Открийте ни и в

Български истории

Джеймс от Тексас: Търся корените си в България, помогнете!

Младият мъж знае само имената на прабаба си и прадядо си, които емигрирали в САЩ през 1914 г.

публикувано

на

Снимки: Кадър NOVA

Джеймс Сейнтама от Тексас е предприел вълнуващо пътуване в миналото си. Той търси следите на българските си прабаба и прадядо, родители на дядо му по майчина линия. Георги Димитров и Иванка Мартинова са емигрирали в Америка в началото на миналия век, а днес правнукът им от Тексас моли всеки, който може, да му разкаже за тях и да му помогне да намери корените си.

„Искам да разбера какви са били, къде са живеели, били ли са щастливи. Така ще опозная и себе си по-добре”, казва 30-годишният американец.

От Сан Диего до Хасково: Десетки помогнаха на Златка да открие изгубените си роднини

Той е кръстен на дядо си Джеймс Джордж Димитров, за когото казва, че е бил страхотен човек. Но младият мъж не знае нищо за прабаба си и прадядо си – хората, предприели дългото пътуване от България през Океана. Единственото, което Джеймс има, са рождените им дати и техните имена.

Факсимиле от документа от архива на САЩ

Той започнал пътуването си назад към корените си от архива в САЩ, където открил документ, от който разбрал, че прадядо му и прабаба му пристигнали в Америка с кораб през април 1914 г., две години след потъването на „Титаник”. Това е времето на масовата емиграция, милиони души от различни краища на света търсят нов живот в Америка, където започват работа в големите фабрики и живеят в малки гъстонаселени жилища. Като повечето от тях,

първата си крачка на американска земя

Георги Димитров и съпругата му Иванка Мартинова правят на остров Елис, в Нюйоркския залив. Това някога е бил най-големият център за приемане на емигранти. Днес е музей.

Дядото на Джеймс, Джеймс Джордж Димитров

„Цял живот са говорили предимно български и много малко английски. Майка ми ми е разказвала, че спазвали стриктно българските традиции, но не говорели за миналото си. Затова никога не споделили от кой български град са. Не знаем дори от кой район на страната са. Или са искали да се американизират по-бързо, като забравят миналото, или са бягали от нещо. Но по всичко личи, че май е второто”, разказа Джеймс пред NOVA.

Преди да отпътува от България, прадядото на Джеймс се сражава в Балканската война. След като заедно със съпругата си пристигат в САЩ, се заселват в Колорадо. Там, през 1918 г., се ражда и дядото на Джеймс – Джеймс Джордж. Третото от четирите деца на семейството.

И дядото на Джеймс бил военен, участвал е във Втората световна война, награден е с няколко ордена за храброст, които семейството му все още пази.

„Той говореше български, все пак си беше чист българин – и по бащина, и по майчина линия. Така и не успял обаче да научи майка ми на български. Но пък тя

знае няколко народни танца

и как се правят сарми”, разказва още Джеймс.

Той е истински мултикултуралист, съпругата му е от Тайван. Днес са в Тексас, но са живели и в Южна Африка. Няколко години той е изучавал японски и управлявал китайски ресторант. Сега му предстои да влезе в американската армия, където ще работи като електротехник.

„Миксът от културите на всичките народи, минали през българските земи, е невероятен. Много ме впечатлява историята на траките. Българските традиции излъчват топлота и уют. Харесва ми мисълта, че съм част от тях. Всъщност, харесвам, когато един народ има традиции. Наскоро научих и кирилицата. Започнах да се опитвам да чета и да пиша, дори да превеждам. Знам, че е създадена по българските земи, и това отличава българския от другите източноевропейски народи”, допълва Сейнтама.

Той моли всеки, до когото стигне историята му и който е чувал за семейството му, да се свърже с него. „За мен това е много важно! Благодаря”, призовава Джеймс Сейнтама.

Facebook Коментари

Получавай BG VOICE по имейл
BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Натисни, за да коментираш

Коментирайте

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Български истории

Счетоводителка заключи чекмеджето, отиде в сиропиталище. В Уганда гледа 200 сираци

публикувано

на

Виж цялата статия
Кадър: Нова тв

Българка се грижи за 200 деца сираци в Уганда. Благодарение на нея, те имат храна, вода и ходят на училище. И така от 2 години.

Преди да замине за африканската държава Йоанна Шопова е работила у нас във фирма за топлинно счетоводство.

„Бях на 6 години, живеехме в „Сухата река” и минаваше едно чернокожо семейство с дечица. Тогава се породи в сърцето ми, че аз един ден ще живея в Африка. Казах на майка: „Майко, аз един ден ще бъда в Африка”. Тя каза: „Йоанна, моля те, бъди като нормалните деца! Какво е това нещо?“, разказва Йоанна пред Нова тв.

Докато работела във фирма за топлинно счетоводство, нито за миг обаче, не спирала да търси пътя към Африка. Намира го преди две години, а той я отвежда в Уганда.

„Първата ми стъпка на африканска земя беше изживяване, което не е лесно да се опише. Бях убедена, че това е моето място”, спомня си тя.

А мястото е сиропиталище в Централна Уганда – на 150 километра от столицата Кампала – сиропиталище, основано от организацията на Семпала Али. Израснал като сирак, днес той се грижи за 200 деца с неговата съдба.

От четири години в грижите за тях, му помагат 13 вдовици, а от две, до него застава Йоанна. И тъй като не може да осинови всичките 200 деца, тя осиновява каузата.

„Средствата ги осигуряваме ние от България с нашите спонсори. Местността е наистина един от най-бедните райони в Уганда. Няма достъп до болници, няма достъп до големи магазини. Там болести като СПИН доста върлуват“, разказва още Йоанна.

В България тя създава фондация, за да набира средства за децата в Уганда. В началото дори не предполага колко много хора ще се отзоват.

„Над 150 човека се включиха в образованието на децата, в техните такси. Месечни спонсори имаме около 70, които осигуряват храна и лекарства, защото нашата цел е да можем да извадим тези деца от глада първо, за да могат да се съсредоточат върху следващите неща. Това за мен са най-прекрасните деца на света. Те са толкова жизнерадостни, толкова са живи, толкова истински, техните усмивки няма как да се забравят. Те се радват на истинските неща“, споделя Йоанна.

Спонсорството на месец за едно дете, обяснява тя, е в размер на 25 долара. Средства напълно достатъчни да покрият всичките му нужди.

А децата от Уганда виждат Йоанна като ангел – първият бял човек, когото те срещат, прави така, че за две години почти всички тръгват на училище. Събират се средства за сонда, която осигурява питейна вода в сиропиталището, на едно от децата се извършва скъпа животоспасяваща операция, а в момента предстои строежа и на нова, по-голяма сграда.

Facebook Коментари

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Българин „зарежда“ Холивуд с 3D чудовища

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Снимки: sofialive.bg

Българин е създател на едни от най-страшните чудовища в Холивуд, които стряскат и въздействат от филми като „Сблъсъкът на титаните“, „Трансформърс 3“, „Невероятният спайдърмен“, новият „Костенурките нинджа“. Цветомир Георгиев признава, че ужасяващите му герои виждат бял свят след денонощия стоене пред компютъра.

Днес българинът е част от компанията на Аарън Симс, един от най-иновативните концептуални артисти в областта на филмовите продукции. Екипът на американския дизайнер стои зад моделите на не едно и две холивудски създания. Някои от тях са на Цветомир.

Немалко от тях той вижда в сънищата си още като дете. „Като малък си затварях очите, преди да заспя, и си представях различни същества, с много ръце и крака, с различна анатомия“, споделя той за началото на всичко пред БНТ. Интересът му към анатомията на хора и животни се задълбочава с годините. Като дете израснал на село, където често колели животни. Това му дало възможност да наблюдава и научи много за телата на живеещите на Земята същества. „Успявах да видя как са им вързани мускулите например. Това много му помага в работата сега“, споделя Цветомир.

Той изработва страшните чудовища чрез компютърна програма от нулата.

Правиш всичко като от топка глина

споделя той и допълва: „Можеш да контролираш създаването на човек такъв, какъвто го искаш – слаб, дебел, мускулест…“.

А как са го открили от Холивуд?

Благодарение на сайт, в който Цветомир, заедно с много други артисти, си публикували творбите си.

„Бях направил различни неща, анатомични разрези, които тогава много ме вълнуваха“, спомня си той. И един ден, събуждайки се и преглеждайки мейла си, открил писмо от Аарън Симс. „И си казах, това е невъзможно“.

Но се оказва истина. Първият проект, по който Цветомир Георгиев, работи, е Медузата от „Сблъсъкът на титаните“.

Дизайнерът е категоричен, че това, което е постигнал, не е случайност, а осъществена мечта. „От малък съм израснал с това, с гледането на филми и книги с фентази мотиви, и винаги ми е било в главата някой ден да работя това. Да правя чудовища за филми, да ги създавам, да дам живот на нови същества“, споделя Цветомир.

Той определя себе си като преобладаващо самоук.

Не притежава класическо художествено образование. По-сериозен допир с някои основни концепции от изобразителното изкуство получава, учейки в техникума по текстил и моден дизайн във Враца. Там се запознава с теоретични въпроси като композиция, позиране, дизайн на дрехи и сенки.

След като завършва, се насочва към университета в Благоевград. Докато

 следва за учител по рисуване

Георгиев за първи път попада на компютърната програма за триизмерно моделиране и тя променя живота му. Започва да търси възможност за развитие в тази насока, но единственото място, където се преподава дисциплина, свързана с моделиране, е Нов български университет. А той не е по финансовите му възможности. Затова Цветомир прави всичко възможно да си набави литература за работа с компютърните програми. Така на принципа на пробата и грешката той започва да се самообучава. В същото време решава да прекрати специалността си, за да се посвети на истинската си страст.

Първата сериозна работа на Цветомир е свързана с дизайн на предпечат и плакати. Впоследствие се захваща с една малка фирма, която разработва компютърни игри. Там прави първите си модели. В същото време не спира да създава собствени концепти у дома и да се учи на нови умения.

И така до мейла от Аарън Симс.

След Горгона Медуза българинът създава няколко извънземни същества и за филма „Зеленият фенер“, който е вдъхновен от едноименния комиксов герой на „Марвел“. Възлагат му да направи и триизмерно копие на костюма на главния герой. Това е случай, в който дизайнерът признава, че уменията, които е придобил в техникума, са му помогнали.

След като се представя добре с първите си проекти, Цветомир продължава да работи с пълна пара за Холивуд. А начинът на работа е доста натоварен. Българинът трябва да направи по няколко варианти на даден персонаж, които после се състезават с творенията на други артисти, изпратени до режисьора. Понякога изборът е между 50 варианта, а понякога крайният вариант е резултат от компилацията между няколко модела.

Но трудът винаги си заслужава, категоричен е българинът.

Facebook Коментари

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Ганчо, който проби с бранд за улична мода в Милано (СНИМКИ)

публикувано

на

от

Виж цялата статия
БОРЯНА АНТИМОВА

В световноизвестното издателство Amazon с голям успех се продава книгата „Quo Vadis DJ“, представяща Милано като столица не само на модния дизайн, но и на музиката и свободния стил на живот. Кой е авторът? Изненада! Вместо на някой кореняк миланец, движен от местен патриотизъм, тя е дело на един българин – Ганчо Бояджиев.

Детството на родения в София Ганчо е необикновено както и цялата му кариера – живот на макс. Израства между майка, доцент по неврология и епилепсия, и баща авиоинженер. Дядо му, проф. Ганчо Ганев, е написал първия в света университетски наръчник за паркинсон. Момчето обаче е влюбено в музиката и мечтае да стане певец. Свири на пиано от 5-годишен, пее в детски хорове. Завършва НПМГ с химия и след успешно участие в международна олимпиада влиза без изпит във ВХТИ. Завършва инженерна химия, специализира в Тулуза. От 1990 до 1991 г. живее в Париж и Екс–ан–Прованс и учи в института за чуждестранни студенти.

На 18 години започва да учи оперно пеене с изпълнители от Софийската опера, оттогава са и първите му композиции. Продължава да учи и в частно училище в Милано. Пет години се усъвършенства, като най-ценно е

менторството на Гена Димитрова.

С Гена Димитрова в Арена ди Верона

 

От 1991-ва до 2009-та пътува много и живее по малко в Англия, Франция, Канада, САЩ, Испания, Холандия, Южна Корея, Австрия, Полша, Русия, Израел, Швеция, Финландия, Швейцария, Тайланд. В Милано записва и самолетна и космическа техника и се издържа, като преподава английски в Oxford Institute в града. И днес продължава да „ограмотява италианците“, както се шегува, като преподава английски в медицинския факултет на университета в Милано и в някои частни фирми.

Близко няколкогодишно приятелство го свързва с оперната прима Гена Димитрова. Разликата от 30 години не им пречи да си бъдат много близки духовно. „Приятелството няма възраст и пол. Респектът ми към нея обаче беше толкова силен, че не можах да си преобърна езика да й кажа просто „Гена“, макар често да си звъняхме посред нощ“, споделя Ганчо.

Той често пътува от Милано до Монте Карло, където тя живее, и я следва по оперните сцени, за да се учи от нея. Последен сред учениците й е стоял до болничното й легло, преди тя да си отиде на 11 юни 2005 г. Когато разбира, че е болна от рак на панкреаса, я настанява при най-добрите специалисти в Милано, а после с дни и часове си говори с нея край болничното легло. „Май наистина съм бил любимият й ученик – казва Ганчо. – Приятелството се доказва не когато си звезда по световните оперни сцени, а когато си в тежко положение и изглеждаш толкова зле, че не искаш никой да те вижда…“

Очаква се любимият ученик на Гена Димитрова да жъне успехи по оперните сцени. Нищо подобно. Ганчо Бояджиев е неординерна и всестранно надарена личност. „Не изреждай всичко, с което съм се занимавал, моля те, ще изглеждам като свети Четиридесет мъченици“, смее се българинът. Певец, музикант, композитор, музикален и рекламен продуцент, художник, дизайнер, актьор, модел, бодибилдър, преподавател по английски, писател, сценарист… Истинска дързост е да правиш клубна музика в родината на белкантото, като експериментираш с микс от оперни вокали върху електронна основа, рап и хип-хоп. Не по-малко „нахално“ е да пуснеш собствен моден бранд в сърцето на световната мода Милано.

Но българинът го прави

Това, което започва през 2016-та, е наистина дръзко – собствена марка облекла в Милано, пренаситен от модни бутици и световни брандове. В това негово начинание, както и във всичко друго, има пръст Гена. „Тя е с мен. Сякаш ме покровителства отгоре, пази ме като мой ангел. Много често, като мисля за Гена, ми се случват неща и срещам хора, свързани с нея – знаци, които ми подсказват, че съм на прав път“, споделя Ганчо. За логото на модния си бранд за street style (улична мода) – Firesign („Огнен знак“) е вдъхновен от оперната прима, която е много запалена по астрологията.

Самият той е зодия Лъв. Обяснява, че още от гръцката митология всичко, свързано със спорт, има връзка с огъня. Древните гърци са организирали олимпийските игри като алтер его на войната. Тя е свързана с бога Марс, покровителстващ Овен, но владеещ и целия огнен кръг. „Понеже Марс е войнствен, нарисувах логото като римски шлем и в него буквата „F“. Стои разкошно на тишърти, потници, суичъри, шапки, клинове, всичко“, казва Ганчо. Идеята за шлема идва от серията му графики „Пазители“ – безплътни ангели с брони и черни шлемове с пера като конски гриви. Графиките са част от негова самостоятелна изложба, която представя през 2009 г. в София.

Облеклата са насочени към динамичните млади хора, които обичат фитнеса, джогинга, йогата. „Световната тенденция в момента е облеклата за всеки ден да са кежуъл, с много елементи от спортните дрехи. Хората да са елегантни, да се чувстват добре в дрехите си, да са красиви по време на тренировки и след това“, казва Ганчо. Той самият

от години е бодибилдинг маниак

За бицепсите, плочките по корема си и културизма казва: „Мания е, разбира се, но тренирането вече е станало част от мен“.

Ганчо открива, че в Милано и цяла Италия сред купищата спортни марки няма нито една за фитнес маниаци, и се възползва от свободната ниша. Ангажирал е трима дизайнери, сред тях българката Вили Гаджева. Колекцията е представена първо в онлайн магазин. За няколко месеца марката Firesign става хит, а местната преса пише, че „въплъщава елегантността, изчистеността и минимализма на италианската мода“.

През 2018 г. екипът е открил corner в една много луксозна гимнастическа зала в центъра на Милано. В колекцията Firesign има всичко за динамичните млади хора – легинс (клинове) и бюстиета от ликра за жените, тайтс (клинове), потници, тишърти, фланели за мъжете. „Яхнахме гребена на вълната – казва Ганчо. – Всички други спортове и големи брандове от „Найк“ до „Адидас“ пуснаха подобни неща. Част от дрехите се произвеждат в България, винаги съм искал да правим нещо и в родината ми.“ Сега двамата с Вили Гаджева подготвят нова линия зимни облекла за сезон 2020/2021 – якета, суичъри, пуловери и всичко необходимо за зимни спортове и свободното време. Но екипът се цели в нещо много по-голямо. Милано вече е спечелил правото да бъде столица на XXV зимни олимпийски игри през 2026 г. заедно със зимния курорт Кортина Д’ Ампецо. Дотогава Ганчо и Вили ще разработват нови модели. „Сега с Вили много яко работим и за откриване на собствен моден бутик в Милано, което е ходене по мъките“, признава българинът.

Трудно е да се обхване „буйната кариера“ на Ганчо и като композитор, музикант и певец. Той успешно

експериментира с crossover проекти

Смесва уникалното звучене на изключителния си драматичен тенор, много чист и мощен, с аранжименти със съвременно електронно звучене и рап речитативи. Gantcho – както е артистичният му псевдоним, с „t“ в средата, е издал 3 албума. Освен парчетата от тях продуктивният музикант е депозирал в Съюза на италианските композитори, на който е член от 2010-а, още около 50 авторски песни. Продуцира изпълнители и работи с топ музиканти и диджеи от Милано, Рим, Лондон, Лос Анджелис и София. Парчето му I wanna Fall In Love Again е в ротация на повече от 80 радиостанции, а видеото към него е на 18-о място в Italy Top 20 Video Cowntdown – за всичко, продуцирано в Италия. Той е и първият българин, влязъл в италианска поп класация, и първият оперен певец с място в поп чарт.

Издал е общо 3 албума, като вторият Lost Without You („Изгубен без теб“) е записан с композитора Лука Ломбарди, а третият Freedom – с италианската звезда DJ Twenty. Двамата с известната радиоводеща и певица Ванеса Грей участват в швейцарската „Евровизия“ с парчето Party for Everyone, в денс стил.

Покрай работата му с известни диджеи се ражда и идеята за сценарий за игрален филм, в който основен персонаж е диджеят, а основен фон – нощният живот в Милано. „Преди 2-3 години работихме по няколко късометражни филма за нощния живот в Милано. Градът е на едно от първите места в света като тенденции за култура, мода, музика и нощен живот“, казва Ганчо.

Така се ражда книгата му „Quo vadis DJ“, която представя Милано като един Лас Вегас на Европа, какъвто той е според Ганчо. Книгата от 250 страници се продава в Amazon в печатен и електронен вариант на английски. А корицата, дело на царя на модните корици Роберто Киовити, е повече от скандална – един мускулест диджей

в гръб, само по… слушалки

Ганчо споделя, че предстои издаването й и на български. „Единственият човек, с когото съм обсъждал подробно книгата, беше моят много добър приятел, журналистът и писател Марио Трифонов, който почина през декември. И ако един ден книгата се издаде и на български, ще я посветя на Марио“, казва Ганчо. В момента той работи върху сценария на игрален филм по книгата, в който ще е копродуцент. „Ще е от типа на „50 нюанса сиво“ – казва Ганчо. – Целият филм се върти около един любовен триъгълник, като един от персонажите в него е диджеят. Наситен е с на пръв поглед случайни срещи и събития, които всъщност изобщо не са случайни.“ С филма си Ганчо Бояджиев отново се цели в зимните олимпийски игри през 2026 г., защото ще представя нощния живот на Милано в целия му блясък.

Facebook Коментари

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
Реклама
Реклама

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама

Най-четено

Всички права запазени © BG VOICE е най-влиятелният български вестник в Чикаго, САЩ и Канада BG VOICE is the Bulgarian newspaper leader in Chicago, USA and Canada