Открийте ни и в

Православие

Еньовден е, магическият празник на българските лечебни билки (СНИМКИ)

В нощта срещу Еньовден небето се отваря и стават чудеса

публикувано

на

В нощта срещу Еньовден, който се отбелязва на 24 юни, звездите слизат на земята и омайват тревите и цветята, придавайки им магическа целебна сила, гласи поверието. А за да сте здрави през цялата година, преди изгрев слънце на Еньовден трябва да се измиете с течаща вода или да се отъркаляте в росата.

Вярва се, че преди да “тръгне към зима”, слънцето се окъпва в изворите и реките и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада от него, е с особена магическа сила.

Затова през тази нощ водата в реките и кладенците е лечебна и магическа. След като се изкъпе във водите, слънцето поема своя обратен път към зимата. Народът вярва, че сутринта на празника, когато изгрява, слънцето “трепти” и “играе”. И който види това, ще бъде здрав през цялата година. Точно по изгрев трябва да се обърнете с лице към слънцето и през рамо да наблюдавате сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина – ще боледува.

Смята се още, че на Еньовден различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила, особено на изгрев слънце. Най-събираните билки на Еньовден са еньовче, комуника, иглика, маточина. Еньовденските билки се използват за лекуване на хората. С тях според народните вярвания се лекуват бездетни жени, прогонват се зли духове, правят се магии за любов и омраза.

От набраните билки, между които на първо място е еньовчето, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец. Еньовските китки и венци се окачват на различни места из дома и през годината ги използват за лек – с тях кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките или венцитe.

С тревите и цветята, набрани на празника, увиват голям еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Той също се запазва и се използва за лекуване.

На 24 юни честваме един необикновен празник – Еньовден. Няколко години преди новата ера е роден Св. Йоан Предтеча – човекът, предсказал идването на месията. Именно на него е посветен и празникът, който по българските земи е познат като Еньовден.

Традициите, които виждаме на този ден, са изключително интересни. Макар да са посветени на този така важен за християнството персонаж, те не са типични за религията. Според някои изследователи честванията на Еньовден датират още от времето на мистичните траки.

Старите българи помнят приказките на своите предци. Те им разказвали, че който види как слънцето играе в утрото на празника, ще бъде здрав цялата година. Силата на небесното светило правила водата лековита, а в сутрешната роса се криела магия. Който измие очите си или пък се претърколи през росата, също го чакало здраве.

Хората вярват и в друго – че на Еньовден не трябва да се жъне. Св. Еньо ще се ядоса и гръм ще удари онзи, който вместо да го уважи, отиде да работи. По този начин в България християнската традиция се смесва с окултното, с предания и легенди от отдавна отминали времена, които са пренесени от езически времена и са променени в чест на новата християнска религия. Това далеч не е единственият празник, който балканския народ чества по особен начин.

На празника старите знахари отиват през нощта и наливат вода от някой планински извор. Това трябва да стане при пълна тишина, а водата наричат „мълчана“. Тя придобива свърхестествена сила, която обаче ще изчезне, ако някъде се чуе човешки глас.

Традициите са запазили и друго поверие. Там, където някой е заровил и скрил своето имане, на Еньовден ще пламне син пламък и всеки може да го намери. Всичко това, разбира се, е част от народния фолклор.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни.
За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

Най-четено