Бившият американски полицай, обвинен в убийството на чернокожия Джордж Флойд, му е казал да спре да вика и да си пази въздуха, докато е натискал врата му с коляно, става ясно от дешифрирането на запис от полицейска камера, предаде Ройтерс.

Смъртта на Флойд при задържането му от полицаи на 25 май доведе до протести срещу расизма и полицейското насилие в САЩ и на други места по света, като демонстрантите призоваха за расово равенство и реформи в полицията.

„Кажете на децата ми, че ги обичам. Умирам“, казва Джордж Флойд.

Пуснаха под гаранция един от обвинените за убийството на Флойд

Записът показва деветте минути, през които полицаят го задушава с коляното си, докато не причинява смъртта му.

„Не издържам повече, не издържам. Имам клаустрофобия. Стомахът ме боли. Вратът ме боли. Всичко ме боли. Имам нужда от вода, моля ви. Моля! Не мога да дишам, полицай. Ще ме убиеш, човече“, казва Флойд.

Дерек Човин, полицаят, притискал с коляно врата на Флойд, отговаря: „Тогава спри да говориш, спри да викаш, много кислород ти отнема да говориш.“

Човин, който е бял, бе арестуван на 29 май – четири дни след смъртта на Флойд. Той заяви, че е невинен по обвиненията в убийство.

На трима други бивши полицаи от Минеаполис, участвали в задържането на Флойд и които са съответно бял, чернокож и американец от азиатски произход, бяха повдигнати обвинения в съучастие при извършването на престъплението.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

Прашното градче Тиера Амариля е разположено в сенките на планината Сангре де Кристо. Тук пред пет десетилетия тази бедна общност в северната част на Ню Мексико става свидетел на един от най-тежките сблъсъци в историята на движението за граждански права, когато въоръжени американски чифликчии от мексикански произход нападат съдилище в спор за поземлени права. Случилото се шокира страната и допринесе за появата на Движението на чиканосите.

Днес в градчето няма почти нищо, което почита спомена за този исторически момент, освен графити композиции на изоставена бензиностанция и едно изречение на паметна плоча. Няма почти никакви обществени творби на изкуството за това събитие където и да било.

Със свалянето на паметници и статуи навсякъде в САЩ активистите и градските власти започват да се питат как да използват опразнените пространства, на които допреди това са били почитани исторически личности като генерали от Конфедерацията и испански конкистадори. Те също така разискват как да се възвърне паметта за представители и събития от движението за граждански права в райони, където са потънали в забрава.

Възможността за преобразяване на тези пространства предизвика дебат: чия история трябва да почетат САЩ и защо? Трябва ли изобщо да се поставя нещо друго на тези празни пиедестали?

Според някои активисти свалените статуи трябва да бъдат заменени с паметници на покойната Барбара Джордан, която е била член на Конгреса, или на мексиканско-американската лидерка в борбата за граждански права Долорес Хуерта. Други казват, че трябва да се издигнат паметници на сражавалия се във Втората световна война сержант от морската пехота Мигел Трухильо старши, член на пуеблото Ислета, който се е обърнал към съда да се даде право на гласуване на индианците в щата Ню Мексико, или на бившия роб превърнал се в аболиционист Олауда Екуиано.

Скулпторката от Лондон Кристи Саймингтън вече извая образ на Екуиано, която според някои активисти трябва да бъде възпроизведена на някои от опразнените пространства.

„Почти си мисля, че пиедесталите просто трябва да си бъдат оставени така“ (празни), каза преподобният Роб У. Лий, старши пастор от църквата Юнифор в Нютаун, щата Северна Каролина, който е потомък на генерал Робърт У. Лий, но се е изказвал против паметниците на Конфедерацията.

Лий казва, че за него свалянето на нашарени с графити на „Животите на чернокожите имат значение“ паметници на Конфедерацията е опит за освобождаване на животите на чернокожите от белия супремасизъм. „Мисля, че така си е съвсем хубаво. Оставете нещата така“, каза Лий.

Адвокатът Брет Чапман от Тълса, щата Оклахома, който е потомък на вожда на племето понка и водач в борбата за граждански права Изправената мечка, каза, че би искал свалените статуи да бъдат заменени с паметници на слабо известни активисти за социална справедливост. „Има толкова много хора, които можем да почетем и да покажем как сме преодолели потисничеството. Това ще е възможност за нас да се учим и да се замислим“, каза Чапман.

В събота протестиращи в Балтимор събориха паметник на Христофор Колумб и я хвърлиха в пристанището на града. Преди това други статуи на представители на Конфедерацията и на испански конкистадори бяха съборени от демонстранти или по заповед на местните власти.

Имаше и случаи на оскверняване на паметници на президентите Джордж Вашингтон и Юлисис Грант.
Това разколеба някои поддръжници на антирасистките протести. Културният критик Томас Чатъртън Уилямс, автор на „Автопортрет в черно-бяло“, каза, че разбира необходимостта от сваляне на паметници на Конфедерацията, но се чувства неловко от вандализирането на статуи на бащите основатели и на личности, които са се били на страната на Севера в Гражданската война.

„Улични тълпи, които събарят статуи на Юлисис Грант, е наистина смразяваща гледка. Трябва да разбираме (историческия) контекст. Заличаването на тези хора от общественото пространство обаче ми се струва неподходящ път, по който да се поеме“, каза Уилямс.

Ванеса Фонсека-Чавес, асистент по английски език в Университета на Аризона и автор на „Колониални наследства в литературата и културата на чиканосите: Поглед през калейдоскопа“ – книга, която предстои да излезе – каза, че на тези пространства може да бъдат почитани хора, които не са известни.

„Ами хората, които в момента живеят и дишат и придават на това място сегашния му вид? Не някоя известна личност. Просто ние. Мисля, че това може да е полезно“, каза Фонсека-Чавес.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

Доналд Тръмп издигна нов лозунг за кампанията си, като призовава училищата да отворят наесен и занятията да са присъствени, а не дистанционни, пише в редакционен материал в. „Вашингтон пост“. Призивът на Тръмп отразява реалната нужда, усещана от родители, учители и ученици, от завръщане в класните стаи. При всеки сценарий на възстановяване, училищата трябва да са приоритет.

Важно е обаче отварянето им да бъде направено разумно, като бъдат избегнати миналите грешки и лидерския провал на Тръмп, отбелязва „Вашингтон пост“. В цялата страна тази седмица учители, родители, ученици и административни служители се сблъскват с въпроса по какъв начин да бъде направено това, като се вземе предвид, че залозите са големи.

Учениците вече загубиха месеци занятия; много родители са задължени да се върнат на работа; отменените занятия водят до поредица от странични ефекти, сред които и проблеми с психичното здраве.

„Училищата трябва да отворят наесен!!!“, заяви вчера Тръмп в Туитър. Просто да изкрещиш този лозунг обаче не е стратегия.

Училищата трябва да избегнат прибързаните и необмислени действия като тези, провокирани от безумното настояване на Тръмп през май щатите да възстановят икономическата си дейност – нещо, което даде лош резултат и доведе до увеличаване на броя на заразените с коронавируса. Овладяването на сегашната вълна на заразата е задължително условие за завръщането в класните стаи, обобщава „Вашингтон пост“.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК