Открийте ни и в

Здраве

Животът ми бе съсипан 35 години заради диагноза смъртоносен рак, която е била погрешна

bgvoice

публикувано

на

Джеф Хенигсън прекара 35 години в обакване да умре от рак /сн: Фейкбук/

Откакто бях диагностициран с рак на мозъка на 15-годишна възраст, вероятността да оцелея не беше в моя полза. Всеки рожден ден беше предшестван от миг на страх и случаят бе такъв и в една мрачна сутрин в Сиатъл, три седмици преди да навърша 50-годишна възраст. BBC News пусна историята на моята тийнейджърска здравна сага на началната си страница миналата година и входящата ми поща изведнъж се напълни със съобщения относно нещастието, от което още успявах да избягам.

Повечето съобщения бяха поздравителни. Някои славеха Бог за оцеляването ми и се надяваха, че и аз съм намерил вяра. Но в едно, което получих преди около два месеца, липсваше тематичният оптимизъм на останалите. Беше от невропатолога Карл Шварц, чиято работа се фокусираше отчасти върху анапластичните астроцитоми – раковата тъкан, открита в тийнейджърския ми мозък. Той пишеше, че в своята 38-годишна кариера е срещал само трима пациенти, които „са оцелели далеч над мрачната прогноза за продължителност на живота, произтичаща от правилната диагноза, и при преглед на двама от тях диагнозата е била погрешна.“

Той завърши имейла си, чийто език ми се стори малко смущаващ, с молба за телефонен разговор. Отговорих, че скоро ще се свържа.

През седмицата, преди да се обадя на Шварц, имах припадък. Моите са класифицирани като прости частични припадъци, което означава, че за няколко секунди губя способността да образувам думи или да разбирам речта. Затова се сдържах се да се обадя.

Кон откри тумор в мозъка на британка

Говорихме на следващата седмица. С източноевропейски акцент той каза:

„След забавянето не очаквах този разговор да се състои.“

Изглеждаше развълнуван. Чаках.

„Чувствах се принуден да се намеся, защото това е просто твърде необичайно, че оцеляхте от анапластичен астроцитом“ –  каза той.

„И ва мен така ми казаха“ – отговорих. През годините бях се консултирал с десетки невролози в някои от най-добрите лечебни заведения на двете американски крайбрежия. Всички те бяха казали по същество едно и също. Средната продължителност на живота на мозъчен тумор като моя беше две до три години.

„И въпреки че това изглежда толкова необикновено, Вие продължавате да вярвате, че именно от такава болест оцелявате?“ – запита Шварц.

„Какво искате да кажете?“ – почти бях напът да затворя телефона.

Той ми разказа за дело, по което е бил нает като експерт от името на ищцата с твърдение, че лекарите са диагностицирали погрешно нейния брат. Мъжът, професор по компютърни науки в Бостън, е получил припадък, който е довел до откриването на тумор. Изследвана била тъканта. Поставена е диагноза рак. Казали му, че няма да оцелее година и половина, дори с интензивното облъчване, на което е решил да се подложи.

Лечението трайно уврежда мозъка му, но той остава жив четири години по-късно, което води до преразглеждане на първоначалната диагноза.

„Споделям тази история, защото оцеляването ви от анапластичен астроцитом е толкова необичайно, до такава стапен, че самата диагноза крещи да бъде преразгледана.“

Говорихме близо два часа. Разменихме си въпроси, включително лични, за да се уверим взаимно в надеждността си. Той разпита задълбочено за автомобилната катастрофа, предшестваща откриването на мозъчния ми тумор, за невропатолозите, участващи в диагнозата ми, и за медицинските заведения в Калифорния, където съм получавал лечение.

Отговорих му честно, първоначалното ми раздразнение отстъпи място на предпазливо любопитство. Въпреки че не го споменах по време на разговора, бях успял да извадя медицинските си досиета от шкафа в мазето.

Звезда на кулинарно шоу почина на 14 г. от рядък тумор

„Ще видя дали ще намеря тези данни“, казах му, когато разговорът ни приключи.

