Открийте ни и в

История на имиграцията

До 1945 г.: В САЩ живеят близо 110 000 българи

70% от сънародниците ни идват от македонските земи

публикувано

на

Демонстрация на български емигранти от Македония – 1903 г.
ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

Повечето наименования на български дейности или организации в САЩ, особено в периода на една от най-масовите вълни на емиграция, след погрома на Илинденско-Преображенското въстание, са наричани „македоно-български“. Така например говорим за македоно-българска православна църква „Свето Благовещение“ в Стилтън, Пенсилвания, македоно-българска църква „Св. Никола“ във Форт Уейн, Индиана, и други, като процесът е дори по-задълбочен в Канада, където повечето църкви са именно „македоно-български“.

Според някои сведения, публикувани от periscop.bg, „старата българска емиграция“ се е състояла от 110 хил. македонски българи и едва 10 хил. българи – най-вече от България.

С течение на времето сред българската общност в САЩ възникват различни организации. Най-влиятелна обществено-политическа организация сред българските емигранти е Македонската политическа организация (МПО, която е патриотична организация). Това се дължи на факта, че така наречените „македонски“ българи представляват мнозинство сред българската диаспора в САЩ.

В опозиция на МПО стои „Макeдоно-амeриканската народна лига“, ръководена от Смиле Войданов. Тя се образува

в Детройт през 1930 г.

 и работи в тясно сътрудничество с „Федерацията на българо-македонските образователни клубове“, чиито възгледи са изразени чрез вестник „Народна воля“.

Пети конгрес на Македонската патриотична организация.

Част от българо-американските общности, които не са обединени в някаква формална организация, се представят във в. „Народен глас“, излизащ в Гранит сити, Илинойс. „Народен глас“ е приеман често като най-стария и влиятелен вестник, излизащ на български език в САЩ. Вестникът подкрепя идеята за „Велика България“ и според авторите Македония е „неделима част от България“ и трябва да се предаде на нея.

Българският социалистически работнически съюз представлява малка група от стари български и македонски емигранти социалисти, които се занимават предимно с интелектуална, отколкото с политическа дейност. Изразител на тяхното мнение е излизащият в Гранит сити седмичник „Работническа просвета“.

Именно това обяснява и формалното надмощие на „македонското“ над „българското“, при това въобще без да си противоречат едно на друго, поне в общия случай, когато говорим за емиграцията ни.

Оркестър „Bulgarian Balkan Band“ – около 1915 г. – Стилтън, Пенсилвания.

Нека си припомним и емигрантският оркестър „Bulgarian Balkan Band“, създаден около 1915 г., в Стилтън, Пенсилвания. От неговите 21 музиканти по състав, описан от д-р Иван Гаджев в неговия труд „История на българската емиграция в Северна Америка. Том 1: Поглед отвътре – 1860-1944“, огромната част са от македонските земи. 14 души са от Прилеп и Прилепско, един е от Пирот, има двама американци, Христо Серафимов е от Сапарева баня и капелмайсторът Стойо Крушкин е от софийското село Бистрица. Дори само от този пример можем да видим, че в САЩ по това време в емиграцията ни преобладават така наречените „македонци“ или „македоно-българи“, или както най-коректно се изписват – българи от Македония.


Какво показва преброяването в САЩ от 1940 г.

Според американски доклад от годините на Втората световна война в преброяването на населението на САЩ от 1940 г. като българи по произход са се записали 15 500 американски граждани. В доклада се отбелязва, че на територията на САЩ реално живеят около 40 хил. „българо-македоно-американци“. Отбелязва се, че 70% от българските емигранти идват именно от македонските земи.

Предполага се, че до края на Втората световна война в САЩ са живеели около 100-110 хил. българи, които с били основно в градовете Чикаго, Детройт, Индианаполис, Акрон, Гранит Сити, Форт Уейн, Йънгстаун, Сейнт Луис, Медисън, Стилтън и др.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни.
За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

⇩ Коментирайте ⇩

Най-четено

История на имиграцията

Една българка от началото на 20 в. и американската мечта

Баба Тимка е сред многото, на които се налага да търсят начин да оцеляват

публикувано

на

от

Виж цялата статия
На въпросната оригинална снимка се вижда как е избодено лицето на баба Тимка. – Сн.: архив на автора.
ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

Между Първата и Втората световна войни група от около петнадесет човека от село Туден, недалеч от София, заминават за САЩ. Селото е близо до днешния град Годеч, в Западна България, и все още носи това име. В онези години Годеч също е село. Сред въпросните петнадесет души е и съпругът на Тимка, и двамата от село Туден. Групата отива да работи в Новия свят, за да изкара пари, с които да подобри положението на семействата си в стария край. Случва се обаче така, че Тимка никога повече не чува нищо за своя съпруг. В България те имат пет деца. Жената се грижи сама за тях, постепенно започва да вярва, че мъжът й не е жив, и губи надежда, че някога отново ще го види. Тя не получава никакви вести от него, нито средства, и постепенно разбира, че вероятността съпругът й да е починал е голяма. Много хора от групата, заминала от Туден, не се завръщат. Не е ясно дали някой от тях е знаел за съдбата на съпруга на Тимка.

Така тя става един от много българи, за които американската мечта и загубването й предопределят пътя напред.

Изгубила всякакви надежди, жената е принудена да сключи втори брак. Жени се за Васил от близкото село Шума. Той не е участвал във Втората световна война, защото има дюстабан стъпало. Като единствен мъж в зряла възраст в селото, той става кмет. Запознават се с Тимка на чаршията /пазара/ в Годеч, който се провежда традиционно всяка сряда от седмицата, или на някой от съборите.

Васил е изгубил своята съпруга Наста /Анастасия/ при раждането на последните им две деца – близнаци, едното от които умира заедно с майката още при раждането. Наста е от софийското село Завидовци. Баща й, дядо Стоичко, имал сто кози и живял сто години.

Тимка има пет деца от първия си брак и те се прибавят към седемте деца на Васил, като се получава едно

голямо семейство от четиринадесет души

 нещо, особено характерно за онези години, когато хората, въпреки немотията, са имали по много деца.

След войната, към 50-те години, Васил заминава за София. Той започва работа като огняр и пазач в столично училище. Там има една стая, където Васил живее. Малко по-късно при него идва и жена му Тимка, която също живее в стаята на пазача. По-късно Васил наема квартира – сутерен на столичната улица „Мальовица“, където доживяват старините си. При тях в определени периоди живеят и някои от децата на Тимка.

Междувременно Тимка също си намира работа в столичната банка „Орел“ – като чистачка. Тимка умира около 1960 г., на около 80 години. Погребана е в Централните софийски гробища.

След смъртта на Тимка децата на Васил намерили снимки на втората съпруга на баща им и изболи очите на жената върху снимката. Минало време и една от внучките на Васил получила свиване на едната ръка, което наподобявало болестта рахит, но не било точно рахит.

Родителите се притеснили и решили да попитат петричката пророчица Ванга. Ванга им казала да отидат на гроба на Тимка в София и да запалят свещ, като по този начин измолят нещо като прошка. Те търсят една от дъщерите на Васил, която също живее в София и която знае къде е погребана Тимка. Тя ги отвежда на гроба и ръката на детето малко след това чудодейно се оправя напълно!

На Елис айлънд е първата спирка на пътуващите за Америка. От тук вероятно е минал и първият съпруг на Тимка, а след това следите му се губят…! – Сн.: www.nytimes.com

Това е историята на една обикновена селянка от едно затънтено село в Западна България, която неволно и напълно случайно става една от хилядите жертви на военните години. Тогава много мъже губят живота си по фронтовете, а много и напускат страната. Целта е

да припечелят пари в Новия свят

в Америка и да се завърнат по родните си места, за да осигурят малко по-спокоен живот за многолюдните си семейства. Много от тях никога не се завръщат. Едни запазват връзката със семействата си в България по един или друг начин, други започват напълно нов живот в Америка, а трети се изгубват из мините и по жп проектите в САЩ, където разклатеното им здраве си казва думата и те не издържат физически на работата.

Тимка е една от многото българки, на които се налага да търсят начин да оцеляват. Тя е принудена, като много други, да се омъжи повторно, което в онези силно патриархални години не е било считано за особено редно. Така тя търси и намира оцеляване не толкова за себе си, колкото за децата си.

Това е съдбата на българите в онези години – търсят оцеляване, създават големи семейства, за да помагат на нивата и в къщата. Това е начинът да се запази патриархалността на българското семейство. Америка и съдбата в Америка е тясно преплетена със съдбата на тези хора в България. Макар и на такова голямо разстояние, Америка се превръща в част от българската история.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

История на имиграцията

Първият българин „милионер“ в САЩ

Сънародниците ни в Америка от началото на 20 в. не са били богати, но са били смели ентусиасти

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Бело Стефанов от Тетово до Сейнт Луис.
ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

Сънародникът ни Бело Стефанов от Сейнт Луис, Мисури, който си купил само един билет за надбягванията на коне от ирландската болнична лотария в Епсън Даун, Англия, е спечелил втората награда при надбягванията на 2 юни 1938 г. Наградата е на стойност 75 хил. американски долара. Данъкът, който нашенецът е трябвало да заплати на федералното и щатското правителства, е бил в размер на 22 393 долара и така чистата сума, с която българинът е разполагал, била точно 52 607 долара.

Това съобщава един от най-популярните и продължително съществували български емигрантски вестници в САЩ – „Народен глас“, в броя си от 3 юни 1938 г.

По-нататък в статията изданието разказва кой е Бело Стефанов. Той е българин от Македония, роден в Тетово. Пристигнал в САЩ 25 години по-рано – тоест около 1913 г.

и се установил в Сейнт Луис

където се занимавал с много професии, но най-вече с търговия. В Тетово Стефанов оставил две дъщери, които били омъжени, и един син, съобщава още вестник „Народен глас“.

През последните няколко години, към 1938 г., мъжът държал паркинг на самия бряг на река Мисисипи.

Бело Стефанов е първият българин в Америка, който печели толкова крупна сума пари от надбягвания на коне в Англия. Вестникът го описва като шейсетгодишен, скромен и трудолюбив човек.

Наистина, не са често явление новини като тази – българин да спечели от залагания. Защо ли? Ами защото българите по това време са предимно бедни хора, които работят много и пестят много, защото за тях приходите са нещо, което трябва да им позволява да съществуват, и останалото се заделя за „стария край“, защото всички искат един ден да се върнат в родните си земи и да се установят там. За тях гурбетът е възможност да подобрят живота си в Родината, а не е класическата форма на емиграция, когато човек сменя трайно местожителството си не заради друго, а защото иска вече да живее на ново място.

Именно поради тази причина да отделиш от залъка си, за да играеш на залагания, колкото и малко да е това, то е твърде много и е твърде рисково за хора като нашите стари българи от емиграцията ни в САЩ, които не са готови да правят такива резки стъпки в страни, на каквато и да е цена.

Разбира се, има и изключения, каквото е това с Бело Стефанов от Тетово. А един българин, автор на пътен дневник, отбелязва още един подобен случай, години по-късно, когато обстановката в САЩ вече е различна от това, което е било през 1938 г.

В по-късните години – 40-те и особено 50-те, ситуацията е друга. Хората са понатрупали капитали и са разполагали със свободни такива, които макар и малко, вече са позволявали и на

българите да играят комар

и да залагат пари на конни надбягвания. Това е национален спорт и мода в Америка. Сънародниците ни твърде дълго време странят от тези тенденции, защото нямат финансовата възможност да се включат.

Сред емигрантите ни по това време е имало ентусиасти, които постепенно са достигнали до нивото да могат да си позволят да бъдат модерни и да играят комар. Някои от тях очевидно са имали и късмет. Други пък, още в ранните години, когато са пътували в Америка, за да изкарат пари за „стария край“, са ги залагали още на пристанището на връщане и понякога са губели всичко, което са изкарали с труда си в „Новия свят“.

Бело Стефанов и Кирил Николов са само двама българи, единият от които печели наистина крупна за онези години сума пари, а другият печели по малко, но продължително и устойчиво. Хазартът не е характерен за нашенците в САЩ, особено в ранния период. Но все пак на някои от тях щастието понякога се е усмихвало…


Българският комарджия от Толедо

„…На 1 септември 1971 г., около 8 ч. вечерта, пристигнахме в Толедо. Това е стар град. Има доста неизмазани къщи, които червенеят. Повечето сгради са около 4-5-6-етажни, единици са измазаните. Отидохме в българския квартал. Тук е най-богатият българин. Намерихме Джени и Кирил Николови… На следващия ден – 2 септември – след закуска жените отидоха на пазар, а ние с Киро отидохме за хляб. Минахме по мост над реката, която тече буйно през самия град. Киро ми разказа как когато работели по моста, го викнали да работи и той. Той обаче видял как работниците са се настанили в един кош над водата и се уплашил, защото ако кошът се скъса, те ще се издавят в реката, и им отказал.

На младини Киро играел комар. Обикалял щатите и много му вървяло. Печелел доста пари и почти никога не губел. Оженил се, но продължил да играе на карти за пари. Не се прибирал дори за хранене. Един ден на жена му и писнало и взела тенджерата с яденето, занесла я там, където играели комар, и я тръснала на масата!

По-късно Киро се хванал на работа в железниците и от там се пенсионирал…“.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

История на имиграцията

Остров Елис – Вавилонската кула на емигрантите в САЩ

Тук търсещите нов живот в Америка били подлагани на изпитания, от които се страхували

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Остров Елис.
ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

Остров Елис, Елис айлънд, или Островът на стридите, това е същинската нова Вавилонска кула, нова, но прекършена в своя устрем нагоре, изравнена със земята! Това е мястото, където имигранти от целия свят прииждат, за да търсят своя нов живот. Наричат още Елис островът на 29-те въпроса. Елис е определян още като клоака, предназначена да приеме утайката на цялото земно кълбо, но така е за някои екстремистки списания, целта на които била предимно да накарат властите в страната да ограничат приема на емигранти. Тук, на

острова на първоначалното разпределение

 служителите се научавали постепенно да различават безпогрешно различното звучене на различните езици на хора от различни краища по света. Страхът у хората, у бъдещите емигранти, се проявява по един и същи начин, тревогата се проявява, както чрез слова, така и чрез мълчание, твърдят работили на острова.

Първото изпитание за емигрантите е дългото двойно стълбище. След като са оставили багажа си долу, те трябвало да го изкачат. Жени стенели пред вида на тези стъпала. По време на изкачването хората са били наблюдавани от неколцина служители от администрацията на остров Елис, облегнати уж неволно на парапета, в горния край. Те уж не обръщали внимание на тълпата, но всъщност зорко следели за това кой се задъхвал и кой как изкачвал стълбите. Така всъщност ставало ясно кой е годен и кой не е, за да стане здрав имигрант в САЩ. Ако не могат да изкачат едно стълбище без проблеми, то тези хора не били приемани за здрави и били белязани по някакъв специфичен, макар и все още твърде първоначален модел на пресяване на кандидатите за емигранти.

Първоначалният здравен преглед.

Има означения с тебешир върху дрехите и като например буквата L е за белите дробове, В – за гърба, Е – за очите, Н – за сърцето, G – за базедова болест. Така още тогава, преди да са се осъзнали, че вече са изпитвани, тези клетници бивали

пресявани по здравни показатели

 Успешно преминалите етапа на стълбището отивали в просторна зала, където били разположени успоредни редици пейки и от тук ги викали на събеседване, където им задавали точно по 29 въпроса. Отговорите с помощта на преводач отнемат няколко минути.

В общата столова на „Острова на стридите“.

Тези въпроси били от вида: къде ще се установите, кой ви плати пътуването, притежавате ли сума, равна на 50 долара, това е едноседмичната заплата в САЩ в онези години и е било задължително всеки да има поне толкова пари на първо време, а също и имате ли близки, при които да отидете, какви са техните имена и адреси, били ли сте осъден на затвор, пребивавали ли сте в клиника за психично болни, полигамен ли сте, анархист ли сте, имате ли обещание или предложение за работа, какво е здравословното ви състояние, страдате ли от физически недъг или инвалидност, какъв е вашият ръст, какъв е цветът на кожата и на очите ви. Всичко това били въпроси за снемане на социален и физически статус, като това бил вторият етап от изпитването на клетниците, изсипани от трюмовете на корабите, придошли от целия свят в Елис. След 29-тия въпрос ги очаквал или пъкълът, или раят. В САЩ емигрантите ни не ги очаквало нищо по-различно от това, което сами биха сътворили със собствения си труд.

Не можем да пропуснем и факта, че нерядко били откривани заболявания у хората, някои от които били силно заразни, и често освен пътници се разболявали дори и служители от администрацията на Елис айлънд.

Факт е обаче, че държавата се била погрижила наистина всеобхватно да допуска хора до своя територия, но все пак да прецени по някои общи критерии дали те са годни и дали би имала нужда тя от тях, а и дали те биха били успешни, ако все пак тръгнат по пътя на своята емиграция в Новия свят.


Скромен багаж без ценности

На пристанището в Ню Йорк пасажерите от първа и втора класа слизали сравнително бързо и безпроблемно, а тези от трета класа, пътували на долните палуби, бивали прехвърляни на пътнически баржи, които ги карали на Елис айлънд, за да минат през изпитанието, от което толкова се бояли.

Уточняването на документите е едно от най-важните начинания при пристигането в Америка в онези години.

Едно от най-интересните неща в тези клетници били техните багажи, защото те, подобно на охлюв, носели всичко ценно, на практика целия си живот, на гърба си, в чанти, вързопи, кошници, сандъци и денкове. Какво съдържат багажите – предимно износено бельо, скромни тоалетни принадлежности, няколко снимки, цигулка или хармоника, много често – Библия, кръст, изписана икона и някои други лични вещи, но много рядко скъпоценности. Повечето не разчитали на своята бдителност и не си позволявали да носят много скъпи неща, защото се страхували да не им ги откраднат по време на дългото пътуване до Америка.

Понякога кандидатите за емигранти свирели на акордеон или на китара, докато чакали да бъдат свалени от кораба, да бъдат допуснати до Елис айлънд, или пък докато чакали да ги пуснат в САЩ, след като вече са преминали трите изпитания – стълбите, интервюто и прегледа, и на трето място, ако са отговаряли на минималните изисквания за пребиваване в САЩ.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА