Открийте ни и в

Интересно

Жена стои в основата на отбелязването на Thanksgiving

публикувано

на

1621 година, Плимут, първи Ден на благодарността, празнуван от пилигрими и индианци; нещата не са изглеждали точно така, но идеята е тази

Денят на благодарността (Thanksgiving) всъщност не е възникнал в Америка и исторически погледнато 1621-ва – годината, в която според изворните сведения е отпразнуван първия Ден на благодарността – не поставя началото на тази традиция. За американците този празник е свързван с установяването на пилигримите в Новия свят през 1620 година. По това време обаче той вече е доста популярен на Стария континент, от който те тръгват, за да заселят новооткрития континент – Северна Америка. Според историците в този период в Европа регулярно са организирани чествания сред големи групи хора, които са се събирали заедно край отрупаните с празнични блюда трапези и са изказвали благодарността си към Бог за добрата реколта, за края на сушата и изобщо за всички благоприятни стечения на обстоятелствата и условията, имащи съдбоносно значение за начина на живот на хората по онова време.

В дебелите книги са записани много примери, предшестващи отбелязването на този конкретен Ден на благодарността през 1621 година, свързани с благополучното достигане до нови територии след продължително плаване. Сред тях са акостирането на английския кораб „Маргарет“ във Вирджиния през 1619 година и още по-назад във времето – първото идване на група испански конквистадори през 1565 година.



Защо тогава 1621 година е приета за рождена дата на Деня на благодарността? Съществуват исторически сведения, че през тази година, както и през 1623-та, в Плимут, днешен Масачузетс, са се състояли празненства, чрез които пилигримите са отдавали благодарността си за изобилната реколта (всъщност през 1621 година те са прибрали първата си реколта на новия континент). В Бостън пуританите са организирали подобен събор през 1631 година. Според американския историк Джеръми Бангс – директор на Музея на американските пилигрими в Лейдън, пилигримите, отбелязали първия Ден на благодарността през 1621 година, най-вероятно са заимствали идеята от ежегодните чествания, посветени на получаването на подкрепление срещу обсадата на Лейдън през 1574 година, докато са били в Лейдън (град в днешна Нидерландия, където са се водили сражения, част от осемгодишната война между Англия и Испания).

Декорация на храна за Erntedankfest, християнски празник на благодарността, празнуван в Германия

И все пак защо точно това празнуване с отдаване на благодарност през 1621 година има отношение към днешния празник, отбелязван и в САЩ, и в Канада, само че на различни дати – на четвъртия четвъртък от ноември в САЩ и на втория понеделник на октомври в Канада? Заслугата е на една конкретна личност – жена на име Сара Джоузефа Хейл, която работи като редактор на списание и безотказно лобира за добавянето на Деня на благодарността към националните празници на Съединените американски щати. В продължение на десетилетия тя изпраща писма до менящите се американски президенти, в които настоява предложението й бъде взето под внимание. Хейл до такава степен е отдадена на каузата, че изпраща писма в продължение на пет президентски мандата. В крайна сметка упоритостта й се увенчава с успех – през 1863 година Ейбрахам Линкълн лично прочита писмото й, посреща радушно аргументите на Хейл и удовлетворява желанието й, обявявайки четвъртия четвъртък на ноември за Ден на благодарността – национален празник, продължаващ традицията, започната през 1621 година в Плимут. Така че ако имате отношение към този празник и го отбелязвате по един или по друг начин, би било редно да изразите специална благодарност към тази жена – Сара Хейл, която си осигурява място в историята и с друго свое дело – написването на популярната приспивна песен „Мери имаше малко агънце“. Тя е издадена за първи път през 30-те години на XIX век като част от сборник с поезия за деца и безспорно е най-известната от много творби на Хейл, публикувани до смъртта й.

Въпреки че в отбелязването на празника е прието да се търси религиозен контекст, което е напълно логично предвид факта, че благодарността за благополучието и добрата реколта през изминалата година е била отправяне към Господ, по същество Денят на благодарността е и винаги е бил светско събитие. Това обяснява частта с пиршеството и факта, че първите заселници са го празнували заедно с местните жители на континента, които дори са имали числено превъзходство, с уговорката, че те не са били облечени само с кожени наметки през кръста, както са били изобразявани от илюстраторите през вековете. Като се има предвид къде се намира Плимут (на Атлантическото крайбрежие в североизточния край на страната) и колко студено е там през ноември, индианците без съмнение са били облечени от главата до петите, смятат документалистите. Друга заблуда, свързана с Деня на благодарността, е, че на трапезата и тогава, както и днес е имало пуйка и тиквен пай. Да, тиква действително е имало, но не под формата на пай, а вместо пуйка, за пиршеството са били приготвяни патици и гъски, както и речна храна, ядки, царевица и дори пощенски гълъби.

Не всички президенти на САЩ обаче са споделяли благоразположението на Линкълн към Деня на благодарността. Томас Джеферсън до такава степен не е харесвал празника, че е цитиран да обявява отбелязването му за „най-идиотската идея, която съм чувал“. През 1939 година Франклин Делано Рузвелт (32-рият президент на САЩ ) пък е направил опит да измести деня на отбелязването му с една седмица, но с определена, напълно смислена цел – да подтикне американците да започнат голямото коледно празнуване по-рано, за да стимулира американската икономика в годините след Голямата депресия.

Президентът Тръмп извършва традиционния обред – помилване на пуйка. Не е правена обаче статистика дали помилваните от държавните глави пуйка в крайна сметка не попадат под ножа година по-късно

За да бъдат преустановени всякакви по-нататъшни разногласия и промени в датата на отбелязване на Деня на благодарността в четвъртия четвъртък на ноември (важно е уточнението четвърти, а не последен четвъртък, тъй като в някой години се случва ноември да има 5 четвъртъка) през 1941 година Конгресът официално приема всички параметри на този национален празник, известни ни и днес. Що се отнася до изгодата на търговците от отбелязването на Деня на благодарността, от половин век насам в САЩ денят непосредствено след празника е наричан Черен петък и е считан за официално начало на коледната треска за покупки, маркирано чрез реализирането на атрактивни промоции с големи отбивки в цените на всякакъв тип стоки.

Освен с това явление Денят на благодарността от дълги години се свързва с провеждането на едни от най-интересните мачове по американски футбол – традиция, която води началото си още от 20-те години на XX век, когато е основана Националната футболна лига на САЩ (NFL). Понастоящем на Деня на благодарността НФЛ организира три футболни срещи, първите две от които са домакинствани съответно от „Детройт лайънс“ и „Далас каубойс“. „Детройт лайънс“ играят всяка година на Деня на благодарността от 1934 година насам с едно-единствено изключение по време на Втората световна война.

Защо пуйка? Въпрос, който сигурно сте си задавали неведнъж и който самите американци си задават, без да са на единодушно мнение за отговора. И все пак официалната версия е, че пуйката е предпочетена като сравнително лесна за отглеждане и изхранване, с не толкова висока цена, по-добро месо от това на петела, не така взискателна като лебеда, не толкова банална като свинското и със сигурност по-достъпна от говеждото или еленското месо. Смята се, че подаръкът на Скрудж за семейството на неговия писар Кратчит – главни действащи лица в „Коледна песен“ на Чарлз Дикенс – печена пълнена пуйка със сос грейви и пудинг от сини сливи – окончателно бетонира статута на тази птица (достигаща тегло от 4,5 кг до седмия си месец, хранейки се с червеи и насекоми) като традиционно блюдо на благодарствената трапеза.

В наши дни поради еуфорията и разточителността на празника, а и заради недотам лоялните търговски практики пуйката е всичко друго, но не и евтина. Щатът Минесота е най-големият производител на пуйки в страната, осигурявайки 46 милиона добичета годишно и доходоносен бизнес за над 450 ферми. Дори съществува Национална федерация на пуйките, по чиито данни само за един ден – Деня на благодарността – американците консумират над 330 тона пуешко месо.

Няколко думи и за традиционните огромни балони с форма на животни и популярни герои, които се понасят над улиците по време на ежегодния парад за Деня на благодарността, организиран от търговската верига Macy’s от 1924 година насам. Всъщност през първите три издания на парада, който се провежда в Ню Йорк сити между 9 и 12 часа сутринта и е предаван на живо по NBC от 1952 година насам, вместо надуваеми фигури организаторите включват в шествието живи животни, в това число лъвове и слонове.  През първите години след замяната им с балони последните са пускани в небето при приключването на парада и след като през 1929 година са снабдени със специални клапи, предпазващи ги от спукване, и се реят в небето с дни. Късметлията, който намери приземил се балон и го занесе на адреса, изписан върху него, получавал ваучер от Macy’s на стойност $100. Тази практика е преустановена през 1932 година, когато един балон се издига толкова нависоко, че се закачва на крилото на самолет и се оплита в едно от витлата му.

А сега, когато вече знаете кажи речи всичко най-важно за Деня на благодарността, не ви остава нищо друго, освен да наредите една по-пищна от обикновено трапеза за вечеря, да поканите приятели и да прекарате весело – със или без конкретния повод, честван от американците. Сами разбирате, че този празник е преди всичко светски, а в наши дни и изключително комерсиален.

Българският ден на благодарността – Бабинден

България също има своеобразен Ден на благодарността, макар традицията и орнаментиката му да са далеч от американския Thanksgiving. Това е Бабинден. В народния празничен календар 8 януари се тачи от незапомнени времена като ден на признателност и благодарност към жените, които помагат на родилките. Бабинден ознаменува цял цикъл от празници, славещи живота и вярата на човека в добрите бъднини. На него е отредено първостепенно значение на женското начало – животворно и жизнелюбиво.

Непосредствено след Богоявление и Ивановден идва ред през пречистващата сила на осветената вода да преминат и бабите и омъжените жени, наскоро станали майки. Особена почит в миналото, пък и сега, се отдава на жените, които са „бабували“ – помагали са при раждането. Те са тези, които първи са поемали в ръцете си новия живот. Те са тези, които първи са вдъхвали сила и смелост на новороденото да вдиша и да отвори очите си за света на хората.

Само в някои краища на България и до днес е запазена древната традиция „бабата“ да посещава домовете, в които е изродила бебе през годината. Тя завързва на мъничетата бял и червен конец и носи хурка с бяла вълна. От нея символично прави коси за момиченцата и мустаци за момченцата с пожелание за дълъг и щастлив живот. На  многоуважаваната селска знахарка пък гостуват майките на още ненавършилите една годинка деца, на които е „бабувала“. Поливат й да се умие и й даряват сапун и тъкана пъстра кърпа със загъната в нея паричка в знак на благодарност.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни.
За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

⇩ Коментирайте ⇩

Най-четено

Интересно

Новата дата на отложената 64-та церемония „Грами“ е 3 април

Тази година церемонията ще се състои в Лас Вегас

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Обявена е новата дата на церемонията по връчването на наградите Грами, която е най-голямата вечер в света на музиката. „Грами“, кое.ято преди това беше отложена заради Covid-19, ще се проведе на 3 април.

Церемонията по връчването на наградите „Грами“ трябваше да се проведе на 31 януари в Crypto.com Arena в Лос Анджелис, САЩ.

Наградите „Грами“, които ще се проведат за 64-ти път тази година, ще се състоят на 3 април в Лас Вегас, САЩ.

Водещ на церемонията ще бъде комикът Тревър Ноа. Номинираните за наградата бяха обявени през ноември, но церемонията, която трябваше да се проведе на 31 януари, беше отложена поради нарастващите опасения на Omicron.

В изявлението на медия CBS се посочва, че церемонията по награждаването, която трябваше да се проведе на 31 януари, е отложена поради несигурността, създадена от варианта на омикрон. „Очакваме с нетърпение да проведем церемонията на по-късна дата, която ще бъде обявена скоро“ , се казва в изявлението.

Церемонията по връчването на наградите Грами беше отложена от 31 януари за 14 март миналата година поради епидемията от коронавирус и се проведе в конгресния център на Лос Анджелис с по-голямата част от хората навън.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

„Аромат на липа“: Първият български филм в САЩ събра топ звезди (ВИДЕО)

BG VOICE имаше ексклузивен достъп до снимачната площадка с актьорите Албена Михова, Йоана Буковска, Рени Врангова, Албена Колева, Иван Бърнев и Точно Токмакчиев

публикувано

на

Виж цялата статия

Повече от месец едни от най-обичаните и забавни български актьори снимаха първия български филм в Америка. В „Аромат на липа“ участват Албена Михова, Йоана Буковска, Рени Врангова, Албена Колева, Иван Бърнев и Точно Токмакчиев.

Ясен Дараков имаше ексклузивен достъп до снимачната площадка.

„Той всъщност не е български филм. Той е американски филм за българи“, каза пред BG VOICE Тончо Токмакчиев.

Започват снимките на първия български игрален филм, създаден в САЩ

„Сляхме се с местната атмосфера, забравих за България, тука си живея“, с усмивка казва актрисата Албена Колева.

 

„Аромат на липа“ разказва за малка група български имигранти, които живеят в Мемфис, щата Тенеси. Филмът е създаден от американски сценарист, продуциран е изцяло в САЩ, но голяма част от сценария е на български език.

Албена Колева играе съпруга в отдавна емигрирало семейство. Героинята й е домакиня, изправена пред драматичен избор – дали да се върне в България, или да остане при съпруга си.

Героинята, която Йоана Буковска играе, се казва Рада.

„Рада прилича на мен в мрачната ми страна. Рада я хващаме в такъв период на живота й, на леко обезверяване и виждане черното в живота. Тя ходи постоянно в черно“, разказва пред BG VOICE Буковска.

Екипът снима по 12 часа на ден в продължение на месец и половина. Въпреки пандемията от COVID целият снимачен процес тече безупречно.

Главният герой в „Аромат на липа“ е новият имигрант, изигран от Иван Бърнев, който се ориентира в новия си живот в Америка.

„Казва се Стефан и както казва режисьорката – през очите на моя герой публиката ще види цялата история защото филма започва точно с това как моя герой пристига  в Америка. Те са представители на едни истински хора, които никой не се интересува от тях, дали си здрав, дали си изморен, дали имаш пари да ядеш, дали имаш къде да спиш“, обяснява Бърнев.

И добавя:

„Друг е въпросът, че тези хора са събрани от различен статус. Те са заедно, празнуват заедно празници, притиснати от обстоятелствата да са заедно. В тази група могат да бъдат професор, доктор, работник в автосервиз, нищо лошо не казвам, но са различни.“

Двете Българии на една снимачна площадка в САЩ (ВИДЕО)

Идеята на режисьорката Сиси Денкова за този филм идва от нейния собствен живот.

„Ние сами преживяхме това. Това идва от нашите моменти, които съм събрала от 25 години в Мемфис, с българи, в едно малко общество. Това идва от нашия живот. Това е един колектив от преживявания на много хора, персонажи, които са слети в персонажите, които драматизираме в сценария. Това са много хора, не само преживяванията не само на българите в Мемфис, но според мен и на диалога, който се движи за българския емигрант в Америка за всичките тези 30 години. Донякъде нашите истории са еднакви“, разказва пред BG VOICE Денкова.

За актьорите този филм е преплитане на реалностите.

„Ние сме тук, за малко. Ние сме вид имигранти, но работим тук, както идват повечето българи да работят в Америка“, казва Йоана Буковска.

Освен познати лица от България във филма участват и български актьори, които от години гонят своята американска мечта в Холивуд – Мария Бобева и Ивайло Димитров.

Eфектът "Бакалова" за BG актьори в Холивуд

Пред BG VOICE Бобева разказва, че познава много от характерите, които са показани във филма.

„С много подобни хора ме е срещнал животът като имигрант. За мен беше страшно забавно докато четох сценария, защото тези категории хора в сценария ги познавам в живота. За мен това е първия филм на български“, с усмивка казва Мария Бобева.

А Ивайло Димитров допълва:

„Сценарно, ние като имигранти в тази държава сме минали по абсолютно всички препятствия, през които героят във филма преминава. Усещането да снимаш на български в Щатите…някаква носталгичност се усеща при мен специално.“

За всички актьори участието в първия български филм, сниман в Америка, но с изцяло български екип, е голяма гордост.

„Пътеката, която се проправи през последните няколко години Мария Бакалова, с всички неща, които започнаха да говорят за България като стойностно място, от което излизат истински професионалисти, които са конвертируеми на международния пазар до там, че могат да те номинират за нещата, за които номинираха Мария. Тя отвори с шут вратата за България към това те да започнат да гледат на нас като абсолютно релативни професионалисти“, коментира Йоана Буковска.

Българският туризъм с ново лице - Мария Бакалова

Филмът „Аромат на липа“ се очаква да излезе в средата на тази година и да бъде представен на различни международни фестивали преди да бъде прожектиран в кината.

Режисьорката Цветана Денкова – Сиси – си сътрудничи с работещия в Лос Анджелис Джордан Трипийр по създаването на филма. Бюджетът е скромен – половин милион долара, покрити отчасти от Film Collaborative – организация с нестопанска цел, подпомагаща независимото кино. Предимство носят и финансовите стимули на щата Тенеси за създаването на филми.

Снимките продължиха месец и половина. Подготовката на проекта обаче е отнела повече от година и половина. Най-голямото предизвикателство пред екипа е било получаването на визи.

„Аз се притеснявах за ситуацията с COVID, трябваше да наместим снимачна програма преди да знаем дали те могат да дойдат или не“, разкава Сиси пред BG VOICE.

Денкова идва със семейството си – родителите Румен и Снежина Денкови и брат й Васил, в САЩ през 1997 г., когато е на 10 години. Баща й свирел на тромбон по курортите около Варна, а в САЩ е един от основателите и настоящ президент на RDX, фирма за товарни превози – типичен пример за „американската мечта“.

През 2005 г. Сиси завършва политически науки в Университета на Мемфис и се мести в театралните среди в Ню Йорк. После се мести на Западния бряг – в Лос Аджелис, където работи различни неща в киноиндустрията. Пандемията я кара да се прибере у дома. Неотдавна се е омъжила за Антъни Смит, преподавател по музика и директор на училищен оркестър.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Интересно

„Кюриосити“ може би е открил следи от живот на Марс

Ето на какво се е натъкнал марсоходът на НАСА

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Марсоходът на НАСА „Кюриосити“ е открил потенциални следи от живот на Червената планета. Докато сондира скали на Марс, апаратът се натъкнал на необичайна смес от химични елементи, съобщава престижното научно издание „Сайънс Алърт“.

Става дума за изотопи на въглерода.

Според учени от НАСА, възможно е преди милиони година микроби на Марс да са преобразували метан, произведен от биологични процеси. Резултатът е въглерод, който е открит от Марсохода.

Възможни са и други обяснения на находката, затова са необходими още безспорни доказателства, че преди на Марс е имало живот, дори и във формата на микроорганизми.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА