Открийте ни и в

Български истории

Дейзи Ланг – нежната лейди на бокса (СНИМКИ)

Първата българка, трикратна световна шампионка, днес е звезда в Холивуд
bgvoice

публикувано

на

БОРЯНА АНТИМОВА

На 30 август 2019 г. в Сан Франциско българката Десислава Кирова – Дейзи Ланг – получи приза за пионер нa женския професионален бокс. Това се случи, след като през 2017 г. името на първата българка, европейска и световна шампионка по бокс, беше записано със златни букви в историята на женския бокс в света и беше официално въведена в Залата на славата в САЩ. Тогава тя не успя да присъства, затова церемонията по награждаването й се състоя на 30 август.

„Пътят ми е бил много тежък, изпълнен с много трудности, страдания, вяра в себе си – сподели развълнувано Деси при приемането на наградата. – Благодаря на всички, които повярваха в мен и ме подкрепиха в този тежък момент: на първия ми треньор по бокс Милчо Милев, който ме вдъхнови и показа, че боксът е интелигентен спорт; на Михаел Тим, с когото станах европейска и световна шампионка в Германия; на Емануел Стюарт, с когото тренирах в Америка. Благодарна съм на моя менажер, на моя пиар, на моя партньор в живота, на приятели и познати. Без вашата подкрепа също нямаше да съм тук тази вечер. Тази награда е не само за мен, а и за България!”

 Тя прослави името на България

и на българския шампионски дух в един спорт, където участието на жени преди нея беше тема табу. Проправи пътя на женския профи бокс като първата българка, европейска и световна шампионка, и една от първите професионални боксьорки в Европа заедно с Регина Халмих. Преди да започне професионалната боксова кариера, Деси се занимава с бойни изкуства и е шампионка по таекуон-до, карате, кик-бокс. Успехите в спортната кариера й дадоха възможност да се снима в екшъни, реклами в Холивуд, както и да дава интервюта, да коментира боксови мачове, да бъде мотиватор и вдъхновител на младото поколение.

Детството на Деси преминава в Кърджали, където живее до III клас, след което се премества в София, където е родена. Завършва с отличие 39-то училище в „Младост 2“, а после – кинезитерапия в НСА.

Шампионският й дух и спортен талант проличават още когато е в Кърджали. „Бях родена да бъда спортист, имах страшно много енергия като дете, затова баба ми и дядо ми ме заведоха на стадиона и ме записаха на лека атлетика, за да тичам, да си изразходвам енергията“, смее се Дейзи. Тя продължава да спринтира и след като се премества в София – на стадион ЦСКА, сега„Българска армия“. Предричат на талантливата Деси бляскаво бъдеще като лекоатлет, но когато е на 18 години, решава, че не й се занимава професионално с това. „И до ден днешен обичам да бягам. В онзи момент обаче се чувствах много потисната. Казваха, че съм

 талант в леката атлетика

и една част от мен искаше да продължа пътя, да стана световна шампионка в този спорт, а друга част искаше да се занимава с други неща“, споделя Дейзи.

Деси Кирова в началото на боксовата й кариера в „Локомотив София“ с първия й треньор Милчо Милев (вдясно) и Ендрю Смит

Още когато е на 5 годинки, си представя как ще стане шампионка по бокс, но тогава това й изглежда като неосъществима мечта. Всъщност, когато е в VII клас, се записва нa джудо за 2 месеца, докато не вижда по телевизията демонстрация по таекуондо. „Източните бойни изкуства повдигат духа, тренират не само физиката, но и психиката ти, в онзи момент имах нужда да се почувствам психически по-стабилна. Обикалях залите и от всяко бойно изкуство вземах това, което ми харесва и ми помага в моя стил на игра – споделя Дейзи – до момента, в който срещнах Милчо Милев. Тогава той беше треньор на „Локомотив София“ и на младежкия национален отбор по бокс. Изглеждаше ми като професор, много интелигентен и добър човек“.

Милев я вдъхновява и насърчава да тренира бокс. Показва й, че това е техничен и интелигентен спорт, че човек трябва да мисли, когато се боксира, и че в него много важна е защитата, а не само атаката.

Тя споделя с бате Милчо (както го наричат всички) детската си мечта да стане шампионка по бокс. В началото той се опитва да я разубеди, защото знае колко труден ще е пътят й. По това време още никой в България не е чувал за женски бокс… Но като вижда, че тя не се отказва и тренира упорито, започва да я подготвя.

„Времената бяха много трудни тогава и с моя треньор ходихме да тренираме и в други спортни зали, но никой не искаше да се занимава с женски бокс. Затова по принуда трябваше да замина за Германия, където се беше разчуло за този спорт заради световната шампионка Регина Халмих“, спомня си Деси.

В Германия нашето момиче се състезава в 3 категории – „лек петел“ (52 кг), „петел“ (53,5 кг) и „супер петел“ (55,5кг). Заради трудно произносимото й име германците я кръщават Дейзи Ланг – „дългата“, защото е висока 170 см. Този период от живота си тя свързва не само с много трудности, но и с много звездни моменти, защото от там

тръгва бляскавата й кариера

 „За разлика от другите спортисти, на които мениджърите или федерациите им уреждаха боксовите срещи, както и ги продаваха от един отбор на друг, аз трябваше сама да се боря и да намирам хората, с които работех“, споделя Деси.

Тя ще запомни завинаги датата 17 юли 1999-а, когато реализира детската си мечта – за първи път става световна шампионка в Дюселдорф, но преди това е била и няколко пъти европейска шампионка по бокс. Тя защитава световната си титла 10 пъти. След успешна кариера заминава за Америка. „Славата вече ме отегчаваше – споделя тя. – Постигнах всичко в спорта и просто исках да започна нов начин на живот. Напуснах „фронта“ в правилния момент. Харесваше ми прекрасният климат на Калифорния – вечно лято, без да е прекалено горещо и слънце през цялата година. Освен това там живееше моят приятел.“

В Америка Деси започва живота си отначало, но на друго ниво и е желан гост навсякъде в Холивуд. В началото не иска и да чуе за залата по бокс, но след 3-4 месеца апетитът й за тренировки се връща. От самото начало на престоя й обаче „много неща започват да я намират, без тя да ги е търсила“. Канят я на боксови мачове във Вегас. Снима се в няколко екшъна, където прилага техники от източните бойни изкуства.

„В Америка аз не започнах от нулата, а от едно много по-високо ниво. Наистина американците ценят кадрите, които идват, и без да съм търсила или планувала нещо, изникнаха участия в шоута, реклами, филми. Много от знаменитостите в Холивуд ми дадоха идея да ги тренирам, защото обичат бокс“, споделя Дейзи. Казва, че познава известни личности в спорта, актьори, музиканти, но рядко използва думата „приятели“.

С Арнолд Шварценегер

Приятели сме с Арнолд Шварценегер

когото познавам от много години и ме е подкрепял по време на спортната ми кариера, тренираме заедно понякога. С Долф Лундгрен също сме приятели. Изобщо, хубавото в спортните среди е, че имаш възможност да се срещаш с много различни хора по цял свят и се правят хубави контакти.“

С Долф Лундгрен по време на снимките на филм

Едно от любимите занимания на Деси е да води семинари по самозащита за деца, жени, полицаи, а също и мотивационни лекции на всякакви теми, свързани с личностната реализация. „В моя личен живот аз нямам нищо общо с образа от ринга. Дори съм много по-чувствителна и по-суетна от жените, които не се занимават с такива спортове“, споделя дамата. Заради нейната елегантност и сексапил милионите й фенове в цял свят я наричат Daisy „The Lady“ Lang.

Нежната лейди на бокса развенчава мита, че боксьорките са мъжкарани. Признава обаче, че никак не й е било лесно в началото от спортните обувки да се качи на високите токчета, да носи елегантно официалните тоалети на многобройните светски събития, на които е канена.

„Доста по-късно се научих да ходя на високи токчета и в рокля, отколкото другите жени. За мен спортът беше на първо място и докато другите тийнейджъри ходеха по дискотеки и си живееха живота, аз тренирах в залата и бях под режим. Спомням си, съпругата на моя мениджър ми слагаше книга на главата, за да се науча да ходя изправена…“, разказва през смях дамата.

 Днес тя живее в Лос Анджелис

„близо до морето“, не уточнява къде. Обича да прекарва свободното си време сред природата. Признава, че и до ден днешен в нея все още се борят две същности – на авантюристката, любителка на екстремното, която обикаля Щатите на мотор или скача с парашут, и на почитателката на културата и историята, която обожава театъра и мюзикълите. „Такъв човек съм – комбинация от противоположности – както обичам да спя на палатка сред природата, така също обичам да бъда елегантна, като присъствам на модни ревюта и разни светски събития“, споделя през смях Дейзи.

„И накрая, като пожелание за читателите, бих искала да цитирам едно стихотворение от моето детство, което винаги ме е вдъхновявало“, казва дамата:

„Бъди щастлив и вярвай в Доброто,

но твърдо знай, животът е Борба,

макар че малко повече е злото,

което съществува по света…

Но Радостта е още по-голяма,

когато се постига с много Труд.

Утъпкани пътеки вече няма,

човек самичък търси своя път“.

 

Получавай BG VOICE по имейл
BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Натисни, за да коментираш

Трябва да влезете в профила си, за да коментирате Login

Коментирайте

Български истории

12 700 км – българин измина най-дългия преход в САЩ (СНИМКИ, ВИДЕО)

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Пътешественикът Петър Ванев стана първият българин, преминал по най-дългите пешеходни преходи в САЩ – Тихоокеанския хребетен път, Пътеката на Апалачите и Континенталния преход. Те са с обща дължина 12 700 км! Заради постижението си Петър получи отличието „Тройната корона“, то се дава на всеки, прекосил успешно трите маршрута.

Миналата година BG VOICE писа за Петър Ванев, когато той измина Апалачката пътека. Тогава 32-годишният русенец разказа, че е изминал разстоянието от 3500 км за 109 дни – от края на май до средата на септември 2018-а, и то само един чифт обувки.

Голямото пътуване на Петър започва през 2017 г., когато той прекосява 4240-те километра на Тихоокеанския хребетен път. Но тогава младият мъж решава, че те не са достатъчни, и си поставя за цел да стане първият българин,

носител на „Тройната корона“

с нейните 12 700 километра планински преходи. На 16 септември 2018 г. той завършва прехода на Апалачката пътека и отново не спира. Преди няколко месеца, през август 2019 г., той се завърна след успешно преминаване и на Континенталния преход.

Този преход е продължил 135 дни, а пътешественикът трябвало да мине през много препятствия, включително и снежна буря в Колорадо.

Началото на пътуването започнало в средата на март, когато Петър Ванев отлетял за САЩ. Поставил си е за цел да измине близо 5000 км през щата Ню Мексико, Колорадо, Уайоминг, Айдахо и Монтана, които са включени в Континенталния преход.

Пътуването било пълно с екстремни преживявания – от сухите отсечки, където трудно се намира вода и се налага да се пие от корита за добитък, до априлските снегове. В Колорадо се оказало, че Петър Ванев е единственият пътешественик по маршрута в момента и няма с кого да обмени опит. И това довело до обрат в плановете му.

„Времето внезапно се промени, натрупа огромен сняг, придвижването ставаше много бавно. Изви се снежна буря и се наложи да използвам сателитния си предавател, за

да дам сигнал за помощ

Последва спасителна акция, бях евакуиран от планината с хеликоптер. За щастие се разминах само с леко измръзване на пръстите и снежна слепота“, разказа русенецът пред „РусеМедиа“.

Малко по-късно той прави втори опит да премине през тази част на маршрута си, но се налага да се откаже и да потърси алтернатива. Решава да минава по по-безопасни отсечки, което в крайна сметка забавя графика му с 27 дни. Наложило се да сгъсти времето си и да изминава по 50 километра на ден. Финалът на Континенталния преход е поставен на 6 август.

„Континенталният преход беше най-труден от трите прехода. Научих, че понякога егото движи човек в негативна посока. Хората и случките, които един човек преживява, са същината на този вид преходи. Това е най-голямата награда“, коментира Петър Ванев.

„Защо избра точно САЩ? Защо не някъде другаде – Южна Америка, Европа, Азия?“, това най-често го питат след първия му преход по Тихоокеанския хребетен път. „Знам ли? И аз се чудя защо. Нека обаче споделя що за хора са американците“, отвръща Петър във втората си книга, посветена на успешните преходи. Част от „Пътеката на хората“, издадена от „Вакон“, бе поместена в „Дневник“.

В нея той описва американците като хора като всички останали. „Имат своите черни и бели ризи. С висок интелект, с ценности, с инстинкт за самосъхранение и с грижа за всичко, което ги заобикаля. Алчни, със силно развито чувство за грандомания. Сред тях има и много посредствени хора, на които не им пука от нищо – егоистите и наивниците. Да!… Но и американците знаят как да стопанисват и опазват природата и това се е превърнало в част от ежедневието им“, пише българинът.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Българска елха в празнична изложба в Чикаго

Сибила Патси

публикувано

на

Виж цялата статия

Празничният дух е завладял Америка. Навсякъде има украса от светлини и венци, забързани минувачи търсят най-подходящите подаръци, по улиците се носи мирис на кафе с вкус на мента или на горещ шоколад, а пред магазините се чува звън на коледни звънчета. И Чикаго е обзет от този дух. Елхата в центъра, която тази година е висока цели 17 метра (55 фута), бе запалена още на 22 ноември и всяка вечер по нея светват 55 хиляди светлини. Офисите на административните сгради също са украсени празнично. Една от най-специалните украси е винаги в офиса на Мария Папас, ковчежник на окръг Кук в Чикаго. Всяка година там има мултинационална изложба на коледни дръвчета, в която участва и България.

Изложбата, озаглавена „Коледни елхи от цял свят“, се провежда за 16-ти път. В нея могат да се видят мини дървета, които са украсени от членове на етнически и религиозни общности, за да представят тяхното наследство. Този път участват повече от 90 представители.

Коледните дръвчета на Еквадор, Гана, Мексико, Литва и Гватемала (отляво надясно)

Освен това на показ са поставени специални дисплеи, посветени на Рождество Христово в християнството, на африканския празник Кванзаа, на еврейските традиции и други. „Културното многообразие е

голямата сила на района на Чикаго

както се вижда от начина, по който различните групи празнуват празничния сезон“, посочва Папас в съобщение, разпространено до медиите. „Ние сме по-силни като общност, когато научаваме за други религии, култури и наследства, които са различни от нашите и ги уважаваме“, допълва тя.

Ковчежникът на окръг Кук Мария Папас (в средата) пее заедно с гостите

Освен България в уникалната изложба участват страни като Русия, Румъния, Германия, Канада, САЩ, Австралия, Пакистан, Панама, Перу, Виетнам, Тайланд и други. Българското дърво присъства за 13-та поредна година.

Неуморната Кина Бъговска от Чикаго получи държавен медал

„Когато започна тази традиция, българската общност беше вече разпозната в Чикаго. Това е винаги съвместно дело на българските обществени организации“, каза Кина Бъговска от Българо-Американски Център за Културно Наследство, които са редовни участници. Тази година украсяването на българското коледно дърво в офиса на Мария Папас стана възможно и благодарение на училище „Джон Атанасов“, „Сдружение Български музей Чикаго“, „Център „Магура“ и театър „Розова долина“.

Отляво надясно: Кина Бъговска, Иван Анчев, Елена Табакова, Златомир Молдовански

На 6-ти декември изложбата бе представена на коледното тържество в офиса на госпожа Папас. Празникът включваше и пеене на

коледни песни на различни езици

още един начин, по който госпожа Мария Папас показа уважението си към различните културни групи в Чикаго и района. Звучаха песните „Тиха нощ“, „О, коледна елха“ (О Christmas Tree) и други. Самата Мария Папас пя и свири на пиано. Гостите можеха да опитат и различни ястия.

„Българското дърво е украсено по традиционен начин – с плодове. Учениците от училище „Джон Атанасов“ направиха орнаменти с български мотиви. Не пропуснахме да донесем и българския флаг“, разказва Бъговска. „От няколко години ние изработваме сурвачки за коледната изложба при госпожа Мария Папас. Правим ги по стара традиция, за да покажем, че те символизират плодородието. Сурвачките са задължително от дрян. Миналата година се получи много интересно, защото даже успяхме да сурвакаме лично госпожа Папас. Тя дойде при нас и пожела да изпълним тази традиция и ние я сурвакахме“, разказа Елена Табакова, президент на „Сдружение Български музей Чикаго“.

Генералният консул на България в Чикаго Иван Анчев присъства като специален гост заедно с консули на други от участващите страни. Той прие специални поздравления от ковчежника Мария Папас и поздрави българската група.

Кина Бъговска се запознава с Мария Папас, докато е в екипа на първия вестник „България“, създаден през 2001 г. Тогавашната асистентка на Папас по етническите въпроси Патриша Михалски се интересувала от всички общности и посетила

българската църква в Чикаго

По същото време там била и Бъговска. Двете обсъдили бъдещо интервю с Мария Папас, което се осъществило. „На това интервю бях аз с Климент Величков, първия наш журналист в Чикаго от новата имиграция, и София Знаймер, сега адвокат по имиграционните въпроси“, разказва детайли Бъговска. „Това беше първото интервю във вестника, излязло през 2002 г. Оттогава Мария Папас помага много на българската общност и държи тя да е представена на различни събития“, допълва художничката.

С помощта на Мария Папас и усърдната работа на Кина Бъговска в сградата на хазната на Чикаго се провеждат много прояви с българско участие – изложба на деца от българските училища, чествания за 24 май, представяне на картини на самата Бъговска и народни танци на ансамбъл „Хоро“, представяне на сдружение „Български музей Чикаго“ на Елена Табакова, провеждане на Втората световна среща на българските медии от 2006 г. и други. „Никога не съм казала „не“ на какъвто и да е проект“, казва Кина.

Изложбата с коледните дръвчета в офиса на ковчежника на окръг Кук Мария Папас ще бъде отворена до 2 януари.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

На една сцена: Българинът Росен Ненчев впечатли Хосе Карерас

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Хосе Карерас с ученика си Росен Ненчев преди концерта в Атина. СНИМКА: ALEXANDER БОГДАН THOMSON

Един българин стана повод за възхищение от страна на великия тенор Хосе Карерас и покана от негова страна да пеят на една сцена.

Всъщност всичко тръгва от мечтата на младия Росен Ненчев да има общ концерт с идола си. Той e негов ученик и от три години посещава майсторския му клас. На втората година от обучението си при Каресас Росен изрича мечтата си на глас: „Маестро, имам желание да се организира общ концерт, дали бихте искали да го реализираме?“ „Моето момче, много ще се радвам да направим общ концерт в България“, отвръща му легендата.

И той изпълнява обещанието си, през май тази година младият солист на Софийската опера излезе пред 12 000 в „Арена Армеец“ с прочутия испанец. А самият Карерас остава впечатлен и на тръгване казва: „Моето момче, смятам да те взема с мен и по други места по света!“

И поканата не закъснява. На 24 ноември

Росен Ненчев и Хосе Карерас излизат отново на сцената

този път в Гърция. Сега с тях е още една българка, сопраното Илина Михайлова.

Росен Ненчев е роден в София на 14 май 1982 г. „Още 5-годишен в Софийската опера имах голямата привилегия да гледам „Аида“ с великото ни сопрано Мария Белчева. Това е сред най-ярките ми детски спомени. Да оставиш 5-годишно дете да се концентрира 20-30 минути, звучи немислимо. А тази опера е изключително дълга, в три действия. 3 часа и половина стоях прав, с отворени очи, с отворена уста, и се чудех как тази жена пее по този начин“, обяснява Росен пред „24 часа“.

Убеден е, че именно този впечатляващ момент го кара да започне да се занимава с пеене. Към това се добавя и фактът, че има талант.

Започва да пее в хор „Бодра смяна“. Когато е на 12, първият му преподавател Борис Богданов казва, че в пубертета не е хубаво да пее, защото се променят гласни връзки, изгражда се гласовият апарат. „Тогава спрях и се отдадох страстно на спорта“, спомня си Росен Ненчев. Освен пеенето това е другата му страст. Той играе активно тенис от 8-годишен, бил е състезател на „Левски“. До 19-годишен се занимавал професионално, бил е в осмицата на топ тенисистите в България, втора ракета на юношите на „Левски“. По време на пубертeта, когато трябвало да спре да пее, освен че наблягал на спорта, завършил и Софийската математическа гимназия. А след това започва да учи финанси в УНСС. Страстта към пеенето обаче не го напуска. И когато вече е третокурсник, кандидатства в Музикалната академия – приемат го с най-висок бал –

първи резултат от кандидатстващите тенори

И така започва да се занимава професионално с пеене.

Като завършва Консерваторията, работи дълги години с Георги Делиганев в Русе. „Един ден той ми каза: „Ти тук нямаш работа, трябва да заминеш в Италия. Там само въздуха да го дишаш, помага за пеенето. Маестро Делиганев ме изпрати при Виторио Теранова и отидох да дишам въздуха в Милано. Направих следдипломна квалификация по класическо пеене в академия „Марчиали“. Заедно с това тогава открих и плажния тенис“, казва българският тенор. През 2013 г. става шампион на Ломбардия, може би е единственият чужденец, шампион на регион в Италия.

А през 2019 г. идва време и за великия момент на сцената с тригодишна предистория.

„Това, че се срещнах с маестро Хосе Карерас, е един от най-големите дарове, които Господ ми даде. Първо – жива легенда в оперното изкуство. Второ, той е уникален човек. Изключително скромен, внимателен. Никога при взаимоотношенията си с него и за една секунда не можеш да видиш суета или дори за миг да ти се натрапи, че той е фигура от световна величина.“

„Да бъдеш до маестрото дори извън сцената, е нещо много специално. Чувствам се като звезда. Целият му екип е от невероятни професионалисти. Като започнеш дори от охранителя, който е работил с Майкъл Джексън и „Депеш Мод“. Тонрежисьорът освен с маестро Хосе Карерас работи и с Андреа Бочели. Горд съм, че в този екип вече има и българска следа“, добавя Ненчев, който продължава да доразвива детската си мечта да бъде на една сцена с идола си от тримата тенори.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
Реклама
Реклама

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама

Най-четено

Всички права запазени © BG VOICE е най-влиятелният български вестник в Чикаго, САЩ и Канада BG VOICE is the Bulgarian newspaper leader in Chicago, USA and Canada