Открийте ни и в

КРИМИ

Десетилетия затвор за трафиканти, задушили 39 мигранти в български камион

Съдията описа как жертвите, на възраст от 15 до 44 години, са се задушавали бавно и болезнено в контейнера в невъзможност да избягат или да викат за помощ

bgvoice

публикувано

на

Лидерите на групата за трафик на хора, отговорна за смъртта на 39 виетнамски мигранти през 2019 г. в камион с българска регистрация в Англия, бяха осъдени в петък на десетилетия затвор.

Всеки от мигрантите е платил по 10 хиляди лири (около 13 хиляди долара), за да бъде транспортиран от Виетнам до Великобритания. Мъртвите тела на 39-те виетнамци бяха открити в контейнер на камион, вероятно изоставен.

„Желанието на жертвите да опитат да влязат нелегално в тази страна не е оправдание за случилото се с тях“, каза съдията по делото Найджъл Суини. Той описа как жертвите, на възраст от 15 до 44 години, са се задушавали бавно и болезнено в контейнера в невъзможност да избягат или да викат за помощ.

Задържаха още един български камион с 41 мигранти (СНИМКИ, ВИДЕО)

Георге Ника, на 43 години от графство Есекс, и Ронан Хюз, на 41 години от графство Арма, бяха идентифицирани като ръководители на трафикантската мрежа и получиха присъди от 27 и 20 години затвор съответно. Двамата шофьори на камиона – Морис Робинсън и Иймън Харисън – също са осъдени, първият на 13 години и 4 месеца, а вторият на 18 години.

Съдът постанови подсъдимите да излежат най-малко три четвърти от срока на присъдата си, вместо обичайната половина.

По същия казус други двама мъже бяха признати по-рано за виновни в заговор за подкрепа на нелегална имиграция и получиха присъди от седем и четири и половина години затвор. След направени самопризнания още един мъж бе осъден на три години.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни.
За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

⇩ Коментирайте ⇩

Най-четено

КРИМИ

Гергана Червенкова: Стъпя ли в САЩ, ще ме арестуват

Българката и семейството й емигрираха в Белгия за повече сигурност

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Гергана Червенкова, която бе обвинена от САЩ в нерегламентирана продажба на забранени лекарства и наркотрафик заради работата й в британска фирма в София, все още живее в страх. Тя продължава да е заплашена с арест, макар да минаха 8 години, откакто американското посолство в София прати нота, че Вашингтон временно се отказва от искането за екстрадиция, тъй като нови данни по случая сочат, че тя няма вина.

Ужасът за Гери започна през 2013 година. 35-годишната тогава жена бе задържана в България и започна процедура

по искане за екстрадиция за САЩ

Тя бе обвинена в наркотрафик и пране на пари и я грозяха 68 години зад решетките. Гергана работела като финансов мениджър във фирма – търговско представителство на британска компания. Именно тя е разследвана от щатските служби.

Задачата на Гергана била да обработва документи за продажби на лекарства през интернет сайт. Нямала никакви управленчески права и не е била оторизирана да сключва сделки. Защитата й опитваше да докаже това, но Гергана прекара повече от два месеца в следствения арест. Обществото в България обаче масово я подкрепи, а близките на Гери организираха редица протести. Няколко месеца след началото на сагата се считаше, че ужасът е приключил с нота на американското посолство, след която съдът спря екстрадицията. Оказва се, че и до днес нещата не са приключили.

„До края на живота си не мога да стъпя в САЩ или територии, които са под тяхна власт, защото ще ме арестуват“, каза Гергана Червенкова пред „България днес“.

За останалите заподозрени по делото процесът е завършил.

„Отдавна минаха делата на 9-те обвинени. При тях не знам как точно са се стекли нещата, предполагам, че със споразумения, но това няма къде да се провери“, споделя Гергана и продължава:

 Моите обвинения не са свалени

И доколкото разбрах от адвокатите, това никога няма как да стане. Просто няма такава процедура. Единствено мога да сключа споразумение, което аз отказах категорично, тъй като не съм направила нищо и няма за какво да се споразумявам. Просто не мога да ходя в Америка“.

След ужаса, който преживява в България, Гергана и мъжът й Димо решават да емигрират. Избрали Брюксел за свой нов дом.

„Качеството ни на живот е много по-добро във всяко едно отношение в сравнение с България… За мое огромно съжаление… Но тук се чувствам и в безопасност“, признава Червенкова и разказва: „Животът е много спокоен. Повечето хора са любезни и добронамерени. Институциите работят много добре, от което аз съм много очарована. Здравеопазването тук също е на високо ниво. Докторите са загрижени и полагат всички усилия, за да могат да разрешат здравословните ти проблеми. Има заинтересованост към теб като човек, а не виждат в теб касичка.“

Гергана Червенкова днес се бори с диабет и хипертония.

„Диабетът добих няколко години след проблемите ми с Америка“, споделя тя.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

КРИМИ

Али Агджа се боеше да не го отровят и опитвах храната му

„Искам да го намеря и да направя интервю с него“

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия
СУНАЙ РЕМЗИ

Казвам се Сунай Ремзи и съм на 42 години. През 2003 г. от Балканска фондация „Делта“ спечелих първа награда за най-перспективна млада личност, а през 2005-та – първа награда от същата фондация за най-добър млад политик. На 26 март 2007 г., след неприятен инцидент в моя град Силистра, довел до смъртен случай, бях осъден на 20 години лишаване от свобода.

Сунай Ремзи

На 4 февруари 2021 г. бях освободен от затвора „Белене“ условно, предсрочно, с остатък на присъдата ми 2 години, 8 месеца и 12 дни. След като изядох много шамари и удари под кръста, от уроците, които ми поднесе животът, се изградих като мотиватор и иноватор. Тези познания споделям, разказвайки моите истории от един необикновен живот. Живот като на кино…

Али Агджа е една от най-оспорваните и тайнствени личности на нашето време. Някои го наричат голям терорист, други се заричат, че той никого не е убивал, бил е на местопрестъплението, но не е извършил престъпление. Бил е само съучастник, като след това е поел сам цялата отговорност. Той е лежал заради другите – това е била неговата карма.

С Али изтърпявах наказанието си в турския затвор Картал h tipi. Моята килия беше Sol C 3, а от съседната килия вече пети месец

сякаш нямаше никакъв живот

не се чуваше никакъв шум. Надзирателите все повтаряха, че съседът ни по килия е голям човек. Всички си мислехме, че е някой политик, бизнесмен, банкер или мафиот.

Веднъж, като излизах за лекаря, отвориха и тази килия. Бях нетърпелив да разбера кой лежи там, кой е единственият ми съсед. Тръгнахме по коридора с него. Беше около 50-годишен, висок, слаб, белокос. Не изглеждаше болен, поне външно. Поздрави ме с израза „Гечмиш олсун, кардаш“, или „Миналото да ти е за добро, братко“. Повървяхме заедно. Беше ми много познат по физиономия. Виждал бях този човек, но къде – не можех да се сетя, колкото и да се напъвах. Докато вървяхме по коридора към лекаря, всички надзиратели ни поздравяваха, както и всички затворници. Казах си: „Стопроцентово този човек е важна клечка“.

Стигнахме до лекаря. Този път нямаше опашка и влязохме двамата. Мъжът дори ми отстъпи своя ред, но аз му върнах жеста и той го прие. Надзирателят, който беше помощник на лекаря, попита: „Следващият?“. Непознатият отговори: „Али Агджа“.

Бях шокиран – това беше самият Али Агджа! Човекът, който е цяла история. Човекът, който стреля по папа Йоан-Павел II на площад „Свети Петър“ в Рим на 13 май 1981 г. Така беше популярен в България по време на процеса му в Италия. Аз бях дете и гледах по телевизията целия процес. Сега с тази жива легенда извървях 100 метра от килията до лекаря. Щях да извървя и още 100 по обратния път. Не можех да повярвам…

Али Агджа и папа Йоан-Павел II.

Пълното му име е Мехмед Али Агджа. Роден е в село Исманли, окръг Хекимхан, в турската провинция Малатия, където завършва с пълно отличие средното си образование. През 1977 г. се обучава в палестински лагер южно от Бейрут, организиран от венецуелския терорист Карлос Чакала, с участието на български и източногермански инструктори. По-късно отива в Сирия, където се обучава на терористка практика и боравене с оръжия. Самият той твърди, че това е било

заплатено от българското правителство

 Записва висше образование в Анкара. Буен младеж. Именно заради тази своя черта той, без да иска, попада в кръгове, които оставят значителен белег в живота му до момента. Това са тайните политически кръгове на националистите, известни по-късно като Сивите вълци. Умните глави в Турция казваха, че Агджа е националист, попаднал сред вълци.

Али Агджа извършва своето първо убийство на 1 февруари 1979 г., като по заповед на Сивите вълци застрелва от упор Абди Ипекчи – известен турски журналист, редактор на в. „Миллиет“, който се бори за свободата на словото, за човешките права и особено за тези на малцинствата, живеещи в Турция. За този случай е задържан в затвора Сапанджъ. След известно време пожелава да го преместят в друг затвор – Картал Малтепе, който навремето е военен. Искането му е одобрено от турския съд и тогава жандармеристи му помагат да избяга в Иран по предварително обмислен план. В Иран той се утвърждава като име в своя свят и продължава, след като идва в България. В София провежда многократно тайни срещи и създава своя група от привърженици. Тук се запознава и със Сергей Антонов, с когото по-късно са обвинени, че стрелят по папата.

От София Агджа отива в Майорка, за да продължи своята дейност като платен убиец, и там спокойно се подготвя за стрелбата срещу папата. Това става реалност, след като той пристига в Италия. Стреля по папата и го ранява смъртоносно. Светът е потресен. За щастие папата оживява.

Процесът срещу Агджа се гледа в целия свят. Той получава доживотна присъда, която обаче се заменя след 20 години. Лежи в италианския затвор 22 години

Чете много и не изпуска нищо

което се случва извън стените на затвора, където остава цели 2 десетилетия. След посещение в килията и разговор с него папа Йоан-Павел II му опрощава греховете и му дава амнистия. След връщането му в Турция Агджа е задържан за убийство с грабеж на турски таксиметров шофьор.

Когато го срещнах за пръв път при лекаря, Агджа лежеше с мен в турския затвор „Картал ха типи джезаеви“. Килията му беше Sol C 4. Аз бях в Sol C 3. Не можех да повярвам, че някой ден през живота си ще видя Агджа. Но в този живот само планина с планина не могат да се срещнат… Цели 14 месеца бях в един сектор с него. Странен човек. Изглеждаше свършил, луд, но престоят му в затвора го беше направил много мъдър. Той и отвън си беше много хитър. Това споделих пред в. „България днес“.

Ползваше се с голямо уважение. Покрай него и аз получих уважението на всичките тартори. Той имаше афинитет към мен, както и те. Али Агджа искрено вярваше, че ще получи някакво оправдание за стрелбата срещу папата. Търсеше своя вътрешен мир, но все още не го постигаше. Затворът не го събори, напротив, направи го по-корав. Не знам дали беше готов, но се страхуваше от живота навън. За него той беше непознат, изпълнен с много въпросителни.

Говореше, че ще печели пари от продаване на книги, от предстоящи интервюта, от документални филми за него. Имаше идея да бъде създаден игрален филм за собствения му живот. Страхуваше се от неизвестността, от това, че няма да живее навън, като излезе на свобода. Мислеше си, че неговите хора, както ги наричаше, ще го ликвидират. Гледаше в захлас новинарските емисии по определен канал.

Не вярваше на другите

 Когато се хранеше, използваше обилно сол.

Не обичаше жените, защото не им се доверяваше. Според него нямаше по-голямо зло в света от тях. „Научи се да прощаваш, Сунай“, ми повтаряше. Веднъж го попитах как, а той ми отговори, че не знаел, но трябвало да се прощава в тоя живот. Обичаше годеницата си, с която бяха сключили граждански брак там, в затвора. Тя беше млада и красива и си направи страхотна реклама благодарение на него. „Какви жени има на този свят!“, пък си казвах аз. Тази същата се омъжи за председателя на Италианската комунистическа партия. След това Али Агджа дълго време не говори с никого. Само четеше, отслабна и се разболя. Мамка му, само как го събори една жена… Дано никога да не ми се случва…

След време с него започнахме да играем афганистански шах. Пробвах му храната дали не е отровна, преди да яде, и се ползвах с доверието му. „Не се връщай никога в България – казваше ми напълно сериозно той. – Твоите от турската партия ще те предадат, ще видиш. Получиш ли голяма присъда, ще си разбиеш сам семейството. Просто няма да издържиш. Ще го направиш, за да имаш по-голямо вътрешно спокойствие. А то ти е необходимо, за да изкараш затвора по-леко. Много неща ще научиш тук, млади ми приятелю.“

Когато се върнах в килията след онази, първата ми среща с него при доктора, разказах на моите съкилийници кой е тайнственият ни съсед. Те веднага му изпратиха съобщение по затворнически начин.

Връзва се листче с ластик

на една батерия и се прехвърля през високия зид, който ни разделяше със съседната килия. В съобщението пишеше: „Гечмиш олсун, Аллах куртарсън“ („Аллах да те спаси“).

След 14 месеца той изчезна безследно. Просто изчезна, без да разберем къде е. След време научих, че е заминал за Анкара, в затвора F tipi. След 2 седмици четох по вестниците, че бил с влошено здравословно състояние. Поискал от президента да го преместят в по-хубав затвор от нашия и той е уважил неговата молба. Аз хвърлих съобщението си в съседната килия, но вече го нямаше. Беше заминал.

Агджа беше цяла енциклопедия за мен и за другите хора в турския затвор. Имам записки за дните, прекарани с него. Планирам да напиша книга със заглавие „В едър план: Али Агджа“. Имам много истории да разказвам… Част от тях публикувах във втората от 7-те книги, които написах и издадох в затвора „Белене“ – „Тук няма Аллах, а Пророкът е в отпуск“. В нея разказах за живота ми, докато чаках прехвърляне от турския в българския затвор през 2007-2008 г. Книгата много добре описва турските затвори и именно нея ще преиздам след време.

Не знам дали Али е жив. Наистина не знам, но ще го потърся. Искам да направя едно специално интервю с него и знам, че няма да ми откаже. Урокът, който получих от историята на Агджа, доближавайки се до него, е: „Не се взимай много насериозно. Радвай се на малките неща. Успехът идва след много саможертви. А животът е само един. Саможертвата заслужава ли си?…“

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

КРИМИ

След месец издирване: Олимпийски шампион бе открит мъртъв

Тялото на Александър Блинов било намерено съвсем близо до дома му.

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Сн.: Аргументы Недели

Олимпийският шампион Александър Блинов бе открит мъртъв след почти едномесечно издирване. Тялото на 66-годишния бивш състезател по конен спорт е било открито съвсем близо до дома му.

Спортистът Блинов беше в неизвестност от 6 февруари, когато е престанал да отговаря на обажданията на близките си. Причината за смъртта му е измръзване, информира Гонг. Тялото на двукратния олимпийски медалист е открито на около 150 метра от дома му в комплекса за конен спорт в селцето Андреевское (намиращо се в Подмосковието).

Един от близките приятели на Блинов – Александър Евдокимов, разказа, че легендарният спортист не е успял да стигне до жилището си заради силен снеговалеж и впоследствие е измръзнал до смърт. Тялото му е открито в снежните преспи, уточнява NOVA.

Според Евдокимов, на 6 февруари Блинов е бил по лични дела в град Можайск. Върнал се е с такси, но заради натрупаните преспи и снеговалежа е бил оставен на половин километър от дома си.

Александър Блинов е носител на златен и сребърен медали в конния спорт от олимпийските игри в Москва през 1980 г. Той е многократен победител от състезания на територията на тогавашния Съветски съюз.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА

Предишна публикация:
Златна монета беше продадена за 9,36 милиона долара на търг

Монетата е от колекцията на покойния нюйоркски бизнесмен Доналд Г. Патрик

Затвори