Открийте ни и в

Твоят глас 2021

Да живееш в западна демокрация и да гласуваш за „Възраждане“

Защо българите в САЩ, Канада и Западна Европа подкрепиха проруската националистическа партия на Костя Копейкин

публикувано

на

По думите на Костадинов с действията си и с едноличното си решение "Петков изправя България в една непредизвикана от нищо жестока външнополитическа криза"

Крайната националистическа партия „Възраждане“ овкуси антизападната си реторика с люти атаки срещу противоепидемичните мерки и това дава осезателен резултат. Партията ще бъда част от следващия парламент с резултат от почти 5%, а в симпатиите на българите, гласували в САЩ и Канада, тя се представи почти равностойно на ДБ, ГЕРБ и ИТН. „Възраждане“ има 10,19% от гласовете, а другите три партии съответно 12,74%, 11,82% и 10,9%. В Канада проруската партия събира близо 13,52% от вота. Общо в чужбина „Възраждане“ събира 6,14% от гласовете и това й носи едно допълнително място в пленарната зала.

Прави впечатление, че партията на Костадин Костадинов, известен с прякора си Костя Копейкин, изпреварва с много БСП, която в САЩ получи само 2,88%.

Националистическата и русофилска партия се представя изненадващо силно в някои секции отвъд Океана – в

Ориндж Каунти, Калифорния, тя взе 14%

от гласовете на българите, а Костадинов като кандидат-президент – 12,5%.

В секцията Магура (Арлингтън хайтс, Чикаго), „Възраждане“ дори изпревари „Демократична България“ с 9 срещу 8 процента. Същото се случи и в една от секциите в Масачузетс (Бостън – Нютън), макар че като цяло в щата партията на Костадинов остава на пето място. Тя обаче и в този щат изпревари БСП повече от двойно, като получи 5,9% срещу 2,7%.

Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов пък е четвърти в предпочитанията на българите в САЩ за президент – 8,13%, много близо до третия – Лозан Панов – който има 9,46%.

Какво е обяснението за такава подкрепа (двойна от тази в България) за открито антиамериканска, антиваксърска, проруска и крайно националистична партия от хора, които са избрали доброволно да живеят в западни либерални демокрации?

„Според мен разковничето се крие в т.нар. post-truth world. Струва ми се, че това са т.нар. анти-системни играчи – отхвърлят установените норми и разбирания и предпочитат да вярват на разни конспиративни теории“, коментира преподавателят по политически науки в Университета в Синсинати доц. Иван Иванов, който прекарва последните няколко месеца в България.

Според политолога проф. Бранислав Сланчев от Университета отговорът се крие в типа хора, решили да емигрират на Запад. „Много българи са на Запад, за да изкарат пари. Повечето се смятат за временно пребиваващи и нито могат, нито искат да се впишат в обществото. Остават

втора класа хора и скоро започват да мразят обществото

защото мислят, че то им е виновно. В същото време не живеят в България, за да видят какво е реалното състояние, и си изграждат романтична представа за Родината въз основа на това как тя не е като отвратителния Запад. И така гласуват за реакционни партии, които им пробутват такава романтична история. Този феномен не е специфичен за българите. Турците в Германия масово гласуват за Ердоган“, казва проф. Сланчев.

По повод растящият резултат на партията му на изборите през юли, лидерът й Костадин Костадинов заяви пред „Дневник“, че резултатът му в чужбина се дължи на факта, че вотът зад граница не може да бъде купен и манипулиран. „Българите там са свободни хора с критично мислене, които формират своето мнение не на база това, което им казва телевизорът, а това, което им казват различни източници“, каза той. Тогава Костадинов беше убеден, че партията му ще влезе в парламента, ако има нови предсрочни избори, и се оказа прав.

Нестихващата криза с COVID-19 в България изглежда е допринесла за още избиратели към „Възраждане“ на тези избори. Те увеличават почти двойно избирателите си в Родината и не падат зад граница. Това в комбинация с ниската избирателна активност миналата неделя ги вкара в следващия парламент.

На 4 април „Възраждане“ получават 65 767 гласа, а зад граница – 12 647. На изборите през юли, когато имаше ниска избирателна активност, партията събира 71 592 гласа в България и 10 555 в чужбина. Сега – 113 813 в България и 13 736 зад граница.

Няма данни от екизт пол за гласувалите зад граница, но в България това са предимно млади хора от 18 до 30 години и мъже, казва пред БНР Яница Петкова от „Галъп“.

„Мисля си, че ние приемаме, че всички, които живеят в либерална демокрация, го правят, защото им харесва. Да, за повечето от нас това е въпрос на избор, но има и емигранти, на които западният капитализъм не им допада, просто са част от тази общност, защото нямат друг избор – семейство, репутация и др. Те са доста критично настроени към либералните демокрации, дали защото се изисква много работа, дали защото не им харесват либерални ценности (демокрация, права на малцинствата, LGBTQ, etc). И ако в САЩ този протест се яви като подкрепа за Тръмп, в Канада това е форма на протест срещу Трюдо и неговите либерални политики. Според мен тенденцията в Западна Европа е сходна“, допълва доц. Иванов.

Провалът на другите националистически партии е също фактор. „Основната движеща сила и мотив на третите поред за годината избори е промяната. Сред гласоподавателите и в САЩ има един сегмент, който гласува за националистическите/патриотичните партии. Изборът за тази група избиратели сега се свеждаше до избор между три партии – партиите на Валери Симеонов, ВМРО „Атака“ и „Възраждане.“ Промяната за тази група избиратели се олицетворяваше от посланията на „Възраждане“, а не на другите партии, които вече са били във властта“, смята проф. Асенов.

Партията активно разчита на социалните мрежи, за да достигне до потенциалните избиратели. Проучване на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) по повод дезинформацията в социалните мрежи по време на предизборната кампания разкрива, че „Възраждане“ значително е засилило активността си в социалните медии преди изборите през април. Там се посочва, че 15.44% от всички постове на политическите партии в България и 10% от интеракциите (коментари и споделяния на съдържание) са създадени именно от „Възраждане”. Споменава се също така, че съдържанието най-често е ориентирано около послания, които

разпространяват неверни факти за руските енергийни проекти

в България, Европейския зелен пакт и Европейския съюз, пандемията от COVID-19 и ваксините. Набляга се и на това, че се споделят публикации от проруски медии, които твърдят, че COVID-19 е измама, а Европейският съюз толерира корупцията и налага упадъчни ценности, основани на джендър идеология.

Заключението на ЦИД е, че националистическите и проруски партии се възползват от обърканите представи на гласоподавателите за това какво е демокрация, за да наложат своите идеи.

„Притегателната сила на популизма на „Възраждане“ е и заиграването с

антиваксърските настроения и COVID ограниченията.

Това е същият този популизъм, който накара тези хора да подкрепят Доналд Тръмп на президентските избори САЩ“, казва пък професорът по икономически науки от Американския университет във Вашингтон Асен Асенов.

Мнението споделя и доц. Иванов от Университета в Синсинати: – „За тях патриотизмът, Тръмп, националистическите идеологии и други стават естествен отдушник на либералната среда, в която живеят, но която не приемат присърце. Имал съм доста разговори с българи в Синсинати, които ме убеждаваха как либералните ценности им идват в повече“.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни.
За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

⇩ Коментирайте ⇩

Най-четено

РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА