Един депутат се появи в парламента и това беше шок за всички. А когато го попитаха какво го води насам, той се зачуди: “Какъв изненадващ въпрос!” Така е – въпросът е изненадващ. В една нормална държава, след като цял един 4-годишен мандат не си се явил на работа повече от 3-4 дена, няма да имаш втори. Ако заради твое назначение е паднало едно правителство, няма никога повече да си в обществения живот. Ако има подозрения, че въртиш контрабанда на цигари в Близкия изток и западните служби са притеснени от това, вероятно с теб щеше да се занимава службата, която оглавяваше за няколко дни преди протестите. И още много ако-та, но знаете играта на думи и ударения – акотата смърдят. Като въпросния и цялата система на задкулисие, корупция и схеми, която олицетворява. В същия ден, когато депутатът се появи на работа, едно друго такова лице напусна управляващите постове в собствената си партия и благодари на лидера й. Скандали, обвинения в корупция, злоупотреба с власт – наказанието е оставка. Няма разследване, няма съд, няма затвор. По същото време в съседна Румъния лидерът на управляващата партия отива в затвора. За няколко хиляди евро злоупотреба. И дали сте разбрали какво точно се случва с тези хора? Може дори да не сте чули. Защото няма откъде. Много малко останаха медиите в България, на които това задкулисие да не е сложило ръка. Все по-рядко ще чуете за това от журналистите, които работят там. Но тази седмица имаше и такъв случай. Директорът на най-голямата интернет група в страната Христо Христов твърди, че има “безпрецедентна намеса в политика на “Гонг” и новинарските сайтове”. “С времето видях, че доста колеги си тръгват или биват напуснати, но никой не казва и дума. Аз вярвам, че нищо не ни се дава даром, особено нещо толкова важно като свободата на словото. А историята е показала, че за свободата не можем да се борим само с думи, трябват и действия", пише в отворено писмо Христов. Свободата на словото обаче изглежда не е важна за обществото в България. Читателите, зрителите, слушателите не реагират по никакъв начин, когато известни лица, задаващи трудни и важни въпроси, изчезнат от страниците на вестника или от тв и радиоефира. Липсата на потребност от журналистика у мнозина е страшна. Когато ги няма свободните медии като коректив на всяка власт, настъпва диктатурата. Когато фактите се оспорват, когато не се показват, когато се скриват и изопачават под желанието на хората с власт и пари, държавата престава да съществува. Тази седмица имахме повод да си го припомним – т.нар. Голяма екскурзия, Възродителен процес, който бил продиктуван от “външна намеса” във вътрешните работи на България. Нито е екскурзия, нито е имало какво да се възражда, нито е имало външна намеса, а всичко е било организирано от БКП и Държавна сигурност. Но кой да провери думите на тези с власт – в комунизъм и диктатура това не е възможно. И още един повод от този месец – годишнината от аварията в Чернобил и последвалото мълчание. Липсата на свободна преса буквално убива. А когато я няма, диктатурата се настанява бързо и удобно. Не се заблуждавайте. Това касае всички. Защото дори и оставката на въпросния номер 2 в партията майка е възможна заради смелата журналистическа работа на колегите от “Свободна Европа”. Но само това не е достатъчно. Приятен уикенд,