Открийте ни и в

СВЯТ

Гешев се срещна с главните прокурори на ЕС

Той коментира закриването на специализираните съд и прокуратура

публикувано

на

Сн: БТА

Главният прокурор Иван Гешев участва в 15-ия годишен Консултативен форум на главните прокурори от страните членки на Европейския съюз, който се провежда в град Хага, Нидерландия. Това съобщиха от Прокуратура.

Събитието е организирано от Евроджъст и преминава под председателството на главния прокурор на Словения – Драго Шкета, главния прокурор на Хърватия – Злата Шипек, и главния прокурор на Германия – Петер Франк. Във форума участват ръководителите на прокуратурите на страните членки на ЕС и националните представители на държавите в Евроджъст.

В рамките на изказването си в сесията, посветена на защита на независимостта на прокуратурите в ЕС, Иван Гешев изрази опасенията на българската прокуратура, че ако се стигне до закриване на органите на специализираното правосъдие у нас, това ще доведе до сериозни затруднения при изпълнение на ангажиментите на България спрямо Европейската прокуратура и Евроджъст.

Гешев с искане до КС заради имотите на Бюрото по защита

„Засягането на независимостта на прокуратурата представлява реална пречка пред усилията за противодействие на престъпността в европейски план“, посочи още Гешев в изказването си пред Консултативния форум на главните прокурори на държавите членки от ЕС.

Годишната среща на ръководителите на прокуратури в ЕС е на тема: „Дигитализация на правосъдието: Влияние върху наказателното разследване в ЕС“. Участниците във форума бяха запознати със Стратегията за дигитализация в правосъдието на Европейската комисия, предизвикателствата при нейното имплементиране на национално ниво и възможностите за засилване на взаимодействието и обмяната на опит между страните.

Друг основен акцент във форума е и стартиране на работата на Европейската прокуратура. Във връзка с това европейският главен прокурор Лаура Къовеши и нейният екип информираха участниците за дейността на структурата през първите месеци от нейното функциониране.

В рамките на Консултативния форум главният прокурор Иван Гешев проведе и работни срещи, в които бяха обсъдени въпроси от взаимен интерес, независимостта на прокурорската работа и обсъждане на развитието на Консултативния форум, с цел утвърждаване правовия ред и върховенството на закона в държавите членки на ЕС.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни.
За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

⇩ Коментирайте ⇩

Най-четено

СВЯТ

До края на март 2022 г.: ЕС ще има достатъчно ваксини за бустрени дози

Урсула фон дер Лайен призова европейците да се ваксинират и отбеляза, че обстановката се влошава там, където имунизираните са малко

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Сн.: АП/БТА

До края на март 2022 г. ЕС ще разполага с достатъчно ваксини от производителите „Pfizer“ и „Moderna“ за поставянето на бустерни дози имунизираните срещу COVID. Това съобщи председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

Тя отново призова европейците да се ваксинират и отбеляза, че обстановката се влошава там, където имунизираните са малко. По думите й може да се очаква от 13 декември в ЕС да започне ваксинирането и на децата.

Досега в ЕС са ваксинирани 66% от населението, уточни еврокомисарят по здравеопазването Стела Кириакидис. Тя добави, че появата на варианта Омикрон очертава отново нуждата от ваксиниране.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

СВЯТ

Преходът към водород ще е изключително печеливш за износа на Русия

По изчисления на Кремъл, до 2030 г. доставките на руски водород в Европа могат да достигнат най-малко 20-30 милиарда долара

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Доходите на Русия от износ на водород могат да надхвърлят сегашните й приходи от продажба на традиционни горива, смятат експерти на „Известия“, предаде БТА.

По нареждане на президента Владимир Путин до 1 юни 2022 г. вицепремиерът Александър Новак, външният министър Сергей Лавров и шефът на „Газпром“ Алексей Милер трябва да представят доклад за възможностите Русия да доставя водород за Европа, посочва вестникът.

Енергийната стратегия на Русия предвижда водородните доставки на Русия за чужбина да нараснат до 2035 г. на 2 милиона тона годишно.

Според енергийното министерство, Москва се стреми до 2030 г. да заеме 20 на сто от световния пазар на водород, а към 2050 г. да изнася от 7,9 милиона до 33,4 милиона тона.

По изчисления на Кремъл, до 2030 г. доставките на руски водород в Европа могат да достигнат най-малко 20-30 милиарда долара. Дотогава ЕС смята да увеличи пазара на водород на 10 милиона тона годишно, а половината от този обем ще трябва да идва от внос, посочва Анатолий Чубайс, специален президентски представител за връзки с международни организации по устойчивото развитие.

С оглед максималните възможности на Русия, доходите й от износ на водород може да надхвърлят в бъдеще и 200 милиарда долара годишно, докато сегашните й приходи от износ на въглеводороди са едва 150 милиарда за 2020 г., отбелязва експертът Екатерина Косарева.

В момента Русия изнася почти 20 на сто от произвеждания в страната водород, или над 1 милион тона за година. Горивото на бъдещето се доставя във вид на водородсъдържащи продукти – амоняк и метанол, разказва специалистът Владислав Карасевич.
„Тръбата зове“, гласи заглавието на материала. Единственият разумен начин Москва да транспортира водород за Европа са тръбопроводите. Ако става дума за Германия, за целта най-напред вероятно ще се използват газопроводите „Северен поток“, прогнозира финансистът Валерий Андрианов.

По думите му, днешните технологии по принцип дават възможност в тръбопроводния газ да се добавя произволно количество водород. Според научни данни, ще е оптимално добавките да възлизат на около 5 процента. При пълно натоварване на „Северните потоци“ това ще позволи Германия да получава към 220 000 тона водород годишно.

Експертите обаче говорят за сериозни рискове, засягащи инфраструктурата, и за проблеми от гледна точка на икономическите изгоди, подчертава Алексей Гривач, зам.-шеф на руския Фонд за национална енергийна сигурност.

Трябва да се проучи например какви ще са разходите за преоборудване на компресорните станции с цел да работят с водород. Освен това транспортирането на водород навън чрез „Северните потоци“ или други газопроводи ще застраши изпълнението на сегашните дългосрочни договори, предвиждащи определено качество на доставяния газ.

И за Русия днес може би ще е по-изгодно да продава ресурсите си от екологично чист природен газ, обяснява Екатерина Косарева.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

СВЯТ

Бомба от Втората Световна война се взриви до гарата в Мюнхен, има ранени

250-килограмова бомба избухна на строителна площадка до оживена железопътна линия

публикувано

на

Виж цялата статия

250-килограмова бомба от Втората световна война избухна на строителна площадка до оживена железопътна линия в Мюнхен в сряда.

Четирима души са ранени, единият от които е в критично състояние.

Стълб от дим се издигаше от мястото на взрива в близост до жп спирка „Донерсбергербрюке“, която е разположена на малко повече от километър от главната жп гара на Мюнхен.

Близо до строителния обект се намира подхода към централната гара на Мюнхен, която е малко над километър на изток.

Влаковете до и от тази гара, която е една от най-натоварените в Германия, бяха спрени за кратко, движението беше възобновено по-късно в следобедните часове. Няколко влака бяха евакуирани. От пожарната съобщиха, че няма щети по релсите.

В Германия все още често се намират невзривени бомби, дори 76 години след края на войната и често на строителни обекти. Те обикновено се обезвреждат или взривяват при контролирани експлозии, процес, при който често се налага евакуация на околните сгради като предпазна мярка.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА