Открийте ни и в

Любопитно

Жена, която бърка ляво и дясно, накрая си ги татуира на ръцете

Когато пратила снимки с нарисуваните в кожата й букви на приятелите, си паднал смях, но постепенно тя осъзнала, че решението е доста функционално.

публикувано

на

Жена, която признава, че винаги е имал трудности да определи кое и ляво и кое дясно, си татуира началните букви на двете посоки на съответната ръка, за да е сигурна, чуе повече няма да сбърка.

ДиКодиа Лейн от Австралия сподели, че е изпадала в много смешни ситуации като малка, защото непрекъснато бъркала посоките, но нещата загрубели, когато участвала в игра с намиране на предмети на открито и трябвало да бъде навигатор на своя отбор.

23-годишната жена объркала няколко завоя и нейният приятел написал с химикалка L /left, ляво/ и R /right, дясно/ на ръцете й, за да реши проблема.

снимка: Instagram

ДиКодиа първо се пошегувала, че може да си ги татуира, но после се замислила сериозно. Тя се свързала с татуистката Лорън и го направила.

Когато пратила снимки с нарисуваните в кожата й букви на приятелите, си паднал смях, но постепенно тя осъзнала, че решението е доста функционално.

снимка: Instagram

Започна като майтап, но се оказа супер полезно и вече не изглеждам тъпо, правейки L с пръсти, за да не го забравя“ – каза тя за татуировката си.

Когато Лорън публикувала снимки на татуираните букви, те получили одобрението на 4 000 души и от коментарите се оказало, че много хора имат сходни проблеми и са харесали решението.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни.
За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

⇩ Коментирайте ⇩

Най-четено

Любопитно

2035: Когато човекът ще стъпи на Марс

„Пърсивиърънс“ ще направи опити, които ще са в помощ на бъдещата пилотирана мисия

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Кацането на „Пърсивиърънс“. Сн.: БТА

„Пърсивиърънс“ кацна успешно на Марс в четвъртък и започна мисията си, която ще продължи поне две години. Мисия, в която освен че ще търси следи от живот на Червената планета, марсоходът на НАСА ще събира информация, която ще помогне за изпращането на първия човек там.

Тази цел съществува от десетилетия, но подобна мисия не предстои скоро.

„От средата до края на 2030-те години ще започнем да прилагаме средствата, използвани за стъпване на Луната, за да изпратим астронавти на Марс“, каза Стив Юрчик, който изпълнява длъжността ръководител на НАСА.

Навлизането на „Пърсивиърънс“ в атмосферата на Марс. Сн.: БТА

Големите технологични предизвикателства вече са разрешени, но все още в уравнението има много неизвестни.

Пътуването до Марс отнема около седем месеца и астронавтите вероятно ще прекарват на планетата около тридесет дни, предполагат от НАСА. Температурата на Червената планета е средно около

минус 63 градуса по Целзий

радиацията е висока, а въздухът се състои от 95 процента въглероден двуокис. Гравитацията е едва 38 на сто от тази на Земята. Но „благодарение на Международната космическа станция вече сме научили много за микрогравитацията“, казва Скот Хъбард, бивш ръководител на програмата на НАСА за Марс.

Първата снимка от повърхността на Марс. Сн.: БТА

Много технологии и материали все още трябва да бъдат изпробвани.

„Пърсивърънс“ носи няколко инструмента, които са част от подготовката за бъдещи пилотирани мисии. МОКСИ (MOXIE), който е с размер на автомобилен акумулатор, е опит да се произвежда кислород на място чрез преработването на въглеродния двуокис по технологията, използвана от растенията. Кислородът може да се използва както за дишане, така и за гориво.

Програмата „Артемида“ (Артемис) за връщане на Луната, върху която НАСА сега концентрира усилията си, ще е тест за мисия до Марс.

В рамките й ще се изпробва ново облекло за астронавтите xEMU, което позволява по-голяма подвижност и защита срещу ниски температури. Миниатюрна ядрена централа

ще произвежда електричество

по време и на пясъчните бури, които блокират достигането на слънчева светлина до Марс в продължение на месеци.

Всичко ще се тества първо на Луната заради възможността при нужда бързо да се изпрати помощ. На Марс „ако нещо се обърка или повреди, ще сме на години разстояние от дома“, обяснява Джонатан Макдауъл от центъра по астрофизика Харвард-Смитсониън.

Снимка на една от гумите на „Пърсивиърънс“ върху повърхността на Марс. Сн.: БТА

Учените от НАСА показаха в петък впечатляващи първи кадри от перфектното кацане на „Пърсивиърънс“ на Марс в четвъртък, заснети от камера, монтирана на спускаемия модул.

Селфито, което марсоходът също си направил, показа как роувърът, поддържан от три кабела и комуникационна връзка, каца на Червената планета. На кадъра се виждат и

облаци прах, които се вдигат

от повърхността на планетата под въздействието на ракетните тласкачи.

Секунди по-късно роувърът плавно стъпва на колелата си, а „небесният кран“, който го спуска, се отделя и отлита на безопасно разстояние от апарата.

Изображенията се отличават с изключителна яснота и са първите близки кадри от кацане не само на Марс, но и на която и да е друга планета извън Земята, отбеляза Асошиейтед прес.

„Не сме виждали такова нещо досега“, каза заместник-ръководителят на екипа по кацане на мисията Арън Стехура. Той казва, че с колегите си били поразени, когато видели кадрите за пръв път.

Според главния инженер на проекта „Пърсивиърънс“ Адам Стелцнър изображенията за забележителни и сравними със снимката на Бъз Олдрин на Луната през 1969 г. или на снимките на Сатурн, направени през 1980 г. от „Вояджър 1″. „Отидохме на повърхността на Марс. Седяхме там, на седем метра от повърхността и гледахме надолу. Това е изключително вълнуващо“, каза той.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Любопитно

Леонардо провел кастинг за модели за „Тайната вечеря“

И още малко известни истории за големите шедьоври на света

публикувано

на

Виж цялата статия

Koлeкциoнepи oт цeлия cвят дaвaт милиoни дoлapи, зa дa пpитeжaвaт някoи oт нaй-пpeкpacнитe и извecтни кapтини нa вeлики xyдoжници. Гoлямa чacт oт нaй-прочутите oт тяx ca пpитeжaниe нa мyзeи, кoитo мнoгo pядкo ги пpoдaвaт. Но дали притежателите им знаят историята им на създаването, е спорен въпрос.

А всяко откритие, всяко произведение на изкуството има своя собствена история и живот. Доста често случките и събитията около появата на световноизвестните шедьоври са доста забавни и любопитни.

От „Тайната вечеря“ на Леонардо да Винчи, през Айфеловата кула до „Вълшебникът от Оз“ и „Извънземното“ – ето няколко велики шедьовъра, които със сигурност ще ви накарат да се замислите върху това колко преходно е всичко и как някои неща съществуват може би само поради щастлива случайност.

Кастингът на Да Винчи

 Според старинен (и вероятно апокрифен), но красив разказ, Леонардо да Винчи рисувал „Тайната вечеря“ в продължение на седем години. Изображенията на дванайсетте апостоли и Иисус били на действителни личности. Говори се, че, когато се разбрало за намерението на художника да се заеме с картината, много младежи изявили желание да бъдат избрани за модели. След дълги размисли Леонардо се спрял за образа на Иисус на деветнайсетгодишен младеж. Работил шест месеца върху изписването на главното действащо лице.

През следващите шест години продължил да търси и рисува единайсетте апостоли, като оставил последен Юда. Намирането на подходящ за образа мъж със суров и студен израз му отнело седмици. Трябвало му лице на човек, способен да предаде най-добрия си приятел. Научил, че в римски затвор има осъден на смърт за обир и убийство на мъж, отговарящ на изискванията. Със специално разрешение затворникът бил преместен в Милано.

Месеци наред мъжът позирал мълчаливо пред художника. Когото Леонардо нанесъл последната мазка върху платното, се обърнал към пазачите и им заповядал да го отведат. На излизане обаче злодеят се отскубнал от стражите и изкрещял към художника: „Погледни ме! Не ме ли познаваш?“.

Леонардо се вгледал в него и отвърнал: „Никога не съм те виждал, преди да те срещна в килията в Рим.“ Разплакан и като отправял молитви към Бога, престъпникът му казал: „Маестро, аз съм младежът, когото избрахте, за да нарисувате Христос на същата картина“.

Метафизиката на Аристотел – в кладенец

Значителна част от творчеството на гръцкия философ Аристотел ни е известна благодарение на щастлива случайност. Към 80 г. пр. Хр. завоювалите Мала Азия римски легионери открили в един кладенец гръцки ръкописи и ги предали на генерал Сила. Образованият воин веднага разбрал, че са важни, и наредил незабавно да бъдат изпратени в Рим. Там учените установили, че са копия на оригиналните трудове на Аристотел, за които дотогава само се е предполагало. След спешното им пренаписване заради опасения, че могат да се разпаднат, друг гръцки философ – Андроник от Родос, се заел да ги подреди и издаде. Той дава заглавието, под което трудовете са известни – „Метафизика“, т.е. онова, което е след физиката.

Жълтата спалня в Арл на Ван Гог

 През май 1888 г. Ван Гог взема малко ателие в Арл, Южна Франция, където решава да се скрие от неразбиращите го парижки художници и критици. В една от четирите стаи на имота Винсент оборудва спалня. През октомври всичко е готово и той решава да рисува „Спалнята в Арл“, пише и сайтът ©10-те най. Колоритът и уютът на стаята са много важни за художника. Всичко трябвало да навежда на мисълта за почивка. Но платното е издържано в тревожни жълти тонове. Изследователите на Ван Гог смятат, че това несъответствие се дължи на факта, че художникът пиел билката напръстник – средство против епилепсия, което предизвиква у пациента сериозни промени във възприятието на цветовете, като цялата действителност пред очите на болния се вижда в жълто-зелени тоналности.

Айфеловата кула – в Барселона?

Днес Айфеловата кула можеше да се намира в сърцето на Барселона, където сега се издига скромна триумфална арка. Когато Айфел представил проекта си на местните власти по случай Световното изложение през 1888 г., кулата им се сторила странна, прекалено висока и много скъпа. В Париж я одобрили само с един глас в повече с намерение да бъде разрушена след известно време, както настоявали различни обществени среди. Намерил се само един човек, проявил далновидност, който я спасил, като убедил останалите, че може да послужи като кула за далекосъобщения.

Свободата не носи корсет

 Според изкуствоведа Етиен Жьоли, Дьолакроа нарисувал лицето на жената от знаменитата си картина, като заимствал чертите на реално съществуващата парижка революционерка – перачката Анна Шарлота. Тя излязла на барикадите след гибелта на брат си, убит от кралските войници, и унищожила девет гвардейци. Художникът изобразява тази смела жена с гола гръд. Според неговите представи това е символ на храброст и самоотверженост. Дьолакроа рисува тържеството на демокрацията – голата гръд показва, че свободата е като простолюдието – не носи корсет.

Енеида“ за унищожение

 Великият древноримски писател Публий Вергилий Марон оставил указания след смъртта му ръкописът „Енеида“ да бъде изгорен, тъй като нямало да има време да го изглади и го смятал за недовършен. Император Август, който поръчал произведението на Вергилий, заповядал да не се изпълнява последната воля на поета. Наредил други автори да обработят поемата, ако е необходимо да се усъвършенства, и да бъде публикувана. Благодарение на него това велико произведение достига до наши дни.

Картина на Гоген спасява живота му

 Най-известното платно на Гоген „Кои сме“ съдържа една особеност – разглежда се не отляво надясно, а отдясно наляво като кабалистичните текстове, от които художникът се интересувал. В този ред се развива алегорията на духовния и физически живот на човека – от зараждането на душата му – спящото дете в долния десен ъгъл, до неизбежността на смъртния час – птицата с гущера в ноктите си в долния ляв ъгъл.

Гоген рисува картината в Таити, където бяга няколко пъти от цивилизацията. Но този път отшелничеството му причинява депресия. След като завършва картината си, която трябвало да е нещо като духовното му завещание към поколенията, Гоген взема кутийка с миша отрова и тръгва към планината, за да умре. Но великият творец не взел достатъчно количество от смъртоносното прахче и останал жив. На сутринта той, клатушкайки, се стигнал до своята колиба и заспал. Когато се събудил, усетил мощен прилив на сили и жажда за живот. През следващата 1898 г. започва светъл период в творчеството му и земните му дни.

Извънземно със светещ пръст

 В разговор между режисьорите Джоузеф Л. Манкиевич и Стивън Спилбърг първият споделил: „Сънувах нещо изненадващо, но много хубаво. Един извънземен с доста неприятна външност ми говори за дома си. Трябваше да му помогна да се върне и със светещ пръст ми показа искряща звезда. Уплаших се много, но накрая грозното същество вдъхна в сърцето ми нежност.“ Спилбърг останал поразен и настоял да направи филм за това. Манкиевич се присмял на младия си колега и му казал, че ще бъде пълна глупост, която нямало да заинтересува никого. Спилбърг поискал идеята и Манкиевич с удоволствие я преотстъпил без ангажименти. За изненада на всички, се появил филмът „Извънземното“.

Тадж Махал на търг в Лондон

 Около 1830 г. по решение на англичаните било предвидено разрушаване на Тадж Махал в Индия, за да може мраморната му фасада да се пренесе в Лондон и да се продаде на търг. В момента, когато разрушителните работи щели да започнат, от Лондон пристигнала заповед това да не се прави, защото дни преди това на търг мраморни късове от разрушени индийски сгради, обявени за продан, не постигнали очаквания финансов резултат. Така бил спасен уникалният паметник за поколенията.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Любопитно

Село Гинци крие тайни за извънземни

Легендите за пришълците всеки разказва по свой начин

публикувано

на

Виж цялата статия

Главното, което определя привлекателността на тази част от Северозапада, е Берковският Балкан. По неговите върхове можеш да видиш алпийска трева. Да вдъхнеш хвойнов аромат, да изцапаш пръсти с вкусни боровинки, да се дивиш на северните склонове, опасани с иглолистни, букови и кестенови гори.

Човек може да се надникне в тайнствеността на този край, надживял Римската империя. Да се опознаят чудеса, които той крие. За някои широката публика дори не подозира. Като например за платото край село Гинци, за което легенди разказват, че кацат извънземни.

За Гинци се знае, че е най-дългото село в България. Проточило се е на цели 13 км. В местността Високи камък – една странна скала с вид на полудъга,

 кацат пришълци от други планети

 говори легенда. Нея всеки в селото разказва в различен вариант. Истина е обаче, че на друго плато – Сухая, на 3 метра от източника си, звукът се губи. Селото се отличава с изключително красива природа, чист въздух, както и живописни местности, в които са пръснати спретнати къщички.

Времето на възникване на село Гинци не е известно, но със сигурност се знае, че то е старо средновековно селище. Първите писмени сведения за него черпим от османските данъчни регистри от средата на XVI в., в които то е вписано под същото име – Гинче с население от 13 домакинства,

 двама неженени и една вдовица

а приходът от него възлизал на 1675 акчета.

Била е гарантирана сигурността на жителите му – според местни предания „през времето на турското робство за турчин е било изключително опасно да замръкне в Гинци, а ако го е сторел, то е трябвало да си плаща, за да бъде в безопасност“.

Известно е с най-хубавото си овче и биволско мляко. Причината за особения вкус е разнообразието от треви и билки, които животните пасат на това място.

Все още пред много от къщите по пътя към Петрохан може се купи буркан от това мляко. Жителите на селото предлагат на пътя и картофи. Картофите също са най-вкусните. Те са основна храна за планинците от векове. Дори

 лютеницата си приготвят с картофи

След Гинци следва проходът Петрохан. От него може да се огледа околната планина, която разкрива всичките си красоти. Заради хана на берковчанина Петър Ангелов, построен през 1863 г., нарекли върха Петрохан. В този хан отсядали всякакви хора, но се помни, че 4 пъти се отбивал за вечеря и нощувка Константин Иречек. Сервирало му момиче от Швейцария. От разговор с него разбрал, че е напуснало бедната си страна и е дошло в България да търси хляба си. За случая разказва самият Иречек.

Един от колоритните образи бил Марко Истатков, ловец от висока класа, чиято слава се носела чак извън пределите на България. Имал свой особен похват при стрелбата – прицелвал се, като слагал приклада на десния си хълбок, вместо да го опре на гърдите си. Заедно да ловува с него често идвал и самият Борис III.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА

Предишна публикация:
Учени разгадахa „шифър“ на Леонардо да Винчи

Изображения на Мадоната с младенеца Исус е радиалното разположение на елементи, което идва от арабската и персийската традиция

Затвори