Открийте ни и в

Български истории

Дейзи Ланг – нежната лейди на бокса (СНИМКИ)

Първата българка, трикратна световна шампионка, днес е звезда в Холивуд

публикувано

на

БОРЯНА АНТИМОВА

На 30 август 2019 г. в Сан Франциско българката Десислава Кирова – Дейзи Ланг – получи приза за пионер нa женския професионален бокс. Това се случи, след като през 2017 г. името на първата българка, европейска и световна шампионка по бокс, беше записано със златни букви в историята на женския бокс в света и беше официално въведена в Залата на славата в САЩ. Тогава тя не успя да присъства, затова церемонията по награждаването й се състоя на 30 август.

„Пътят ми е бил много тежък, изпълнен с много трудности, страдания, вяра в себе си – сподели развълнувано Деси при приемането на наградата. – Благодаря на всички, които повярваха в мен и ме подкрепиха в този тежък момент: на първия ми треньор по бокс Милчо Милев, който ме вдъхнови и показа, че боксът е интелигентен спорт; на Михаел Тим, с когото станах европейска и световна шампионка в Германия; на Емануел Стюарт, с когото тренирах в Америка. Благодарна съм на моя менажер, на моя пиар, на моя партньор в живота, на приятели и познати. Без вашата подкрепа също нямаше да съм тук тази вечер. Тази награда е не само за мен, а и за България!”

 Тя прослави името на България

и на българския шампионски дух в един спорт, където участието на жени преди нея беше тема табу. Проправи пътя на женския профи бокс като първата българка, европейска и световна шампионка, и една от първите професионални боксьорки в Европа заедно с Регина Халмих. Преди да започне професионалната боксова кариера, Деси се занимава с бойни изкуства и е шампионка по таекуон-до, карате, кик-бокс. Успехите в спортната кариера й дадоха възможност да се снима в екшъни, реклами в Холивуд, както и да дава интервюта, да коментира боксови мачове, да бъде мотиватор и вдъхновител на младото поколение.

Детството на Деси преминава в Кърджали, където живее до III клас, след което се премества в София, където е родена. Завършва с отличие 39-то училище в „Младост 2“, а после – кинезитерапия в НСА.

Шампионският й дух и спортен талант проличават още когато е в Кърджали. „Бях родена да бъда спортист, имах страшно много енергия като дете, затова баба ми и дядо ми ме заведоха на стадиона и ме записаха на лека атлетика, за да тичам, да си изразходвам енергията“, смее се Дейзи. Тя продължава да спринтира и след като се премества в София – на стадион ЦСКА, сега„Българска армия“. Предричат на талантливата Деси бляскаво бъдеще като лекоатлет, но когато е на 18 години, решава, че не й се занимава професионално с това. „И до ден днешен обичам да бягам. В онзи момент обаче се чувствах много потисната. Казваха, че съм

 талант в леката атлетика

и една част от мен искаше да продължа пътя, да стана световна шампионка в този спорт, а друга част искаше да се занимава с други неща“, споделя Дейзи.

Деси Кирова в началото на боксовата й кариера в „Локомотив София“ с първия й треньор Милчо Милев (вдясно) и Ендрю Смит

Още когато е на 5 годинки, си представя как ще стане шампионка по бокс, но тогава това й изглежда като неосъществима мечта. Всъщност, когато е в VII клас, се записва нa джудо за 2 месеца, докато не вижда по телевизията демонстрация по таекуондо. „Източните бойни изкуства повдигат духа, тренират не само физиката, но и психиката ти, в онзи момент имах нужда да се почувствам психически по-стабилна. Обикалях залите и от всяко бойно изкуство вземах това, което ми харесва и ми помага в моя стил на игра – споделя Дейзи – до момента, в който срещнах Милчо Милев. Тогава той беше треньор на „Локомотив София“ и на младежкия национален отбор по бокс. Изглеждаше ми като професор, много интелигентен и добър човек“.

Милев я вдъхновява и насърчава да тренира бокс. Показва й, че това е техничен и интелигентен спорт, че човек трябва да мисли, когато се боксира, и че в него много важна е защитата, а не само атаката.

Тя споделя с бате Милчо (както го наричат всички) детската си мечта да стане шампионка по бокс. В началото той се опитва да я разубеди, защото знае колко труден ще е пътят й. По това време още никой в България не е чувал за женски бокс… Но като вижда, че тя не се отказва и тренира упорито, започва да я подготвя.

„Времената бяха много трудни тогава и с моя треньор ходихме да тренираме и в други спортни зали, но никой не искаше да се занимава с женски бокс. Затова по принуда трябваше да замина за Германия, където се беше разчуло за този спорт заради световната шампионка Регина Халмих“, спомня си Деси.

В Германия нашето момиче се състезава в 3 категории – „лек петел“ (52 кг), „петел“ (53,5 кг) и „супер петел“ (55,5кг). Заради трудно произносимото й име германците я кръщават Дейзи Ланг – „дългата“, защото е висока 170 см. Този период от живота си тя свързва не само с много трудности, но и с много звездни моменти, защото от там

тръгва бляскавата й кариера

 „За разлика от другите спортисти, на които мениджърите или федерациите им уреждаха боксовите срещи, както и ги продаваха от един отбор на друг, аз трябваше сама да се боря и да намирам хората, с които работех“, споделя Деси.

Тя ще запомни завинаги датата 17 юли 1999-а, когато реализира детската си мечта – за първи път става световна шампионка в Дюселдорф, но преди това е била и няколко пъти европейска шампионка по бокс. Тя защитава световната си титла 10 пъти. След успешна кариера заминава за Америка. „Славата вече ме отегчаваше – споделя тя. – Постигнах всичко в спорта и просто исках да започна нов начин на живот. Напуснах „фронта“ в правилния момент. Харесваше ми прекрасният климат на Калифорния – вечно лято, без да е прекалено горещо и слънце през цялата година. Освен това там живееше моят приятел.“

В Америка Деси започва живота си отначало, но на друго ниво и е желан гост навсякъде в Холивуд. В началото не иска и да чуе за залата по бокс, но след 3-4 месеца апетитът й за тренировки се връща. От самото начало на престоя й обаче „много неща започват да я намират, без тя да ги е търсила“. Канят я на боксови мачове във Вегас. Снима се в няколко екшъна, където прилага техники от източните бойни изкуства.

„В Америка аз не започнах от нулата, а от едно много по-високо ниво. Наистина американците ценят кадрите, които идват, и без да съм търсила или планувала нещо, изникнаха участия в шоута, реклами, филми. Много от знаменитостите в Холивуд ми дадоха идея да ги тренирам, защото обичат бокс“, споделя Дейзи. Казва, че познава известни личности в спорта, актьори, музиканти, но рядко използва думата „приятели“.

С Арнолд Шварценегер

Приятели сме с Арнолд Шварценегер

когото познавам от много години и ме е подкрепял по време на спортната ми кариера, тренираме заедно понякога. С Долф Лундгрен също сме приятели. Изобщо, хубавото в спортните среди е, че имаш възможност да се срещаш с много различни хора по цял свят и се правят хубави контакти.“

С Долф Лундгрен по време на снимките на филм

Едно от любимите занимания на Деси е да води семинари по самозащита за деца, жени, полицаи, а също и мотивационни лекции на всякакви теми, свързани с личностната реализация. „В моя личен живот аз нямам нищо общо с образа от ринга. Дори съм много по-чувствителна и по-суетна от жените, които не се занимават с такива спортове“, споделя дамата. Заради нейната елегантност и сексапил милионите й фенове в цял свят я наричат Daisy „The Lady“ Lang.

Нежната лейди на бокса развенчава мита, че боксьорките са мъжкарани. Признава обаче, че никак не й е било лесно в началото от спортните обувки да се качи на високите токчета, да носи елегантно официалните тоалети на многобройните светски събития, на които е канена.

„Доста по-късно се научих да ходя на високи токчета и в рокля, отколкото другите жени. За мен спортът беше на първо място и докато другите тийнейджъри ходеха по дискотеки и си живееха живота, аз тренирах в залата и бях под режим. Спомням си, съпругата на моя мениджър ми слагаше книга на главата, за да се науча да ходя изправена…“, разказва през смях дамата.

 Днес тя живее в Лос Анджелис

„близо до морето“, не уточнява къде. Обича да прекарва свободното си време сред природата. Признава, че и до ден днешен в нея все още се борят две същности – на авантюристката, любителка на екстремното, която обикаля Щатите на мотор или скача с парашут, и на почитателката на културата и историята, която обожава театъра и мюзикълите. „Такъв човек съм – комбинация от противоположности – както обичам да спя на палатка сред природата, така също обичам да бъда елегантна, като присъствам на модни ревюта и разни светски събития“, споделя през смях Дейзи.

„И накрая, като пожелание за читателите, бих искала да цитирам едно стихотворение от моето детство, което винаги ме е вдъхновявало“, казва дамата:

„Бъди щастлив и вярвай в Доброто,

но твърдо знай, животът е Борба,

макар че малко повече е злото,

което съществува по света…

Но Радостта е още по-голяма,

когато се постига с много Труд.

Утъпкани пътеки вече няма,

човек самичък търси своя път“.

 

Коментирайте

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Български истории

През Атлантика с гребна лодка: Максим и Стефан разказват…

За вълните като хълмове и безкрайните звезди – от първо лице

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Стефан Иванов и 16-годишният му син Максим изкараха 12 дни в океана като част от тяхното голямо приключение – да го прекосят Атлантика с лодка. Двамата стартираха на 14 юни от Португалия, а целта им е да изминат 6000 км, гребейки сами, в подкрепа на донорството и на инициативата на Министерството на здравеопазването в България „Да! За живот!“. Мисията им се казва „Неверест“, на името на гребната лодка, с която се предвижват и която са направили сами.

Двамата планират плаването им да продължи 60 до 70 дни. Ако е успешно, то ще остане в историята като първата българска океанска гребна експедиция. А Максим Иванов ще бъде най-младият гребец, прекосил океан.

На 26 юни двамата българи бяха принудени да спрат заради проблем с автопилота на лодката.

В момента те се намират на остров Лансароте, който е част от Канарските острови, и изчакват доставянето на част, с която ще могат да поправят автопилота и да продължат напред към бреговете на Бразилия.

Какви са първите им впечатления от плаването в открити води?

„Физически сме напълно подготвени. Нямахме някакви мускулни трески, не бяхме съсипани от гребането като усилие. Някои хора казват, че първите два-три дни си като пребит, не можеш едва ли не да разгънеш лакътя си, толкова силно са ти се схванали мускулите. При нас нямаше такива проблеми, дори и мазоли нямаме или някаква преумора“, сподели Стефан Иванов пред „Дневник“.

Той обаче признава, че със сина му не са били готови за

техниката на гребане в големите вълни

които са се изпречили на пътя им.

„Просто не бяхме срещали такива вълни. В океана е много странно това, че няма хоризонтална повърхност. Дори когато гледаш в хоризонта, виждаш едни големи хълмове, които се движат към теб или в друга посока. Върху тези хълмове има вълни и върху вълните има по-малки вълни. Непрекъснато си в някаква разбушувана стихия. Първоначално това е малко стряскащо, защото не знаеш къде е границата, не знаеш кое вече е опасното. Струва ми се, че първите вълни са опасни, а после се оказва, че може да гребеш със затворени очи над тях“, разказва той.

Сред непредвидените проблеми по време на плаването досега се е оказал автопилотът, който започнал да изключва самостоятелно. А това е опасно, защото той е уредът, който поддържа посоката на движение. Затова се наложило да спрат и да го поправят.

Сред другите проблеми, които се появили в първите дни, се наредил и силиконът, който макар да бил предназначен за морски цели, не издържал и всички складови помещения на лодката се напълнили с вода. Двамата са доволни, че храната им е останала непокътната, защото била вакуумирана.

Гребането през нощта също се оказало изпитание.

„Все едно те хвърлят в една нова реалност. Все едно се учиш да ходиш. При нас е точно така – учим се да гребем в неблагоприятна среда с тези вълни. Надяваме се да не се преобърне лодката. С времето човек придобива увереност и усещане“, казва Стефан. Синът му Максим обаче няма проблем с гребането през нощта. „През деня тренирах за този момент с гребане за 5-10 минути със затворени очи, за да се уверя, че дори и без да виждам вълните, ги усещам и мога да греба. Баща ми има голям проблем с това. Той въобще не обича да не вижда вълните и мрази да се изключва топовата лампа. Ако я изключиш, не се вижда и на 1 метър“, споделя младежът.

А опасностите в океана не са за пренебрегване.

„При големите вълни лодката се вдига над тях. Опасни са гребените, вливащите се вълни, които вече могат да залеят лодката и да я преобърнат. Височината на вълните не е чак толкова опасна. Дори средната вълна да е 2.5 м, на две-три минути минава вълна, която е два пъти по-голяма, а след няколко часа преминава три пъти по-голяма

вълна с височина около 7.5 м

Не може да се каже, че гребеш в еднакви условия и вълни. Това е нещо като нов спорт. Все едно се учиш да караш сноуборд и минаваш различни хълмчета. Всеки склон е различен, някои са по-заледени, други са по-отвесни, при трети трябва да сечеш напряко склона. По същия начин е и с вълните“, споделя Стефан.

Максим и баща му гребат на смени през два часа. В паузите ядат, спят и се подготвят за следващото гребане.

„Със сигурност храненето ми беше най-трудното. По-трудно е от физическото натоварване, по-трудно от спането и от постоянното слънце. Човек, когато е в тази кабина, някак си не му се яде. Не само че лодката се клати постоянно, но е и ужасно задушно и топло вътре. Заедно с потта и умората на човек въобще не му се яде. Със сигурност знам, че съм ял по-малко, отколкото е трябвало. Вероятно съм отслабнал повече от планираното. Задачата ми, като тръгнем отново, е да се фокусирам повече върху диетата и да поддържам калориите, които са ми нужни“, споделя 16-годишното момче.

„В смените трябва да се вплете превеждането на прогнозата на вятъра, което правим поне два или три пъти на ден. Да изсушим нещо намокрено, да търсим из складовете на лодката за нещо, което ни трябва и не знаем къде сме го сложили,

да напишем имейл на съпругата ми

Чрез нея държим контакт със света. Нямаме достъп до интернет, а по-скоро изпращаме няколко реда на нея и тя ги публикува. Провеждаме разговори с нея, с някои приятели и нашите навигатори по сателитния телефон. Времето лети и тези 12 дни по-скоро бих казал, че са шест или седем“, разказва и Стефан.

По време на плаването си имали и други изпитания. Лодката им например се оказала в полезрението на пирати, но са успели да им се измъкнат. А освен страшните моменти са имали и приказно красиви. „Звездите на небето бяха безброй, тъй като нямаше луна, а едновременно с това във водата имаше фосфоресциращ планктон. Изглеждаше сякаш милиони светулки са плъзнали във водата. Чувството беше сякаш се намираш в Космоса и отвсякъде има звезди. Гледката беше приказно красива“, спомня си Стефан.

Двамата са убедени, че ще бъдат изправени пред нови предизвикателства и са готови да се изправят пред тях.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Бургазлия се готви за световен рекорд по скоростно плуване

Цанко Цанков ще опита да преплува 825 дължини в 50-метров басейн за 12 часа

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Сн.: „Дневник“

825 дължини в 50-метров басейн за 12 часа! Българин си е поставил за цел да го постигне и така да постави нов световен рекорд по скоростно плуване.

Цанко Цанков ще даде старт на предизвикателството си на 22 август сутринта в открития плувен басейн в Бургас „Флора“. Той иска да подобри постижението на словенеца Мартин Стрел от 1998 година, който за 12 часа измина 41 200 м.

Преди година 32-годишният българин се справи с друго предизвикателство. Той

преплува акваторията на Бургаския залив

Цанков е категоричен, че такъв опит не е правен в българското плуване, и се надява с него да привлече вниманието на децата и младежите към спорта.

„С нашия екип решихме да направим нещо, което да бъде много атрактивно, но малко или много да се опитаме да дадем пример на децата и подрастващите, като им позволим да се докоснат до това постижение. Искахме да бъде нещо в басейна, където да сме по-близо до другите спортисти. Впоследствие може да запалим някои деца да обикнат плуването и то да стане част от живота им“, каза Цанков пред „Дневник“.

Сн.: „Дневник“

Той уточни, че ще бъдат поканени деца от различни клубове от страната, които ще плуват в съседните коридори по време на опита. Те ще влязат в ролята на мотиватор във втората част от изпитанието, когато Цанков очаква да дойдат най-големите трудности. По думите му физиологичните кризи започват след петия-шестия час, когато организмът постепенно достига

до предела на възможностите си

„Това е едно плуване, което се изпълнява на ръба на човешките възможности на всеки един спортист. Малко са плувците, които са се опитвали въобще да го направят. Един плувец трябва да е много добре подготвен, както физически, така и психически. Въпросът не опира само до това плувецът да плува 12 часа. Тук трябва да се плува с една много висока скорост“, каза Цанков.

Целта пред 32-годишния плувец е да поддържа средна скорост от близо 4 км/ч, или да изминава 100 м за около 1:21 мин. Според него много важно ще бъде да разпредели правилно силите си.

„По време на преплуването на Бургаския залив направихме много грешки в тактически план. Сега трябва да има много добре изградена стратегия. Най-вероятно ще се опитаме да направим плуването с един вработващ интервал от време в началото от порядъка на първите 3000 м. След това ще се опитаме да влезем в скоростта, която трябва да поддържаме през цялото време“, каза Цанков.

Състоянието на плувеца ще бъде следено от екипа му. Цанков няма да се храни с твърда храна по време на опита, като единствено ще приема напитка с разтворени въглехидрати. Тя ще му бъде подавана със специален стик в чаша на всеки 15-20 минути.

Сн.: Facebook

В подготовката си за опита Цанков тренира по 3-4 часа на ден със занимания в басейна и морето. Той е във водата шест дни в седмицата, в която плува общо между 80 и 90 км. Цанков

изминава около 12-13 км дневно

което според него се равнява на бягане в продължение на 50 км, тъй като съотношението във вложените усилия и натоварването в плуването и леката атлетика е 1:4.

Плуването ще бъде извършено по правилата на Международната федерация по плуване (FINA) и на Европейската плувна лига (LEN). Община Бургас е съорганизатор на събитието, а военноморските сили са поканени да участват с духов оркестър, който да поддържа настроението в края на опита.

„Целта е опитът да бъде като празник на плувните спортове и самото мероприятие да го направим в такъв формат, в който впоследствие и други български плувци да могат да подобряват това постижение, ако успеем да го подобрим“, каза още Цанков.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Заради Covid-19: Отложиха фолклорния фестивал „Верея“ в Чикаго

С надежда в сърцето организаторите вярват, че събитието ще се състои през октомври

публикувано

на

Виж цялата статия
Константин Маринов – Коцето

10 години трябваше да отбележи този април неповторимият фолклорен фестивал в Чикаго „Верея“. На него идват състави от всички краища на САЩ, както и от Канада. На сцената винаги танцуват и пеят малки и големи, българи, американци, канадци. Главен организатор е Константин Маринов – Kоцето, който като истински войвода събира участницитe и всяка година прави голям празник за българската фолклорна музика и за българските танци.

24 април беше тъжен за Коцето. На този ден щеше да е 10-тото юбилейно издание на „Верея“. Вместо на сцената, заради коронавируса Коцето си беше вкъщи, както и повечето българи в Северна Америка. „Надявам се да е за хубаво“, каза той във видеообръщение във фейсбук и обяви, че датата на фестивала се премества за октомври.

Коцето се надява, че до октомври ситуацията с коронавируса ще е по-добра, че

„Верея“ отново ще разтърси Чикаго

„Ние бяхме напълно готови. Всички бяха резервирали билети да дойдат. Чакахме до последно и когато на 15 март обявиха, че в Илинойс се налага карантина, стана ясно, че не можем да направим фестивала. Обадих се на всички и те ме подкрепиха да се съберем през октомври“, разказва той.

„Верея“ е насрочен за 23 и 24 октомври и ще се състои в полското училище в Чикаго. „Залата е голяма, събира поне 1000 души. Ако разхлабят мерките и позволят на големи групи да се събират, даже има възможност да разположим хората през седалка и пак ще съберем 500 души. Надяваме се всичко да се развие добре. Към средата на септември ще стане ясно“, казва Маринов.

Тази година на фестивала ще участват над 65 състава и над 1500 души. Ще дойдат 4 или 5 нови състава. Програмата е предвидена за два дни. В петък – от 5.30 до 8.30, а събота ще бъде цял фестивален ден. „Всички фестивали са ми любими. Всеки фестивал е уникален сам по себе си“, казва родолюбецът. „Да ги деля на любими и по-любими, би било като да деля децата си – няма как стане“, допълва Коцето.

Константин Маринов

В Северна Америка има 100 състава

казва Коцето, като в 30 от тях танцуват американци и канадци. „Миналата седмица мина европейският фестивал. Tе го направиха виртуално. Бях поканен да поздравя участниците. Видях как мина при тях и ако ситуацията с коронавируса е същата или се влоши, може и „Верея“ така да направим“, разсъждава умислено Коцето.

През годините фестивалът се е провеждал на различни места – в Торонто, в Лондон, и в Стара Загора, където форумът съществува паралелно с този в Чикаго пет поредни години. „Идеята за първия фестивал дойде спонтанно“, казва Коцето. „Искахме да се съберем със състави от други градове в Америка и го направихме. Първия фестивал кръстихме „Празник на хорото“. Оттогава винаги правим фестивала с удоволствие и за хората и явно те затова го харесват“, допълва той.

През април Маринов бе зарадван с грамота от държавната агенция за българите в чужбина, която генералният консул в Чикаго Иван Анчев връчи виртуално. Наградата се дава за приноса на българина за „популяризирането на българските фолклорни традиции в Северна Америка и провеждането на културни събития, обединяващи българите на американска и българска земя“.

И тъй като Коцето е много деен човек и не може да стои, без да прави нищо, е направил клипчета в канала на „Верея“ в Ютуб, с които зрителите могат да проследят историята на фестивала. Освен това той създаде

 читалищна телевизия „Ишлеме Продакшън ТВ“

със съдействието на център „Малката България“ при „Малко българско училище“, която ще показва в ютуб предавания за народното творчество и българската култура. Първият епизод в тази телевизия вече беше излъчен и беше озаглавен „На софрата с бай Коста“.

И все пак запазената марка на Коцето си остава фестивалът, който създаде преди 10 години. Заразени от „Верея“ други българи също правят фолк фестивали в други градове на Щатите, но „Верея“ си остава феномен – една феерия от музика и танци и много приятелства.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама

Най-четено