Открийте ни и в

Любопитно

Денят на благодарността: Легенди за пилигрими и пуйки

През 2021 г. се навършват 401 г. от официалното му обявяване за празник

публикувано

на

Първият Ден на благодарността. Сн.: Wikipedia

Днес за все повече хора Денят на благодарността е празник със семейството, печена пуйка, пътуване и весели моменти. Но дали сме се замисляли какъв е произходът на ежегодната традиция и каква е истинската история зад нея? И тази година на 25 ноември хората в САЩ се чества един от най-популярните празници. През 2021 г. се навършват 401 г. от официалното му обявяване.

Всичко започва през септември 1620 г., когато малкият кораб „Мейфлауър“ напуска пристанището на английския град Плимут. Той превозва 102-ма религиозни сепаратисти, които не подкрепят теологията на новосформираната Англиканска църква. Затова

тръгват да търсят нов дом

където свободно да практикуват вярата си, повлияни и от обещанията за собствена земя, очакваща ги в Новия свят

След почти 66 дни в необятния океан „Мейфлауър“ първо пуска котва близо до полуостров Кейп Код, а след месец прекосява Масачузетския залив и най-сетне акостира. Така се създава една от първите европейски колонии в Северна Америка, която кръстили Плимут – в чест на английския град.

Акостиращите пилигрими от „Мейфлауър“.

Първата зима пилигримите, както вече започнали да се наричат помежду си, посрещат на борда на кораба, но едва половината от тях успяват да дочакат пролетта в Новия свят –

мнозина загиват заради суровия климат

 скорбута и други болести.

През март 1621-а, след като акостират на бреговете на бъдещата Нова Англия, са посрещнати от местното индианско племе Абенаки. Двата народа бързо установяват приятелски отношения – индианците научават европейските заселници, вече доста изнемощели от недохранване и болести, как да култивират царевица, да извличат сироп от кленовите дървета, да ловят местни риби и да избягват отровните растения.

През ноември същата година, след първата успешно събрана реколта царевица, губернаторът Уилям Брадфорд решава да организира първото честване на Деня на благодарността, въпреки че тогава празникът все още няма официално име

 за да благодари за топлата храна

 и приятелството на индианските племена Абенаки и Уампаноаг към английските заселници.

Второто честване на Деня на благодарността се случва през 1623 г., когато пуританите искат да благодарят за края на тежката суша, която едва не унищожава цялата им реколта.

Почти сто години след това, по време на Американската революция, новосъздаденият Конгрес на САЩ решава празникът да продължи поне с още няколко дни, а през 1789 г. Джордж Вашингтон издава първата прокламация на Деня на благодарността. В нея той призовава американците да изкажат своята благодарност за щастливото приключване на Войната за независимост и успешната ратификация на Конституцията на Съединените щати.

През 1817-а Ню Йорк става първият щат, който официално приема и започва да празнува тържествения ден, докато за южните щати

той си остава все така непознат

 Празникът най-сетне става официален за цялата държава през 1863 г., по време на Гражданската война, когато тогавашният американски президент Ейбрахам Линкълн апелира към всички американци да помолят Господ „да закриля всички вдовици, сираци, скърбящи или страдащи в този плачевен граждански конфликт“ и „да излекува раните на нацията“.

Тържеството е насрочено за последния четвъртък на всеки ноември и така се празнува чак до 1939 г., когато 32-ият президент Франклин Рузвелт го премества със седмица напред, за да стимулира по този начин продажбите на дребно по време на Голямата депресия.

Ето как изглежда една типична трапеза за празника.

Това обаче не се харесва на американците и още през 1941 г. Денят на благодарността отново започва да се чества в последния четвъртък на ноември. Впрочем по времето на Рузвелт празникът е наричан и „Franksgiving“.

Въпреки че все още не е напълно ясно кога и как пуйката започва да се свързва с празника, в днешно време тя си остава един

от най-големите му символи

 Още повече, че почти няма американец, който да не се угощава с традиционната печена птица. Другите типични блюда, които се сервират на трапезата, са картофено пюре, плънка, сос и сок от червена боровинка, пай от тиква, ябълки или ядки пекан.

В документите на Плимутската колония се съдържат доста точни данни за храната на заселниците. Те са яли царевица, ябълки, круши, тиква, картофи, дори ягоди. Единственото месно блюдо на празника било еленското. За пуйки нищо не се споменава, а при археологическите разкопки също не са намерени кости от животното на място, където се предполага, че се е състояло първото тържество.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни.
За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

⇩ Коментирайте ⇩

Най-четено

Любопитно

Да получиш чуждо лице: Историята на Кейти

Тя е най-младият човек в САЩ с трансплантация на лице.

публикувано

на

Виж цялата статия
Сн. „Нешънъл Джиографик“

На 4 май 2017 г. 21-годишната Кейти Стъбълфийлд е подложена на 31-часова процедура, за да замени лицето си с това на донор. Операцията за възстановяване идва три години след като Стъбълфийлд се прострелва в лицето с пушка в опит да отнеме живота си.

В края на процедурата Стъбълфийлд стана най-младият човек в САЩ, който получи трансплантация на лице.

Снимка на корицата на „Нешънъл Джиографик“ от 2018 г.

В следващите три години тя е претърпяла 22 различни операции за реконструкция на лицето й заедно с множество процедури за

счупване и разтягане на костите

 всички в опит да я подготвят за трансплантацията.

За нея светът научи през септември 2018 г., когато се появи в септемврийския брой на „Нешънъл Джиографик“ в булчинска рокля.

Историята на Кейти започва през 2013 г., когато семейството й се мести от Флорида в Кентъки. Двамата й родители са учители, намират си работа в средно училище, а Кейти е записана там като редовна ученичка.

Всичко изглежда наред, а и съвсем скоро момичето се запознава със свой връстник, в когото се влюбва. През 2014 г. обаче в ръцете й попада телефонът на гаджето й, но със съобщения, предназначени за друго момиче, пише и „България днес“.

Отчаяната девойка се разделя с любимия си, но изпада в тежка и

трудна за овладяване депресия

заради първата й нещастна любов.

Родителите й са отчаяни, че не могат да й помогнат, затова решават да я отпратят за малко от Кентъки.

Там момичето само намира „разрешение“ на проблема си. Докато гостува на брат си Робърт, прави опит да се самоубие, като се прострелва в главата с ловното му оръжие. За щастие не се прицелва точно, но лицето й е изключително пострадало. Тъканите се срастват след терапията, но лицето й е абсолютно обезобразено.

Адреа Шнайдер през 2017 г. Снимката е предоставена от семейството й.

Следващите 3 години са кошмар за семейството. Момичето претърпява 12 операции с цел лицево-черепна реконструкция, но с ограничен ефект. През 2017 г. медици от клиника по хирургия в Кливланд научават за нейния случай и

предлагат да й присадят лице

„Трябваше да чака повече от година за донор“, споделят нейни близки. Накрая, през 2018 г., Кейти получава ново лице от нейната връстничка Андреа Шнайдер, която е починала от свръхдоза наркотици.

„Сега получавам втори шанс за живот“, казва Стъбълфийлд, преди операцията й да започне. „Това е като началото на друга глава в живота ми“.

Интервенцията продължава часове, като по това време е сменен и част от скалпа й, а от старото лице на момичето не остава абсолютно нищо.

Интензивната процедура изисква огромен екип от хирурзи, работещи в продължение на 31 часа, за да трансплантират лицето на Шнайдер заедно с парчета от костта й върху черепа на Стъбълфийлд.

След многочасовата интервенция хирургична мед.сестра внимателно притиска главата на Кейти, за да я държи неподвижна, докато се намира в интензивното отделение. За да предпазят очите й

клепачите й са били зашити

Възстановяването отнема време, но операцията в крайна сметка е успешна. „Много сме щастливи. Косата на дъщеря ни порасна отново. Сега може да се радва на живота и да мисли за бъдещето“, споделя с умиление майката Алисия.

Пациентката също е щастлива. „Никога не съм се смятала за красива. Харесвам новото си лице. Но това не е най-важното. Най-сетне мога да живея нормално“, казва късметлийката.

Хирургична мед.сестра внимателно притиска главата на Кейти, за да я държи неподвижна. Сн. „Нешънъл Джиографик“

От тогава Стъбълфийлд е претърпял три големи последващи операции, обширно рехабилитационно лечение и ежедневен прием на мощни лекарства против отхвърляне, които тя трябва да приема до края на живота си. Понастоящем родителите й се занимават с подготовка на трансплантация на очи, за да възстановят зрението й, което ще изисква друга голяма операция.

Засега Стъбълфийлд се фокусира върху възстановяването си и казва, че има планове да учи в колеж за кариера в консултирането. „Толкова много хора ми помогнаха… Сега искам да помогна на други хора“, обяснява момичето.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Любопитно

Хиляди доброволци в Хонконг искат да осиновят хамстери, за да не бъдат избити

В социалните мрежи бързо бяха направени групи за хора, които искат да вземат нежеланите декоративни гризачи

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Сн: Pixabay

Хиляди хора в Хонконг изразиха готовност да осиновят нежелани хамстери, след като властите издадоха заповед за масово унищожаване на животните заради опасения от Ковид-19, предадоха Ройтерс и Франс прес.

Появиха се притеснения, че разпоредбата може да накара притеснени собственици на декоративните гризачи да ги изоставят. Управата в Хонконг нареди вчера да бъдат унищожени около две хиляди хамстера от всички зоомагазини. Заповедта беше издадена, след като стана ясно, че служителка се е заразила с новия коронавирус, а в магазина 11 от гризачите са дали положителни проби.

Учените по света, както здравните и ветеринарни власти в Хонконг обявиха, че няма доказателства, че животните имат роля в разпространението на инфекцията. Но като превантивна мярка беше решено „хуманно“ да бъдат унищожени хамстерите в магазините, забранен е и внос от чужбина.

Умъртяват всички хамстери в Хонконг: Може да са преносители на коронавирус

Здравни работници в предпазни облекла обикаляха магазините в Хонконг с червени найлонови торби. Около 150 от клиентите са поставени под карантина. Местни медии съобщиха, че собственици на хамстери са били забелязани да предават домашните си любимци на ветеринарните служби.

В социалните мрежи бързо бяха направени групи за хора, които искат да вземат нежеланите декоративни гризачи.

Организации за защита на животните осъдиха разпоредбата на властите в Хонконг. На сайта Change.org е публикувана петиция, която събра повече от 23 хиляди подписа за по-малко от ден, отбелязва Франс прес.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

България

TasteAtlas: Българската баница сред най-вкусните ястия в света

Наскоро българската шарена сол оглави класацията за микс от подправки от цял свят на кулинарния атлас

публикувано

на

Виж цялата статия
Сн. БТА

Кулинарният пътеводител и енциклопедия на най-добрите вкусове по света TasteAtlas е световен атлас на традиционни ястия, местни съставки и автентични ресторанти. В каталога му присъстват над 10 000 храни и напитки – популярни, както и забравени вкусове и аромати на градове, региони и села по света.

Сега в обсега на вниманието му попада и популярното българско ястие „баница“.

„Баницата е традиционно българско ястие, което се приготвя чрез напластяване на листове от намаслено фино тесто със смес от яйца, кисело мляко и бели сирена, за да се получи простата и класическа версия на ястието. Освен с класическия пълнеж от сирене, тази баница може да се приготви с безброй различни пълнежи, както солени, така и сладки“, пише TasteAtlas.

Баница, айрян и пълнени чушки завладяха Бермудите

Особено популярни според описанието на сайта са баниците със зеленчуков пълнеж, като например зелник. Той може да се направи с пълнеж от зеленолистни зеленчуци като спанак, коприва, невен, магданоз и зеле. Празникът пък се прави с праз, а лучник е вид баница с пълнеж от лук. Когато става въпрос за сладки варианти на баницата, има тиквеник, приготвен с тиква, разновидност с ябълков пълнеж, щрудел или млечна баница – приготвена чрез накисване на тестени листове със смес от мляко, яйца, захар и ванилия.

„Понякога българите поставят в баницата късметчета, монети или хартийки, на които са написани желания – практика, особено популярна през празничния зимен сезон“, пише още TasteAtlas. „Обикновено баницата се сервира като ястие за закуска с кисело мляко или боза“.

Наскоро българската шарена сол оглави класацията за микс от подправки от цял свят на кулинарния атлас.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА