Днес е Благовещение, един от големите християнски празници. На 25 март Православната църква отбелязва денят, в който Дева Мария разбира благата вест, че ще роди непорочно заченат син, съобщена й от Архангел Гавриил. Това е един от постоянните празници в църковния календар, тъй като всяка година се чества на една и съща дата. Заедно с християнския празник, българите отбелязват и фолклорния празник Благовец. Въпреки, че е религиозен празник, през годините са се запазили много любопитни обичаи и поверия, свързани с Благовец. На този ден всички трябва да станат рано, за да е богата годината. В миналото в двора на къщите са запалвали огньове, които мъжете прескачали, за да не ги ухапе змия през лятото, когато работят на полето. На жените пък им е било забранено да шият, бродират и плетат по същата причина. Хората вярват, че каквото посееш на Благовещение, то ще се захване успешно. Засадените цветя в градината стават по-ароматни, а дръвчетата дават повече плодове. Смята се, че на Благовещение раните зарастват по-бързо, затова в миналото на този ден продупчвали ушите на момите. На Благовец отровата губи силите си. Въпреки че Благовещение попада във Великия пост, е позволено по изключение да се яде риба. На трапезата трябва да има също гозби със зелени зеленчуци (марули, спанак, лапад), тъй като зеленият цвят се асоциирал с пролетта. В някои краища приготвят супа от коприва и баница с пресен лук. На Благовещение имен ден празнуват всички, които носят името Блага, Благо, Благой, Благовест, Благовеста, Благомира. Народните поверия гласят, че на Благовещение кукувицата се чува за първи път и това е знак, че пролетта е настъпила. Затова празника в някои райони на България се нарича още "Кукувден". Обредните песни, които се изпълняват на този ден съобщават, че пролетната птичка вече е дошла, а с нея и пролетта. Според вярванията на старите българи, кукувицата се чува само до Еньовден или Петровден, тоест до началото на лятото, след което замлъква. Това е причината всички да се ослушват за нейното кукане, което предсказва колко години ще живее човек, вслушал се в гласа й. Според друго народно поверие, чуеш ли гласа на кукувица трябва да пипнеш парче хляб и пара, за да си сит и богат през цялата година, Народът вярва и че на Благовец се пробуждат гущерите и змиите и изпълзяват навън. По стара българска традиция за българите змията е свещено животно, тъй като носи духа на техните прадеди. Нейното убиване се счита за грях, но тя може да се прогони далеч от къщата чрез различни обреди. Стопанката на къщата дрънчи с метални предмети и обикаля двора й, а също и със запалени факли, като изричат заклинания: "Бягайте змии и гущери, че иде Благовец". В някои части на България им се заканват, че идват щъркелите, а в други ги гонят, за да се роди "благо жито". Поверията гласят, че посетите на Благовец цветя растат особено ароматни и красиви. Празникът Благовещение съвпада с Великия пост, но Светата православна църква разрешава да се яде риба, зехтин и да се пие вино. На трапезата задължително присъства обредната питка, а първото парче от нея стопанката поставя на прага на дома и нарича за неговия покровител - домашния дух. Други характерни ястия за софрата на Благовец са лучник, каша от прясна коприва и салата от зелен лук с магданоз и джоджен. Неслучайно точно от този ден е останала приказката: "Дойде ли Благовец, хващаме се за зелено", тъй като по това време поникват първите ядливи растения, които осигуряват храна за цялото семейство.