Моряци видяха бял кашалот, досущ като описания в класиката „Моби Дик“, край брега на Ямайка и го заснеха на видео, съобщи „Лайв сайънс“.

Видеото е заснето от капитан Лео ван Толи от нидерландския танкер EnergICE, когато кашалотът се показва на повърхността. Той го изпраща до директора на организацията за опазване на китове „СОС Долфин“. Експерти потвърждават, че това наистина е кашалот.

В известния роман на Херман Мелвил Моби Дик е страховит кашалот, преследван от обсебения капитан Ахаб, който дори губи крака си заради него. Разказвачът Ишмаел казва „Именно белотата на кита беше отблъскваща“.

Макар и Моби Дик да е измислен, в природата има бели кашалоти. Цветът им се дължи на албинизъм или леуцизъм, при които организмът не може да произвежда пигмента меланин, осигуряващ сивия цвят.

„Не знаем колко редки са белите кашалоти – каза Шейн Жеро, експерт по кашалоти от университета „Далхаузи“ в Канада пред Лайв сайънс. – Случва се понякога да бъде видян такъв екземпляр.“

Самите кашалоти също са доста редки и изучаването им е трудно заради способността им продължително да се гмуркат много дълбоко.

„Лесно е за един кашалот да се крие, дори и да е дълъг колкото училищен автобус. Дори и да съществуват много кашалоти, не ги виждаме често.“

Бял кашалот не е описван от 2015 г., когато е видян край Сардиния. Виждани са също край Доминиканската република в Карибско море, край Азорските острови в Атлантическия океан. Възможно е сегашният да е същият от Доминиканската република, но не е сигурно.

Бели китове има и сред другите видове. Мигалу – гърбатият кит се появява често в австралийски води от 1991 г. През юли край Япония бяха видени двойка бели косатки.

Кашалотите сега са признати за уязвими за изчезване, макар и да няма данни за точния им брой.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

Чаровен, забавен и харесван от жените. Това е Тед Бънди от Вермонт, който се прочува като един от най-свирепите серийни убийци в САЩ през 70-те години на 20 век. Никой не може да каже със сигурност колко са изнасилените и убити жени от него, но според някои официални данни те са най-малко 30-40. На някои от тях Тед имал навика да събира главите у дома си.

Кога точно започва всичко, е трудно да се установи.

Знае се, че през 1973 година Тед започва да учи право в Пъджет Саунд, но спира да ходи на лекции само след няколко месеца. Година по-късно започват сигналите за изчезнали жени.

 Първото известно нападение

 на бъдещия сериен убиец не е убийство. То обаче е зверство, което разкрива докъде е способен да стигне в издевателствата си Бънди. Тогава той влиза в дома на 18-годишната Карън Спаркс. Удря я до безсъзнание с метална тръба, след което я насилва със същото оръжие. Тя изпада в кома и по-късно живее с редица увреждания вследствие на зверството. А първата, за която признава, че е убил, е Линда Ан Хийли – студентка в Университета на Вашингтон. Месец след нападението над Карън Спаркс, той влиза в дома на Хийли и след като я води до безсъзнание, качва тялото й в колата си. Части от черепа й са открити на едно от местата, на които Бънди е изхвърлял телата на жертвите си.

След нея той продължава да се насочва към студентки от района, като развива и техниката си: заговаря жени, носейки гипс, така че да изглежда безпомощен, и ги моли да му помогнат да прибере нещо в колата си, разказва webcafe.

Тед правел едно и също – след като жените изпаднат в безсъзнание, ги връзва, изнасилва, убива и изхвърля телата им на отдалечени места. В някои от случаите държал черепи на жертвите си в дома си като трофеи.

„Убийството не е просто престъпление заради похот или насилие. То става притежание.

Те са част от теб

[жертвата] става част от теб и вие завинаги сте едно… мястото, на което си ги убил или оставил, става за теб свещено и винаги ще си привлечен от тях“, обяснява престъпленията си Тед Бънди.

Докато нови и нови останки биват откривани, той започва да учи право в Юта и се мести в Солт Лейк Сити. В течение на времето все повече сигнали постъпват в полицията за мъж с описанието на Тед до степен, в която той се превръща във водещ заподозрян. Задържан е през август 1975 година, след като при проверка на пътя полицията открива в колата му маски, белезници и стари вещи. Обвинен е в отвличане и нападение и изпратен зад решетките, докато делото срещу него тече.

Бънди не остава дълго в затвора. През 1977 година бяга от сградата на съда в Аспен. Допуснат до библиотеката, за да подготви сам защитата си по време на делото, той е оставен без наблюдение и скача през прозореца. Първо бяга в планината, но шест дни по-късно нуждата от храна и здравна помощ го принуждават да се върне в Аспен. Там краде кола, но безразсъдната му скорост привлича вниманието на полицията и той отново се оказва зад решетките.

Шест месеца по-късно той

отново бяга от затвора

този път – направо от килията. След като внимателно проучва картата на затвора, Бънди открива, че килията му е непосредствено под помещението на началника на затвора. След като се сдобива с ножовка и докато съкилийниците му тренират, успява да пробие дупчица в тавана. Прави детайлен план на бягството си. Успява да спести пари, които приятелката му (по-късно и съпруга) Карол Ан Буун му дава тайно. Когато е готов, той се промъква в стаята на началника на затвора, облича цивилни дрехи и излиза през официалния вход.

