На този ден, 21 януари, почитаме всички онези специалисти, които помагат на живота да се появи на белия свят. Всички дължим благодарност на акушерките, акушер-гинеколозите, неонатолозите и дулите, които имат медицинско образование. Денят се празнува на 21 януари от 1951 г. с указ на Народното събрание и датата е избрана според празника Бабинден, който по стар стил е на тази дата, а по нов - на 8 януари.
Днешният празник се отбелязва тържествено в АГ отделенията на болниците и клиниките. Екипите се черпят с питка и мед. После се извършва ритуалът по измиване ръцете на акуширащите специалисти, като им се дарява сапун и кърпа.
А тези, които с божията благословия и с тяхна помощ сме добили децата си, отправяме своите най-дълбоки благодарности.
В България, когато медицински специалисти отпътуват всеки ден за чужбина, акуширащите лекари и акушерки, неонатолозите са едни от най-подценените кадри. Особено лошо е положението с акушерките, чиято професия е загубила много от престижа си, заплащането е изключително ниско, а средната възраст на акушерките е 49 години.
Всеки, който работи в АГ отделение, носи отговорност за два живота едновременно - на майката и на детето. Признателност тези специалисти обаче рядко усещат - вземаме щастливи здравите си и хубави бебета и оставяме спомените за лицата им в болницата.
Ако имате контакт с акуширащия си екип, обадете им се днес, намерете начин да ги поздравите. Понякога признателността към свършената работа е най-голямата мотивация, а за тези, които посрещат живота, тя е от решаващо значение.
Бабинден (по стар стил) е един от големите народни женски празници, посветен на "бабите" - жените, които помагат при раждане. Обредността през този ден е подчинена главно на желанието да се засвидетелстват почит и уважение към възрастните жени, които са "бабували" на родилките.
Този празник е езически и идва от далечните праславянски времена, но се е запазил и по време на Възраждането е бил изключително почитан.
Днес Бабинден губи доста от обредните си обичаи, но пък се празнува от по-възрастните и е свързан с много смях и веселие. Празникът се свързва с три основни елемента - къпане на малките деца от бабата (народна акушерка) - съпровожда се с благословии, намазване на децата с мед и масло, даряване на бабата с вълна и обредни кравайчета. Обичаите имат магикопродуциращ смисъл за здраве.
Следва угощение на младите булки в дома на бабата. Участват всички млади булки, на които бабата е бабувала през годината. Носят хляб, баница, печена кокошка и вино. Поливат на бабата да се измие и я даряват на дясното рамо с риза, престилка, кърпа, чорапи.
Обичаят къпане на бабата е разпространен само в отделни селища в България. Извършва се след угощението. Жените откарват бабата на колесарка на реката или кладенеца, където става обредното изкъпване.
Всички са накичени с върви, с червени чушки и къдели вълна. Пеят обредни песни с еротични мотиви.
На празника не се допускат мъже. Празнува се също и за омилостивяване на болестта бабици, която напада главно децата
