Открийте ни и в

Български истории

Една българка DJ по клубните сцени на света

Музика на Габриела Вергилов е в реклама на Prada, звучи и по BBC Radio 1

bgvoice

публикувано

на

Снимки: Facebook

Тя е усмихната, чаровна и безкрайно музикална. С много свежест и настроение, Габриела Вергилов влиза в мъжкия свят на диджеите и вярва, че може да го промени и трайно да остане в него. В чужбина музиката й звучи по BBC Radio 1, в саундтрака на номиниран преди две години за „Оскар“ филм и в реклама на модния гигант Prada. Тя е най-известната българска диджейка зад граница. Свири по фестивали в Америка и в Азия, но се изявява най-вече по европейските клубни сцени.

„Тази професия ме кара да се чувствам пълноценна, чувствам, че правя нещо, което винаги съм искала да направя, но не съм разбрала. Усещам кога публиката ми вярва, кога не знае дали да ми вярва“, споделя усещането си за това, което прави, Габриела.

Отскоро тя се премести от Брюксел в Копенхаген – първият град, в който се мести след като напуска България преди 10 години. Оттам започва и кариерата й – точно там се запознава с хората, които я поощряват и й помагат да започне да пуска и прави музика. Това се случва след като тръгва по партита съвсем сама. А от Копенхаген лесно отскача и до събитията в съседни столици като Берлин, Барселона, Амстердам. Така създава връзка с различни диджеи, продуценти, промоутъри и собственици на клубове

Тя е категорична, че всичко, което е постигнала, е резултат от много работа. „Елементът на късмет също присъства в картинката.

 Късметът е микс

 от много работа, от това да си на правилното място в правилното време, както и да познаваш нужните хора“, категорична е българката. Тя е убедена, че ако някой ти казва, че не можеш да направиш нещо, не трябва да го слушаш. „В моята индустрия работят мъже, а когато една жена се появи на сцена с талант, тогава те започват да се притесняват „, споделя Габриела. Тя е доволна, че нещата се променят и вече все повече организатори канят жени диджеи.

А въпреки че сега е успяла да се наложи като диджей, тя винаги е искала да бъде певица. „Посвирих малко на пиано, но се отказах. Потренирах модерен билет. Пеех под душа. Но нямах смелостта да пея пред хора“, спомня си Габи. Всичко се променя обаче, когато открива електронната музика. „Тогава се пречупих. Ходих на партитата и не вярвах, че от начин на живот ще се превърне в професия. Предполагах, че ще се занимавам с мода, но приятелите ми ме насочиха към музиката“, каза още Габриела. По купони винаги тя „дирижирала“ плейлистите. Затова и близките й казали: – „Ти трябва да го направиш, ще стане много интересно“. Иначе Габриела никога не е предполагала, че ще е стане диджей.

Семейството й я е подкрепяло винаги, но в началото не са могли да разберат смисъла на тази музика. „Майка ми изпитваше съмнения към електронната музика. Заведох я на участие“. Събитието било гледано от 200 души на живо, но 100 000, 200 000 души го следели онлайн. „Тогава бях много притеснена, но по време на партито майка ми беше свидетел на любовта ми към това, което правя“, разказа тя.

Габи споделя, че най-трудно й е било

 да не се откаже и да продължи напред

В шоубизнеса всичко се уповава на социалните мрежи, трябва да влагаш, да спонсорираш постове, да си купуваш последователи, които са важни за промотърите“, открехва от бизнеса тя.

Но пък адреналинът винаги й връща любовта към това, което прави. Тя си спомня участието си в един фестивал. „Пред мен имаше 4000-5000 души, тресях се цялата, беше ми и студено, и топло, но когато чух тълпата как вика в знак на одобрение, всичко изчезна“, спомня си Габриела.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни.
За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

⇩ Коментирайте ⇩

Най-четено

Български истории

Медали и рекорди за историята: България на Олимпиадата

Кои са българските герои и какво постигнаха на Игрите в Токио

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Златните момичета, които предстои да видим на олимпиадата. Сн.: БТА

България вече има два медала на олимпиадата в Токио, а все още на килима не са излезли златните момичета и Мирела Демирева загрява за финала. Макар и официално трофеите да са два, героите ни в Игрите се класираха за битки, които със сигурност ще им донесат нови шест медала. Освен тях българските спортистки и спортисти показват дух и чупят собствени и републикански рекорди, с които може и да остават на крачка от почетната стълбичка, но пък вече пишат българската олимпийска история.

Първият победител, донесъл медал за Родината в Токио, стана Антоанета Костадинова.

Антоанета Костадинова

Тя спечели

сребърното отличие в стрелбата

 с въздушен пистолет на 10 метра. Това е първо олимпийско отличие за България в спортната стрелба от 2004 г. насам, когато Мария Гроздева спечели злато на 25 м малокалибрен пистолет и бронз на 10 м пневматичен на олимпийските игри в Атина.

Стрелбата в Токио беше третото участие на Антоанета Костадинова на олимпийски игри. Тя беше девета в Лондон през 2012-а и осма в Рио през 2016 г. 35-годишната българка влезе във финала с шесто място от квалификациите. Другата представителка на страната, Мария Гроздева, остана 43-а в квалификациите и от Токио сложи край на невероятната си кариера.

Другият голям успех за България дойде в женския бокс и е дело на Стойка Кръстева. Тя е добре позната в българския спорт, доскоро предимно като Стойка Петрова, но новата фамилия като че ли също й носи късмет. В сряда Стойка Кръстева се класира на финала на олимпийските игри по бокс в Токио и ще се бие за златото.

Стойка е родена в Добрич през 1985 г. и вече е участвала на олимпиада – на Игрите в Лондон през 2012 г., където отпада на четвъртфинала. „Този медал е много жадуван.

Токио (25 юли 2021) Българката Стойка Кръстева се класира за втория кръг на олимпийския турнир по бокс в категория до 51 килограма. Европейската шампионка от София 2018 Кръстева победи в оспорван мач мач азиатската шампионка от Хо Ши Мин 2017 Ти Там Нгуйен (Виетнам) с 3:2 съдийски гласа (29:28, 29:28, 27:30, 29:28, 28:29).
Пресфото-БТА снимка: Димитър Вельов (ЕД)

Защото това е и

първият олимпийски медал в женския бокс

казва Кръстева пред „24 часа“.

Тя е двукратна носителка на сребърен медал от световно първенство и два пъти на златен от европейско.

Една от най-интензивните години не само в кариерата й, но и в личния й живот, е 2018-а. Тогава тя става европейска шампионка в София. Докато е на стълбичката, годеникът й Борил Кръстев й предложи брак.

По-късно, през ноември, Стойка стана световен вицешампион в Индия, а малко след това обяви, че слага край на кариерата си.

“Спомням си този момент. Имаше и други, в които съпругът ми, личният ми треньор и президентът на федерацията се опитваха да ме върнат да играя. Имах нужда от почивка. Натрупаният опит беше в доста дълъг период. Това изтощава. Нормално за всеки един човек. Може би е трябвало да си почина. Завърнах се, станах още по-силна и ето ме на олимпиадата“, казва тя пред „България днес“.

Тайбе Юсеин, друго познато име в българския спорт, се класира за полуфиналите в борбата. В категория до 62 кг българката се наложи с технически туш, дошъл след по-малко от минута, срещу Болортуя Хурелхуу от Монголия и грабна бронзовия медал.

Токио (3 август 2021) Тайбе Юсеин направи успешен старт в олимпийския турнир по борба в Токио в категория до 62 килограма. Българката надви бразилката Лаиш Нунеш с 4:1 точки. Пресфото-БТА снимка: Димитър Вельов (ПК)

Преди това световната шампионка от 2018 г. се представи силно и в първата си схватка, в която спечели уверено с 4:1 срещу Лаис Нунеш от Бразилия.

За полуфинал и сигурен медал се класира и Ивет Горанова при каратето. По-късно в четвъртък през деня борците Евелина Николова и Георги Вангелов излизат в мачове за бронз. Мирела Демирева също се класира за финал и влиза м битката за медал във високия скок.

Невероятната Ивет Лалова участва за пети път на олимпиада. Тя не успя да се класира за финала в спринта на 200 метра, но показа борбеност и хъс, заради които заслужи аплодисментите на българите. Усмихнатото момиче на българската атлетика постигна

най-добър личен резултат

за сезона с 23,39 сек.

Токио (2 август 2021)
Българката Ивет Лалова-Колио завърши на 31-о място в спринта на 200 метра на олимпийския турнир по лека атлетика в Токио.
Пресфото-БТА снимка: Димитър Вельов (ЕД)

И макар това да не й помогна да продължи в надпреварата, бе достатъчно, за да я разплаче от щастие. Досега най-доброто й постижение през годината беше 23,71 сек. Преди пет години в Рио Лалова стана осма в бягането на 200 м.

Голям български успех и историческо присъствие на България на олимпиада демонстрира и Йосиф Миладинов, който завърши осми във финала на 100 метра бътерфлай.

18-годишният състезател се нареди сред елита в Токио още при олимпийския си дебют.

Плуването влезе в историята на България, след като Миладинов е първият мъж, който е финалист в плувните дисциплини.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Убитият в САЩ Пантелей бил гребец в България

Преди 7 години той спечелил и стипендия от спортното министерство

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Пантелей Николов от Чикаго, чието тяло бе открито в края на юни в Индианаполис, е бил гребец в България. Той тренирал кану-каяк в родния си Асеновград, преди да замине зад океана. Това разказаха негови близки дни след трагичната новина за смъртта на младия българин.

Тялото на Пантелей бе открито в събота сутринта, на 27 юни, от случаен минувач на North Capitol Avenue в Индианаполис. Минути по-късно на мястото пристигнал първият полицай, а след него още 20-ина следователи и вещи лица.

Първоначално бе съобщено, че българинът е починал при катастрофа. По-късно обаче стана ясно, че той е бил застрелян.

Докато бил в България, Пантелей дори получил стипендия от спортното министерство. Това се случило преди седем години. Именно с парите от стипендията, които

успял да спести

българинът заминал за Чикаго заедно със семейството си, което спечелило зелена карта.

От 2015 г. започнал да работи като куриер, карал камион и разнасял пратки между щатите.

След известно време семейството на Пантелей решава да се прибере в България, но българинът остава в Чикаго, където в последните години работи като шофьор на пикап.

Когато полицията открила тялото на Николов, от пикапа, с който се движел, нямало и следа. От регистрационния номер на ремаркето полицията се свързва с компанията, за която Николов е работил, и от там с негови роднини, които живеят в Чикаго. Във фаталния петък той е превозвал климатична инсталация до Охайо. Убийството се случва, когато той се връща към Ветровития град.

Няколко дни продължава идентифицирането на българина, през което време полицията съобщава на роднините, че става въпрос за катастрофа. По-късно обаче разкриват и истинската причина за смъртта – тя е настъпила след множество

огнестрелни рани

Заключението на съдебния лекар е, че става въпрос за убийство.

Няколко дни по-късно властите откриха пикапа на Николов опожарен. Синият 2008 Dodge 1500 е бил намерен на около 10 километра разстояние – на ъгъла на улиците W 73rd и Ditch Rd.

Разследването на полицията в Индианаполис продължава. Първоначалната версия, по която работят, е въоръжен грабеж, който е излязъл извън плана и след пререкание с извършителите те са застреляли Николов. Детективите са разпитали поне петима свидетели, но засега нямат заподозрян.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

След убийството на Дж. Флойд: Расизмът и българските училища в Чикаго

Програмата в родните школа остава незасегната от културната война за расизма

Цветелин Пенев

публикувано

на

Виж цялата статия
Малко Българско училище Сн.: Архив

От убийството на Джордж Флойд през 2020 г. американската образователна система преразглежда учебната програма, за да отговори на изключително чувствителната и сложна тема за системния расизъм, която продължава дълбоко да поляризира обществото. Днес в основата на тази поляризация е така наречената Критична расова теория.

Зародила се в края на 70-те г. и началото на 80-те г. на XX век като работна рамка за правен анализ, теорията е новият фронт в културните войни как американските ученици трябва да изучават историята и гражданските права. Според някои експерти по право Критичната расова теория е важна, защото потенциално дава възможност за по-реалистично разбиране на упражнявания от белите расизъм в САЩ, като това не е само в негативното отношение към други расови групи, но също и като правни и законодателни практики, чиито последствия в реалния свят водят до потискане на хората от другите раси и най-вече афроамериканците.

„Темата за расовата дискриминация отдавна се третира“, коментира пред BG VOICE Живка Бубалова-Петрова, директор на най-голямото българско училище в САЩ – Малко българско училище (МБУ) в Чикаго.

„Българските училища са създадени по американското законодателство и следва да

спазват основните принципи

които са въведени в американските училища, т.e. да няма расова дискриминация, да няма различия и някакви санкции по отношение на вероизповедание, раса и пол“, отбеляза тя.

Живка Бубалова-Петрова обаче подчерта, че българските училища в САЩ няма да бъдат засегнати от опитите за внедряване на теорията в училищата като основа за изучаване на системния расизъм.

Тя смята, че демократите в щата Илинойс може и да въведат промени, но учебната програма в българските училища няма да бъде засегната.

„Няма да се учудя, ако се въведе Критичната расова теория в щата Илинойс, но това няма да касае нашите учебни програми, които са спуснати от българското Министерство на образованието и науката, така че в този смисъл ние няма да бъдем повлияни. При нас не е така злободневна тази тема. В българските училища не се отразява“, отбеляза Бубалова-Петрова.

Миналата есен Чикаго включи част от теорията в стандартизираните тестове, което позволява да се сравняват различните училища как учениците разбират расовите отношения.

Повечето учители в САЩ не използват термина „Критична расова теория“ пред учениците и не искат от тях да изучават трудовете на експертите, които използват тази рамка. Но някои уроци и усилия срещу расизма, включително обучаване на учителите и изискване уроците по история да включват и преживяванията на маргинализираните групи, отразяват основни теми на тази теория, особено в това, че расизмът в САЩ е системен.

Живка Бубалова-Петрова потвърди, че

учителите са обучавани

 как да подхождат по деликатната тема за расизма, но тази практика е включена отдавна.

„Наистина непрекъснато се работи по този въпрос (какво да бъде отношението към афроамериканците в училищата – бел. ред.). Аз самата съм част от американската образователна система. Провеждат се такива обучения (на учителите срещу предразсъдъците – бел. ред). Но това не е във връзка с по-новите неща. Обикновено в тези обучения се споделят двете гледни точки на двете основни раси“, обясни директорът на МБУ.

Протест след убийството на Джордж Флойд. Сн.: Архив

Проект 1619 на вестник „Ню Йорк таймс“, свързан с ролята на робството в оформянето на американската нация, също е асоцииран с учебната програма. Това принуди най-малко пет републикански щата да прокарат законодателство за забрана на Критичната расова теория и свързаните с нея теми. Подобни мерки са прокарани и от други консервативни щати.

Някои учители изразиха притеснението си, че подобно законодателство е изключително опасно и дори може да застраши работата им в момент, когато САЩ преосмислят основата на расовите отношения. Преди дни Ранди Уайнгартън, ръководител на Американската федерация на учителите, говори за така наречените „културни войни“, които заплашват учители и се опитват да ги спират да преподават историята каквато е.

В този ескалиращ дебат се включиха и топ републиканци, които предупредиха, че Критичната расова теория не е по-различна от пропагандата на Китайската комунистическа партия. Тед Круз е категоричен, че федералното правителство не трябва да финансира или да участва в индоктринирането на Критичната расова теория, а според Кевин Маккарти тази теория е чист расизъм. По мнението на анализатори противниците на теорията все повече изглеждат

 като национално движение

 и дори контрареволюция срещу културния марксизъм.

Според Живка Бубалова-Петрова консервативната част на американското население смята, че дори има обратен вид дискриминация в държавата. Тя поясни, че е посещавала класове по този повод и много хора са наясно, че в САЩ има квоти при постъпване на работа и първите при равни начала са точно хората от афроамерикански произход.

„Темата е двузначна“, категорична е Бубалова-Петрова.

По думите й в САЩ някои хора не споделят това, че афроамериканците по някакъв начин са потискани и трябва да им се изплащат репарации, защото това е друг вид дискриминация.

Протест след убийството на Джордж Флойд. Сн.: Архив

Живка Бубалова-Петрова каза още, че някои учители в САЩ са на мнение, че дискриминацията изглежда е повече в обратната посока, защото много често кадърни специалисти са пренебрегвани заради това, че просто не са афроамериканци.

Директорът на Малко българско училище (МБУ) счита, че въпросът за половата дискриминация е по-актуален, тъй като жените са по-пренебрегвани.

Критичната расова теория

Академичната рамка е създадена около идеята, че расизмът е системен и не е само демонстриран индивидуално от хора с предразсъдъци. Според теорията расовото неравенство е дълбоко внедрено в американската система и негативно засяга афроамериканците във всички сфери на живота. Основоположници на теорията като Дерик Бел, Ричард Делгадо, Кимбърли Креншоу и Мари Мацуда са категорични, че прокараните през 60-години закони за гражданските права и победите в съда действително не са успели да изкоренят расовата несправедливост. Въпреки това днес теоретиците имат разногласия дали САЩ могат да преодолеят расизма. Докато някои вярват, че расовата дискриминация ще съществува винаги, други са по-големи оптимисти.

Критиците на тази интелектуална рамка оспорват, че теорията е разединяваща и дори расистка. Опонентите също алармират, че Критичната расова теория е марксистка работна рамка, според която нацията е вродено зло и белите трябва да се чувстват виновни заради цвета на кожата си. Те предупреждават, че учителите се опитват да „пренапишат историята“ и настояват да не се взема под внимание расата, когато преподават на учениците.

Поддръжниците обаче контрират, че дискутирането на расата създава по-приобщаващи училища и помага на учениците да преодолеят пречките в системата, които ограничават постиженията им.

През септември 2020 г. президентът Доналд Тръмп нареди на федералните агенции да прекратят всяко обучение, свързано с теорията. По-късно федерален съдия блокира директивата, а президентът Джо Байдън я отмени след встъпването си в длъжност.

Сега движението срещу Критичната расова теория се съсредоточи върху класните стаи. Щати като Арканзас, Айдахо, Тенеси, Тексас и Оклахома приеха редица забрани, а републиканците в Сената остро разкритикуваха администрацията на Байдън за отпускането на федерални средства за програми за изучаване на историята, която „отразява разнообразието“.

Наскоро направено проучване на Economist/YouGov показва, че повечето американци (58%) гледат негативно на Критичната расова теория. 38% казват, че теорията е нещо положително. 64% от респондентите заявяват, че са чували нещо за теорията. 68% от афроамериканците и 31% от белите са на мнение, че теорията носи нещо положително.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА

Предишна публикация:
Китай ще ваксинира деца от 3 до 17-годишна възраст

В страната досега са поставени над 845 милиона дози ваксини

Затвори