 

Краде кола и потегля към Флорида. Има намерението да не се набива на очи, но животът във Флорида му предлага твърде много изкушения. Само две седмици след бягството си от затвора, през 1978 година, той нахлува в Чи Омега – дом на сестрински клуб към Държавния университет във Флорида. За само 15 минути той успява да изнасили и убие Маркарет Боуман и Лиса Леви, след което да нападне Кати Клейнер и Карън Чандлър, които успяват да оцелеят. Малко след това нахлува в дома на Шерил Томас и я пребива така, че тя трайно губи слуха си. Преди да бъде заловен, той отвлича и убива 12-годишната Кимбърли Даян Лийч. Единствената причина да бъде заловен от полицията отново е безразсъдното му шофиране.

По време на целия съдебен процес Тед Бънди саботира защитата си, като игнорира съветите на своите адвокати и държи да се представлява сам.

Той е признат за

 виновен и осъден на смърт

Сяда на електрическия стол на 24 януари 1989 година. Стотици се събират пред сградата на съда, за да празнуват смъртта му. Въпреки че признава за много от убийствата, истинският брой на жертвите му остава неизвестен. Предполага се, че е отнел живота на между 30 и 40 жени, което го прави един от най-зловещите серийни убийци в американската история.

Въпреки това историята му е толкова необикновена, че сама напомня за филм. Макар и зловеща, 30 години по-късно тя все още е нестихващо вдъхновение за екрана, превъплътил в различни филми зловещата история на Тед Бънди.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

На 1 юли 2021 г. се отбелязаха 203 години от раждането на проф. Земелвайс, легендарна фигура на унгарската и световна медицина, известен като праотец на медицинската хигиена. Кой е той и защо е толкова знаменит?

Игнац Филип Земелвайс е роден на 1 юли 1818 г. в унгарския град Табан, днешна Будапеща, в семейство вероятно от немско-еврейски произход. През периода 1835-1837 г. Игнац посещава местната Католическа гимназия, за да завърши основното си образование, а след това и университета в град Пест.

През 1837 г. той отива във Виена, за да учи право, но бързо решава да се преориентира към медицината. През 1844 г. Игнац получава магистърска степен. Специализира акушерство и гинекология. Той желае да се усъвършенства допълнително и се заема с нелеката гинекологична хирургия, като зпочва работа като помощник-хирург във Виенската болница.

Във време, когато ни учат отново

как да си мием правилно ръцете

 заради пандемията от коронавирус, Игнац Земелвайс, един лекар от 19 век, е смятан за „спасител на жените“, като доказва, че миенето на ръцете спасява животи.

През 19 век раждането е опасна перспектива – много жени умират по време, а и след раждането на бебетата. Хората го отдават на различни причини – например на мръсния въздух в градовете. Унгарският лекар обаче е убеден, че медиците са отговорни, пише и сп. „Шпигел“.

Той работи в родилното отделение и се опитва да спаси колкото се може повече жени, които умират от родилна треска. Наблюденията на Земелвайс са следните: в едно от отделенията заради родилната треска загиват 10 на сто от пациентките, докато в друго – 4 на сто. Единствената разлика е, че в едното отделение бебетата са израждани от лекари, а в другото – от акушерки. Изненадващо, но лекарите са тези

които губят повече пациенти

 Оказва се, че лекарите, веднага след като са извършили друга интервенция, отиват да израждат родилки, без да измият ръцете си. В същото време акушерките почистват основно ръцете си преди манипулация.

След като осъзнава това, през 1847 г. Земелвайс нарежда на лекарите да започнат да мият ръцете си. След неговата заповед смъртността сред пациентките намалява значително – от 18 до 2 процента.

Въпреки това колегите на лекаря се отнасят с подигравки към него. Идеята, че медиците донасят смърт с ръцете, с които помагат, изглежда

абсурдна за тогавашните представи

 Така Земелвайс успява да победи болестта, но остава неспособен да убеди своето време в епохалността на откритието си.

Следват години на спорове, които в крайна сметка довеждат до психически срив на д-р Земелвайс. Психичното му здраве се разклаща. той страда от пагубните ефекти на тежка депресия, загуба на памет и други неврологични оплаквания. През 1865 г. Земелвайс е вкаран в лудница във Виена. Опитва да избяга, но е заловен от персонала, жестоко бит и наранен. Умира от септицемия на 47-годишна възраст, по ирония на съдбата, от болестта, която така

 успешно е победил при родилките

На негово име са наречени болници и клиники в Унгария и Виена, посветени са филми, новели и дори една малка планета. През 2008 г. в Австрия с неговия лик е изработена златна възпоменателна монета.

Правилата за хигиена на Земелвайс са актуални и днес. През 1906 г. в Будапеща му е издигнат паметник с надпис „На Спасителя на майките“, а родният му дом е превърнат в музей на историята на медицината.

Днес, повече от век и половина след смъртта му, учението на Земелвайс е прието и лекарят получава заслуженото му признание от научната общност. И въпреки че знаем много повече за патогените, които ни разболяват, най-добрите ни оръжия срещу тях си остават именно сапунът и водата.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК