„Един ден тя излезе от вкъщи и така и не се върна. Може би е била отвлечена на улицата. Починала е или е изчезнала някъде, един случаен номер в един изгубен списък, в някой от безбройните лагери в Далечния север“.
Доктор Живаго тъжи за своята Лара, читателите също. Едноименният роман на Борис Пастернак е публикуван за първи път през 1957 година на италиански. Той е преведен на безброй езици, екранизиран е пищно с Омар Шариф и Джули Кристи в главните роли, само в оригинал на руски дълго няма как да се прочете. В книгата героят на Пастернак, лекарят Живаго, преминава през сътресенията на Октомврийската революция, намира голямата си любов, а след това я губи. Романът „Доктор Живаго“ обаче така и не е публикуван в Съветския съюз, защото не следва идеологическата линия, разказва историята му „Дойче веле“. „Романът на Пастернак е нискокачествена реакционна публицистика без литературни качества“, пише вестник „Правда“.
Как обаче „Доктор Живаго“ се озовава на Запад и Пастернак получава Нобелова награда за литература? С помощта на двама непримирими врагове - Италианската комунистическа партия и ЦРУ.
„Най-важното оръжие в стратегическата пропаганда“
Изложението в Брюксел
Разсекретени документи потвърждават версията
