Открийте ни и в

Здраве

Животът ми бе съсипан 35 години заради диагноза смъртоносен рак, която е била погрешна

bgvoice

публикувано

на

Джеф Хенигсън прекара 35 години в обакване да умре от рак /сн: Фейкбук/

Откакто бях диагностициран с рак на мозъка на 15-годишна възраст, вероятността да оцелея не беше в моя полза. Всеки рожден ден беше предшестван от миг на страх и случаят бе такъв и в една мрачна сутрин в Сиатъл, три седмици преди да навърша 50-годишна възраст. BBC News пусна историята на моята тийнейджърска здравна сага на началната си страница миналата година и входящата ми поща изведнъж се напълни със съобщения относно нещастието, от което още успявах да избягам.

Повечето съобщения бяха поздравителни. Някои славеха Бог за оцеляването ми и се надяваха, че и аз съм намерил вяра. Но в едно, което получих преди около два месеца, липсваше тематичният оптимизъм на останалите. Беше от невропатолога Карл Шварц, чиято работа се фокусираше отчасти върху анапластичните астроцитоми – раковата тъкан, открита в тийнейджърския ми мозък. Той пишеше, че в своята 38-годишна кариера е срещал само трима пациенти, които „са оцелели далеч над мрачната прогноза за продължителност на живота, произтичаща от правилната диагноза, и при преглед на двама от тях диагнозата е била погрешна.“

Той завърши имейла си, чийто език ми се стори малко смущаващ, с молба за телефонен разговор. Отговорих, че скоро ще се свържа.

През седмицата, преди да се обадя на Шварц, имах припадък. Моите са класифицирани като прости частични припадъци, което означава, че за няколко секунди губя способността да образувам думи или да разбирам речта. Затова се сдържах се да се обадя.

Кон откри тумор в мозъка на британка

Говорихме на следващата седмица. С източноевропейски акцент той каза:

„След забавянето не очаквах този разговор да се състои.“

Изглеждаше развълнуван. Чаках.

„Чувствах се принуден да се намеся, защото това е просто твърде необичайно, че оцеляхте от анапластичен астроцитом“ –  каза той.

„И ва мен така ми казаха“ – отговорих. През годините бях се консултирал с десетки невролози в някои от най-добрите лечебни заведения на двете американски крайбрежия. Всички те бяха казали по същество едно и също. Средната продължителност на живота на мозъчен тумор като моя беше две до три години.

„И въпреки че това изглежда толкова необикновено, Вие продължавате да вярвате, че именно от такава болест оцелявате?“ – запита Шварц.

„Какво искате да кажете?“ – почти бях напът да затворя телефона.

Той ми разказа за дело, по което е бил нает като експерт от името на ищцата с твърдение, че лекарите са диагностицирали погрешно нейния брат. Мъжът, професор по компютърни науки в Бостън, е получил припадък, който е довел до откриването на тумор. Изследвана била тъканта. Поставена е диагноза рак. Казали му, че няма да оцелее година и половина, дори с интензивното облъчване, на което е решил да се подложи.

Лечението трайно уврежда мозъка му, но той остава жив четири години по-късно, което води до преразглеждане на първоначалната диагноза.

„Споделям тази история, защото оцеляването ви от анапластичен астроцитом е толкова необичайно, до такава стапен, че самата диагноза крещи да бъде преразгледана.“

Говорихме близо два часа. Разменихме си въпроси, включително лични, за да се уверим взаимно в надеждността си. Той разпита задълбочено за автомобилната катастрофа, предшестваща откриването на мозъчния ми тумор, за невропатолозите, участващи в диагнозата ми, и за медицинските заведения в Калифорния, където съм получавал лечение.

Отговорих му честно, първоначалното ми раздразнение отстъпи място на предпазливо любопитство. Въпреки че не го споменах по време на разговора, бях успял да извадя медицинските си досиета от шкафа в мазето.

Звезда на кулинарно шоу почина на 14 г. от рядък тумор

„Ще видя дали ще намеря тези данни“, казах му, когато разговорът ни приключи.

„Бих се радвал да ги прегледам – каза той с омекнал глас, – ако смятате, че това може да и от полза.“

Притворих очи и си спомних моя неврохирург след операцията ми през 1986 година, как тя ми каза, че всичко е минало много добре и се очакват резултатите от патологията, за да се каже дали е рак. Десет дни по-късно се чувствах много по-добре и бях нетърпелив да се върна в къщи.

Същият следобед обаче неврохирургът съобщи на семейството ми, че клетките са ракови. Когато я попитах за по-точна прогноза за шансовете ми, беше именно моментът в който научих, че става дума за анапластична астроцитома и че оцеляването при този тип тумори е много кратко. Когато тя ми съобщи това, прехапа малко долната си устна. Бях сигурен, че тя не смята, че ще оцелея.

Върнах се към действителността. В един плик на масата пред мен беше моят протокол за лечение: интензивно облъчване на мозъка в продължение на шест седмици, последвано от шест сесии химиотерапевтични лекарства, които да бъдат приложени рамките на една година. Имунната ми система реагира зле на химиотерапията, така че терапията се проточи още шест месеца.

В друг раздел бяха ръкописните бележки на майка ми, като бяха записани всички подробности от разговорите ми с лекари. Майка ми беше съдебен репортер, така че бележките й бяха по-скоро като стенограми. След това беше болничният доклад, пъхнат в отделно отделение.

След първите му няколко страници имаше лист от моята местна болница от 9 август 1986 г. със заглавие ХИРУРГИЧНА ПАТОЛОГИЯ. Най-отдолу имаше диагнозата „пилоцитен астроцитом (спонгиобластом)“, доброкачествен тумор.

Доклад от следващия ден имаше малка промяна, но със същата диагноза. Тогава попаднах на трети доклад, датиращ от седмица по-късно, и споменаващ консултация с невропатолог от първокласен университет. Имаше съвсем различна диагноза, единствената, която някога съм познавал: „Силно анапластичен, високостепенен астроцитом“ – рядък и агресивен рак.

Обадих се на Шварц и той ме помоли първо да му прочета докладите от патологията.

Прекъсна ме след първия:

„Вашата диагноза и била за доброкачествен тумор. Защо сте минали през лъчетерапия и химиотерапия?“

„Почакайте, има още“ – казах.

Прочетох му и второто заключение, от 10 август. Той каза, че става дума пак за доброкачествен тумар, просто докторът е добавил категоризация на туморния тип. Нищо злокачествено.“

С треперещ глас му прочетох и третия доклад. Когато свърших, той изпусна дълга въздишка.

„Това е напълно грешна диагноза. Не  е поставена в местната Ви болница. Някой е поискал второ мнение от авторитетна институция и е пратил данните на такъв човек, който е сгрешил.“

Не можех да изрека и дума. Чувствах нужда да крещя. После дойдоха и сълзите. Шварц почувства, че страдам.

„Вашата история е много важна – каза тай – И двата резултата са дълбоко значими. Ако сте оцелели от анапластичен астроцитом, значи сте резултат от чудо с библейски пропорции. Ако е била поставена погрешна диагноза, което според мен се е случило, тогава история е важно предупреждение. Патолозите, както всички останали, грешат. “

Съвместен екип на медици от ВМА и "Пирогов" спаси бебе с рядък тумор

Думите му не ме утешиха, нищо не можеше да направи това.

Потърсих го отново заради предложението му да направи формален, писмен преглед на трите заключения от патолозите.

Първите два доклада, получените от патолози в моята местна болница, предоставяха конкретни доказателства, че туморът ми е доброкачествен. Изнесеното в третия доклад външно мнение беше абсолютно обратното, но изобщо не предлагаше доказателства.

„Не мога да го обясня“, пише Шварц. „Това е напълно несъвместимо, non sequitur (не следващо, лат. – бел ред.) от всичко, което се е случило преди.“

Проучих дали имам основания за правни действия срещу болниците, в които съм бил лекуван, включително тази, която разби мозъка ми с радиация, без да извърши собствена оценка дали туморът ми е рак. Но крайният срок за съдебен иск за медицинска грешка в Калифорния отмина преди повече от три десетилетия и вероятно тъканните проби, съдържащи окончателния отговор дали не съм бил диагностициран погрешно, вече не съществуват. От тримата патолози, които изследваха тумора ми и поставиха диагнозата си – двамата, които се съгласиха, че туморът ми е доброкачествен и единият, който сметна, че е агресивна форма на рак – вече не работят.

Шварц е убеден, че диагнозата е грешна. Вярвам му. Доказателство е, че съм жив. Хората с такава болест не живеят толкова. Но не съм медицинско чудо. По-скоро съм грешка.

„Ракът в действителност никога не е бил част от твоята история“ – каза той.

Не е прав. Думите му, предназначени да ме утешат, всъщност отприщиха водопади от чувство на яростен гняв и тъга.

Написах списък с последиците от погрешната диагноза. Мозъчната радиация увреди зрението, слуха и хормоните ми и нейният дългосрочен ефект върху тъканите в мозъка ми е вероятната причина да съм епилептик. Химиотерапията пък увреди белодробната ми функция.

Почти пълната сигурност в ранната ми кончина ме изпълваше със страх, не само след като бях победил шансовете, но и всеки път, когато ме заболяваше главата, всеки път, когато ме напъхаха в епруветка за поредното профилактичен скенер, чакайки да чуя, че имам още година-две.

Диагнозата ми порази всеки член на моето семейство, наранявайки ги в продължение на много години. Имаше толкова много неща, предизвикващи гняв. Толкова много и за тъга.

В продължение на 35 години се страхувах, че туморът ми ще се върне – че ракът ще ме убие. Сега за пръв път прониква в мен осъзнаването, че ракът никога не го е имало. В това намирам малко облекчение.
Надявам се то да порасне.

 

                                                                      От Джеф Хенигсън, тук със съкращения

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни.
За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

⇩ Коментирайте ⇩

Най-четено

Здраве

Освен белия дроб: COVID-19 поразява и мозъка

Около 40 % от заболелите имат занижено ниво на съзнание – тревожност, депресия”

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Сн.: Pixabay

Oсвен белия дроб, COVID-19 уврежда и мозъка, и периферната нервна система. Това заяви пред Нова Телевизия началникът на Клиниката по неврохирургия в УМБАЛ „Св. Иван Рилски проф. Васил Каракостов.

По думите му вирусът стига до мозъка по няколко начина.

„Доказано е, че мозъкът се инфектира директно чрез обонятелните нерви – през лигавицата на окото и на храносмилателната система. COVID-19 има директен път по хода на нервите, по хода на техните обвивки и стига до сърцевината на центровете в мозъка”, обясни специалистът. По думите му към момента няма доказателства, че COVID-19 предизвиква туморни процеси или води до образуване на аневризми.

„Ако имате тумор на мозъка, коронавирусът няма да го активизира. COVID-19 сам по себе си не въздейства върху съществуващите заболявания, така че да ги възобнови или катализира. Той просто въздейства върху целия мозък и тъй като всичко в мозъка е като в един компютър – затворено в една кутия, няма възможност за реакция”, каза още проф. Каракостов. Той обясни, че вирусът, прониквайки в мозъка засяга предимно базисните ядра, които командват – това са центровете на дишането и на сърдечната дейност.

„Това е причината болни с тежка дихателна недостатъчност, но не толкова увреден бял дроб, да завършват фатално. Центровете на дишането не дават достатъчно импулси и нещата свършват. Вирусът въздейства на мозъка по доста нещадящ микромеханизъм, като уврежда невроните, микросъдовете,така че в крайна сметка се стига до тежки увреждания, без да има големи хардуерни увреждания”, обясни още проф. Васил Каракостов.

Д-р Мария Дамянова, която е невропсихолог в УМБАЛ „Св. Иван Рилски от своя страна обясни, че около 40 % от заболелите имат занижено ниво на съзнание – тревожност, депресия”. Тя е преболедувала вече COVID-19, a докато е била болна, е проследила внимателно проявите му в психиката. „Моите наблюдения са, че голям кръг от психичните и когнитивните функции са нарушени – вербалната работна памет, епизоди на дезориентация, занижени нива на внимание, на концентрация”, поясни доц. Дамянова и добави, че вирусът може да отключи много страхове.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Здраве

Слънцето и витамин D са враг на пролетната умора

Съществуват природни методи, които лесно и бързо облекчават състоянието

Люба Момчилова

публикувано

на

Виж цялата статия

Пролетта е прекрасен сезон – красив, ароматен, цветен. Природата се пробужда, температурите се повишават, растенията разцъфват. И цветът по дърветата разнася ухания на чистота и свежест, зеленото е по-наситено, а поникналите жълтурчета разпръскат слънчеви лъчи в топла настойчивост.

И въпреки това пролетта е наситена с противоречия. Усещанията, които носи, преминават през див възторг и вдъхновение до крайно изтощение и умора. Като че ли красотата около нас изисква нашето добро настроение, а ние не можем да отговорим на очакванията й. И уж настроението ни се повишава, уж толкова дълго сме чакали слънцето, а се чувстваме уморени и нямаме сила.

Това състояние е напълно нормално и се обяснява с т.нар. пролетна умора. На организма му е необходимо време, за да се адаптира към преходния сезон.

Но няма място за притеснение. Съществуват природни методи, които лесно и бързо могат да облекчат състоянието. Те са близо до нас и ни носят

повишаване на жизнеността

 енергията и доброто настроение.

Важното е да не задържаме в себе си отрицателни емоции и да се опитаме да осъзнаем станалото, съветват специалистите. Разговорите с близки хора повишават нивата на ендорфините и на окситоцина – хормоните, които ни карат да се чувстваме по-добре.

Друга прекрасна възможност да я преборите е да спортувате повече и да правите дълги разходки на слънце. Със завръщането на така жадуваното слънце, под влияние на ултравиолетовите лъчи, започва производството на витамин D. След като премине през кожата и през черния дроб и бъбреците, той се превръща в активно вещество и може да бъде усвоен и използван от организма.

Освен че витамин D осигурява преминаването на калция от червата в костите и по този начин дава стабилността на скелета, неговият дефицит

 се свързва с депресивни състояния

 отслабена имунна система и повишено чувство на умора и раздразнителност.

Пресните плодове и зеленчуци са изпитани антидепресанти. Хранете се здравословно. Храни с доказано успокояващо действие при стрес са зелето, карфиолът, гъбите, овесът, целината, лукът, чесънът, бананите, авокадото, ядки и мед.

Здравословното хранене ще ви помогне да се преборите със стреса успешно. Пийте много вода. Обърнете внимание на баланса на хранителните вещества. Организмът ви има нужда от здравословни мазнини, белтъчини и въглехидрати, набавете си нужните витамини и микроелементи, с които да подсилите съпротивителните му сили и да възвърнете тонуса си.

 Наспивайте се добре

 Сънят е важен, както за физическото, така и за психичното състояние на организма. По време на сън мускулите и важни части от мозъка си почиват, докато други трупат енергия. Тогава се извършват и много важни за правилното функциониране на организма регенеративни и хормонални процеси. При безсъние можете да се доверите на чая от маточина.

Много често пролетната умора се свързва със спад в имунната система. Най-важен за тонуса е витамин С – той стимулира имунната система, преборва умората, повишава работоспособността. Чайовете от ехинацея предпазват организма при инфекции на дихателната система, стимулират имунитета, като засилват собствените сили на организма срещу грип и настинка.

Научете се да релаксирате

Дали това ще бъде любима музика, книга, танци, хоби, няма значение. Намерете своето местенце, своя отдушник и своя генератор на спокойствие и добро настроение. Прекарвайте повече време на открито и сред природа, за да можете да се насладите на чистия въздух и да подкрепите тялото си с витамин D и почивка на очите, тялото и ума от синята светлина на екраните.

Опитайте се да намалите прекараното време на телефона и пред компютъра, което не е свързано с работа. Използвайте времето, за да изчистите дома си от стари и ненужни вещи.

Позволете пролетното обновление да настъпи и у вас самите. Излезте в градината или на терасата – посадете цветя, заровете ръцете си в земята и дайте живот на зрънцата и на собствените си надежди и въжделения. Дайте възможност на новото, здравото, вдъхновяващото да покълне и цъфне и у вас.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Здраве

Разлики в смъртността от коронавирус може да се дължат на слънчевата светлина

Други скорошни открития придават тежест на теорията, че времето, прекарано на открито, намалява вероятността от заболяване от COVID-19.

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Данни от силно засегнати страни като Великобритания, Италия и САЩ предполагат, че по-слънчевите райони „са свързани с по-малко смъртни случаи от Ковид-19“, предаде ДПА. Изследването на специалисти от Единбургския университет, публикувано в сп. „British Journal of Dermatology“, показва, че „по-високата експозиция на ултравиолетово излъчване А (UVA) е свързана с по-ниска смъртност от COVID-19“.

Екипът сравнява смъртните случаи, свързани със заболяването в САЩ от януари до април 2020 г., с нивата на ултравиолетово излъчване за почти 2500 американски окръга, преди да повтори методологията за Великобритания и Италия.

Трите страни отчитат едни от най-високите в света проценти на смъртни случаи, свързани с пандемията, както на глава от населението, така и абсолютни, въпреки значителното им намаляване през летните месеци.
Повечето страни в Азия и Африка съобщават за относително малко смъртни случаи на глава от населението през цялата пандемия.

Рекордeн брой заразени с коронавирус през последното денонощие в Турция, расте и смъртността

„Връзката между смъртността от COVID-19, сезона и географската ширина е поразителна; тук предлагаме алтернативно обяснение на това явление“, казва съавторът на проучването Крис Дибен.

Изследователите отбелязват, че са контролирали възможното въздействие на витамин D, който е масово цитиран като инхибитор на COVID-19. Той се нарича „слънчевият витамин“, тъй като човешкото тяло произвежда по-големи количества от него, когато кожата е изложена на слънце.

През януари е имало повишение на смъртността в Русия заради COVID-19

„Излагането на слънчева светлина може да намали смъртността от COVID-19 независимо от витамин D“, казва екипът.

Други скорошни открития придават тежест на теорията, че времето, прекарано на открито, намалява вероятността от заболяване от COVID-19.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА

Предишна публикация:
Ден 2 от процеса срещу Шовин: Свидетел се обадил на 911, защото „осъзнах, че съм свидетел на убийство“

Процесът започна 10 месеца след смъртта на Флойд, която предизвика масови протести в цялата страна

Затвори