Открийте ни и в

Интересно

Жена стои в основата на отбелязването на Thanksgiving

Томас Джеферсън е смятал празника за „най-идиотската идея на света“

публикувано

на

1621 година, Плимут, първи Ден на благодарността, празнуван от пилигрими и индианци; нещата не са изглеждали точно така, но идеята е тази

Денят на благодарността (Thanksgiving) всъщност не е възникнал в Америка и исторически погледнато 1621-ва – годината, в която според изворните сведения е отпразнуван първия Ден на благодарността – не поставя началото на тази традиция. За американците този празник е свързван с установяването на пилигримите в Новия свят през 1620 година. По това време обаче той вече е доста популярен на Стария континент, от който те тръгват, за да заселят новооткрития континент – Северна Америка. Според историците в този период в Европа регулярно са организирани чествания сред големи групи хора, които са се събирали заедно край отрупаните с празнични блюда трапези и са изказвали благодарността си към Бог за добрата реколта, за края на сушата и изобщо за всички благоприятни стечения на обстоятелствата и условията, имащи съдбоносно значение за начина на живот на хората по онова време.

В дебелите книги са записани много примери, предшестващи отбелязването на този конкретен Ден на благодарността през 1621 година, свързани с благополучното достигане до нови територии след продължително плаване. Сред тях са акостирането на английския кораб „Маргарет“ във Вирджиния през 1619 година и още по-назад във времето – първото идване на група испански конквистадори през 1565 година.



Защо тогава 1621 година е приета за рождена дата на Деня на благодарността? Съществуват исторически сведения, че през тази година, както и през 1623-та, в Плимут, днешен Масачузетс, са се състояли празненства, чрез които пилигримите са отдавали благодарността си за изобилната реколта (всъщност през 1621 година те са прибрали първата си реколта на новия континент). В Бостън пуританите са организирали подобен събор през 1631 година. Според американския историк Джеръми Бангс – директор на Музея на американските пилигрими в Лейдън, пилигримите, отбелязали първия Ден на благодарността през 1621 година, най-вероятно са заимствали идеята от ежегодните чествания, посветени на получаването на подкрепление срещу обсадата на Лейдън през 1574 година, докато са били в Лейдън (град в днешна Нидерландия, където са се водили сражения, част от осемгодишната война между Англия и Испания).

Декорация на храна за Erntedankfest, християнски празник на благодарността, празнуван в Германия

И все пак защо точно това празнуване с отдаване на благодарност през 1621 година има отношение към днешния празник, отбелязван и в САЩ, и в Канада, само че на различни дати – на четвъртия четвъртък от ноември в САЩ и на втория понеделник на октомври в Канада? Заслугата е на една конкретна личност – жена на име Сара Джоузефа Хейл, която работи като редактор на списание и безотказно лобира за добавянето на Деня на благодарността към националните празници на Съединените американски щати. В продължение на десетилетия тя изпраща писма до менящите се американски президенти, в които настоява предложението й бъде взето под внимание. Хейл до такава степен е отдадена на каузата, че изпраща писма в продължение на пет президентски мандата. В крайна сметка упоритостта й се увенчава с успех – през 1863 година Ейбрахам Линкълн лично прочита писмото й, посреща радушно аргументите на Хейл и удовлетворява желанието й, обявявайки четвъртия четвъртък на ноември за Ден на благодарността – национален празник, продължаващ традицията, започната през 1621 година в Плимут. Така че ако имате отношение към този празник и го отбелязвате по един или по друг начин, би било редно да изразите специална благодарност към тази жена – Сара Хейл, която си осигурява място в историята и с друго свое дело – написването на популярната приспивна песен „Мери имаше малко агънце“. Тя е издадена за първи път през 30-те години на XIX век като част от сборник с поезия за деца и безспорно е най-известната от много творби на Хейл, публикувани до смъртта й.

Въпреки че в отбелязването на празника е прието да се търси религиозен контекст, което е напълно логично предвид факта, че благодарността за благополучието и добрата реколта през изминалата година е била отправяне към Господ, по същество Денят на благодарността е и винаги е бил светско събитие. Това обяснява частта с пиршеството и факта, че първите заселници са го празнували заедно с местните жители на континента, които дори са имали числено превъзходство, с уговорката, че те не са били облечени само с кожени наметки през кръста, както са били изобразявани от илюстраторите през вековете. Като се има предвид къде се намира Плимут (на Атлантическото крайбрежие в североизточния край на страната) и колко студено е там през ноември, индианците без съмнение са били облечени от главата до петите, смятат документалистите. Друга заблуда, свързана с Деня на благодарността, е, че на трапезата и тогава, както и днес е имало пуйка и тиквен пай. Да, тиква действително е имало, но не под формата на пай, а вместо пуйка, за пиршеството са били приготвяни патици и гъски, както и речна храна, ядки, царевица и дори пощенски гълъби.

Не всички президенти на САЩ обаче са споделяли благоразположението на Линкълн към Деня на благодарността. Томас Джеферсън до такава степен не е харесвал празника, че е цитиран да обявява отбелязването му за „най-идиотската идея, която съм чувал“. През 1939 година Франклин Делано Рузвелт (32-рият президент на САЩ ) пък е направил опит да измести деня на отбелязването му с една седмица, но с определена, напълно смислена цел – да подтикне американците да започнат голямото коледно празнуване по-рано, за да стимулира американската икономика в годините след Голямата депресия.

Президентът Тръмп извършва традиционния обред – помилване на пуйка. Не е правена обаче статистика дали помилваните от държавните глави пуйка в крайна сметка не попадат под ножа година по-късно

За да бъдат преустановени всякакви по-нататъшни разногласия и промени в датата на отбелязване на Деня на благодарността в четвъртия четвъртък на ноември (важно е уточнението четвърти, а не последен четвъртък, тъй като в някой години се случва ноември да има 5 четвъртъка) през 1941 година Конгресът официално приема всички параметри на този национален празник, известни ни и днес. Що се отнася до изгодата на търговците от отбелязването на Деня на благодарността, от половин век насам в САЩ денят непосредствено след празника е наричан Черен петък и е считан за официално начало на коледната треска за покупки, маркирано чрез реализирането на атрактивни промоции с големи отбивки в цените на всякакъв тип стоки.

Освен с това явление Денят на благодарността от дълги години се свързва с провеждането на едни от най-интересните мачове по американски футбол – традиция, която води началото си още от 20-те години на XX век, когато е основана Националната футболна лига на САЩ (NFL). Понастоящем на Деня на благодарността НФЛ организира три футболни срещи, първите две от които са домакинствани съответно от „Детройт лайънс“ и „Далас каубойс“. „Детройт лайънс“ играят всяка година на Деня на благодарността от 1934 година насам с едно-единствено изключение по време на Втората световна война.

Защо пуйка? Въпрос, който сигурно сте си задавали неведнъж и който самите американци си задават, без да са на единодушно мнение за отговора. И все пак официалната версия е, че пуйката е предпочетена като сравнително лесна за отглеждане и изхранване, с не толкова висока цена, по-добро месо от това на петела, не така взискателна като лебеда, не толкова банална като свинското и със сигурност по-достъпна от говеждото или еленското месо. Смята се, че подаръкът на Скрудж за семейството на неговия писар Кратчит – главни действащи лица в „Коледна песен“ на Чарлз Дикенс – печена пълнена пуйка със сос грейви и пудинг от сини сливи – окончателно бетонира статута на тази птица (достигаща тегло от 4,5 кг до седмия си месец, хранейки се с червеи и насекоми) като традиционно блюдо на благодарствената трапеза.

В наши дни поради еуфорията и разточителността на празника, а и заради недотам лоялните търговски практики пуйката е всичко друго, но не и евтина. Щатът Минесота е най-големият производител на пуйки в страната, осигурявайки 46 милиона добичета годишно и доходоносен бизнес за над 450 ферми. Дори съществува Национална федерация на пуйките, по чиито данни само за един ден – Деня на благодарността – американците консумират над 330 тона пуешко месо.

Няколко думи и за традиционните огромни балони с форма на животни и популярни герои, които се понасят над улиците по време на ежегодния парад за Деня на благодарността, организиран от търговската верига Macy’s от 1924 година насам. Всъщност през първите три издания на парада, който се провежда в Ню Йорк сити между 9 и 12 часа сутринта и е предаван на живо по NBC от 1952 година насам, вместо надуваеми фигури организаторите включват в шествието живи животни, в това число лъвове и слонове.  През първите години след замяната им с балони последните са пускани в небето при приключването на парада и след като през 1929 година са снабдени със специални клапи, предпазващи ги от спукване, и се реят в небето с дни. Късметлията, който намери приземил се балон и го занесе на адреса, изписан върху него, получавал ваучер от Macy’s на стойност $100. Тази практика е преустановена през 1932 година, когато един балон се издига толкова нависоко, че се закачва на крилото на самолет и се оплита в едно от витлата му.

А сега, когато вече знаете кажи речи всичко най-важно за Деня на благодарността, не ви остава нищо друго, освен да наредите една по-пищна от обикновено трапеза за вечеря, да поканите приятели и да прекарате весело – със или без конкретния повод, честван от американците. Сами разбирате, че този празник е преди всичко светски, а в наши дни и изключително комерсиален.

Българският ден на благодарността – Бабинден

България също има своеобразен Ден на благодарността, макар традицията и орнаментиката му да са далеч от американския Thanksgiving. Това е Бабинден. В народния празничен календар 8 януари се тачи от незапомнени времена като ден на признателност и благодарност към жените, които помагат на родилките. Бабинден ознаменува цял цикъл от празници, славещи живота и вярата на човека в добрите бъднини. На него е отредено първостепенно значение на женското начало – животворно и жизнелюбиво.

Непосредствено след Богоявление и Ивановден идва ред през пречистващата сила на осветената вода да преминат и бабите и омъжените жени, наскоро станали майки. Особена почит в миналото, пък и сега, се отдава на жените, които са „бабували“ – помагали са при раждането. Те са тези, които първи са поемали в ръцете си новия живот. Те са тези, които първи са вдъхвали сила и смелост на новороденото да вдиша и да отвори очите си за света на хората.

Само в някои краища на България и до днес е запазена древната традиция „бабата“ да посещава домовете, в които е изродила бебе през годината. Тя завързва на мъничетата бял и червен конец и носи хурка с бяла вълна. От нея символично прави коси за момиченцата и мустаци за момченцата с пожелание за дълъг и щастлив живот. На  многоуважаваната селска знахарка пък гостуват майките на още ненавършилите една годинка деца, на които е „бабувала“. Поливат й да се умие и й даряват сапун и тъкана пъстра кърпа със загъната в нея паричка в знак на благодарност.

1 Коментар

  1. agen sbobet ovo

    април 3, 2020 at 8:49 pm

    fantastic put up, very informative. I’m wondering why the opposite specialists of this sector do not realize this. You must proceed your writing. I am sure, you’ve a great readers’ base already!

Коментирайте

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Интересно

Халщат – прелест сред върховете на Алпите (СНИМКИ)

Цветни къщи и калдъръмени улички добавят очарование на мястото.

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Снимки: Pixabay

Едно прелестно градче сред върховете на Алпите пленява от десетилетия зажаднелите за красота и свежо очарование жители на света. То е изпъстрено с езера, които като огледала отразяват цялата пищност наоколо и смесват лазура на водите си със спиращите дъха планини. Сред върховете на Алпите то е скътало и една друга прелест – най-старата солна мина в света.

Очарователният Халщат се намира в Горна Австрия, в историческия район Залцкамергут – най-красивата местност на Австрия, част от световното наследство на ЮНЕСКО. Градчето сякаш е кацнало на брега на едноименното езеро (Hallstätter See). Това, граничещо с нереалността селище, дълги години е било труднодостъпно, но днес, разположено на главния път между големите градове Залцбург и Грац, достигането му с кола е съвсем възможно, разказва радио binar. Разбира се, колата трябва да оставите на входа на градчето, тъй като във вътрешността му

ползването на автомобили е ограничено

Но има и друг вариант за посещение на Халщат – чрез влак, което би било едно наистина красиво преживяване. И то ще продължи дори след като железницата ви остави на гарата, която се намира на отсрещния бряг на езерото. Оттам вашето живописно пътуване поема с лодка до брега, на който кротко ви очаква стъпаловидно разположеният Халщат.

Градчето е считано за едно от най-старите населени места в Европа. Това, което е поставило Халщат на европейската карта, са неговите залежи на сол. Солните мини там са може би най-старите в света, образували се от изпарението на солената морска вода в планините още преди около 250 хил. години. Подземното обработване за сол е започнало още през късната бронзова ера. Разкопки откриват останки от процъфтяващ и добре организиран живот от последвалата желязна епоха, когато добивът на сол достига своя най-голям подем. Търговските връзки, които са създадени тогава, древният обществен живот и археологическите находки от него сега са известни като Халщатска култура (800-400 г. пр. Хр.).

Солната мина Берхтесгаден е

най-старото място за добив на сол

в света и може да бъде разгледана чрез много забавен и интересен тур. Експлоатирането й още от древността е превърнало Халщат във важен търговски център на „бялото злато“, от който солта се е транспортирала до всички части на Европа.

И ако попаднете в Халщат и дългата, интересна история на мината не ви е достатъчна, за да я посетите, то гледката, която се открива оттам, ще е достатъчно убедителна. Мината Берхедсгаден е разположена над градчето и до нея ви отвежда фуникуляр, бавно разкриващ спиращите дъха красоти на областта.

И така и така сте се запътили нагоре… На един лифт разстояние са почти задължителните за посещение „Петте пръста“ на планинския масив Дахщайн. Това всъщност е наблюдателна площадка, протегнала петте си, издадени 4 метра напред платформи като ръка. Всеки един „пръст“ е различен и предлага

зашеметяваща панорама на района

„Петте пръста“ е сред най-впечатляващите наблюдателни площадки в света и разкрива може би най-грандиозната гледка в Алпите.

Има още една задължителна спирка и тя е в уюта на самото градче. Сред вълшебно красивите, виещи се улички, има място, в което властва тишината и приказният чар на Халщат изчезва за миг. „Къщата на костите“ в подземието на църквата „Св. Михаил“ крие интригуваща история и над 600 черепа. Няма нищо толкова мистично около тях, по-скоро – практично. В някои райони в миналото, когато кремирането не било разрешено, е имало практика, ако гробището се препълни, на всеки 10-15 години скелетите да се изравят. Те били почиствани, избелвани на слънце, рисувани и поставяни в Къщата. Последният й „жител“ е положен там през 1995 г. Цветовете и надписите имат собствено значение и служат за идентификация на „обитателите“.

Историческият чар на Халщат ще ви преследва по всяка калдъръмена уличка и от всяка цветна къщичка, от чиито прозорци през топлите сезони се спускат здравец и бръшлян.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Интересно

Сложиха чернокож Исус на „Тайната вечеря“ в подкрепа на Black Lives Matter

Инициативата на архиепископа на Кентърбъри

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Сн.: BBC.com

От тази събота в една от най-старите катедрали в Англия е изложена картина, която представя Тайната вечеря, по мотиви от известния стенопис на Леонардо да Винчи, но с тъмнокож Исус.

Инициативата на архиепископа на Кентърбъри е в подкрепа на движението „Black Lives Matter“.

Дългата 2 метра и 47 см картина беше монтирана у катедралата от 8 век „Сейнт Албънс“. В интервю за bTV художничката Лорна Уодсуърт разказа, че е използва за модел ямаец, който да позира като Божия син.

Картината на Уодсуърт е завършена още през 2009 г., но още от самото и създаване предизвиква противоречиви реакции. След една изложба кураторите установяват, че по нея е стреляно.

„Искам да накарам хората да мислят. Така че приемете това като провокация, защото хората не обичат да го правят“, заявява Уодсуърт.

Лорна смята, че изкуството трябва да вдъхновява, а не да създава напрежение.

„Аз лично не бих направила нищо провокативно, за да получа внимание. Жестоко и подло е да шокираш. Намирам това за много евтино, въпреки, че е широко разпространено в арт средите днес“, казва художничката.

Картината ще остане изложена в катедралата до средата на октомври

Според най-висшия духовник на англиканската църква – кентърбърийския архиепископ Джъстин Уелби, е необходимо да се преразгледа изобразяването на Христос като бял човек. Според него християните трябва да се примирят с глобални изображения на Исус, които го представят като тъмнокож, с монголоидни или арабски черти.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Интересно

В Мексико откриха мини на 12 000 години

Входът на пещерите, които преди хиляди години са били на сушата, е разположен на около 10 километра от известните мексикански плажове, които всяка година привличат милиони туристи от цял свят

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Останки от мини за охра датиращи отпреди 12 хиляди години, най-старите на американския континент, бяха открити в подводни пещери на полуостров Юкатан в югоизточната част на Мексико, предаде Франс прес.

„Натъкнахме се на най-старите мини за охра, които навремето са се намирали на сушата“, заявяват археолозите от Центъра за изследване на водните системи на щата Кинтана Роо.

Входът на пещерите, които преди хиляди години са били на сушата, е разположен на около 10 километра от известните мексикански плажове, които всяка година привличат милиони туристи от цял свят.

Леководолазите от изследователския център е трябвало да плуват десетки километри в подводните пещери и понякога са преминавали през тунели с широчина само 70 сантиметра. Те констатирали, че подводният пейзаж е бил променян по изкуствен начин, с човешка намеса отпреди 12 хиляди години.

Леководолазите взели проби и заснели над 20 хиляди снимки и часове видео материал. Те били предоставени на Националния институт по антропология, така че и други учени да имат достъп до тях.

„Мините се оказаха удивително добре запазени, със съответните шахти за добив, отломки и изкопни оръдия на труда“, отбелязват специалистите. Охрата, която е минерален пигмент, е била много ценена от първите обитатели на Западното полукълбо, което ги е карало да я добиват и в опасни места. Подземните изкопи се намирали на сушата, но са били наводнени преди около 8000 години. Това е позволило да бъдат запазени в много добро състояние следите от човешка дейност по тези места.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама

Най-четено