„Бих се радвал да ги прегледам – каза той с омекнал глас, – ако смятате, че това може да и от полза.“

Притворих очи и си спомних моя неврохирург след операцията ми през 1986 година, как тя ми каза, че всичко е минало много добре и се очакват резултатите от патологията, за да се каже дали е рак. Десет дни по-късно се чувствах много по-добре и бях нетърпелив да се върна в къщи.

Същият следобед обаче неврохирургът съобщи на семейството ми, че клетките са ракови. Когато я попитах за по-точна прогноза за шансовете ми, беше именно моментът в който научих, че става дума за анапластична астроцитома и че оцеляването при този тип тумори е много кратко. Когато тя ми съобщи това, прехапа малко долната си устна. Бях сигурен, че тя не смята, че ще оцелея.

Върнах се към действителността. В един плик на масата пред мен беше моят протокол за лечение: интензивно облъчване на мозъка в продължение на шест седмици, последвано от шест сесии химиотерапевтични лекарства, които да бъдат приложени рамките на една година. Имунната ми система реагира зле на химиотерапията, така че терапията се проточи още шест месеца.

В друг раздел бяха ръкописните бележки на майка ми, като бяха записани всички подробности от разговорите ми с лекари. Майка ми беше съдебен репортер, така че бележките й бяха по-скоро като стенограми. След това беше болничният доклад, пъхнат в отделно отделение.

След първите му няколко страници имаше лист от моята местна болница от 9 август 1986 г. със заглавие ХИРУРГИЧНА ПАТОЛОГИЯ. Най-отдолу имаше диагнозата „пилоцитен астроцитом (спонгиобластом)“, доброкачествен тумор.

Доклад от следващия ден имаше малка промяна, но със същата диагноза. Тогава попаднах на трети доклад, датиращ от седмица по-късно, и споменаващ консултация с невропатолог от първокласен университет. Имаше съвсем различна диагноза, единствената, която някога съм познавал: „Силно анапластичен, високостепенен астроцитом“ – рядък и агресивен рак.

Обадих се на Шварц и той ме помоли първо да му прочета докладите от патологията.

Прекъсна ме след първия:

„Вашата диагноза и била за доброкачествен тумор. Защо сте минали през лъчетерапия и химиотерапия?“

„Почакайте, има още“ – казах.

Прочетох му и второто заключение, от 10 август. Той каза, че става дума пак за доброкачествен тумар, просто докторът е добавил категоризация на туморния тип. Нищо злокачествено.“

С треперещ глас му прочетох и третия доклад. Когато свърших, той изпусна дълга въздишка.

„Това е напълно грешна диагноза. Не  е поставена в местната Ви болница. Някой е поискал второ мнение от авторитетна институция и е пратил данните на такъв човек, който е сгрешил.“

Не можех да изрека и дума. Чувствах нужда да крещя. После дойдоха и сълзите. Шварц почувства, че страдам.

„Вашата история е много важна – каза тай – И двата резултата са дълбоко значими. Ако сте оцелели от анапластичен астроцитом, значи сте резултат от чудо с библейски пропорции. Ако е била поставена погрешна диагноза, което според мен се е случило, тогава история е важно предупреждение. Патолозите, както всички останали, грешат. “

Съвместен екип на медици от ВМА и "Пирогов" спаси бебе с рядък тумор

Думите му не ме утешиха, нищо не можеше да направи това.

Потърсих го отново заради предложението му да направи формален, писмен преглед на трите заключения от патолозите.

Първите два доклада, получените от патолози в моята местна болница, предоставяха конкретни доказателства, че туморът ми е доброкачествен. Изнесеното в третия доклад външно мнение беше абсолютно обратното, но изобщо не предлагаше доказателства.

„Не мога да го обясня“, пише Шварц. „Това е напълно несъвместимо, non sequitur (не следващо, лат. – бел ред.) от всичко, което се е случило преди.“

Проучих дали имам основания за правни действия срещу болниците, в които съм бил лекуван, включително тази, която разби мозъка ми с радиация, без да извърши собствена оценка дали туморът ми е рак. Но крайният срок за съдебен иск за медицинска грешка в Калифорния отмина преди повече от три десетилетия и вероятно тъканните проби, съдържащи окончателния отговор дали не съм бил диагностициран погрешно, вече не съществуват. От тримата патолози, които изследваха тумора ми и поставиха диагнозата си – двамата, които се съгласиха, че туморът ми е доброкачествен и единият, който сметна, че е агресивна форма на рак – вече не работят.

Шварц е убеден, че диагнозата е грешна. Вярвам му. Доказателство е, че съм жив. Хората с такава болест не живеят толкова. Но не съм медицинско чудо. По-скоро съм грешка.

„Ракът в действителност никога не е бил част от твоята история“ – каза той.

Не е прав. Думите му, предназначени да ме утешат, всъщност отприщиха водопади от чувство на яростен гняв и тъга.

Написах списък с последиците от погрешната диагноза. Мозъчната радиация увреди зрението, слуха и хормоните ми и нейният дългосрочен ефект върху тъканите в мозъка ми е вероятната причина да съм епилептик. Химиотерапията пък увреди белодробната ми функция.

Почти пълната сигурност в ранната ми кончина ме изпълваше със страх, не само след като бях победил шансовете, но и всеки път, когато ме заболяваше главата, всеки път, когато ме напъхаха в епруветка за поредното профилактичен скенер, чакайки да чуя, че имам още година-две.

Диагнозата ми порази всеки член на моето семейство, наранявайки ги в продължение на много години. Имаше толкова много неща, предизвикващи гняв. Толкова много и за тъга.

В продължение на 35 години се страхувах, че туморът ми ще се върне – че ракът ще ме убие. Сега за пръв път прониква в мен осъзнаването, че ракът никога не го е имало. В това намирам малко облекчение.
Надявам се то да порасне.

 

                                                                      От Джеф Хенигсън, тук със съкращения

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни.
За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

⇩ Коментирайте ⇩

Най-четено

Здраве

Откриха връзка между консумацията на червени меса и рака на дебелото черво

Изследователите от бостънския Институт за изследване на рака „Дейна-Фарбър“ са установили специфично увреждане на ДНК, което се предизвиква от диети, богати на червени меса

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Сн.: Pixabay

Американски учени откриха биологична връзка между консумацията на червени меса и рака на дебелото черво, писа изданието „МедикалЕкспрес“.

Изследователите от бостънския Институт за изследване на рака „Дейна-Фарбър“ са установили специфично увреждане на ДНК, което се предизвиква от диети, богати на червени меса. Това оказва допълнително канцерогенно влияние върху храната, но също така създава възможности за ранно откриване на рак и създаването на нови видове лечение.

Учените са взели ДНК проби от 900 пациенти, страдащи от рак на дебелото черво. Анализите показват наличието на мутация, която е идентифицирана за първи път и увреждане на ДНК, известно като алкилиране.

Установено е също, че не всички клетки, които съдържат подобна мутация, стават ракови.

Мутацията се свързва основно с приема на преработено и непреработен червено месо, консумирано преди поставянето на диагнозата на пациента.

„В червеното месо има химикали, които могат да предизвикат откритото увреждане на ДНК“, обяснява онкологът Мариос Джанакис, който оглавява изследването. Това са нитрити, които изобилстват в червено месо, както и нитрати, често срещани в преработеното месо.

При предишни изследвания е установявана епидемиологична връзка между консумацията на червени меса и рака – изследвани са хранителните навици на заболелите и честотата на заболяването.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Здраве

Дезинфектантите за ръце могат да причинят главоболие, гадене и виене на свят

Това предупреди Управлението за контрол на храните и лекарствата на САЩ

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Сн: pixabay

Изпаренията от дезинфектантите за ръце могат да предизвикат главоболие, гадене и виене на свят, предупреди Управлението за контрол на храните и лекарствата на САЩ.

Експертите съветват тези продукти, масово употребявани заради пандемията от COVID-19, да се използват на места, в които има много добра вентилация.

„Получаваме все повече съобщения за тези нежелани реакции от началото на пандемията“, се казва в съобщение на ведомството.

Министър Кацаров: Изграждаме система за всички имали досег с COVID-19

Повечето хора са проявили незначителни или слаби странични ефекти, но при някои се е наложило лечение. Нежеланите реакции най-вероятно са се появили, когато хората са използвали дезинфектанти в затворени пространства или на места с лоша циркулация на въздуха.

Управлението за контрол на храните и лекарствата продължава да следи за съобщения за нежелани събития след употребата на дезинфектанти за ръце. Засега американските власти не планират да променят етикетите на масовите дезинфектанти, но призовават те да се използват в помещения с добра вентилация.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Здраве

Репичките – враг на стреса и диабета

Розовият зеленчук пречиства кръвта и премахва токсините от черния дроб

Люба Момчилова

публикувано

на

Виж цялата статия

Никой не знае точно откъде произхождат репичките, но растат от Средиземно до Каспийско море. Смята се, че розовият зеленчук произхожда от Мала Азия, а първите култури датират от повече от 4000 г., когато са били особено популярни в Гърция, Египет, Римската империя, Китай и Япония. Репичката е пристигнала във Франция през 16 в. с разнообразието от черна ряпа. Едва през 17 век червената ряпа се появява във Франция. Световното производство на репички се оценява на около 7 млн. т годишно, или близо 2% от световното производство на зеленчуци. Франция е вторият по големина производител на репички в Европа с около 48 000 т годишно.

Днес се отглеждат почти навсякъде поради факта, че са издръжлив и сравнително непретенциозен зеленчук.

Репичките са зеленчукът, който често е подценяван, но носи много ползи за здравето – помага за отслабване, намалява апетита и е чудесна добавка към салатата. Може да го слагате и в зелевата салата, или просто да хапвате няколко репички като следобедна закуска.

Ето някои от ползите от тях.

Една порция от 100 г репички съдържат по-малко от 20 калории, едва 4 г въглехидрати

грам протеин и никакви мазнини

 Те ни осигуряват и около 30% от необходимия дневен прием на витамин С, който стимулира имунната система. Червено-белите зеленчуци съдържат и витамини от групата В, калий, калций, желязо и магнезий. Идеални са за диета, тъй като са нискокалорични, но засищат и ни зареждат с полезни витамини и минерали.

Репичките са полезни за черния дроб, защото действат като мощен детоксикатор. Те са ефективни за пречистване на кръвта и премахване на токсините. Те суперхрана, защото като другите кръстоцветни зеленчуци са източник на сяра, която намалява възпаленията и

 пази клетките от рак

 действат и антибактериално.

Антиоксидантите намаляват възпаленията в организма и пазят клетките от болести и стареене. Проучване от 2019 г. показва, че репичките са използвани от древни времена в народната медицина именно заради наличието на антиоксиданти. Така съставките в тези зеленчуци ни пазят от няколко вида рак – на гърдата, на маточната шийка, на простатата, на дебелото черво, на черния дроб, на белия дроб.

Сок от корена на репичката, екстракт от репички и кълновете от репичките може да предпазят организма от развитие на диабет, показва изследване от 2017 г. Репичките намаляват абсорбацията на глюкоза в червата и стимулират усвояването на глюкоза, което води до

по-ниски нива на захар в кръвта

 Сокът от репични листа е естествен диуретик. Помага при разтваряне на камъни в бъбреците и помага за изчистване на пикочния мехур. Листата също показват силни слабителни свойства, които спомагат за облекчаване на запек и подуване на стомаха. Те помагат да се предотврати скорбут.

Репичките придобиха широка популярност в козметологията. За да придадете на кожата сияен вид, избелване, изглаждане на релефа, почистване на порите, е необходимо да смесите настъргания зеленчук с лимонов сок и да си направите маска.

За омекотяване може да опитате следната рецепта: 1 с.л. настъргани репички се размесват с 2 с.л. разтопено масло или маргарин. Сложете получената смес върху лицето, а след 15-20 мин. изплакнете с топла преварена вода.

Сок от изцедени репички е чудесен избор за почистване на суха и нормална кожа. Използвайте го като лосион. Кожата след това е добре овлажнена, свежа и еластична.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА

Предишна публикация:
Ден 2 от процеса срещу Шовин: Свидетел се обадил на 911, защото „осъзнах, че съм свидетел на убийство“

Процесът започна 10 месеца след смъртта на Флойд, която предизвика масови протести в цялата страна

Затвори