Открийте ни и в

САЩ

Ето кой президент е най-успешен според „Уолстрийт“ от Рейгън до Тръмп

публикувано

на

Президентът Доналд Тръмп многократно е сочил цифрите от стоковата борса като един от най-добрите показатели за измерване на политиките на администрацията му. Той се смята и за един от най-успешните, но това далеч не е така. Според Уолстрийт по-зле от Тръм е бил единствено Джорд Буш – Старши.

Цифите, на които Тръмп се оптива да се оповава са от S&P 500 (Standart & Poor’s 500). Това е вторият най-използван индес за оценка на състоянието на фондовия пазар в САЩ след Dow Jones. За първи път е публикуван през 1957-а година. Стойността му се определя от 500-е най-големи по пазарна капитализация американски компании.

Нов рекорден ден на Уолстрийт - S&P 500 

Индексът се състои само от компании, чието седалище се намира в САЩ. Ако компания от индекса премести седалището си извън САЩ, компанията се премахва от индекса.

S&P500, по подобие на Dow Jones, се използва като изпреварващ икономически индикатор. Много фондове, управляващи пари, са замислени така, че да следват представянето на индекса.

CNN прави разбивка на индекса през последните години по време на мандатите на различните президенти. По време на управлението на Ронлад Рейгън, индексът е бил + 23%, в мандата на Джордж Буш – Младши – +36%, на Бил Клинтън – +29%, на Джордж Буш – Старши дъното е достигнато с – 26%. При Барак Обама се бележи ръст като отбелязаният индекс е + 46%. Донлад Тръмп, който се смята за най-успешния президент получава ръст от + 29% за две години.

 

Ако се позоваваме на цифрите и историята, печалабите на „Уолстрийт“ са били по-големи при управлението на Барак Обама и далеч по-слаби при Джордж Буш. Първите четири години на президента Роналд Рейгън в Белия дом пък не са били особено доходоносни за Уолстрийт.

Въпреки силната икономика през последните три десетилетия, Уолстрийт претърпява най-лошите си дни при управлението на Рейгън. Икономическият индекс нараства при управлението на Джордж Буш Старши до 27% през далчената 1989-а година. След това обаче се срива.

Причината е войната в Персийския залив. Цените на петрола тогава падат повече от два пъти след като Ирак нахлува в Кувейт. Растежът се забавя и през юли 1990 г. американската икономика изпада в рецесия.

Тя приключва през март 1991-а година. Две години по-късно безработицата остава около 7%. Акциите на американските компании, които са на фондовата борса скачат с 210% при президента Бил Клинтън – след като инвеститорите отбелязват възхода на Интернет и бързия икономически растеж.

Повишаването на брутният вътрешен продукт на Америка надхвърля 4% за пет от осемте години при управлението на Клинтън. Инфлацията остава стабилна. Безработицата спада под 4%. А САЩ се радват на най-дългия период на непрекъснат икономически растеж в съвременната си история.

Коментирайте

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Най-четено

Коронавирусът

Държавния департамент премахна препоръката да не се пътува от САЩ в чужбина

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Сн.: Pixabay

След повече от четири месеца, Държавният департамент на САЩ премахна предупреждението за американските граждани да не пътуват в чужбина изобщо.

На 19 март Държавният департамент издаде глобално предупреждение от ниво 4 (най-високото), което значи „Не пътувайте“ поради пандемията на коронавирус.

Въпреки това „с подобряване на условията на здравеопазването и безопасността в някои страни и потенциалното влошаване в други, Държавният департамент се връща към предишната система от специфични за всяка страна нива на предупреждения за пътуване“, казаха днес от Държавния департамент.

Нивата отново ще бъдат от 1 до 4 в зависимост от специфичните за всяка държава условия.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Коронавирусът

Сандърс поиска облагане на богатството на милиардерите по време на COVID-19

Събраните от данъка приходи да се насочат към всички американци за здравни грижи за 1-годишен период

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Сенатор Бърни Сандърс в четвъртък предложи законопроект за налагане на 60-процентов данък върху печалбите на богатството на милиардерите от 18 март до края на годината. Събраните от данъка приходи да се насочат към всички американци за здравни грижи за 1-годишен период.

Законопроектът от Сандерс свързва два от дългогодишните му приоритета: намаляване на неравенството и осигуряване на федерално здравно покритие за всички американци.

Сандърс каза, че мярката е предназначена да помогне на хората, които се борят по време на пандемията от коронавируса.

„Законодателството, което въвеждам днес, ще облага данъка върху нецензурните богатства, които милиардерите са постигнали по време на тази извънредна криза, за да гарантират здравеопазването като право на всички за цяла година“, казва Сандърс в съобщение за медиите.

„В момент на огромна икономическа болка и страдание, ние имаме основен избор да направим добро“, добави той. „Можем да продължим да позволяваме на много богатите да стават много по-богати, докато всички останали са по-бедни и по-бедни. Или можем да облагаме печалбите на шепата милиардери, получили ги по време на пандемията от коронавируса, за подобряване на здравето и благополучието на десетки милиони американци.“

Сандърс внесе законопроекта заедно със Sens. Ед Марки (D-Mass.) и Кирстен Джилибранд (DN.Y.).

„Това не само е предложение на здравия разум, но е морално и Конгресът трябва да направи всичко възможно, за да помогне на американците, които се борят в момента с пандемията от коронавируса“, каза Жилибранд.

Службата на Сандерс заяви, че началната дата 18 март за периода, в който ще бъдат облагани данъчните печалби, е избрана, тъй като това беше около времето, когато Федералният резерв обяви редица средства за спешни кредити, насочени към смекчаване на финансовото въздействие на коронавируса.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Коронавирусът

На американците им се ходи в Европа. Но…

Пандемията увеличи още повече отворената пропаст между САЩ и Стария континент

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Сн.: БТА

Много пътувания на американци в Европа това лято се провалят, защото те не са добре дошли на Стария континент заради вихрещата се пандемия от коронавирус в Щатите.

Един от потърпевшите е адвокатът Георг Хаселман, който живее заедно със семейството си в Бетезда, едно от предградията на Вашингтон. Имали големи планове за това лято със съпругата си – да посетят заедно с двете деца Франция. Но планираното пътуване няма как да се състои, защото четиримата са американски граждани, разказва „Дойче веле“.

Георг е роден в германската провинция Северен Рейн-Вестфалия. „Обикновено пътувам два пъти годишно до Германия по работа, но сега не знам кога отново ще мога да отида“, казва той.

 Американският паспорт вече не е това, което беше

Европа е любимата дестинация на американците. Близо 18 милиона души летят ежегодно от Съединените щати до Стария континент. Фактът, че сега не са добре дошли, е съвсем ново преживяване за тях, казва Аарон Бойсенекер, професор по международни отношения от Американския университет във Вашингтон. „Вече няколко пъти сме говорили за това как нашият паспорт, за който иначе знаем, че магически отваря всички врати, вече няма такава сила.“

Професор Бойсенекер все пак разбира защо е възприета тази мярка: до момента европейците се справят с пандемията далеч по-добре от САЩ. „Разбира се, има разлики между отделните държави. Но като цяло отговорът на кризата беше много по-добре координиран. И не само това: има и много по-високо доверие към учените и експертите, отколкото от страна на нашите управляващи. Дори в обществото доста се дискутира дали трябва да се вярва на науката“.

Зависи от лидера

Въпросът защо Европа явно успя да преодолее първата вълна на пандемията, докато броят на заразените отвъд Океана достига нови рекорди, занимава и концентрираните във вътрешната проблематика американски телевизионни канали. В късната емисия новини на NBC дори беше показана Ангела Меркел по време на речта й в Европейския парламент. Без да назовава поименно американския президент, както посочи репортерът на телевизията, германската канцлерка заяви, че коронавирусът оголва пределите на популизма.

Колкото отправената от Меркел критика е оправдана, толкова е и болезнена, смята Хедър Конли от мозъчния тръст „Център за стратегически и международни изследвания“: „Когато човек иска да бъде пример за подражание и да поеме лидерска роля, трябва да следва поведението на лидерите, които са успешни. Докато поведението на нашите лидери по време на пандемията определено не е успешно“.

 Пандемията отдалечава САЩ и Европа

Конли се опасява, че пандемията само ще увеличи вече отворената пропаст между Европа и Съединените щати. Забраната за пътуване, наложена и от двете страни, е поредният пример за това. „Възстановяването на трансатлантическите икономически и търговски отношения ще бъде изключително важно за Европа и за германската икономика. И за нашата, тъй като ние се нуждаем едни от други“, казва Конли.

Няма индикации обаче, че рестрикциите ще бъдат разхлабени скоро. Говорителката на американското външно министерство Морган Ортагус увери в отговор на запитване на германската обществена телевизия ARD, че се водят интензивни преговори. И че самата тя също не иска да се отказва от надеждата за почивка в Европа през август. Но дали ситуацията ще се разреши след седмици или месеци, не може да каже никой. Основният фактор е гарантирането на сигурността на пътуващите между двата континента.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА