Открийте ни и в

Български истории

Деси Панчева – една българка на шамански ритуал в Мексико (СНИМКИ)

Дизайнерката и модел смело скача от суетата на модните подиуми и фотосесии в уединението на ашрама

публикувано

на

БОРЯНА АНТИМОВА

„Моят живот е малко като в легендата за Сизиф, който бута камъка нагоре към върха, а когато стигне, камъкът пада и започваш отначало – смее се Деси. – Затваряш един цикъл и започваш нов.“ Тя бърбори весело, чак да не повярва човек, че е в епицентъра на епидемията с коронавируса – Милано. Продължава да работи здраво в поразения град в един шоурум, където отговаря за продажбите на модната марка. Разликата е, че води разговорите чрез видеовръзка, а не на живо.

„Коронавирусът ни удари по време на модните седмици, бяха отложени куп изложения. Беше точно като „Апокалипсис сега“ – улиците и супермаркетите празни – сподели пред BG VOICE дамата. – В Италия всичко се преувеличава, тук емоциите са на ента степен, някой каже нещо – и става голямата драма. Дали съм стресната? Ама няма защо да се стряскам. Вируси колкото щеш, защо човек трябва да се паникьосва. Просто хората трябва да започнат да мислят със сърцето си. И да не си създаваме сами филм в главата…“

Десислава Панчева е абсолютно нетипичен, интересен, интелигентен, ерудиран и духовно извисен модел. С лекота „скача“ от света на

най-голямата суета – модните подиуми –

в мистиката и духовното – ашрами, шамански ритуали. Кръстосва света от София до Милано, Южна Африка и Изтока.

Подчертава, че моделството не е основната й стихия, макар че се е снимала за какво ли не – корици, телевизионни и печатни реклами, и е представяла най-известните модни марки, и то в световната столица на модата – Милано. Развивала се е в различни области – мода, дизайн, фотография, реклама… Авантюристката по душа със своя философия съчетава работата с онези пътешествия за душата, в които търсиш себе си.

Родена е в Плевен и винаги се прибира в родния град с удоволствие. Като малка израства в аптеката на майка си и си мисли, че един ден ще стане като нея. Креативността обаче я тегли към техникума по облекло, който завършва с профил мода. Когато е на 14 години, я канят на курсове за модели, на които фотографът Антоан Божинов й предлага да снима календар и каталог. След завършването се колебае известно време – фармация или дизайн. Малко не й достига балът за фармация, но надделява креативният импулс. Рисуването й се удава, обича да създава нещо, освен това е племенница на известната дизайнерка Светла Димитрова от „Ариес Уникат“, дядо й е архитект.

Междувременно след една виртуална среща с българин, живеещ в Милано, Деси се влюбва, а той я нахъсва да не похабява таланта си. Учи ускорено италиански и заминава. Приета е в легендарния „Политехнико ди Милано“ с профил мода. Там изучава модата като цяло, като се започне от проучване на пазара, през целия продуктов процес до прототипа, лансирането на продукта на пазара заедно с опаковка, реклама, компютърна графика… Идва от дом, в който духовността е издигната в култ, а на живота се гледа от една друга перспектива – четат се приказки в стил Николай Рьорих, говори се за Карлос Кастанеда…

В Милано още на третия месец от една модна агенция

я спират на улицата

Ходи по изложения, ревюта, снимки, но само във времето, свободно от лекции. Когато е на 25 години, случайността я среща с представители на една от най-престижните модни агенции в Милано – „Мейджър Моделс“. „Беше си чист късмет, защото да влезеш в такава агенция, и то в Меката на модата Милано, трябва да имаш вече изградено портфолио и някой да се застъпи за теб“, казва Деси.

Вторият й чист късмет е, че стажува и остава на работа в шоурума на една от най-известните и с традиции модни къщи – „Мила Шон“, създадена през 50-те години. Мила Шон работи със Салвадор Дали и Баленсиага и е наречена „жената със стил“, а голяма част от дрехите са от кутюр. В това царство на стила Деси в началото е „момичето за всичко“ – връзки с обществеността, помощник и асистент по време на продажната кампания. Днес продължава да работи там като консултант в продажната кампания, която за всички модни къщи трае 3 месеца през зимата и 3 през лятото. „Най-важното е да направиш психологически профил на човека срещу теб и да го спечелиш като клиент, а не просто да му продадеш дрехата“, казва Деси.

Паралелно тя участва в ревюта и се снима като модел – занимание, което никога не е било приоритет за нея.

Работила е за Вивиан Уестууд

 Джанфранко Фере, Живанши, Ескада, правила е проекти за Етро, Ферагамо, Борсалино. И днес продължава да се снима за много корици на модни списания, да участва в ревюта, презентации, предимно в телевизионни реклами. Участвала е в рекламните кампании на най-известните марки продукти за коса като „Вела“ и „Шварцкопф“, наскоро е снимала реклама за „Найк“. „Като част от една реклама, искам да бъда бялото платно на картината, да позволя на някого чрез мен да изрази себе си – казва красавицата. – За мен обаче по-добрият вариант беше да остана в шоурума, защото беше по-перспективно, можех да приложа наученото в „Политехнико“.

Първото й пътешествие е до Южна Африка за снимки на интернационалната кампания за бирата „Перони Настро Адзуро“. И така вече 10 години се завръща отново и отново в Южна Африка през зимата. Изминала е с приятели част от поклонническия път Камино ди Сантяго, била е няколко месеца в Индия, където е снимала пищни реклами в стил Боливуд, живяла е и 7 месеца в Китай. „Там снимах за сп. „Харпърс Базар“, работех за Живанши, страшно много пътувах в провинции като Сиан, Ченду“, разказва дамата.

„Миналата година точно по това време приключих работата си в Милано и заминах за остров Бали – казва Деси. – Останах впечатлена от самото място, от енергията, от усмивките и позитивизма на хората. Бях там 2 седмици с един индийски баба, с когото се запознах предната година в Мексико.“ Обяснява, че баба е духовен водач с издигната духовна енергия.

После през май осъществява и друга своя мечта – фестивалът „Африка бърн“, разновидност на световноизвестния „Бърнинг Мен“. Провежда се между Намибия и Канка Кару в южноафриканската пустиня Кару. „Уникално преживяване и огромно предизвикателство, което не е за всеки, защото трябва да се пребориш със себе си – казва дамата. – Трябва да си донесеш всичко със себе си – храна, вода, душ, да си построиш лагера… И да живееш при контрастни температури, денем около 50 градуса, вечер супер студено,

сред скорпиони и паяци

Но беше важно за мен, неслучайно Исус, Мойсей и Мохамед преминават през пустинята. Тя е като метафора за мен по пътя на един човек към просветлението.“

Непоправимата авантюристка се набутва и на… шамански ритуал в Мексико. Там все още се провеждат много шамански церемонии и техники. Използват се природни лекарства – кактуси, билки. Тя самата е била на церемония с какао. В него има много стимуланти, които помагат на човек да навлезе навътре в себе си. Церемонията, на която присъства, е в едно село на маите, тяхната култура е все още жива.

„Уникално е да видиш как тези хора са толкова свързани с природата около тях, че дори приличат на някакви горски духове. За мен всичко там беше сюрреалистично“, споделя дамата. Когато човек приема прекалено голяма доза серотонин, извлечен от зърната на какаото, отваря сърцето си и се чувства по-щастлив. Правят се церемонии с кактуса пейоте и с още една билка, които съдържат веществото DMT. Има го в организма на човека и в някои животни и растения, близко е по състав до серотонина. Но в хиндуизма например това е веществото, което помага да ти просветне, да прогледнеш.

От ноември миналата година до януари е в Гоа, където изкарва опресняващ курс за преподавател по йога, и отива град Уджейн, в ашрама на Свами Наранан – свят човек, лечител с аюрведа. Казва, че картината в ашрама не се различава много от тази във филма „Яж, моли се и обичай“. Хората там

медитират с часове сутрин

и вечер, идеята е всеки да помага на всеки. Присъства и на 3-месечния йога ритрийт – начин човек да се оттегли за известно време от забързаното ежедневие, да си осигури пълноценна почивка и да обърне внимание на себе си и своето вътрешно „Аз“.

Как един моден дизайнер и модел се примирява с примитивната обстановка на ашрама и отричането от всякаква суета в облеклото? „Аз обичам много да си правя дрехи от шалове, при това доста разголени, и в ашрама чух много намеци, че съм прекалено секси за това духовно място“, залива се в смях Деси.

В последните месеци основното й желание е да помага на хората. „Преподавам йога, разговарям с много жени, помагайки им да открият светлината вътре в себе си. Да разберат, че нямат нужда някой мъж да им каже какви са. Жените в днешно време не знаят как да бъдат жени. Помагам им да започнат да вярват в себе си – от центъра на коронаистерията Деси отново се залива във весел смях. – Е, всички сме малко на стенд бай, но животът трябва да продължи.“

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни.
За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

⇩ Коментирайте ⇩

Най-четено

Български истории

100 000 км през 30 държави на стоп: Историята на Маги и Цветин

Вълшебният керван на българите пътува по вода и земя

публикувано

на

от

Маргарита и Цветин Шущарков Виж цялата статия
Корицата на книгата „Палецът на свободата“.
БОРЯНА АНТИМОВА

„Дали се смятаме за успели?… Не знам друг човек да е достигнал до противоположната точка на глобуса, на 180-тия меридиан, остров Фиджи, само на стоп – по земя и вода, без нито един полет“, казва Маргарита. Тя и съпругът й Цветин Шущарков не определят експедицията си като подвиг. Изминали са 100 000 км на стоп, през 30 държави, оставайки за по-кратко или по-дълго във всяка от тях, в едно пътешествие, продължило 3 години и 8 месеца… С желанието и мечтата да опознаят света, да се гмурнат в местната култура на всяка страна, племе или общност и да поживеят така, както искат.

На стоп с таджикско семейство в Памир, Таджикистан.

И все пак, страшничко е, признават и двамата. Имало е места, на които не са знаели какво ги дебне буквално на всеки метър. Това е един екстремен начин на пътуване, като спиш на палатка и нонстоп си сред местните. Но това е и много силен начин на изживяване на света в пряко взаимодействие с местните хора. Точно този начин на пътуване е за Шущаркови много голям генератор на приключения. „Коренно различно е да се бухнеш в дълбоките води на света без никакъв план и изцяло да си изложен на рисковете на климат, среща с непознати местни култури“, коментира Цветин пред „Труд“.

Маги с военен ескорт в Пакистан.

По пътя си двамата са се натъквали на какви ли не опасности. Пътували са

с ескорт срещу терористи

през пустинята в Белуджистан в Пакистан – една от най-страшните терористични сепаратистки зони на земята. Минали са по най-екстремния път на земята – магистралата Каракорум, определена като Осмото чудо на света, където на всяка крачка ги дебне опасност от свлачища и терористи. Замръквали са на 5000 м надморска височина с височинна болест.

Цветин е преболедувал тежко малария на Соломоновите острови, без никаква адекватна медицинска помощ наблизо. Били са в компанията на два тигъра в джунглите в Индия и Малайзия. Оцелели са сред племена, живеещи, както човечеството е живяло в зората си, далече от всякаква цивилизация и съответно от всякаква полиция или друга защита. В Папуа Нова Гвинея, една абсолютно непристъпна държава без почти никакъв туризъм, буквално са оцелявали в продължение на 2 месеца. Преживели са и страховита морска тихоокеанска буря в Японско море на борда на една от яхтите, които стопират…

Маги в Папуа Нова Гвинея.

Най-страшното преживяване? О, те са толкова много… Цветин се сеща как в националния парк Реджаджи в Индия виждат, че всички хотели са заградени с 5-метрови телени огради. Докато разпъват палатката, два огромни диви слона минават на 15 м от тях. А после, в какофонията от силни звуци в джунглата различават стъпките на някакво голямо животно. Цветин излиза от палатката и вижда светещите очи на тигър. „Въоръжени“ единствено с кухненско ножче с 5-сантиметрово острие, двамата прекарват нощта будни и се молят звярът да не реши да провери какво има в палатката…

Цветин е инженер, потомък на рода Шущаркови от енигматичното гоцеделчевско село Ковачевица. До 18-тата си година живее в Казанлък, после се премества в София. Маги е коренячка софиянка. Завършила е биология в Испания, където живеят с Цветин 5 години. Обикалят и цяла Западна Европа. После живеят 3 години в Китай, където изучават бойни изкуства и преподават английски. Със спестените пари пътуват, но по стандартния начин, с осигурен транспорт и нощувки. Пътешестват до Шри Ланка, Непал, до Сирия преди войната. Срещат пътешественици, които пътуват без план и без да са си определили срок за връщане, кой пеша, кой с колело, мотоциклет или на стоп. Тези необикновени хора ги вдъхновяват да предприемат подобно пътуване, за което разбират, че не се изисква голям финансов ресурс.

Острови Банкс от островния архипелаг Вануату.

Решението да тръгнат на стоп идва в една прекрасна априлска утрин през 2015-та. Понеже знаят, че ако някъде някой дълго време не ги качи на стоп, ще трябва да изминават километри пеша, вземат в раниците си най-необходимото – малка палатка, газово котлонче, канче за варене на вода и няколко ката дрехи. А също и стар фотоапарат.

Първата кола стопират пред дома си

Тръгват от Турция с желанието да се потопят в атмосферата на древните пътешественици, без всякакви мобилни средства – телефон, таблет, лаптоп. Без никакъв план. И без нарочно да го планират, се озовават на Пътя на коприната, после на Пътя на подправките – древните маршрути, по които са се движили кервани с търговци. Правят си и блог Magic Kervan („Вълшебният керван“), който оставят на майката на Маги да го поддържа, докато пътешестват.

На стоп с яхтата „Алабама“, 5000 морски мили през Тихия океан.

От Турция продължават в Иран, Пакистан и Индия, като изминават Пътя на коприната между Европа и Азия по земя. В Индия пътешестват половин година. След това тръгват по Пътя на подправките, през Югоизточна Азия. Преминават през целия Индонезийски архипелаг, от остров на остров, до Молукските острови, наречени Островите на подправките – сега част от Индонезия.

Третата година от пътуването им е изцяло в Тихия океан в регионите на Меланезия и Микронезия, отново от остров на остров. Там им хрумва идеята да стопират лодки, яхти и всякакви други плавателни съдове. На остров Фиджи, който е адски отдалечен, достигат с яхта, която стопират на Соломоновите острови. „Шегувахме се, че сме се превърнали в пирати из океаните и южните морета“, смее се Маги.

На остров Фиджи се венчават. С изненада откриват, че там, „на другия край на земята“, има гръцка православна църква – насред фиджийците, които са меланезийски народ, но християнизирани. Първоначално решават да доброволстват в едно сиропиталище и така се запознават с гръцките свещеници, а те им предлагат да минат и през църковен брак.

На стоп през платото Синхай – Тибетското плато в Китай, наричано още Покривът на света.

От Фиджи решават да се върнат в любимата си Азия също на стоп с една лодка. Няколко месеца прекосяват Тихия океан, докато стигнат до Япония и Южна Корея. Оттам продължават на стоп по земя.

Четвъртата година от пътешествието е под наслов „По стъпките на прабългарите“. Преминават през Монголия, Сибир и тръгват по номадския миграционен път, по който според историците се е осъществила миграцията на степните народи от Централна Азия към Европа. В това число и на прабългарите. От Казахстан продължават през Киргизстан, Узбекистан, Таджикистан. Пресичат Каспийско море, а оттам по Кавказието минават през Азербайджан, Грузия и Армения и се връщат обратно през Турция.

Тъй като тръгват без никакви мобилни устройства, по пътя се отбиват в компютърни клубове, откъдето изпращат снимки от стария си фотоапарат и пътеписи, които майката на Маги качва в блога „Вълшебният керван“.

Не са плащали изобщо за нощувки

спали са или в палатката, или са ги приютявали хора в домовете си, в местни храмове. Единствените им разходи са били за визи и храна. „Двамата сме вегетарианци и не сме особено претенциозни към храната. Ядяхме в крайпътни заведения или сами си готвехме на газовото котлонче. Излизаше ни по 300 до 400 лева месечно, общо за двамата. И по този минималистичен начин се чувствахме много добре. Не сме се лишавали, не сме гладували. Бяхме напълно задоволени, тъй като чувствахме, че напълно живеем в мечтата си “, споделя с вълнение Маги.

В пустинята Гоби, Монголия.

„Тръгнахме без спонсор, но затова пък имахме невероятни срещи. Все се намираше по някой благодетел да ни дари скромни суми, равняващи се на 10-20 лева. Особено във втората част от пътуването, когато спестяванията ни критично намаляха и направо свършиха, с тези малки дарения и помощи успявахме да поддържаме пътуването ни до края“, допълва дамата.

Завръщат се през декември 2018-та и почти през цялата 2019-та си седят вкъщи,да се нарадват на роднините и приятелите, да се заредят от родния въздух. Постепенно се ражда идеята за следващата експедиция – „Африка, мама“, както се шегуват, и през ноември 2019-та заминават. Заради проблемите в Сирия и Ирак не могат да измислят сухоземен маршрут, затова летят със самолет до Израел. Оттам отиват в Йордания, Египет и постепенно се спускат до Судан и Етиопия, където ги сварва пандемията през март. Тъкмо се канят да влизат в Кения… Зарязват всичко и с първия възможен полет се прибират през Турция до България.

Улан Уде, Сибир.

Принудителния си престой Маги и Цветин са оползотворили, като написват книгата „Палецът на свободата“. Наричат я така, защото за тях точно вдигнатият за стоп палец им дава свободата да обиколят света. Книгата излезе наскоро в издателство „Сиела“ и отразява предимно първата част от пътешествието им – Иран, Индия и Пакистан. Вече работят по втората си книга.

На гости при семейство киргизи.

„Този екстремен начин на пътуване, с живот нонстоп сред местните хора, изцяло промени нашите възгледи, концепции, стереотипи за живота. Чакаме да отшуми коронакризата, за да тръгнем отново на път“, категорични са двамата.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Български професор в Питсбърг откри антитяло срещу COVID-19 (ВИДЕО, СНИМКИ)

Проф. Димитър Димитров основава Център по терапевтични антитела в Университета в Питсбърг, чийто директор е в момента и където работи като професор по медицина.

публикувано

на

Проф. Димитър Димитров от Университета в Питсбърг Виж цялата статия
Проф. Димитър Димитров разказва за откритието си на пресконференция в Университета в Питсбърг Сн.: UPMC


Докато светът тръпне в очакване на ваксините срещу COVID-19, американската агенция по лекарствата и храните (FDA) даде спешно одобрение на терапията с антитела на компанията Eli Lilly, а в събота и на Регенерон – лекарството, което дадоха на Доналд Тръмп.

Още няколко такива са в процес на тестване, едното лекарство с антитела е открито от български учен. Професор Димитър Димитров и екипът му вече са открили антитела, които успешно борят детска левкемия и други видове рак.

„Антитялото се свързва с вируса и не му позволява да влезе в клетката“, обяснява действието проф. Димитров.

Той обяснява действието на антителата като заблуждаваща вируса ключалка. „Ако може да определим вируса като ключ, който да влезе в ключалката, да отключи вратата и да отвори къщата, в случая клетката, и вирусът да влезе. Антитялото е всъщност като някакъв декой, мимик на ключалката. То се свързва здраво с ключа, с вируса и не му позволява да инфектира клетката“, обяснява проф. Димитров.

В момента текат тестове върху хора, а лекарството трябва да е достъпно за пациенти в началото на следващата година.

Освен като инжекция, лекарството ще е достъпно и като инхалатор, за да влиза директно в дробовете на болния и така да действа по-бързо. В момента това се изпитва върху животни.

Проф. Димитър Димитров и екипът му представят откритието си за лечение на COVID-19 на пресконференция в Университета в Питсбърг през септември. Сн.: UPMC

Роденият в Стара Загора Димитър Димитров завършва Софийския университет и работи в БАН. А през 1990-а идва в Съединените щати и става старши изследовател в Националните институти по здравеопазване в Батесда.

През 2017-а основава Център по терапевтични антитела в Университета в Питсбърг, чийто директор е в момента и където работи като професор по медицина.

Публикувал е повече от 400 научни статии, цитирани повече от 26 000 пъти, притежава и повече от 100 патента. Антитела, разработени от неговата група, се използват срещу някои форми на левкемия, както и за профилактика срещу Хендра.

Сега проф. Димитров смята, че терапиите с антитела за борба с коронавируса имат много голям потенциал.

„Те могат да бъдат ефективни както за предпазване от вируса, така и за третиране на вече заболели хора“, казва той. Българският учен обясни, че тези антитела се създават в лабораторни условия.

Екипът е успял за рекордно кратко време от 6 дни да изолира антитяло, което може да блокира COVID-19.

„Ние открихме това антитяло в началото на февруари, така че ние бяхме може би първите в света, които вече имат много специфично лекарство, защото всички други – например ремдесевир и други – те са малки молекули, те са неспецифични, имат много странични ефекти и не са много ефективни“, казва проф. Димитров.

В момента текат изпитания на лекарството върху хора и от екипа на проф. Димитров се надяват терапията да е достъпна за болните в началото на следващата година.

Проф. Димитър Димитров и проф. Джон Мелорс основават компания за разработване на антитела срещу вируси и рак. Сн.: UPMC

Преди няколко години, заедно с друг професор, Джон Мелорс, българинът основава и компания за разработване на антитела срещу вируси и рак.

„Едно от нашите тела спаси живота на много деца. То е в много тестове и очаквам да бъде одобрено“, казва проф. Димитров. Това лечение е срещу левкемия при децата.

„Антитялото, като се свърже с тази молекула, която е на повърхността на раковите клетки, но не на повърхността на другите клетки, тя може да убие, антитялото може да убие тази ракова клетка“, обяснява българинът.

Екипът на проф. Димитров е разработил и други терапии срещу невробластом и различни видове рак на кръвта при децата, които дават положителни резултати.

По-трудно засега е откриването на добро лекарство срещу рака на простатата и панкреаса. Но проф. Димиров не се отказва.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Как киселото мляко сбъдна US мечтата на един българин

Атанас Велев създаде марката „Тримона“ в САЩ и успя да я наложи

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Сн.: PlovdivNow

Сигурно и вие много пъти сте чували, че киселото мляко в САЩ е гръцко, и ви е много трудно да убедите събеседниците си, че всъщност е българско. Както и че шопската салата не е гръцка, и че снежанката не е дзадзики.

Подобни спорове обикновено са много изтощителни, но един българин в САЩ успя да извлече от него полза и за себе си, и за българското кисело мляко. И така да сбъдне за себе си прословутата американска мечта.

Пловдивчанинът Атанас Вълев от години произвежда апетитното и здравословно кисело мляко в една американска фабрика на ишлеме. Рецептата е негова и контролът на качеството е негов. Въпреки отличния вкус на млякото обаче то така и не успява да впечатли американците. Причината е, че под йогурт те разбират подсладените и плодови млека, които ядат на закуска и следобед за подхапване.

И колкото и Атанас да се опитва да обясни историята на лактобацилус булгарикус и нейните

здравословни превъплащения, той години наред не успява да пробие и да даде на българското мляко славата, която заслужава.

И все пак

успехът идва ненадейно

Веднъж една дама се навела над неговото мляко и го попитала дали е гръцко. Атанас признава, че ако е било преди години, щял разпалено да се изправи срещу дамата и да я обясни кое мляко какво е и чие е. Но след три години обикаляне по търговци и магазини в предлагане на традиционното българско кисело мляко, българинът само казал: „Нека да оставим на гърците маслините и философите, а на българите да правят киселото мляко“.

При този отговор жената се разсмяла развеселена, защото се оказало, че е гъркиня. И потвърдила, че цеденото мляко, което в САЩ се продава за гръцко, няма нищо общо с гръцкото, а че българското било съвсем като гръцкото.

Дали тази мила балканска среща се е повторила, не е ясно, но Атанас споделя, че тя е родила слогана на неговото кисело мляко, което по-късно му помага за големия успех.

„Дадох си сметка, че в това, което се случи с гъркинята, има хляб“, споделя Вълев пред „Монитор“. Казал го и в офиса на дизайнерите в Манхатън. Те моментално оценили случката и

я превърнали в слоган на киселото мляко

„Тримона“ – „Нека гърците си имат философите, а киселото мляко оставете на нас“.

Той буквално взривява купувачите, когато на 8 януари 2013 година Атанас сбъдва мечтата си. Неговото българско кисело мляко застава на рафтовете на най-скъпата верига за биохрани „Whole Foods Market“ в САЩ.

Оттогава с всеки изминат ден произведените кофички се увеличават, към тях са прибавени още три вида кисели млека със здравословни продукти, но задължително без захар.

А скоро ще бъде пуснат и айрян с малини и кокос.

Успехът застига Вълев 30-ина години след като се премества в САЩ.

Той има диплома на агроинженер по тропически култури от Пловдивския университет. По душа е артист и музикант. В зората на демокрацията пее кънтри и блу грас по митингите на СДС с Васко Кръпката, Милена, Георги Минчев, Коцето Калки. През 1991 г. проф. Мермерски го кани в екипа си на обмяна на опит в САЩ. Отива, защото мечтае да свири и пее зад Океана.

Наистина прави група. Свирят в бар осем месеца. Той на китара, а приятелят му на банджо. Успяват да си спечелят почитатели. Когато сезонът в Лонг Айлънд свършва и затварят всички заведения, собствениците оставят тази кръчма да работи, съобщавайки на посетителите, че Атанас и Питър ще правят блу грас ревю. Атанас Валев не успява да издаде албум, но продължава да свири и пее.

 


„Тримона“ в Топ 5 в Ню Йорк

През 2017 г. кисело мляко „Тримона“ на Атанас Вълев, произвеждано в САЩ, получава ново високо признание. То попада в топ 5 на най-добрите продукти на Световното изложение на храни в Ню Йорк в класацията на известния експерт по био и екохрани Макс Голдбърг.

В ревюто си за българския продукт Голдбърг пита – чудили ли сте се защо бактерията за киселото мляко се нарича Lactobacillus bulgaricus? И обяснява на американците, че през 1905 година българският учен д-р Стамен Григоров е изолирал бактерията, благодарение на която протича процесът на ферментацията. След това обяснява и как руският д-р Иля Мечников печели Нобелова награда за медицина, доказвайки как киселото мляко влияе положително върху здравето на българите, и до края на живота си обяснява на европейците как това не е храна, а истинско лекарство.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА

Всички права запазени © BG VOICE е най-влиятелният български вестник в Чикаго, САЩ и Канада BG VOICE is the Bulgarian newspaper leader in Chicago, USA and Canada

Повече в newsletter, Деси Панчева
Завръщане: Забравените болести, които могат да убиват отново

Докато коронавирусът завзема нови територии и цифрите за заразените и починалите не спират да се множат, светът си спомня опасните...

Затвори