През 2009 г., по време на финансовата криза, Александър Рапапорт открива в Бруклин, Ню Йорк, своята кухня за бедни, където по няколко пъти на ден се раздават хранителни продукти, а понякога и топла храна. „Оттогава насам винаги е имало различни бедствия, например ураганът Сенди - тогава напливът при нас беше огромен, но ситуация като сегашната никога не е имало“, казва Александър. Консумацията в неговата столова се е увеличила с 500% – и то още преди няколко месеца. „В началото на пандемията опашката от хора беше по няколкостотин метра дълга и се извиваше и зад ъгъла“, казва той. После обаче местни търговци се оплакали и сега столовата на Александър работи по нова система: „Хората ми изпращат СМС-и с думата „храна“ и получават от мен час, в който да се явят, за да я получат. Така опашката е вече само виртуална и на всеки десет минути пристигат по около пет души“, обяснява Рапапорт.
Парите стигат само за наема или храната
Бедността нараства
1,5 милиона разчитат на помощи„
Кухните са само временно решение
