Открийте ни и в

България

Да остана в България или да замина?

Управляващите отчитат ръст на заплатите, но страната остава сред най-бедните
bgvoice

публикувано

на

ЕМИЛИЯ МИЛЧЕВА, Deutsche Welle

Кирил е програмист, създава софтуер с отворен код. Живее в родната къща на родителите си в малко градче край София, но почива на остров Бали. Айхан е от малко село в Югоизточна България, работи в Германия и се връща за кратко през лятото при семейството си. Кирил и Айхан са представители на новите миграционни тенденции. Кирил би могъл да си намери работа в която и да е държава по света. Само да поиска. Айхан също – той е квалифициран работник, натрупал богат опит в сферата на строителството. Но докато, благодарение на дигиталната икономика, Кирил може да произвежда и продава продукт с висока добавена стойност, независимо в коя точка на планетата се намира, за Айхан заплащането се определя от икономиката и стандарта на живот в съответната държава.

За единия миграцията е въпрос на избор, за другия – въпрос на икономическа принуда. В България, която вече 12 години след присъединяването си към ЕС продължава да е най-бедната държава в общността, факторът „икономическа принуда“ е особено силен. Междувременно обаче в страната се оформи една нова прослойка от висококвалифицирани специалисти в областта на високите технологии. За много от тях житейският избор засега остава България – защото условията на труд и средата не зависят от българските институции, а от международните компании, за които работят.

Защо България?

Ангел Игнатов също е решил да остане да работи в България. Той е част от екипа на голяма софтуерна компания в София. Казва за себе си, че се чувства добре в Родината. „Харесват ми социалната среда, климатът, възможността да правя много неща в свободното си време“, споделя той. Ангел дори популяризира България като житейски избор за хора от неговото поколение, които следват в чужбина. Той е председател на Българския кариерен форум (БКФ), който възниква като инициатива на група ентусиасти през 2012-2013 г. Днес БКФ е партньор на българското Министерство на труда и социалната политика в организирането на кариерни форуми в европейски държави, в които участват и десетки български работодатели.

Зам.-министърката на труда и социалната политика Зорница Русинова участва във всички кариерни форуми. Според нея за амбициозните и талантливи млади българи, които следват в чужбина, е важно да имат възможност след дипломирането си да започнат работа в авторитетни компании в развиващи се сектори, да получават атрактивно възнаграждение, да имат гъвкаво работно време и добър социален пакет, които им осигуряват висок стандарт на живот. „Не по-малко важна за тях е и възможността да са близо до семейството и приятелите си“, отбелязва Русинова.

Националната статистика отчита, че през 2018 година в България са се върнали 16 169 българи от чужбина. Близо 40% от тях са в активната възрастова група от 20 до 44 години. Все още обаче броят на емигриралите е почти двойно по-висок: 31 263. И тук възрастовата група от 20 до 44 години е най-голямата. Този процес се отразява негативно на възпроизводството и на средната възраст на населението в България. В момента страната е и първа по най-ниска средна продължителност на живота – 74.8 години, констатират експерти.

По данни на Зорница Русинова на територията на Германия има около 6000 български студенти, приблизително толкова висок е и броят им във Великобритания. Тези две държави са и най-предпочитаните страни в Европа от българските емигранти. След тях се нареждат Гърция и Испания. Данни на Федералната статистическа служба на Германия, предоставени от Държавната агенция за българите в чужбина, показват, че през 2012 година българите в Германия са били 118 759, а в края на 2017 година официално регистрираните български граждани там са били 310 415. Експерти твърдят, че от 1989 година насам САЩ и Германия са двете най-предпочитани цели от българските емигранти.

Каква е офертата?

Зам.-министърката на труда и социалната политика Зорница Русинова казва, че недостигът на квалифицирана работна сила кара все повече български работодатели да разберат, че уменията, знанията, талантът и мотивацията на техните служители са най-ценният им капитал. Конкуренцията се засилва и затова много фирми вече не пестят усилия и средства за привличането на квалифицирани български кадри, завършили в чужбина.

Според данните, цитирани от г-жа Русинова, в края на 2018 средната заплата в България за първи път е надхвърлила 1200 лева (613.55 евро). В сектора на информационните технологии и комуникациите средното възнаграждение се е увеличило с над 13% на годишна база и доближава 3000 лева (1533.86 евро). В енергетиката, финансите и застраховането средната заплата е около 2000 лeва (1022.58 евро). Тя признава, че тези заплати са по-ниски от възнагражденията, които младежите биха получили в Германия, Австрия и Великобритания, но поради по-високия стандарт в тези страни „може да се окаже, че в България с тези средства те могат да си позволят по-добър живот“. Зорница Русинова изтъква освен това, че „в много отношения България е най-щедрата европейска държава от гледна точка на законодателството. Първо, по отношение на майчинството и второ – по отношение на правата на работниците.“

Безработица няма“

В България „безработица реално няма. (…) Има за тези, които не искат да работят“, каза премиерът Бойко Борисов през август 2017 година. „Проблемът е работната ръка“, заяви Борисов две години по-късно, през юни 2019 година. През май регистрираната безработица в България падна до най-ниското си равнище от създаването на Агенцията по заетостта през 1990 година. Днес безработните в България са 175 199. Отчетеното ниво от 5.3% бележи свиване и на месечна, и на годишна база съответно с 0.3 и 0.8 процента.

На Българското черноморие тези данни се проектират така: на прозорците на почти всяко заведение или магазин виси бележка „Търсим персонал“. Работодателите започнаха да компенсират липсата на български работници с работна ръка от Украйна и Молдова, но и тя не достига въпреки увеличените квоти за чуждестранни работници.

България е все така най-бедната

В България през последните 10 години брутният вътрешен продукт (БВП) на глава от населението расте, но нивото му все още е твърде далеч от средното за ЕС. В периода 2008-2018 г. българската икономика е нараснала с над 48%. Въпреки това по данни на НСИ за 2017 година, обявени в края на миналата година (които още не са окончателни), БВП на глава от населението в България е 7301 евро – най-ниският БВП в ЕС. Предпоследна е Румъния – с 9567 евро. Това са и единствените членки на ЕС, в които тази стойност е под 10 000 евро. За ЕС общият показател е 30 004 евро.

За 2018 година в абсолютна стойност българският БВП е в размер на 55.182 милиарда евро. Според анализ от май 2019 г. на Института за икономически изследвания при БАН на страната ще са й нужни 27 години, за да достигне 50% от средното за ЕС ниво, 37 години, за да достигне 75%, и 44 години, за да се изравни с него. Много българи решават да не станат свидетели на догонването. И избират живота в чужбина.

Бедността е тема, упорито избягвана от властта. Но тя продължава да гони хора от страната. България напускат не само висококвалифицираните, а и нискоквалифицираните. Втората група са дори по-голямата част от мигрантите. Тенденцията е да заминават първоначално на сезонна работа – три месеца, година. Много от тях обаче впоследствие изтеглят и семействата си и решават да останат в чужбина за дълго.

 

Какво искат българите?

По-добрите доходи – това е основната причина, поради която българите решават да напуснат Родината или пък да се върнат в нея. Това сочат резултатите от проучване на социологическа агенция „Маркет линкс“ и „ДНК – Движение за национална кауза“, проведено в деня на евроизборите. На въпроса „Заради кои от следните причини напуснахте България?“ 56% от анкетираните са посочили по-високите доходи, 48% – повече сигурност и спокойствие, 40% – по-добра среда и други. А какво трябва да се промени в България, за да се върнете? Тук 70% са избрали отговора „доходите да станат европейски“, 66% – да се намали корупцията, 61% – животът в България да стане по-спокоен и сигурен, да се подобри здравеопазването и да има повече справедливост в обществото.

Без тези промени, желани и очаквани и от останалите българи, обезкръвяването на България ще продължи. По данни на Международната организация за миграцията през 2005 година българските емигранти са били 937 341 души, или 12.1%. от българското население. Оттогава са изминали 14 години и броят им продължава да расте въпреки по-добрите икономически данни. Икономическите причини за миграцията се потвърждават и от изследване на „Отворено общество“, подготвено по повод 10-годишнината от членството на страната в ЕС. Според данните от него в чужбина живеят около 1.1 милиона родени в България граждани, от които между 600 000 и 700 000 са я напуснали поради икономически причини. Българските емигранти живеят предимно в ЕС, Турция и САЩ.

 

България в топ 3 по бездействащи младежи

След преброяването през 2021 година ще разберем какъв е актуалният брой на населението в България. От останалите в страната млади хора обаче 20.9% не работят, не учат, нито се обучават професионално. В класацията на Евростат това отрежда на страната непрестижното трето място по „бездействие“ след Италия и Гърция. Управляващите се опитват да убедят българите, живеещи в чужбина, че Родината им се е превърнала в добро място за живеене. Същевременно обаче са загърбили поколението NEET (Not in Education, Employment or Training) и лумпенизацията на част от българските младежи, живеещи на територията на страната. А това развитие е поне толкова притеснително, колкото и броят на българите, живеещи в чужбина.

 

Получавай BG VOICE по имейл
BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Натисни, за да коментираш

Трябва да влезете в профила си, за да коментирате Login

Коментирайте

България

40% от пътищата в България – в много лошо състояние

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Близо 40 на сто от българските пътища са в незадоволително или лошо състояние. Това става ясно от Доклада за състоянието на безопасността на движението по пътищата в Република България, пуснат в правителствения Портал за обществени обсъждания. В документа, който е огромен по обем, се прави опит за обобщение на цялата картина на безопасността на движението с посочване на конкретни параметри, свързани със загинали, ранени, с поведението и подготовката на водачите и останалите участници в движението, със състоянието на автопарка, контролната дейност на пътя.

Докладът е изготвен от създадената наскоро Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“, която е към управлявания от Борисов Министерски съвет. Пътищата продължават да са една от темите, за чието развитие министър-председателят смята, че е направил много.

В документа е отделено основно място точно на състоянието на пътищата в контекста на безопасността на движението, пише „Сега“. Там е направен пълен разрез на състоянието на републиканските пътища. Изрично е посочено, че републиканската пътна мрежа е с обща дължина над 19 500 км и че „по-голямата част от мрежата остава

изградена преди повече от 20 години

Това изисквало влагането на значителни финансови ресурси за извършване на основен ремонт в допълнение към необходимия ресурс за текущо пътно поддържане.

Според посочените в документа данни 25 на сто от пътищата в България имат лошо състояние на настилките, а други 13.3 на сто са в незадоволително. Изрично е посочено, че тези близо 40 на сто от пътищата представляват риск и от гледна точка на пътната безопасност. Настилката на 22 на сто от пътищата е в задоволително състояние, добри са настилките на 27 на сто от тях, а отлично – на едва 12 на сто.

В 52% от пътищата е незадоволително състоянието на банкетите. Незадоволителни са и 56 на сто от отводнителните окопи, както и цели 66% от хоризонталната маркировка по българските пътища.

От документа става ясно и че третокласните пътища формират 61.3 на сто от общата дължина на републиканската пътна мрежа, следвани от второкласните пътища с 20.3 на сто, първокласните пътища с 14.7 на сто и автомагистралите с едва 3.7 на сто.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

България

Мрежата, която управлява България

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Съвременната демокрация е междупартийно състезание. Така е поне на теория. В България обаче управляващите „подобриха“ теорията, като създадоха мрежа от политически и икономически субекти, която може да оцелее във властта, дори когато някои нейни части загубят изборите, пише dw.com.

Така например през 2013 година ГЕРБ загуби властта, но Мрежата оцеля. През 2014 година ГЕРБ се върна на власт и „Мрежата“ процъфтя, макар че остана без някои свои звена – като Цветан Василев и елементи от БСП.
Формално в момента на власт е коалиция от ГЕРБ и т.нар. „патриоти“. Реално на власт е Мрежата, която съдържа ГЕРБ, ДПС, бизнесите и медиите на ДПС, „патриотите“, големи части от магистратурата и присъдружни звена като Марешки, Кирил Домусчиев и новите му медиийни придобивки. Дори части от БСП могат да бъдат считани за асоциирани членове на Мрежата (Георги Гергов и Румен Овчаров, например) или поне за кандидати, чието членство е било временно замразено.

Най-успешният политик на задкулисието стана на 60

Мрежата не е строго йерархизирана структура – в нея има известна хоризонталност и автономност на субектите. Това не е мафиотска организация, в която един началник (capo di tutti capi) нарежда на останалите (дори и този началник да прилича на Марлон Брандо от „Кръстника“). По-скоро става дума за задруга, която помага на всеки един от участниците да реализира своите интереси.
През последните две години се научихме да интерпретираме „стабилността“ на управлението, като способност на Мрежата да се възпроизвежда и да оцелява. И наистина, във формалната коалиция „партньорите“ могат да стигнат и до физическа разправа (Сидеров и Джамбазки, например), но това не променя много реалната структура на властта.

Как функционира Мрежата?

В Мрежата също стават размествания: с отстраняването на Цветан Цветанов тежестта на официалния политически елемент (ГЕРБ) в нея отслабна за сметка на ДПС и свързаните с движението икономически субекти. Затова сега и Борисов под сурдинка се оплаква, че Иван Гешев не бил „негов“ кандидат за главен прокурор. Дори това да е просто театър, правдоподобността му идва от споменатите вътрешно-мрежови промени.

Мрежата е някаква гаранция за стабилност на властта, но тя има и своите негативни страни:
Участието в мрежата се осребрява чрез публично финансиране на частни субекти. Студеният резерв замина в правилните ръце, Българската банка за развитие развива основно мрежовите бизнеси, при държавните поръчки рядко има случайни печеливши и т.н.;

Овладяването на BG телевизиите

Привилегироването на определени фирми и икономически интереси води до концентрация на собственост (много видима в медиите) и некачествени и скъпи проекти („граф Игнатиев“);
Мрежата става все по-амбициозна и се стреми да реализира многомилиардни проекти – като АЕЦ „Белене“ и турско-българския поток – които са спорни от гледна точка на националния интерес, но със сигурност ще направят определени мрежови играчи изключително богати;

Доминацията на Мрежата води и до сериозни изкривявания в медиите и съдебната система: те се превръщат в инструменти на нейното възпроизводство („бухалки“, по-просто казано).
В България възходът на Мрежата има и един друг притеснителен страничен ефект: покафеняването на публичната среда. „Патриотите“ са важна нейна част – те отговарят за камуфлажа ѝ като „коалиция“. За тази цел те получават неограничена трибуна и тезите им се леят от националния ефир. Е, стигна се до злополучния мач с Англия, когато резултатът от нагнетяването на омраза в обществото ни лъсна в световен ефир.

Вярно е, че навсякъде има расисти и объркани младежи. Вярно е, че навсякъде службите на държавата опитват да инфилтрират крайно-десните агитки и партии. Например в Германия през 2003 година съдът отказа да забрани неонацистката партия, защото се оказа, че значима част от ръководството ѝ са сътрудници на службите.

Само че никъде в утвърдените демокрации крайно-десните и техните говорители не са получавали такова комфортно място в самите структури на властта и такава трибуна да разгръщат хомофобски и ксенофобски дискурс. В България участието на такива елементи в Мрежата – било като членове на формалната коалиция или като агитки по протести срещу кандидат за главен прокурор – водят до липса на властови отговор на расизма. И това – а не писанията в таблоидната преса – е разликата между България и Англия.

Местните избори като тест за Мрежата

Изборите в София ще са поредното изпитание, при което Мрежата ще трябва да се възпроизведе във властта. Стратегията ѝ в столицата е следната. Първо, разбира се г-жа Фандъкова е предпочитаният мрежови кандидат. Това е така, защото Фандъкова може да се похвали с реални успехи в градоустройството и да бъде демонстрация, че пребиваването на Мрежата във властта носи и обществени ползи. Ако г-жа Фандъкова спечели изборите, сегашните баланси в Мрежата ще се запазят.

Резервната стратегия на Мрежата е да кооптира г-жа Мая Манолова, която се позиционира като политическа алтернатива на ГЕРБ. Мрежата има основание да счита Манолова за един от „своите“ с временно замразено членство: в крайна сметка политическата кариера на „червеното острие“ тръгна нагоре с Костинбродската афера и управлението на Орешарски. Нещо повече, и след падането на Орешарски Борисов „възнагради“ Манолова с омбудсманското място в опит да я запази (като Румен Овчаров в „Лукойл“) в по-широкия мрежови периметър. Разбира се, човек се променя и през това време е възможно Манолова да се е превърнала в автентичен опонент на Мрежата и потениален борец с нея. Проблемът обаче е, че не го е заявила ясно и недвусмислено – мълчанието ѝ по отношение на номинацията на Гешев за главен прокурор е показателно.

Какво е „да опраскаш“?

И тук не става дума за личностни нагласи и катарзиси: Манолова наистина може би съжалява за участието си в управлението „Орешарски“. Въпросът е, че голямата политическа подкрепа за нея е от БСП на Корнелия Нинова, която в цялост е просто аспирант за мястото на ГЕРБ в Мрежата. Нещо повече, БСП може да влезе в мача като смяна едновременно и на ГЕРБ, и на „патриотите“, защото тя толкова се „патриотизира“, че вече кара Ангел Джамбазки да се изчервява, докато слуша социалистите. За да докажат, че са годни за игра, БСП, както и Манолова, мълчат по централния приоритет на Мрежата през есента – избора на нов главен прокурор.

Архитект Игнатов не е приемлив за Мрежата и затова таблоидите се насочиха към него още от самото начало. Към останалите кандидати – с изключение на „нейния“ Джамбазки – Мрежата е по-скоро неутрална – те внасят фонов шум, който ѝ е по-скоро полезен.

Сценариите за местния вот

„Демократична България“ е фактор на изборите в София. Затова в момента и двата водещи кандидата се опитват да привлекат нейните избиратели за евентуален втори тур.

Стратегията на ГЕРБ и г-жа Фандъкова е да демонстрират, че са чувствителни към исканията на „градската десница“. Фандъкова каза добри думи за архитект Игнатов, Борисов се изказа против искането на ВМРО за забрана на БХК. Проблемът на тази стратегия е, че изборът на главен прокурор е дни преди избора на кмет. Ако Иван Гешев бъде избран въпреки сериозните възражения срещу кандидатурата му, ГЕРБ и Борисов трудно ще могат да поискат подкрепа от демократичната десница за своя кандидат за кмет. Солидарността с „дясното“ ще дрънчи особено силно на кухо, тъй като ще е ясно, че водещо за ГЕРБ не е идеологията, а мрежовият интерес.

Стратегията на г-жа Манолова е да убеди десните демократи, че един шок в системата е потенциална възможност за промяна. Вярно е, че една загуба на ГЕРБ няма автоматично да изведе Мрежата от властта, но някои нейни елементи (Борисов), ще загубят влияние и авторитет. Проблемът на стратегията на Манолова е, че при неин успех други елементи на Мрежата ще размразят членството си (БСП) и ще има нужда от множество нови договорки. Накратко, преформатирането ще е безспорно шок и неудобство. Но най-вероятният му резултат ще е нова кръпка в Мрежата под формата на БСП. Дали това е по-добре е въпрос на политически вкус.

Възможно ли е управление отвъд Мрежата? Да, разбира се. Но, първо, нейното съществуване трябва да бъде ясно и категорично назовано. Второ, борците с „модела на управление“ трябва да са автентични опоненти на Мрежата, а не просто нейни елементи с временно замразено членство. Останалото е политическо умение за общуване с хората, почтеност и компетентност. Като цяло трудна, но не непосилна задача.

P.S.: Особен нюанс в предизборната ситуация може да дойде от новината за отпадане на мониторинга от ЕС на България и Румъния дни преди изборите. Мрежата ще интерпретира тази новина като окончтелно справяне с проблемите с корупцията и вот на подкрепа от страна на ЕС за кандидатурата на Иван Гешев. Истината е друга: ЕС вече е фрустриран от многогодишното писане на доклади без особен прогрес по тях и смята да замени нашия мониторинг с по-ефективен, общ за всички държави-членки механизъм. Т.е. пак ще получаваме критични доклади, но вече заедно с Полша и с Унгария, а не само с Румъния, и тези доклади ще са обвързани по-тясно с финансовите механизми на ЕС.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

България

Вижте коя е най-издирваната от Европол българка

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия
сн. eumostwanted.eu

51-годишната Радина Жечева е най-търсената от Европол българка. Тя се издирва за поредица измами между 2010 и 2011 г., като дала неверни обещания за осигуряване на работа в България и чужбина, използвайки подправени документи. От престъпната дейност, тя е получила големи суми пари и стоки от граждани и юридически лица.

Радина Жечева е осъдена на 5 години затвор за през 2018 година, но успява да избяга от правосъдието.

Тя е включена в списък, изготвен в рамките на европейска полицейска операция „Престъпността няма пол“. 22 държави членки на ЕС подбраха едни от най-търсените жени, които да бъдат включени в тази кампания. Бегълците от закона са представени на уебсайта „Най-издирваните в Европа“ – тук>>>. Целта е да се привлекат възможно най-много посетители на сайта, защото опитът показва, че колкото повече очи видят търсените, толкова по-голям е шансът някой да постави последното парче от пъзела, което ще доведе до намирането и арестуването на издирван човек, съобщават от МВР.

Ако разпознавате някои от най-търсените бегълци, можете да помогнете на полицията да направи Европа по-безопасна. Информацията може да бъде изпратена анонимно чрез уебсайта, директно до разследващите на национално ниво, които търсят беглеца, призовават от Европол.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
Реклама
Реклама
Реклама

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама

Най-четено

Всички права запазени © BG VOICE е най-влиятелният български вестник в Чикаго, САЩ и Канада BG VOICE is the Bulgarian newspaper leader in Chicago, USA and Canada