Открийте ни и в

България

Да остана в България или да замина?

публикувано

на

ЕМИЛИЯ МИЛЧЕВА, Deutsche Welle

Кирил е програмист, създава софтуер с отворен код. Живее в родната къща на родителите си в малко градче край София, но почива на остров Бали. Айхан е от малко село в Югоизточна България, работи в Германия и се връща за кратко през лятото при семейството си. Кирил и Айхан са представители на новите миграционни тенденции. Кирил би могъл да си намери работа в която и да е държава по света. Само да поиска. Айхан също – той е квалифициран работник, натрупал богат опит в сферата на строителството. Но докато, благодарение на дигиталната икономика, Кирил може да произвежда и продава продукт с висока добавена стойност, независимо в коя точка на планетата се намира, за Айхан заплащането се определя от икономиката и стандарта на живот в съответната държава.

За единия миграцията е въпрос на избор, за другия – въпрос на икономическа принуда. В България, която вече 12 години след присъединяването си към ЕС продължава да е най-бедната държава в общността, факторът “икономическа принуда” е особено силен. Междувременно обаче в страната се оформи една нова прослойка от висококвалифицирани специалисти в областта на високите технологии. За много от тях житейският избор засега остава България – защото условията на труд и средата не зависят от българските институции, а от международните компании, за които работят.

Защо България?

Ангел Игнатов също е решил да остане да работи в България. Той е част от екипа на голяма софтуерна компания в София. Казва за себе си, че се чувства добре в Родината. “Харесват ми социалната среда, климатът, възможността да правя много неща в свободното си време”, споделя той. Ангел дори популяризира България като житейски избор за хора от неговото поколение, които следват в чужбина. Той е председател на Българския кариерен форум (БКФ), който възниква като инициатива на група ентусиасти през 2012-2013 г. Днес БКФ е партньор на българското Министерство на труда и социалната политика в организирането на кариерни форуми в европейски държави, в които участват и десетки български работодатели.

Зам.-министърката на труда и социалната политика Зорница Русинова участва във всички кариерни форуми. Според нея за амбициозните и талантливи млади българи, които следват в чужбина, е важно да имат възможност след дипломирането си да започнат работа в авторитетни компании в развиващи се сектори, да получават атрактивно възнаграждение, да имат гъвкаво работно време и добър социален пакет, които им осигуряват висок стандарт на живот. “Не по-малко важна за тях е и възможността да са близо до семейството и приятелите си”, отбелязва Русинова.

Националната статистика отчита, че през 2018 година в България са се върнали 16 169 българи от чужбина. Близо 40% от тях са в активната възрастова група от 20 до 44 години. Все още обаче броят на емигриралите е почти двойно по-висок: 31 263. И тук възрастовата група от 20 до 44 години е най-голямата. Този процес се отразява негативно на възпроизводството и на средната възраст на населението в България. В момента страната е и първа по най-ниска средна продължителност на живота – 74.8 години, констатират експерти.

По данни на Зорница Русинова на територията на Германия има около 6000 български студенти, приблизително толкова висок е и броят им във Великобритания. Тези две държави са и най-предпочитаните страни в Европа от българските емигранти. След тях се нареждат Гърция и Испания. Данни на Федералната статистическа служба на Германия, предоставени от Държавната агенция за българите в чужбина, показват, че през 2012 година българите в Германия са били 118 759, а в края на 2017 година официално регистрираните български граждани там са били 310 415. Експерти твърдят, че от 1989 година насам САЩ и Германия са двете най-предпочитани цели от българските емигранти.

Каква е офертата?

Зам.-министърката на труда и социалната политика Зорница Русинова казва, че недостигът на квалифицирана работна сила кара все повече български работодатели да разберат, че уменията, знанията, талантът и мотивацията на техните служители са най-ценният им капитал. Конкуренцията се засилва и затова много фирми вече не пестят усилия и средства за привличането на квалифицирани български кадри, завършили в чужбина.

Според данните, цитирани от г-жа Русинова, в края на 2018 средната заплата в България за първи път е надхвърлила 1200 лева (613.55 евро). В сектора на информационните технологии и комуникациите средното възнаграждение се е увеличило с над 13% на годишна база и доближава 3000 лева (1533.86 евро). В енергетиката, финансите и застраховането средната заплата е около 2000 лeва (1022.58 евро). Тя признава, че тези заплати са по-ниски от възнагражденията, които младежите биха получили в Германия, Австрия и Великобритания, но поради по-високия стандарт в тези страни “може да се окаже, че в България с тези средства те могат да си позволят по-добър живот”. Зорница Русинова изтъква освен това, че “в много отношения България е най-щедрата европейска държава от гледна точка на законодателството. Първо, по отношение на майчинството и второ – по отношение на правата на работниците.”

Безработица няма”

В България “безработица реално няма. (…) Има за тези, които не искат да работят”, каза премиерът Бойко Борисов през август 2017 година. “Проблемът е работната ръка”, заяви Борисов две години по-късно, през юни 2019 година. През май регистрираната безработица в България падна до най-ниското си равнище от създаването на Агенцията по заетостта през 1990 година. Днес безработните в България са 175 199. Отчетеното ниво от 5.3% бележи свиване и на месечна, и на годишна база съответно с 0.3 и 0.8 процента.

На Българското черноморие тези данни се проектират така: на прозорците на почти всяко заведение или магазин виси бележка “Търсим персонал”. Работодателите започнаха да компенсират липсата на български работници с работна ръка от Украйна и Молдова, но и тя не достига въпреки увеличените квоти за чуждестранни работници.

България е все така най-бедната

В България през последните 10 години брутният вътрешен продукт (БВП) на глава от населението расте, но нивото му все още е твърде далеч от средното за ЕС. В периода 2008-2018 г. българската икономика е нараснала с над 48%. Въпреки това по данни на НСИ за 2017 година, обявени в края на миналата година (които още не са окончателни), БВП на глава от населението в България е 7301 евро – най-ниският БВП в ЕС. Предпоследна е Румъния – с 9567 евро. Това са и единствените членки на ЕС, в които тази стойност е под 10 000 евро. За ЕС общият показател е 30 004 евро.

За 2018 година в абсолютна стойност българският БВП е в размер на 55.182 милиарда евро. Според анализ от май 2019 г. на Института за икономически изследвания при БАН на страната ще са й нужни 27 години, за да достигне 50% от средното за ЕС ниво, 37 години, за да достигне 75%, и 44 години, за да се изравни с него. Много българи решават да не станат свидетели на догонването. И избират живота в чужбина.

Бедността е тема, упорито избягвана от властта. Но тя продължава да гони хора от страната. България напускат не само висококвалифицираните, а и нискоквалифицираните. Втората група са дори по-голямата част от мигрантите. Тенденцията е да заминават първоначално на сезонна работа – три месеца, година. Много от тях обаче впоследствие изтеглят и семействата си и решават да останат в чужбина за дълго.

 

Какво искат българите?

По-добрите доходи – това е основната причина, поради която българите решават да напуснат Родината или пък да се върнат в нея. Това сочат резултатите от проучване на социологическа агенция “Маркет линкс” и “ДНК – Движение за национална кауза”, проведено в деня на евроизборите. На въпроса “Заради кои от следните причини напуснахте България?” 56% от анкетираните са посочили по-високите доходи, 48% – повече сигурност и спокойствие, 40% – по-добра среда и други. А какво трябва да се промени в България, за да се върнете? Тук 70% са избрали отговора “доходите да станат европейски”, 66% – да се намали корупцията, 61% – животът в България да стане по-спокоен и сигурен, да се подобри здравеопазването и да има повече справедливост в обществото.

Без тези промени, желани и очаквани и от останалите българи, обезкръвяването на България ще продължи. По данни на Международната организация за миграцията през 2005 година българските емигранти са били 937 341 души, или 12.1%. от българското население. Оттогава са изминали 14 години и броят им продължава да расте въпреки по-добрите икономически данни. Икономическите причини за миграцията се потвърждават и от изследване на “Отворено общество”, подготвено по повод 10-годишнината от членството на страната в ЕС. Според данните от него в чужбина живеят около 1.1 милиона родени в България граждани, от които между 600 000 и 700 000 са я напуснали поради икономически причини. Българските емигранти живеят предимно в ЕС, Турция и САЩ.

 

България в топ 3 по бездействащи младежи

След преброяването през 2021 година ще разберем какъв е актуалният брой на населението в България. От останалите в страната млади хора обаче 20.9% не работят, не учат, нито се обучават професионално. В класацията на Евростат това отрежда на страната непрестижното трето място по “бездействие” след Италия и Гърция. Управляващите се опитват да убедят българите, живеещи в чужбина, че Родината им се е превърнала в добро място за живеене. Същевременно обаче са загърбили поколението NEET (Not in Education, Employment or Training) и лумпенизацията на част от българските младежи, живеещи на територията на страната. А това развитие е поне толкова притеснително, колкото и броят на българите, живеещи в чужбина.

 

България

„България – цяла страна, контролирана от мафиотски бос“

публикувано

на

от

Режисьорът от Тексас Кевин Буут и екипът му от разследващи журналисти са направили филм за мафията в България. Основна роля е отредена на депутата от ДПС, бизнесмен и медиен магнат Делян Пеевски. „Сенките на София“ (Shadows of Sofia) се разпространява онлайн и вече набира популярност както в България, така и извън нея.

Екипът разговаря и с бившия премиер Сакскобургготски

Според информацията във Facebook страницата на филма от 9 юли той е наличен в платената платформа iTunes. В описанието на филма в базата данни imdb.com видеото, дълго 119 минути, може да се гледа в САЩ от 15 юли.

Кевин Буут снима филма си в София, където търси отговори за появата на нов тип студена война. България е избрана, защото е бивш съветски сателит, където се смята, че

КГБ е вградила мафия

която се е превъплътила в сегашното правителство.

“Той пътува до България, където нелегална среща с прочутия банкер на олигарсите разкрива всичко, превръщайки историята в политическо приключение – цяла страна, контролирана от сенчест мафиотски бос, свързан с КГБ”, се казва в описанието на филма.

В краткото представяне на “Сенките на София” има синхрони с обвинения за източването на КТБ банкер Цветан Василев, виждат се кадри от протестите срещу Делян Пеевски и правителството на Пламен Орешарски след избирането на депутата и бизнесмен за председател на ДАНС.

Във видеото са включени и разговор с бившия румънски топ прокурор Моника Маковей, с бившия премиер Симеон Сакскобургготски, със следователя Бойко Атанасов и много други.

Популярността на лентата идва и заради специалното участието на руските активистки от „Пуси райт“ (Pussy Riot), които прекараха известно време в затвор заради критиките си към властта.

“Десетилетия след падането на Съветския съюз една престъпна мрежа успешно заграбва цялата държава. Ще станете участници в едно неочаквано приключение в подземния свят. Постепенно осъзнаваме, че руското влияние в българската политика е явен предвестник на неотдавнашната намеса на Русия в американската и британската политика, избори и референдуми. Това, което се случва напоследък на Запад, се случва от дълго време в България, където Русия отдавна практикува и развива техниките и стратегиите си”, споделя авторът на филма.

На постера на новата лента върху т. нар. триъгълник на властта в центъра на София са сложени изображенията на депутата Делян Пеевски, на действащия премиер Бойко Борисов и на руския президент Владимир Путин, гушнал кученцето, което българският министър-председател му подари преди години. Надписът отдолу гласи:

В България мафията си има… правителство”

“Сенките на София” показва българската политическа действителност като “резерват на таласъмите”, създаден от сценаристи на КГБ. Това каза главният редактор на “Биволъ” Атанас Чобанов в телевизионно интервю пред TV+ TV1.

 

Кой е режисьорът Кевин Буут?

Кевин Буут е многократно награждаван документалист, който прави първия си филм – „Войната на наркотиците в Америка“ (American Drug War), през 2008 г. за Showtime & Netflix. Лентата разкрива съучастничеството на ЦРУ при разпространението на кокаин в американски гета и е гледана от над 50 милиона души. „Сенки на София“ е най-новият му филм. В представянето му се казва, че тя проследява руската намеса, която прониква “в едно източноевропейско правителство, тайно създадено от КГБ след падането на комунизма, което е използвано да манипулира банковата система, комуникации и избори”.

 

Продължете по-нататък

България

Българите като ресурс или рестарт в България

публикувано

на

от

ГЕРГАНА МИХАЙЛОВА

Извън патриотичните подбуди в идеята да върнем българите обратно може да има и икономическа логика. Група с подобни желания съществува – завършили са образованието си навън или са работили, но обмислят опцията за път наобратно. В същото време бизнесът в България се задъхва да намери хора с езици и квалификация. Срещата помежду им би могла да реши реален проблем, от който да има не само социална и икономическа, но дори и обществена полза.

Филип Угринов

Така разсъждават създателите на проекта “Рестарт в България”, който тръгва като инициатива, адресирана към българите зад граница, но под малко по-различен ъгъл. Движен като асоциация, той стъпва на солидна бизнес основа с цел да изгради инфраструктура за меко кацане на завръщащите се. Мотор на проекта е известният като успешен предприемач Филип Угринов. Самият той има история със заминаване и завръщане, но не това е личният му мотив да се захване с нещо толкова космополитно. “България има шанс да се промени в положителна посока с малко повече мултикултурно разнообразяване на обществото, смята Угринов и пояснява: Дефицитът на култура, дефицитът на социални услуги за мен отчасти се дължи и на това, че имаме вече много по-малко хора в България. Ние имаме нужда от българите, които живеят в чужбина, които със своя устрем, с ценностите си, със знанията, опита и връзките си да станат фактор, макар и минимален, на промяната.”

Терминал за кацащи

Идеята за “Рестарт в България” тръгва от инициатива, която компанията за аутсорсинг услуги “Колпойнт ню Юръп” (сега собственост на Telus) прави преди няколко години с цел попълване на свободни работни позиции. “В много кратък срок от два месеца получихме около 1400 кандидатури, като от тях в крайна сметка наехме 40 души”, разказва Филип Угринов, който е и съосновател на фирмата. По думите му мнозина от кандидатстващите тогава са били отхвърлени просто защото са се оказали свръхквалифицирани за работата, която се предлага. “Тогава се запитах какво ли би станало, ако усилията на Telus се умножат по сто?”

Обсъждайки идеята със съмишленици, предприемачът стига до извода, че бизнесът е този, който може да я направи работеща. Затова се сформира асоциация (в процес на учредяване), в която като партньори застават големи компании. Първите, които се включват, са Lidl (като представител на ритейл сектора), Telus (като представител на сектора на услугите), водят се преговори с Aurubis (като представител на индустрията извън столицата). Разговаря се и с представители на IT сектора, производителите на автомобилни части и технологии. Структурата е отворена за присъединяване и на още партньори, като желанието е те да идват от различни сектори. “Асоциацията няма да е едно затворено общество на корпоративния свят. Напротив. Целта на това набиране на партньори е да се осигури устойчивост през следващите 12 месеца”, обяснява Угринов, който е пресметнал, че за старта ще са необходими около 150 хил. евро. Дотук са събрани

около 65% от нужния капитал

Следващата стъпка ще бъде привличането на членове на асоциацията. Това ще бъдат фирмите, които ще публикуват обяви и ще привличат за служители българи от чужбина. Таксата за членство, която бизнесът ще плаща, ще е в размер на 1500 евро годишно, като за стартъпи ще има намаление. Друг източник на приходи за асоциацията ще е таксата за успех, която ще се плаща от фирмите при успешно привличане на кадър и която е утвърдена на 500 евро. Допълнително асоциацията ще разчита и на помощ от българите зад граница. “Има много българи, които не биха се прибрали, но биха подкрепили такава кауза”, смята Угринов, който обръща внимание, че за българите, завърнали се в България през асоциацията, услугата ще е напълно безплатна.

Желаещите да се възползват от услугите на асоциацията ще трябва да се регистрират на платформата на асоциацията. “Ако мога да направя някаква референция, трябва да си представяме нещо като LinkedIn профил, където човек се описва със своите квалификации”, обяснява Угринов. “Ролята на асоциацията ще е да събере различна информация, като например кога си планирате връщането, колко време е нужно да се организирате, трябва ли ви фирма, която да помогне с преместването”, продължава той, като отбелязва, че през асоциацията ще се предлагат и допълнителни услуги: “В екосистемата на асоциацията ще има и фирми, които се занимават с недвижими имоти, пренасяне на покъщнина или дори финансиране. Те ще се ангажират към този канал на пристигане да предоставят нещо по-специално като услуга.”

След като се регистрират и попълнят въпросника, потребителите ще бъдат насочвани към фирми, които търсят служители с техния профил. “Системата чрез изкуствен интелект

ще среща търсещите и предлагащите

Например ще излиза съобщение: имате три съвпадения на 70%, искате ли да кандидатствате за тази позиция?” Оттам нататък всичко ще става между фирмите и кандидатите, разказва Угринов.

Ако приемат предложението, потребителите ще могат да се възползват от така наречения пакет за добре дошли. Той включва еднократна финансова помощ от 5 хил. лв., от които 50% се изплащат с първата заплата, а остатъкът – малко по-късно, след като мине изпитателният срок. На второ място идва заплащането на еднопосочен билет за лицето, което е приело работната позиция, която покрива транспортните му разходи. А третият компонент е помощ за настаняване в рамките на един месец. “Ние си даваме сметка, че за някои профили това може да е много малка подкрепа. За други може да е много силна. Но очакванията ни са, че тази първоначална помощ осигурява едно по-меко кацане”, смята Филип Угринов.

Отделно, за да няма завръщащи се с нереалистични очаквания, сайтът на асоциацията ще се попълва регулярно с информация за актуалните нужди на бизнеса. Ще има и практически наръчници за това какво искат от пристигащите в държавната и местната администрация, в какви срокове, за да възстановят например здравноосигурителни права, да запишат децата си на градина или да декларират имотно състояние. Цялата тази информация ще започне да се описва след официалния старт на асоциацията, който се очаква да е през есента на тази година.

Българите като ресурс

“Връщането на българите от чужбина в България, разбира се, няма да се случи нито в огромен мащаб, нито изведнъж. Амбицията на тази асоциация е да прибира около 2-3 хил. души на година и в рамките на 5 години те да станат 10 хиляди”, обяснява Угринов. “Според статистиката има над 1.8 млн. българи извън България, което е огромен потенциал. Ако не успее да се справи с алтернативни начини за привличане на глобален талант, икономиката и целият демографски профил на България е сериозно застрашен. Според ООН от 7.1 млн. души до 2050 г. ще станем 5.1 млн. и това не е само заради емиграцията, но и резултат от естествения прираст”, продължава предприемачът.

“Ние не визираме определена група от хора. Всеки на възраст между 18 и 64 години, който желае да се прибере, ще може да намери една платформа, на която да си даде реална сметка какви са възможностите за това. И не гледаме конкретно София или големите градове. Би било прекрасно хора от района на Сандански или от Разград, ако имат желание, да се приберат”, казва предприемачът.

 

Евростат: Хората в България са се стопили под 7 млн. души

През 2018 г. населението в България е наброявало 6 957 642 жители, показват последни данни от анализ на Евростат.

Анализът показва, че броят на младите хора под 15 години, които живеят в България, през миналата година е бил 996 000, или 14,3% от населението. Жителите на България на възраст 14-64 години са били 4 494 937, или 64,4%, а тези на възраст над 65 години са били 1 466 652, което е 21%, или с близо 470 000 в повече от младите българи.

Според анализа на Евростат в България живеят и близо 13 000 граждани на страни от ЕС.  Значително по-висок е броят на хората извън страните членки на ЕС – 70 920 души. Децата под 15 г. в тази възрастова категория са 7558, хората между 15-64 г. са 53 335 и над 65 г. – близо 10 000.

Данните на Евростат за населението на България се различават от тези на Националния статистически институт. Според официалните цифри на НСИ към 31 декември м.г. жителите на България са наброявали 7 000 039 души. Все пък българската статистика отчита, че в сравнение с предходната 2017 г. българите са се стопили с 49 995 души, или с 0,7%.

Продължете по-нататък

България

Само на 33 г.: Българката, която покори Харвард 

публикувано

на

от

Стефани Станчева коментира наболели проблеми във френска тв

 

Стефани разговаря и се снима с германския канцлер Ангела Меркел в Харвард

Стефани Станчева е само на 33 години, а вече е професор и преподавател по икономика в Харвард. Списание „Икономист“ я определи за един от най-добрите млади икономисти на десетилетието, а в края на май френският вестник „Монд“ я постави на първо място.

Тя е и научен сътрудник в Националното бюро за икономически изследвания, изследовател в Центъра за изследване на икономическата политика и член на Съвета за икономически анализи във Франция. Дипломира се в Кеймбридж, Екол политекник (Парижката политехника), Националното училище по статистика и икономическа администрация, Парижката икономическа школа и има докторска степен от Масачузетския технологичен институт (MIT).

Нейната работа е фокусирана върху дългосрочните последици от данъчната политика по отношение на иновациите, предприемачеството, социалната и професионалната мобилност.

Стефани Станчева се опитва да намери

оптималното данъчно облагане

– което увеличава максимално ползите за обществото: публичните инвестиции в инфраструктурата и обществените услуги, справедливото преразпределение на доходите – минимизира разходите за стопанските субекти и следователно негативното влияние върху поведението на физическите лица и компаниите като укриване на данъци и нежелание за внедряване на иновациите.

„Мисля, че това, което им хареса, са разузнаванията ми по темата за данъците, неравенствата. Никога не ми е било цел да стигна до Харвард, винаги ми е било цел да правя добра научна работа, да правя колкото се може по-добра научна работа”, сподели Стефани Станчева.

Преподавателката в Харвард е родена в Кричим, когато е на 3 г., семейството й напуска страната.

„Пътят беше доста дълъг, аз съм родена в България, живяла съм в Германия,Франция, учих в Париж и после в САЩ, така че беше доста дълъг път и бих казала с доста работа и доста труд”, спомня си днес младата проф. Станчева.

На 18 г. печели пълна стипендия в Кеймбридж, продължава образованието си

в Масачузетския технологичен университет

където на 31 г. става професор. Избрана е за преподавател в Харвард сред стотици други кандидати. „Мисля, че шансът е много малък и затова човек трябва да се чувства невероятно щастлив и трябва да го използва, за да направи нещо добро”, обясни още тя.

Освен успехи в научната кариера тя съветва френското правителство по икономическите въпроси. Изследванията й са фокусирани върху дългосрочните последици от данъчната политика. Иска да работи за подобряване на икономиката ситуация у нас.

„Един от големите проблеми е, че в България има доста корупция и това е трудно да се изследва, защото корупцията е нещо скрито, но се усеща на много нива и това е проблем за много реформи”, казва Стефани. Тя не изключва възможността някои ден да се върне да живее в България.

„Какво бих променила в България?! Искам да кажа, че това е страна, която страшно много обичам и искам българите да живеят много по-добре. Много искам да променя това, че

младите хора отиват в чужбина и не се връщат

И затова бих искала да направя България по-атрактивна за младите хора”, обясни младата проф. Станчева.

Още от създаването си Наградата за най-добър млад икономист, присъждана от „Льо Монд“ и Кръга на икономистите, има за цел да отличи не само успешната научна продукция на френските икономисти до 41 години, но и приноса им в публичните дебати за икономическата политика и взимането на решения в частния сектор.

Тази година за присъждането на Наградата за най-добър млад икономист журито е получило 49 кандидатури, повече от 2018 г. (48) и 2016 г. (45). От кандидатите десет са от чужбина, а 39 са преподаватели или учени от Франция.

 

Продължете по-нататък
Реклама
Реклама
Реклама

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама Enter ad code here

Най-четено