Открийте ни и в

Български истории

Ганчо, който проби с бранд за улична мода в Милано (СНИМКИ)

С колекция облекла, книга и филм за града българинът се цели в зимната олимпиада през 2026 г.

публикувано

на

БОРЯНА АНТИМОВА

В световноизвестното издателство Amazon с голям успех се продава книгата „Quo Vadis DJ“, представяща Милано като столица не само на модния дизайн, но и на музиката и свободния стил на живот. Кой е авторът? Изненада! Вместо на някой кореняк миланец, движен от местен патриотизъм, тя е дело на един българин – Ганчо Бояджиев.

Детството на родения в София Ганчо е необикновено както и цялата му кариера – живот на макс. Израства между майка, доцент по неврология и епилепсия, и баща авиоинженер. Дядо му, проф. Ганчо Ганев, е написал първия в света университетски наръчник за паркинсон. Момчето обаче е влюбено в музиката и мечтае да стане певец. Свири на пиано от 5-годишен, пее в детски хорове. Завършва НПМГ с химия и след успешно участие в международна олимпиада влиза без изпит във ВХТИ. Завършва инженерна химия, специализира в Тулуза. От 1990 до 1991 г. живее в Париж и Екс–ан–Прованс и учи в института за чуждестранни студенти.

На 18 години започва да учи оперно пеене с изпълнители от Софийската опера, оттогава са и първите му композиции. Продължава да учи и в частно училище в Милано. Пет години се усъвършенства, като най-ценно е

менторството на Гена Димитрова.

С Гена Димитрова в Арена ди Верона

 

От 1991-ва до 2009-та пътува много и живее по малко в Англия, Франция, Канада, САЩ, Испания, Холандия, Южна Корея, Австрия, Полша, Русия, Израел, Швеция, Финландия, Швейцария, Тайланд. В Милано записва и самолетна и космическа техника и се издържа, като преподава английски в Oxford Institute в града. И днес продължава да „ограмотява италианците“, както се шегува, като преподава английски в медицинския факултет на университета в Милано и в някои частни фирми.

Близко няколкогодишно приятелство го свързва с оперната прима Гена Димитрова. Разликата от 30 години не им пречи да си бъдат много близки духовно. „Приятелството няма възраст и пол. Респектът ми към нея обаче беше толкова силен, че не можах да си преобърна езика да й кажа просто „Гена“, макар често да си звъняхме посред нощ“, споделя Ганчо.

Той често пътува от Милано до Монте Карло, където тя живее, и я следва по оперните сцени, за да се учи от нея. Последен сред учениците й е стоял до болничното й легло, преди тя да си отиде на 11 юни 2005 г. Когато разбира, че е болна от рак на панкреаса, я настанява при най-добрите специалисти в Милано, а после с дни и часове си говори с нея край болничното легло. „Май наистина съм бил любимият й ученик – казва Ганчо. – Приятелството се доказва не когато си звезда по световните оперни сцени, а когато си в тежко положение и изглеждаш толкова зле, че не искаш никой да те вижда…“

Очаква се любимият ученик на Гена Димитрова да жъне успехи по оперните сцени. Нищо подобно. Ганчо Бояджиев е неординерна и всестранно надарена личност. „Не изреждай всичко, с което съм се занимавал, моля те, ще изглеждам като свети Четиридесет мъченици“, смее се българинът. Певец, музикант, композитор, музикален и рекламен продуцент, художник, дизайнер, актьор, модел, бодибилдър, преподавател по английски, писател, сценарист… Истинска дързост е да правиш клубна музика в родината на белкантото, като експериментираш с микс от оперни вокали върху електронна основа, рап и хип-хоп. Не по-малко „нахално“ е да пуснеш собствен моден бранд в сърцето на световната мода Милано.

Но българинът го прави

Това, което започва през 2016-та, е наистина дръзко – собствена марка облекла в Милано, пренаситен от модни бутици и световни брандове. В това негово начинание, както и във всичко друго, има пръст Гена. „Тя е с мен. Сякаш ме покровителства отгоре, пази ме като мой ангел. Много често, като мисля за Гена, ми се случват неща и срещам хора, свързани с нея – знаци, които ми подсказват, че съм на прав път“, споделя Ганчо. За логото на модния си бранд за street style (улична мода) – Firesign („Огнен знак“) е вдъхновен от оперната прима, която е много запалена по астрологията.

Самият той е зодия Лъв. Обяснява, че още от гръцката митология всичко, свързано със спорт, има връзка с огъня. Древните гърци са организирали олимпийските игри като алтер его на войната. Тя е свързана с бога Марс, покровителстващ Овен, но владеещ и целия огнен кръг. „Понеже Марс е войнствен, нарисувах логото като римски шлем и в него буквата „F“. Стои разкошно на тишърти, потници, суичъри, шапки, клинове, всичко“, казва Ганчо. Идеята за шлема идва от серията му графики „Пазители“ – безплътни ангели с брони и черни шлемове с пера като конски гриви. Графиките са част от негова самостоятелна изложба, която представя през 2009 г. в София.

Облеклата са насочени към динамичните млади хора, които обичат фитнеса, джогинга, йогата. „Световната тенденция в момента е облеклата за всеки ден да са кежуъл, с много елементи от спортните дрехи. Хората да са елегантни, да се чувстват добре в дрехите си, да са красиви по време на тренировки и след това“, казва Ганчо. Той самият

от години е бодибилдинг маниак

За бицепсите, плочките по корема си и културизма казва: „Мания е, разбира се, но тренирането вече е станало част от мен“.

Ганчо открива, че в Милано и цяла Италия сред купищата спортни марки няма нито една за фитнес маниаци, и се възползва от свободната ниша. Ангажирал е трима дизайнери, сред тях българката Вили Гаджева. Колекцията е представена първо в онлайн магазин. За няколко месеца марката Firesign става хит, а местната преса пише, че „въплъщава елегантността, изчистеността и минимализма на италианската мода“.

През 2018 г. екипът е открил corner в една много луксозна гимнастическа зала в центъра на Милано. В колекцията Firesign има всичко за динамичните млади хора – легинс (клинове) и бюстиета от ликра за жените, тайтс (клинове), потници, тишърти, фланели за мъжете. „Яхнахме гребена на вълната – казва Ганчо. – Всички други спортове и големи брандове от „Найк“ до „Адидас“ пуснаха подобни неща. Част от дрехите се произвеждат в България, винаги съм искал да правим нещо и в родината ми.“ Сега двамата с Вили Гаджева подготвят нова линия зимни облекла за сезон 2020/2021 – якета, суичъри, пуловери и всичко необходимо за зимни спортове и свободното време. Но екипът се цели в нещо много по-голямо. Милано вече е спечелил правото да бъде столица на XXV зимни олимпийски игри през 2026 г. заедно със зимния курорт Кортина Д’ Ампецо. Дотогава Ганчо и Вили ще разработват нови модели. „Сега с Вили много яко работим и за откриване на собствен моден бутик в Милано, което е ходене по мъките“, признава българинът.

Трудно е да се обхване „буйната кариера“ на Ганчо и като композитор, музикант и певец. Той успешно

експериментира с crossover проекти

Смесва уникалното звучене на изключителния си драматичен тенор, много чист и мощен, с аранжименти със съвременно електронно звучене и рап речитативи. Gantcho – както е артистичният му псевдоним, с „t“ в средата, е издал 3 албума. Освен парчетата от тях продуктивният музикант е депозирал в Съюза на италианските композитори, на който е член от 2010-а, още около 50 авторски песни. Продуцира изпълнители и работи с топ музиканти и диджеи от Милано, Рим, Лондон, Лос Анджелис и София. Парчето му I wanna Fall In Love Again е в ротация на повече от 80 радиостанции, а видеото към него е на 18-о място в Italy Top 20 Video Cowntdown – за всичко, продуцирано в Италия. Той е и първият българин, влязъл в италианска поп класация, и първият оперен певец с място в поп чарт.

Издал е общо 3 албума, като вторият Lost Without You („Изгубен без теб“) е записан с композитора Лука Ломбарди, а третият Freedom – с италианската звезда DJ Twenty. Двамата с известната радиоводеща и певица Ванеса Грей участват в швейцарската „Евровизия“ с парчето Party for Everyone, в денс стил.

Покрай работата му с известни диджеи се ражда и идеята за сценарий за игрален филм, в който основен персонаж е диджеят, а основен фон – нощният живот в Милано. „Преди 2-3 години работихме по няколко късометражни филма за нощния живот в Милано. Градът е на едно от първите места в света като тенденции за култура, мода, музика и нощен живот“, казва Ганчо.

Така се ражда книгата му „Quo vadis DJ“, която представя Милано като един Лас Вегас на Европа, какъвто той е според Ганчо. Книгата от 250 страници се продава в Amazon в печатен и електронен вариант на английски. А корицата, дело на царя на модните корици Роберто Киовити, е повече от скандална – един мускулест диджей

в гръб, само по… слушалки

Ганчо споделя, че предстои издаването й и на български. „Единственият човек, с когото съм обсъждал подробно книгата, беше моят много добър приятел, журналистът и писател Марио Трифонов, който почина през декември. И ако един ден книгата се издаде и на български, ще я посветя на Марио“, казва Ганчо. В момента той работи върху сценария на игрален филм по книгата, в който ще е копродуцент. „Ще е от типа на „50 нюанса сиво“ – казва Ганчо. – Целият филм се върти около един любовен триъгълник, като един от персонажите в него е диджеят. Наситен е с на пръв поглед случайни срещи и събития, които всъщност изобщо не са случайни.“ С филма си Ганчо Бояджиев отново се цели в зимните олимпийски игри през 2026 г., защото ще представя нощния живот на Милано в целия му блясък.

Коментирайте

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Най-четено

Български истории

BG топ футболистка в САЩ каза „да“ на US бизнесмен

Евдокия Попадинова се сгоди и сподели щастието си в Instagram

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Сн.: Instagram и архив

Тя е най-известната футболистка в България и от години бележи гол след гол по терените на Америка. Евдокия Попадинова печели през последните четири години приза за най-добра българска футболистка. Тези дни обаче тя е далеч от емоциите на игрището и футбола, защото е в плен на други емоции – тези на любовта. Евдокия е на върха на щастието, дошло с предложението за брак от страна на любимия й, поискал ръката на брюнетката преди няколко дни.

Американският бизнесмен Кайл Бари, с когото Евдокия има връзка от близо 2 г., зададе големия въпрос в стила на влюбените мъже в холивудските продукции.

Той падна на едно коляно

върху финия бял пясък на плаж в щата Флорида, държейки пръстен, а романтичният му жест бе съпроводен от звука на разбиващите се в лазурния бряг вълни на Атлантическия океан.

Специалният миг, случил се след дипломирането на Попадинова в университета в град Лима, е запечатан в поредица от снимки, които тя сподели със своите почитатели в личния си Инстаграм акаунт. На тях ясно личи огромното вълнение, обзело и двамата, както и силната любов, която изпитват един към друг.

„Казах „Да“, гласи публикацията на нападателката, обявявайки годежа си в социалната мрежа.

Кайл, който е роден в Ню Йорк, но предпочита спокойствието, царящо във Форт Майърс, далеч от космополитния град, също сподели изображенията, само че в своя Фейсбук профил.

„Моето винаги и завинаги! С нетърпение очаквам пътешествията ни по целия свят, множеството предстоящи ни приключения и целия ни съвместен живот“, написа той.

И сякаш с цел да сбъднат думите му, двамата веднага стегнаха багажа си и се отправиха към Европа, където се местят за постоянно. Това стана ясно от пост на Евдокия, придружен с кадри от летището.

„Време е да отворя

нова глава в историята си

Годеж, професионален договор и живот в Дания“, пише тя.

Бъдещите младоженци се запознават, докато Еви е студентка във висшето учебно заведение. В края на миналата година двамата посетиха България, където прекараха коледно-новогодишните празници, пише dir.bg. Освен в родното селище на футболистката – Хаджидимово, те отскочиха и до столицата.

Въпреки безкрайните ангажименти покрай работата си, Кайл винаги намира време да присъства на мачовете на своята половинка, за да я окуражава с присъствието си в трибуната. Попадинова признава, че откакто са заедно, не е имало спортна среща, която той да е пропуснал, независимо от натоварения му график.

Макар и да се мести в Дания, преди време Еви призна, че обича много Америка и футболът много й е помогнал за това. Евдокия коментира пренебрежителното отношение към женския футбол в Родината и обясни, че не я е яд за това, защото то е проблем на тези, които не са информирани за този спорт.

„Надявам се хората да не ми се обидят, но

затова обичам толкова Америка

Там съм чужденка, приемат ме с отворени обятия и се радват на успехите ми. Американците имат най-добрите атлети в почти всеки един спорт. Не разбирам защо в България на женския футбол трябва да се гледа с насмешка. По-скоро трябва да се чудим как да го популяризираме, за да се запалят повече момичета, които един ден могат да прославят нашата страна“, каза тогава Евдокия.

Големите успехи на българката в Америка се изразяват в 14 гола в 19 мача. И 7 асистенции.

„Това е доста трудно, имайки предвид, че повечето мачове побеждавахме с по 1-2 вкарани гола. Който си мисли, че е лесно да се вкарва всеки мач, много се е объркал. Постоянството изисква усилена работа. Силното ми оръжие като цяло е моята бързина. Почти никога

не се задоволявам с направеното

Напротив, старая се да постигам все повече и повече“, сподели преди време българката.

Тя разказва, че след първите й 5 мача всички останали отбори я познавали вече доста добре. „Слагаха повече защитнички около мен. Съперничките ме ритаха и бутаха с цел да ме ядосат и да ми изкарат картон, надявайки се това да ми повлияе и да не отбележа гол. За мое щастие все пак продължих да вкарвам почти във всеки мач“, разказа Евдокия тогава.

Сега предстои да разберем какви ще са поредните й успехи, окрилена и от личното си щастие.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Българин с номинация за най-обичан лекар в Австрия

Д-р Тодор Тошков е родом от Пловдив. Завършил е медицина във Виена. Специализирал е очни болести в Англия и Германия

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Сн.: bgmedia.at

За пореден път нашият сънародник д-р Тодор Тошков е сред номинираните в класация, която отличава най-добрите лекари в Австрия, пише bgmedia.at. В класацията “Österreichs beliebteste Ärzte ” на популярния ежедневник в. Куриер участват 1915 лекари.

Д-р Тодор Тошков е родом от Пловдив. Завършил е медицина във Виена. Специализирал е очни болести в Англия и Германия. Работи над 20 години в Австрия и има частен кабинет във Виена. В него той преглежда пациенти с осигуровки във всички здравни каси.

„Най-обичаните лекари” на Австрия за 2020 година е третата класация, в която нашият сънародник е номиниран. Две години поред българският офталмолог е в ТОП5 на очните лекари във Виена на най-голямата австрийска платформа за лекари  DocFinder.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Българин се пребори за титлата „Най-силен мъж в Чикаго“

Николай Митов победи в състезание за издръжливост и здраво тяло

публикувано

на

Виж цялата статия

Макар пандемията в Чикаго да е обхванала града и той да е замрял, група мъже и жени се събраха на открито за ежегодното състезание по калистеникс, в което да покажат красиви и здрави тела, както и издръжливост. В него българинът Николай Митов участва повече от успешно и заслужи титлата „Най-силен мъж“ в Чикаго.

Думата калистеникс идва от гръцкото kallos, която означава

перфектно тяло и физическа сила

Състезанието в Чикаго се казва CHICAGO PULL UP PARK JAM. В Америка надпреварата се нарежда на второ място след тази в Ню Йорк. В Ню Йорк състезанието PULL UP PARK JAM съществува от 1998 г. Пренася се в Чикаго през 2015 г. С тази си история състезанието става най-старото и най-мащабното в света. В Чикаго състезанието и тази година се организира от Омари Джинаки, който беше много впечатлен от българина. И има защо. Денят му рано преди състезанието започва със спукана гума, той пристига буквално в последната минута, състезава се първо в състезание, което предшества основната част от спортната битка, после участва и в главното състезание и грабва титлата за най-силния мъж в Чикаго.

„От много време следя състезанието и прогреса на участниците“, казва Ники. „Тази година реших да се включа, за да сверя часовника си, и изобщо не очаквах да постигна такива резултати, защото

участвах за първи път

добавя той.

Инфарктният момент със спуканата гума изобщо не го изважда от равновесие. Ники бил в Уисконсин, доста далеч от състезанието, и сутринта, докато пътува към Чикаго, пука гума. Да я смени не е проблем, но му трябва ключ, който липсвал в колата. Първо спира една кола, но шофьорът в нея нямал нужния инструмент. Малко след това на помощ се притичва друг шофьор и Ники успява да смени гумата. Пристига за калистеникс упражненията и веднага трябва да започне да се състезава в дисциплината силови набирания с изтласкване до кръста. „Бях много притеснен, че силите няма да ми стигнат за първата дисциплина, след това с нормалните набирания, защото се използват същите мускули, но се справих“, обяснява той.

След като минава силовите набирания и побеждава, Ники трябвало да се състезава на набирания, клекове, коремни преси, „кофички“ и лицеви опори. А самите силови набирания завършва в два рунда, защото първо се класира наравно с друг състезател. „Той беше със счупен крак, но беше много силен конкурент“, обяснява нашенецът. „Първо направихме по 15 силови и трябваше да повторим. Той направи пак 15, аз успях да направя 16“, прибавя той.

След силовите набирания Ники започва с нормалните набирания и завършва наравно с организатора Омари Джинаки.

Финалната битка

между двамата е оставена за накрая. „На дисциплината клякания за съжаление се обади стара травма и не можах да се представя толкова добре“, разказва българинът. Но успява да събере сили за финала при набиранията и завършва на първо място. Ники си спомня, че си е мислил за България, за семейството си, за окуражителните думи, които е чул по-рано от жената, с която се среща, и смята, че това му е помогнало за победата.

Ники се занимава с калистеникс от година и половина. Харесва този спорт, защото при него човек учи тялото си да работи като едно цяло. Чрез калистеникс хората стават здрави, хранят се и живеят здравословно, упражняват се на открито. По принцип Ники работи като механик на камиони. За CHICAGO PULL UP PARK JAM тренирал по два пъти на ден – сутрин преди работа или в обедната си почивка и след работа.

„Няма значение дали буташ или дърпаш, в зависимост от упражнението, което правиш, целта е да отидеш нагоре“, казва за калистеникс Ники. „Най-много ме боли да гледам подрастващото поколение с таблети и телефони в ръце. Всички деца са със забучени надолу към екрана глави. Самата им стойка е подгърбена. Много от тях посягат към наркотиците. Бих искам да им кажа, че по-хубаво е да спортуват. Могат да опитат и с калистеникс. Който се интересува от този спорт, аз съм насреща. Чувството от победата в спорта не може да се сравни с победата от електронната игра или с наркотиците“, казва Ники.

„Винаги когато хвана лоста, гледам към небето, към новите хоризонти, но дори и това не трябва да е граница за мен и за хората. Трябва

да се стремим да надмогнем себе си

и да бъдем по-добри, да вървим напред и нагоре“, констатира Ники.

Ники, който е родом от град Кочериново, недалеч от Благоевград, впечатли организаторите и участниците в калистеникс състезанието в Чикаго не само със силата си. След състезанието той не показал никаква умора и помогнал с разчистването на боклука. „Някак не ми се видя правилно да се стремим към красиво тяло и да тренираме сред природата, а да оставим мръстотия след себе си“, казва той.

Ники не е сигурен кога ще участва пак на състезание по калистеникс, но е сигурен, че ще започнат да го предизвикват и е готов да запази титлата си.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА