Акт за установяване на административно нарушение за разпространение на романа "Под игото" от Иван Вазов под заглавието "Под игото на съвременен български език" е връчен на издателство "Византия" (търговско наименование ЕТ "Нели Стефанова - Прима") в Министерството на културата днес. Това съобщиха от пресцентъра на министерството. Oт там обаче не поясняват в какъв размер е глобата.
Дирекция "Авторско право и сродните му права" в Министерство на културата се самосезира в края на миналата година по повод публикации и участия в медии на издатели и експерти. След преглед на съдържанието и сравняването на текста в него с този в изданието на "Под игото" (издателство "Български писател", 1980 г.), са установени значителен брой извършени промени на оригиналния текст, включително обяснителни бележки, без те да са съгласувани с Министерството на културата. Това изискване е заложено в чл. 34 на Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП). Законовата норма предвижда, че след изтичане на срока на времетраене на авторското право произведенията могат да бъдат използвани свободно при условие, че не се нарушават права по чл. 15, т. 4 и 5 от ЗАПСП, които продължават безсрочно. В Министерството на културата не е постъпвало искане за разглеждане на каквито и да е било промени по текста на "Под игото" на Иван Вазов. Изданието на "Византия" се самопредставя като превод на романа на съвременен български език, като за автор на превода е посочена Нели Стефанова. В изданието се уточнява, че "така преведен, романът в този си вид е обект на авторско право и нито част от него, нито целият текст може да бъдат публикувани без писменото разрешение на издателя и преводача или на неговите наследници". Припомняме, че в новото издание са заменени над 6000 архаични думи. Авторката Нели Стефанова тогава заяви, че думите са променени, тъй като са неразбираеми за младежите. По думите на авторката промените са направени с цел турските думи да бъдат заменени с думи от славянски произход. Според литературоведи и издатели обаче е престъпление да се посегне на текста на Патриарха на българската литература и ако това се превърне в тенденция, ще е пагубно за произведенията на родните класици. За тях е по-добре да се обясняват на учениците такива думи и децата да не бъдат подценявани.
