Българо-френската продукция „Февруари“ с режисьор и сценарист Камен Калев е сред селектираните на кинофестивала в Кан тази година, съобщиха организаторите в сряда вечерта, пише „Дневник“

Екипът на филма го определя като „може би най-личния филм“ на Камен Калев, вдъхновен от живота на дядо му – разказ за събития, направен по „необичайно поетичен и интригуващ начин“.

Селекцията включва общо 56 заглавия при 59 през 2019 г. и толкова през 2018-а. Обявяването става две седмици след датата, когато трябваше да приключи фестивалът. Изданието му обаче бе отменено заради коронавируса. Така избраните филми получават етикета Cannes 2020, който трябва да помогне за разпространението им и да ги направи известни по целия свят.

Селекцията е трябвало да бъде представена през април, но пандемията промени графика. Изборът е от 2067 игрални филма – повече от 1845 предложени миналата година. За пръв път в историята на фестивала този списък съдържа над 2000 заглавия.

Организаторите изтъкнаха изключителното разнообразие от региони, филми от които са включени в селекцията тази година. В съобщението за селекцията на сайта България, заедно с Грузия и Конго, е включена в списъка на „нови или рядко попадащи“ територии за фестивала. „Ще подкрепяме тези филми. Имената им вече са на картата. Ще го правим ние, а, разбира се, и самите кина… и накрая фестивалите,“ каза директорът на ключовото европейско киносъбитие Тиери Фремо.

Калев същевременно е познат на публиката в Кан, тъй като негов филм, изцяло или частично режисиран от него, участва за шести път. Късометражните „Върнете заека“ и „Лошият заек“ (в съавторство с Димитър Митовски) са показани съответно през 2005 и 2007 г. Дебютният му пълнометражен, „Източни пиеси“, и последвалият „Островът“, са в Петнайсетдневката на режисьорите в Кан съответно през 2009 и 2011 г., а през 2014 г. публиката гледа филма „Мостовете на Сараево“, фрагмент от който е режисиран от него.

Учени откриха с помощта на дистанционно изследване най-голямата и най-древна известна досега конструкция, създадена от цивилизацията на маите – колосална правоъгълна издигната платформа, построена между 1000 г. и 800 г. преди новата ера в щата Табаско, Мексико, съобщи Ройтерс.

За разлика от пирамидите в градове като Тикал в Гватемала и Паленке в Мексико, платформата не е построена от камък, а от глина и пръст и вероятно е използвана за масови ритуали.

Конструкцията, открита край границата с Гватемала, е широка почти 400 метра и е дълга близо 1400 метра. Издигната е на височина 10-15 метра. Размерът й надвишава Хеопсовата пирамида в Гиза, Египет, построена 1500 години по-рано.

Не са открити следи или останки от скулптури на високопоставени фигури, което вероятно е знак, че културата на маите в този ранен период е била по-равнопоставена и едва по-късно се развива социално неравенство и йерархично общество, водено от монарси, казват учените.

Тъй като структурата е толкова голяма хоризонтално, ако ходите по нея, ви изглежда като част от естествения пейзаж, казва Такеши Иномата, археолог от университета на Аризона, който е ръководител на изследването. „Формата на конструкцията обаче се вижда ясно чрез лидар“, добавя той.

Лидар е названието на техниката за дистанционно изследване, която ползва импулсен лазер и данни, събирани при облитане на обекта, за да се генерира триизмерна информация за формата на повърхността.

Мрежа от резервоари и широки тротоари са свързани с конструкцията. Тя е обърната така, че противоположните й краища са насочени към точките, от които се вижда изгрева на слънцето в дните на лятното и на зимното слънцестоене, ако към платформата се гледа от пирамида, издигната на няколкостотин метра западно от нея.

Учените допускат, че платформата е била използвана от хората в региона за ритуали, свързани със специални случаи от календара. Възможно е да е имало процесии, водещи към централната платформа, върху която хората да са оставяли ценни или символични вещи.

Цивилизацията на маите е просъществувала няколко хилядолетия и е оставила много „мъртви градове“ и паметници на културата на полуостров Юкатан. Тя изчезва около девети век от нашата ера, когато повечето от градовете-държави са обезлюдени. Все още не е известна причината за отмирането на тази цивилизация.

Най-чистият въздух в света е над Южния Океан близо до Анатрктика, установи проучване. Въздухът там е описан от изследователите като „наистина първичен“ и незасегнат от замърсяване.

Учените от Colorado State University открили, че въздухът , който се съдържа в ниските слоеве на атмосферта бил чист от всякакви частици, получени в резултат на човешка дейност или прах от други континенти.

Изследователски кораб плавал от Тазмания до 40 км от ръба на Антарктическия лед, за да изследва „бактерийни профили“ във въздуха. Но учените открили, че въздухът е долкова чист, че няма никакво ДНК за изследване.

„Успяхме да използваме бактериите във въздуха над Южния океан като диагностичен инструмент за извеждане на ключови свойства на долната атмосфера“, каза съавторът на изследването Томас Хил.

Той каза, че частиците, които са открили, са свързани с морски бактерии от морски пръски, без замърсители извън региона.

Резултатите са в противоречие с други изследвания от океаните в северното полукълбо и субтропиците, при които е установено, че повечето микроби се носят от континентите.

„Антарктида изглежда е изолирана от разпръскване на микроорганизми и отлагане на хранителни вещества от южните континенти“, заяви г-н Хил. „Като цяло това предполага, че Южният океан е едно от много малкото места на Земята, което е било минимално засегнато от антропогенни дейности.“