Открийте ни и в

Български истории

Дани, вдъхновителката на българките в чужбина

Учила се е на мода в Ню Йорк, сега живее във Виена и представя световни брандове бельо

публикувано

на

БОРЯНА АНТИМОВА

„Жените трябва повече да обичат тялото си и да носят красиво и провокативно бельо заради самите себе си, а не заради мъжете“, казва Дани. Не е някаква заклета феминистка, просто има желанието да вдъхва повече кураж на нежния пол. А и бизнесът на Дани Сандберг е да представя най-качествените световни марки бельо, бански и аксесоари.

Родена е в Ловеч. Расте в уютен дом с аристократични порядки в стария квартал Вароша. Нейният прапрадядо Василий Марченко е един от първите белогвардейски офицери емигранти в България. След Октомврийската революция той е част от онези белогвардейци от руската интелигенция, които напускат Украйна и търсят убежище в България. Заселват го в Ловеч, защото по онова време градът има нужда от повече хора.

Дани е отгледана от украинката Христофорка Марченко, потомка на белогвардейския емигрант, омъжена за българин. „Баба ми се налага в решението тя да ме отгледа, по всички правила на руската интелигенция и аристокрация“, казва Дани. Тя расте с чайовете от самовара от сребро, възпитана е да се храни културно със сребърни прибори. На 4 години я записват на балет.

Отрасла е с четене на руските класици в оригинал, с посещаване на Третяковската галерия. Почти всяка година баба й я води на постановки на Марининския театър за опера и балет в Санкт Петербург, за да получава инспирация за балета. „Бях много лудо дете и да отида на балет беше против волята ми. После обаче много ми хареса и много години се занимавах любителски с класически балет в детски школи“, разказва Дани пред „Труд“.

Тя завършва магистратура по социална психология и поведение във Великотърновския университет – първи випуск психология – и много години работи в големи корпоративни компании като директор човешки ресурси. Една година работи

на същата позиция и в Канада

Докато не среща мъжа на живота си Улф Сандберг, швед. Живеят 5 години в Будапеща, преди да се прехвърлят във Виена. Градът привлича възпитаничката на аристократката украинка точно заради аристократизма, който излъчва, и възпитанието на хората. „Има много култура тук, много стрийт фешън, а аз се занимавам с мода последните 10 години. Харесва ми да живея в пулса на този град“, казва тя. Живее извън Виена в затворен комплекс с езера.

Съпругът й Улф я подкрепя за избора на Виена, защото е австрийски възпитаник. Неговата майка също навремето решава, че ще премести децата си да учат от Швеция в Австрия заради по-доброто католическо образование там. По-късно и тя самата се установява в Австрия. „Роднините на Улф твърдят, че съм все едно възродената му майка – като начин на мислене, на реакции, на поведение, на действия“, смее се Дани.

Със сина Алекс

През 2014-2015 г. тя завършва програма по моден мениджмънт в университета по дизайн и мода „Парсънс“ в Ню Йорк. Днес нейната компания е ексклузивен представител на немска фирма – „F1 Generation“. Тя е дистрибутор на повече от 50 модни марки в Европа. Дани Сандберг отговаря за пазари като България, Румъния, страните от цялата бивша Югославия, Чехия, Словакия. Дистрибутира брандове на бельо, бански и аксесоари – чорапи, жартиери. „Секси и провокативно бельо и бански, но с марки от висок клас като „Майкъл Корс“, „Москино“, уточнява тя. Има шоурум и в София.

Създала е и онлайн магазина My Lingerie by Provoke, който е много удобен за дамите по време на корона кризата. „Програмата в „Парсънс“ много ми помогна. А и моят ментор, собственикът на фирмата Андреас Хьотенхьолшер, немец, почти целия си живот работи мода и умее много добре да насочва хората“, казва дамата.

Бельото е истинско предизвикателство за Дани, а тя самата отделя много време да вдъхва самочувствие у жените. „Трябва да обръщаме

повече внимание на бельото си

казва Дани. – Според мен чисто психологически, когато една жена носи качествено бельо, то й дава друго усещане, засилва женствеността й, дори променя начина, по който тя ходи и вижда себе си.“

„Жените все още купуват бельо за специални поводи, но аз се стремя да им покажа, че трябва да се чувстват специални всеки ден с или без повод. Бельото е да напомня на жените, че женствеността ги прави силни и специални всеки ден. Знам, че много жени се срамуват да влязат в такъв магазин, защото например имат малко коремче или гърдите им не са като на жените от рекламите… Жените от рекламите са там, за да ни вдъхновяват, да ни карат да се грижим за телата си. Те не са там, за да ни казват: „Ти не приличаш на мен, не можеш да носиш такова бельо“, коментира дамата.

Дани и Улф са запалени по колоезденето.

„За мен е ужасно да се твърди, че жена на 50 години не може да си сложи снимка по бански в социалните мрежи. Аз самата съм на 46 години и не виждам проблем в това“, казва българката.

От много години като активист тя се бори с явлението боди шейминг, или срам от тялото. „Женското тяло е като храм и трябва да го уважаваме и да го ценим – казва Дани. – За мен е по-важно хора, които имат платформа и глас, да говорят за здравословно хранене и активен начин на живот. Жените да не спират да се движат, да се поддържат, да се гримират, да изглеждат добре.“

След ужасната година на пандемия много хора напълняха и се обездвижиха и се притесняват как да отидат на плажа. „Има бански и бельо, които могат леко да удължават краката, да прибират тук и там неща, които не са много приятни“, казва Дани. Този сезон например модните корифеи предлагат добрия стар цял черен бански, но украсен със секси разрези на различни места.

„Важно е да сме много активни. Аз самата

не спирам да спортувам

карам ски, колело, тичам, играя пилатес, йога. Катеря планини без значение лято ли е, зима ли е. Това е начинът да поддържаме тялото си“, коментира българката.

Признава, че невинаги е била с високо самочувствие и че мъжът й Улф е човекът, който й е помогнал преди години да се цени и уважава такава, каквато е. „Улф говори малко, но знае точно какво да ми каже, за да имам самочувствие на красива и секси жена – споделя Дани. – Да си на 46 години има своите предимства. Едно от тях определено трябва да бъде, че вече няма нужда да изглеждам така, сякаш съм на 20. Хората ни приемат, обичат, дори намират за красиви и привлекателни по начин, който е подходящ за нашата възраст.“

Тя има договор с агенция като best age фотомодел, защото е миньон – висока е 157 см. Снимат я известни фотографи за техни портфолиа, участва в различни проекти за печатни реклами. Включва се и в дивърсити проекти, които сега са много актуални. Снимки на жени, които са извън стереотипите за общоприета красота – например над 40 или с белези от операции, или oversize модели, жени с бели коси. Проекти, които идват да покажат на младите момичета, че е нормално да си различен.

В момента има много голямо търсене на по-възрастни и овърсайз (по-пълни) модели за бельо. „Известен е фактът, че хората над 50 години представляват 40% от потребителските разходи, а доскоро 95% от рекламата се фокусираше върху хората под 35 години. Друг момент, подкрепящ важността на фокусирането върху възрастните хора, е, че в този сегмент има пари и е готов да ги похарчи, а това е ключов фактор за потенциалната привлекателност на този зрял пазар, коментира Дани, която е и специалист по моден маркетинг.

Дани Сандберг от години е вдъхновяваща за българките в Европа. По време на пандемията, заради невъзможността от срещи на живо, тя решава да събере вдъхновяващи българки като нея, живеещи в чужбина, в една фейсбук група. Нарекла я е „Жените, които вдъхновяват – българки в чужбина“. Групата е затворена, за да осигури комфорт на участничките, като им спести всякакъв спам и отровна информация от хора, които използват групите като платформа за какво ли не.

„Искам групата да е място за представяне на жени

които са постигнали нещо

дават ни добър пример, мотивират ни да успеем, да опитваме, докато не се получи“, вълнува се Дани. В групата се влиза с препоръки от други членове, членуват българки от цял свят. Споделят успехите си или информация, която би им помогнала, събития, на които могат да поканят приятелите си, като концерти, изложби. И, разбира се, се вдъхновяват и се радват на успехите на другите дами в групата.

Българката признава, че най-големият й успех и гордост не е бизнесът, а 23-годишният й син от първия брак с българин – Алекс Големанов. Той е завършил много добър бизнес университет в Америка и в момента работи успешно в US Bank. Занимава се с хедж фондове и инвестиционно банкиране.

След толкова години в чужбина тя поддържа много чист, правилен и красив български език. Казва, че с Алекс си пишат само на кирилица. Чете много български книги, които й пращат приятелки от Родината. „Трябва да поддържаме хигиената на езика, с който сме родени. За мен това е уважение към Родината ти“, казва българката.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни.
За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

⇩ Коментирайте ⇩

Най-четено

Български истории

ОТ РЕДАКТОРА: Последно сбогом и благодарим за всичко, Отче!

Любовта на отец Грую към ближния българин далеч от Родината обаче ще е това, което ще остане завинаги в колективната ни памет като българска общност. Съграденото от него ще е паметник на неговата всеотдайна работа в полза на всички нас

публикувано

на

Виж цялата статия

„Знаеш ли какъв красавец беше дядо Гери. Той и сега си е красив де“, ми казваше съпругата на отец Грую – Пепа. Някои я наричаха баба попадия от десетилетия, макар че за винаги стилната дама това определение никога не е отивало. Тяхното беше любов от онази, която все по-трудно съществува – отдадена, изпълнена със смисъл не само за себе си, а и за околните. Докато отец Грую създаваше, пазеше и развиваше храма „Света София“ в чикагското предградие Дес Плейнс, то тя чевръсто въртеше залата, в която са се празнували безброй кръщенета, сватби, рожденни дни, християнски и лични поводи и която през годините се беше превърнала в място за среща на стари и нови имигранти. Няма български политик, който да не е минал от там.

Не съм сигурен доколко по-новите от нас осъзнават ролята на църквата и на попадийското семейство за имигрантския живот в Чикаго. Сега когато имаме няколко ресторанта, стотици български бизнеси, медии, социални мрежи и бърз интернет навсякъде, като че ли забравяме, че всичко това само преди двайсетина години е била именно църквата. Там първо идват новите имигранти да търсят работа, информация и запознанства. Там празнуват своите поводи и там търсят утеха и смирение в трудните моменти. И там винаги е бил отец Грую, когото галено наричахме и американизираното Гери. Там беше и неговата съпруга Пепа с най-вкусните български гозби, огромна усмивка и топла прегръдка.

Всяка смърт е нелепа и често ненавременна. Отец Грую беше на 68 години, младолик и винаги с шега и добро настроение. Имаше проблеми с диабет и високо кръвно, но Пепа го беше поставила на стриктна диета напоследък. Той не спореше с нея и с годините изглеждаше все по-благодарен за това, което са изградили заедно, и за любовта, която пазеха още. И двамата са ми разказвали за първите им дни като двойка, а той обясняваше младежката ревнивост на Пепа с невероятно остроумни шеги, за да те убеди без думи, че такава любов е все пак възможна.

Любовта на отец Грую към ближния българин далеч от Родината обаче ще е това, което ще остане завинаги в колективната ни памет като българска общност. Съграденото от него ще е паметник на неговата всеотдайна работа в полза на всички нас. А повечето ще помним топлите му думи в момент на нужда и терзание, отличните му проповеди и способността му да направи Бог и Църквата по-близки до обикновения човек – в ярък контраст с повечето българки свещеници.

Именно той е основният двигател за построяването на новата сграда и преместването на църквата от малката къщичка, в която започва тя в района на улица Irving Park в по-централната част на Чикаго. С постоянството си и своя бизнес нюх, отец Грую успява да обедини усилията на българи и родни бизнесмени за построяването и самоиздръжката на великолепната нова сграда на храма. Ето защо и напълно заслужено той ще бъде погребан в двора на църквата, която съгради и ни завеща. За да я пази и от онзи свят. За да бди над нас и да е винаги там – така, както сме свикнали през последните близо три десетилетия.

От името на целия екип на BG VOICE, но ще си позволя да го направя и от името на цялата българска общност в Чикаго и Северна Америка, да изкажа най-искрени съболезнования и признателност към близките и семейството на отец Грую. Благодарим ти, Отче, и нека да е светъл пътят ти!

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Сбогом и благодарим!

Повече от 48 часа болницата не се свързва с близките на отец Грую. Българите в Чикаго го изпращат с двудневни церемонии.

публикувано

на

Виж цялата статия
Българите в Чикаго останаха без обичания си свещеник отец Грую от църквата “Св. София“

Изненадващата смърт на обичания и уважаван свещеник Грую Цонков от църквата “Света София“ шокира българската общност в Чикаго и не само. Тъжната вест дойде след два дни, в които семейството на отеца и полицията го издирваха.

Първият знак за неизбежната трагедия идва в петък следобед, след като никой не може да се свърже с отец Гери, както галено го наричат. Телефонът му е изключен, което е нетипично за винаги достъпния свещеник.

Камерите в храма показват, че той е бил там до около 11:10 ч. На записите се вижда как върши обичайните си дейности, влиза в олтара. Той говори със съпругата си Пепа и казва, че има да върши задачи из града за предстоящо събитие в църквата. След това отецът закарва племенника си на летище O’Hare, където следите му се губят.

В следващите 48 часа семейството на отец Грую се опитва да го открие всячески – звъни в местни болници, полицейски участъци, но без успех. От мобилния оператор научават, че телефонът му е изключен в 11:40 в петък.

Разследването по-късно ще установи, че свещеникът се е почувствал зле и стига до спешното отделение на болница Humboldt Park Health, след като сам паркира колата си. Лекарите се борят за живота му, но неуспешно. Смъртта му е констатирана в 2 РМ в петък.

От болницата 48 часа не се свързват със семейството

на Грую Цонков, въпреки чe в него има документи за самоличност и мобилен телефон. В неделя полицията намира колата му, разбира какво се е случило и уведомява семейството.

Неочакваната кончина на един от дългогодишните стожери на българската общност в Чикаго предизвиква мигновен шок и мъка сред десетките хиляди миряни, които са се венчали, молили, кръщавали, търсили утеха и помощ в храма “Св. София“ в чикагското предградие Дес Плейнс.

„Днес е изключително тъжен ден за българската общност в Чикаго и САЩ. Напусна ни любимият на всички нас свещеник, поп Грую. Едва ли има православно семейство, мъж, жена или дете, което да не познава или да не е било на свещенослужение на поп Грую. За мен той беше доброжелателен, мъдър и обичащ службата си към Бог човек. Но освен добър мирянин и свещеник, той беше и приятел на всеки, прекрачил Храма или потърсил неговата помощ и съвет“, пише генералният консул на Чикаго Светослав Станков.

Отец Грую е роден на 7 юли 1953 година в Карлово и е потомствен свещеник – баща му е служил в Калоферския манастир. Завършва Семинарията в София, след което служи като свещеник в Карлово и Пловдив. През 1990 г. идва в Съединените щати, първоначално в Детройт, а пет години по-късно се мести в Чикаго.

Сн.: Николай Василев

„Безспорно голяма загуба за църквата „Света София“. Това е човекът, който от пристигането си през 1995 година, когато дойде тук от Детройт, заработи за развитието на църквата „Св. София“. Преместването на църквата от Лонгдейл в Дес Плейнс беше изцяло негова идея. Строителството, дори и след това всичко, което виждате – стъклописи, изписване. Един човек, който беше любим енорийски свещеник на всички, човек с голяма душа и сърце, който беше главният мотор, движещ напред църквата. Голяма загуба за цялата българска общност, не само за църквата“, каза пред BG VOICE д-р Михаил Николов, председател на църковното настоятелство към църквата „Света София“.

Отец Грую е сред радетелите и главни действащи лица при изграждането на новата сграда на българската църква в Дес Плейнс. В нея се помещава и училището към църквата „Света София“, откъдето тръгват и всички останали наши школа във Ветровития град. Ето защо

тялото му ще бъде положено в двора на храма

след изричното разрешение на градските власти на Дес Плейнс по искане на църковното настоятелство. Това ще стане след два дни на церемонии, в които българите в Чикаго ще могат да си кажат последно сбогом със свещеника (през целия ден в сряда) и специална свещеническа служба в четвъртък, отслужена лично от митрополита за САЩ, Канада и Австралия Йосиф и уважена от десетки свещеници от всяка точка на страната.

Според доктор Николов отец Грую би искал най-вече църквата „Света София“ да пребъде.

„Да се завърши отвътре цялото изографисване и църквата да остане като средище на българската духовност в Чикаго, защото тя е единствената църква, която е към нашия български Свети Синод в Чикаго. Винаги сме гледали на църквата като на едно място за духовно и национално самосъзнание и развитие и запазване на българския дух. Затова имаме и библиотека, и училище, и всички тези неща, и той успяваше да намери време за всичко това“, казва д-р Николов.

През годините двама български президенти – Петър Стоянов и Росен Плевнелиев, много министри от различни правителства, депутати, представители на държавни учреждения и организации при посещенията си в Чикаго идват в църквата и в училището към нея.

Десетилетия наред отец Грую е там, където българската общност има нужда от него.

„Знаете, всички знаят, че той винаги си беше на мястото и беше един изключително отзивчив човек, изключителен свещеник. Мястото му няма кой да го заеме, има един отец Грую и за съжаление той си отиде“, казва още д-р Николов.

Отец Грую е наследен от съпругата му Пепа, син Димитър и внук.

Екипът на BG VOICE изразява най-искрените си съболезнования на семейството и близките на отец Грую.

 

*По темата работи и Павел Хаджиев

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

От Сливен до Тексас: Българка пише детски книжки в САЩ

Роузи обича да споделя своята история и да насърчава децата да следват мечтите си

публикувано

на

Виж цялата статия
Роузи представя най-новата си книга с картинки „Sunday Rain“. Сн. Facebook

Тя е автор на много детски книжки, издадени в Америка, лектор и треньор по писане, чиято последна история в картинки бе представена на страниците на „Ню Йорк таймс“.

Роузи Дж. Пова вярва в мисията си да вдъхнови децата не само да четат и пишат повече, но и да творят, да следват мечтите си и да вярват в себе си.

Роузи посещава училища в Тексас и споделя своето вдъхновяващо пътуване от имигрант от България до публикуван автор, насърчавайки децата да упорстват в своите мечти.

Роузи е родена в България, а сега живее в Тексас, заедно със съпруга си и трите им деца. Тя пише детски книги с картинки за малчугани от всички възрасти, както и поезия. Някои от нейните стихотворения се появяват в литературни списания като Poetry Quarterly, Burningword Literary Journal, Haiku Journal и др. Последната книжка на българката е Sunday Rain

Роузи знае твърде добре, че когато следваш мечтата си, трябва да издържиш

справедливия си

дял от житейските бури

Израснала в България във време, в което семейството й трябвало да работи усилено само за да свърже двата края.

„В комунистическа страна като България виждате как хората се борят всеки ден, за да оцелеят. Бях решена да имам по-добър живот за мен и децата си“, казва тя.

„Точно преди да започна да уча във френската езикова гимназия, се преместихме в ново жилище в същия квартал. След гимназията отидох да уча френска филология във Велико Търново, но така и не завърших университета, тъй като заминах за Америка след третата година. Заминаването ми стана покрай моя приятел тогава и настоящ съпруг. Когато пристигнахме в Лас Вегас, се оженихме, а след това

 живяхме няколко години в Канада

 Там се роди първото ни дете“, сподели Роузи пред BG VOICE.

„От Канада в САЩ се преместихме заради работата на мъжа ми и сме тук вече почти 20 години“, уточнява тя.

А когато Роузи започва да чете книжки с картинки на малкото си дете, се влюбва в веднага в тях.

„За мен картинните книги са като малки гении, защото постигат толкова много в не много страници. Мисля, че те са за деца от всички възрасти, защото се справят с всяка една тема под слънцето и по толкова достъпен за всички начин“, обяснява Роузи.

Последната книга на Роузи, Sunday Rain, засяга силата на въображението, любовта към четенето и

 създаването на нови приятелства

Историята разказва за младия Елиът, срамежливо малко момче, което току-що се е преместило в нова къща. Той прекарва дните си с измислени приятели, потопени в книги.

Една неделя идва дъждовна буря и другите деца в блока започват да играят в локвите. Елиът копнее да се включи в забавлението, но открива, че е твърде срамежлив. Тогава той осъзнава, че създаването на нови приятели е все едно да намериш нова книга: просто трябва да скочиш в приключението.

Книгата беше представена в „Ню Йорк Таймс“ по-рано тази година в поредицата „8 книги с картинки за въображението и идентичността“.

„Посланието зад историята е

 просто да бъдеш смел

не се страхувай да направиш следващата стъпка и не се страхувай да използваш въображението си във всякакви ситуации“, казва Роузи.

Идеята за историята идва от детски спомен на Роузи от времето, когато тя живее в България.

„Аз израснах в Сливен, апартаментът ни беше много малък, на последния етаж в 12-етажен блок. Спомням си, че ми беше доста страшничко, като погледнех надолу през терасата като малко дете. С толкова много семейства в блока ни, имаше и много деца, с които играехме всеки ден. Макар че бях срамежливо и затворено дете, обичах да слизам пред блока да играя с приятели. Често стояхме доста до късно и ни беше много интересно заедно“, реди спомени за детството си в България Роузи.

„През един летен ден изведнъж заваля силен дъжд, започна да се излива като порой и всички хукнаха да се подслонят някъде.

 Само аз останах на дъжда

и наистина му се наслаждавах. Чувствах се наистина приключенски, защото беше толкова топло… и миришеше толкова добре“, спомня си с носталгия за детските си приключения Роузи.

„Също така имах баба и дядо на село, а другите ми баба и дядо живееха точно в центъра на Сливен. Страшно много обичах да прекарвам време с тях в техния апартамент! Имам много хубави спомени от това време…“, сподели още детската писателка.

Сн. Facebook

Пътят към това да стане успешен публикуван автор минава през много препятствия, които почти отказали Роузи да продължи. Но страстта й към писането и разказването на истории й позволило да

издържи тези трудни времена

„Наистина имам тази страст към писането“, каза Роузи. „Това не е нещо, което наистина мога да нарека работа, защото това е моят живот и това, което правя. Дори когато се опитах да се откажа, след като получих множество отхвърляния за издаване, просто не можах, защото толкова много обичам да пиша, че продължих да го правя.“

По време на посещения в училища в града Роузи обича да споделя своята история и да насърчава децата да следват мечтите си, без значение колко трудности може да срещнат по пътя си.

„Ако успеят да постигнат това, което съм постигнала аз – от това да съм имигрант, който не може да говори правилно английски, до публикуван автор – те също могат, независимо какви са целите им или пречките, пред които могат да се изправят“, каза Роузи.

Потърсете книгите на Роузи навсякъде, където се продават книги, както в магазините, така и онлай

н. Вижте още творби на Роузи, както и занаяти и дейности, на които децата могат да се насладят, на нейния уебсайт www.rosiejpova.com/.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА