Открийте ни и в

Интересно

Денят на труда: Преди 133 години борбата за условията на труд тръгва от Чикаго

публикувано

на

Борбата за по-добри условия на труд започва от Съедснените щати. Първи май е роден на площад в Чикаго през 1886 година, между улиците „Рендолф” и „Дес Плейн”.
Демонстрацията е потопена в кръв, но повече от век по-късно работниците се ползват от придобивки като 8-часовия работен ден, забраната на детския труд и платения отпуск.
На 1 май преди 133 години профсъюзите в Съединените щати провеждат национална стачка. Искат намаляване на работния ден от 12 на 8 часа.

Протестите в Чикаго са сред най-масовите. Продължават 3 дни.


На 4 май на ъгъла на „Рендолф“ и „Дес Плейн“, където се е намирал пазарът „Хеймаркет“, работниците организират мирен протест, срещу полицейското насилие. Потопен е в кръв, след като бомба, хвърлена от анархисти към полицаи, убива 11 души, а над 200 са ранени.

Заради „мъчениците в Чикаго“ на Втория интернационал в Париж през 1889 г. първи май е избран за Международен ден на труда.
Всеки първи май на бившия „Хеймаркет” в Чикаго се събират хора и поставят цветя на паметника посветен на жертвите.

Международният ден на труда 1 май не е официален празник в Съединените щати. Денят на труда се празнува официално всеки първи понеделник на септември. Тази година той ще бъде на 2 септември.

Коментирайте

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Интересно

Три типа коронавирус циркулират в пространството, атакува ни тип С

публикувано

на

от

Виж цялата статия
сн. Pixabay

3D модел на новия коронавирус разработиха учени от Саутхемптън, публикуван в списанието на Американската академия на науките.

Тип А е оригиналният вирус SARS-CoV-2, който е пренесен на хората от прилепи през един от видовете мравояди. Той обаче се среща в Америка и Австралия.

През две мутации се появява тип B, който е открит в Ухан, откъдето тръгна заразата. Той мутира доста бавно в Китай, но много бързо извън него.

В Европа върлува тип C. Той е една мутация след предходния. И влиза на континента през Сингапур.

SARS-CoV-2 има много шипове по повърхността си, което му позволява да се закача много бързо за клетките в тялото на човека.

Шиповете са покрити със захари, които прикриват неговата същност. Това им помага да проникнат в имунната система на човека, твърди проф. Макс Криспин от университета в Саутхямптън. Там направиха първия 3D модел на вируса.

„Той действа като вълк в овча кожа. Но не е толкова добре прикрит като другите вируси“, категоричен бе той.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Интересно

Актрисата Нети на 44 години разбра, че е осиновена. Намери биологичното си семейство (ВИДЕО)

публикувано

на

от

Виж цялата статия
сн. Кадър/Търси се

Актрисата Антоанета Добрева-Нети на 44 години случайно намира документ, от който разбира, че е осиновена от вече покойните си родители. Това става ясно от анонса на предаването „Търси се…“ по bTV, в което Нети решава да разкрие необикновената си история.

Малко по-късно близък до семейството им, съвсем случайно се запознава с биологичната майка на Нети – Джилда.

„Кръвен баща на Нети се оказва техен приятел, актьор, Петко от Плевен, с който Дони и Нети от години изкарват лятото на любимата Варвара…“, пише в профила си във фейсбук водещата на предаването Нели Хаджийска, която разкрива част от нещата, които ще бъдат излъчени на 12 април.

Така Нети се сдобива и с биологична сестра, която се оказва водещата на предаването „Тази събота/неделя“ – Александра Кръстева.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Интересно

Български учен с хипотеза: пандемиите в историята винаги са свързани с климатични промени

публикувано

на

от

Виж цялата статия
сн. nauka.bg

Пандемичните цикли в исторически план са свързани с големи климатични промени. Това каза в интервю за БТА историкът проф. Иван Лазаров – преподавател във Великотърновския университет „Св.Св. Кирил и Методий“. Той е дългогодишен ръководител на Катедрата по стара и средновековна история, както и на Научно- изследователския център „Търновска книжовна школа“.

Епидемиите от чума през средните векове са причина за намаляване на населението в Западна Европа, а това предизвиква остър дефицит на работна ръка, заради което цената на наемния труд се повишава, смята историкът.

В народните вярвания черната болест е била особено отмъстителна към нечестни търговци, лихвари, разбойници, прелюбодейци, осквернили брачния чертог.

Във фолклора се е вярвало, че от чумата може да се спасиш и да я умилостивиш, ако къщата, дворът, кошарите и оборите бъдат почистени. С появата на чумата преставали и всякакви кражби, припомня той.

Историческата памет на народите, писмените извори, отчасти и археологическите материали са запазили данни за три големи пандемии от чум, разказва проф. Лазаров.

Първата е от 6 век, при управлението на византийския император Юстиниан Първи /527 – 565 г./. Чумата започва в Западна Евразия и Северна Африка и достига своя връх между 541-544 г. Съвременници твърдят, че само в столицата Константинопол е имало дни, в които умирали по 10 000 души. Интензивността й спада с оредяване на населението и чрез създаването на частичен имунитет сред оцелелите.

Въпреки това, през следващите два века се запазват локални чумни огнища, които припламват и вземат хиляди жертви на всеки 8-10-20 години. Юстиниановата чума опустошава Източната римска империя , а Балканите обезлюдяват и се превръщат в „скитска“, „мизийска“ пустиня. Човешките, стопанските и военните ресурси са изтощени и Византия търпи редица териториални загуби във войните с Персия и арабите.

Заради епидемията император Ираклий /610-641/ отворил границите на империята и да позволи на „варварите“ да се заселят на териториите на юг от Дунав. Славяните от Панония – днешна Унгария, и от Дакия – днешна Румъния, навлизат и се установят в централните и западните части на Балканите. Империята се нуждаела от жизнено и здраво население, което да произвежда стоки, да плаща данъци, да търгува, да служи в армията и затова се примирява с варваризацията на тези земи.

Втората чумна пандемия е през 14 век. Появила се е в Китай и по търговските пътища, сухоземни и морски, за няколко години достига до Европа.

През 1347/1348 г. генуезки кораби пренасят чумата първоначално в пристанищата, а оттам тя плъзва из цяла Европа. Разпространението и? започва от Кафа в Крим през 1345-1347 г. За няколко години умират повече от 23 милиона души. Данните са събрани през 1351 г. по заповед на папа Климент Шести. Чумата продължава да взема жертви чак до 16 век, на интервали от 10-20 години. Учените пресмятат, че през този период са загинали над 30 милиона европейци.

Възникването на огромната монголска империя на Чингиз хан и неговите наследници е другият основен фактор за разпространението на чумата в Евразия. Според запазени сведения в периода на експанзията през 13 век, монголите водели своеобразна „бактериологична“ война. Те хвърляли с метателни машини трупове на умрели хора и животни в обсадените градове или пък потапяли върховете на стрелите си в кръвта на умрели от различни болести , а ранените и починалите от тях се превръщали в приносители и разпространители на зарази.

За България доминиканският монах Винсент от Бове, библиотекар на френския крал Людовик Девети, пише, че през 1235 г. във Франция имало „велик глад“ и силна епидемия от „свещен огън“, т.е. чума. През 1236 г. френски рицари пристигат в Константинопол да воюват срещу съюзените сили на цар Иван Асен Втори и никейския император Йоан Трети Дука Ватаци, които обсаждат града. През следващата 1237 г. българският владетел обръща оръжието си срещу Никея и се съюзява с латинците. Именно тогава, вероятно чрез някой от рицарите, болестта прониква сред най-близкото обкръжение на цар Иван Асен и от нея скоропостижно умират съпругата му царица Анна-Мария Арпад, патриархът Йоаким и синът му Петър.

Пандемичните цикли до голяма степен са свързани с големи климатични промени, които са предизвикани от космически сили, неподвластни на човешката воля. Юстиниановата чума стихва окончателно през втората половина на 8 век, когато започва т.нар. климатичен оптимум. Постепенно времето се затопля, реколтите се увеличават, изхранването и условията за живот се подобряват, а населението нараства.

През 14 век започва т.нар. малък ледников период – студени зими, редуващи се със засушливи лета. Много реки пресъхват, реколтите се влошават. През първата половина на столетието редица селища в Североизточна България престават да съществуват, като хората се преселват на юг в търсене на препитание. Засилва се гладът – поради недохранване средният ръст на хората намалява. Болестите стават все по-чести и опустошителни. Комбинацията „лош климат – пандемия“ в крайна сметка улеснява османското завоевание и унищожаването на средновековната българска държавност.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама

Най-четено

Всички права запазени © BG VOICE е най-влиятелният български вестник в Чикаго, САЩ и Канада BG VOICE is the Bulgarian newspaper leader in Chicago, USA and Canada