Разрушенията от взрива в Бейрут се оценяват на около $5 милиарда. Мощността на експлозията се равнява на една пета от силата на атомната бомба, пусната над Хирошима през Втората световна война, предаде Zero Hedge.

Оценката на щетите показва, че в радиус от над километър и половина има унищожени сгради и пострадали хора. До момента броят на жертвите е около 100 души, а ранените са над 4 хил. Щетите върху имуществото обаче обхващат радиус от 10 километра, т.е. около половината ливанска столица.

По оценка на губернатора на Ливан, трагедията е оставила около 300 хил. души, „а може би и повече“, без дом.

Неговата оценка на око е, че опустошените имоти са на стойност от между 3 и 5 млрд. долара. Но загубите за града и жителите му ще са значително повече от цената на засегнатото недвижимо имущество.

Причината за това е, че цялото пристанище, чието ръководство беше арестувано докато тече разследването на случая, е унищожено. Това отрязва най-важния канал за доставка на стоки до Бейрут и до Ливан като цяло и означава, че вероятно жителите на страната ще бъдат изправени пред някои дефицити, респективно пред увеличаване на цените на стоките.

То ще дойде на фона на сриващата се и без това покупателна способност на местната валута, след като Ливан се намира в най-тежката финансова криза в историята си. Само през юли стойността на ливанския паунд се срина с 50% в рамките на 10 дни, а днес един паунд се търгува срещу 0,00066 щатски долара.

Тя се разрази още през миналата година, причинена от погрешните политики на правителството, и доведе до масови протести, които не са стихнали и до днес, затваряне на банки, поставяне на ограничения върху сумите, които могат да се изтеглят от банковите сметки, и до отлив на население на страната.

На 4 август, малко след 18 часа местно време, на пристанището в Бейрут стана експлозия. След взрива има множество жертви, ранени и до значителни материални щети. Поражения бяха нанесени и върху сградата на българското посолство, както и върху жилищните блокове, в които са настанени служителите и техните семейства. Щетите са най-вече по фасадите на постройките, като стъклата на прозорците са изпочупени.

Ден по-късно ливанският президент обяви, че страната ще бъде в извънредно положение за две седмици.

Взривът предизвика широка обществена реакция. 20 държави изпратиха помощ след взрива в Бейрут – човешки и материални ресурси в опустошената столица на Ливан.

Европейският съюз прати над 100 пожарникари с модерна екипировка и обучени кучета. Франция, Германия, Нидерландия, Полша и Чехия – всяка от тези държави праща десетки професионални спасители и медици.

За финансова помощ откликнаха Великобритания с 5 млн. паунда, Германия и Унгария – по 1 милион евро. Норвегия – 25 милиона крони в добавка към 40 тона медицинско оборудване.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

Световноизвестният испански оперен певец Пласидо Доминго, който през 2019 година беше обвинен в сексуални посегателства, отново възвърна гласа си, като отхвърли обвиненията срещу него и обяви, че възобновява рециталите си, предава Франс прес.

Той беше заразен с COVID-19, след което се възстанови. „Аз се промених. След като се разбра, че имам COVID-19, аз си обещах, че когато се възстановя, ще се преборя да измия петното от името си. Никога през живота си не съм насилвал никого. И това ще го повтарям, докато съм жив!“, заявява развълнувано музикантът в интервю пред италианския вестник „Република“.

Седемдесет и девет годишният Пласидо Доминго беше обявил от дома си в мексиканския град Акапулко през март тази година, че е дал положителна проба за COVID-19 и е бил хоспитализиран.

„Това, че отново възвърнах гласа си, беше истинско чудо, споделя оперният ас. А само преди 2-3 месеца не бях сигурен дали отново ще мога да пея.“

Доминго прекарал в изолация в Акапулко дълго време и това му дало възможност да размисли над много неща. Сега той желаел да се върне към нормалния си начин на живот, но това не било лесно заради обвиненията в сексуални посегателства, които бяха отправени срещу него.

„Тези неверни твърдения дестабилизираха семейството ми и мен самия. Те ми причиниха повече страдания от самия вирус. Сега аз не мога да пея в някой държави, като в САЩ и в моята страна Испания. А това във всички случаи не е изборът на моята публика, която непрекъснато ми изразява своята подкрепа. Но какво да се прави, такъв е животът“, коментира музикантът.

През 2019 година Доминго беше обвинен от американските медии, че е тормозил сексуално около двадесетина жени в САЩ. Това го принуди да напусне поста си на генерален директор на операта в Лос Анджелис и да отмени всичките си участия в Северна Америка.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

В света на ваксините срещу COVID-19 „всеки е срещу всеки“.

От това се страхуват глобалните здравни агенции, които планират схема за купуване на ваксини на едро и разпределянето им поравно в света. Те с отчаяние наблюдават как някои по-богати страни са решили да се справят сами, сключвайки сделки с фармацевтични компании, за да осигурят милиони дози от обещаващите бъдещи ваксини за своите граждани. Сделките – включително договорените от САЩ, Великобритания и ЕС с фирми като Pfizer, BioNtech, Astra Zeneca и Moderna, подкопават глобалната кампания, твърдят експерти.

„Всеки да се договаря поотделно не е начин за оптимизиране на ситуацията“, казва Сет Бъркли, главен изпълнителен директор на алианса GAVI, който е сред лидерите на схемата, наречена КОВАКС (COVAX, СОVID-19 Vaccines Global Access), целяща да осигури бърз и справедлив глобален достъп до ваксините. „Pfizer“ съобщи през юли, че води едновременни преговори с ЕС и няколко от неговите страни членки за снабдяване с потенциалната ваксина на компанията, а Великобритания обяви, че си е осигурила голяма доставка от бъдещите ваксини на „GlaxoSmithKline“ и „Sanofi“.

Това според „Лекари без граници“ допълнително ще подхрани „глобалната надпревара между богатите държави за запасяване с ваксини“ и „опасната тенденция на ваксинен национализъм“.

Опасенията са, че запасите и разпределянето на ваксините в тази пандемия ще станат повторение на предишната, причинена от вируса на птичия грип H1N1 през 2009-2010 г., когато богати държави изкупиха наличните запаси от ваксини и първоначално не оставиха нищо за бедните държави. Тогава ефектът от ваксинния дисбаланс върху инфекциите и смъртните случаи бе ограничен, тъй като H1N1 се оказа по-леко заболяване и в крайна сметка пандемията заглъхна. КОВИД-19 обаче е значително по-голяма заплаха, и ако цели слоеве от глобалното население бъдат оставени уязвими, това не само ще навреди на тях, но и ще разшири пандемията и причинените от нея щети, изтъкват здравни експерти.

„Има риск, че някои държави правят точно това, от което се опасявахме, а именно „всеки е за себе си“, казва Гейл Смит, бивш администратор на американската Агенция за международно развитие (USAID) и настоящ главен изпълнителен директор на благотворителната организация „One Campaign“, която се бори за намаляване на бедността и за профилактика на заболяванията.

Над 75 държави, сред които и Великобритания, проявиха интерес към схемата КОВАКС за финансиране (ръководена, освен от ГАВИ, също и от Световната здравна организация и Коалицията за иновации за епидемична готовност – CEPI), присъединявайки се към 90 по-бедни държави, които ще бъдат подкрепени чрез дарения. Но САЩ, Китай и Русия не са сред страните, проявяващи интерес към COVAX, според ваксинния алианс GAVI (Global Alliance for Vaccines and Immunization).

Освен това според източник от ЕС Европейската комисия, която оглавява преговорите с производителите на лекарства, е посъветвала страните от ЕС да не купуват ваксини чрез COVAX.

„Тревожа се какво ще се случи, когато шепата страни, които блокират запасите от ваксини, се конкурират с многостранните сделки за доставки. В края на краищата производството на ваксини е лимитиран ресурс. Може да се разшири, но не много“, казва Томас Болики, директор на световната здравна програма към Съвета за външни отношения.

Според оценките на експерти севтът може резонно да се надява да разполага към края на следващата година с около два милиарда дози ефективни ваксини срещу КОВИД-19, ако няколко от водещите кандидати докажат ефективността си при текущите ускорени изпитвания на късен етап. Целта на COVAX е да разпредели дози за най-малко 20 на сто от населението на членуващите страни.

Бъркли от GAVI каза обаче, че ако егоистични държави или региони ги грабнат, за да обхванат цялото си население – вместо да ги споделят с другите страни и да предпазят първоначално само най-рисковите групи, пандемията не може да бъде контролирана.

„Ако например се опитаме да ваксинираме целите Съединени щати и целия Европейски съюз с две дози от ваксината, това ще отнеме около 1,7 милиарда дози. А ако това е броят на наличните дози, тогава за другите няма да остане много“, добавя той.

По думите на Бъркли ако няколко, или даже 30-40 страни, имат ваксини, но останалите 150 нямат, „епидемията ще вилнее там“.

„Този вирус се разпространява мълния. Накрая ще стигнем до положение, в което няма да можем да се върнем към нормалното. Няма да можем да имаме бизнес, туризъм, пътешествия, търговия, освен ако не успеем да забавим цялата пандемия“, казва Бъркли. Той, както и Смит и други здравни експерти, смята, че да се сложи край на пандемията означава да се сложи край глобално.

„Става дума дали ще имаме пандемия още две години, за разлика от пандемия само една година. Икономическите и здравните последици от това са огромни“, подчертава Смит.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК