и отчасти Великобритания вдигат или връщат обратното мерките срещу COVID-19 на базата на местно разпространение. В Германия например действа механизъм, според който по-строгите мерки се връщат обратно, ако в даден регион на страната има повече от 50 нови случая дневно на 100 хил. души население в продължение на седем дни.

Общественото доверие е от изключителна важност. За да може една страна успешно да премахне по-строгите мерки, е добре хората да бъдат ангажирани и да искат да се пазят сами.

Това се постига с постоянни и достоверни препоръки от страна на властите. Авторите на проучването посочват, че с настъпващата втора вълна в части от света все още не е прекалено късно да се въведат тези мерки. За да се избегна втора пълна карантина отделните държави трябва да имат ясен и прозрачен план за действие. Те трябва да имат адекватна система за тестване, проследяване и изолиране на болните. Гражданите трябва да бъдат директно ангажирани във взимането на решения

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК