Открийте ни и в

Български истории

Живот в два свята: САЩ и България в книгата на Нора Клинтън

Фондации на българката и съпруга й от години подкрепят българо-американски изследвания

Вера Александрова

публикувано

на

Карантината, въпреки негативите, които донесе на света, се превърна и в неочаквана възможност за хиляди хора. Такъв е и случаят с немалко българи в Америка. Нора Димитрова – Клинтън е една от тях – българката написа книга, която бе издадена наскоро на английски. В „Карантинни размисли от два свята“ сънародничката ни използва изолацията, наложена от пандемията, за да събере спомените си и да сподели различни аспекти от живота си в двете държави – в България и в Америка.

„Написах книгата най-вече за младите, за децата ни, които месеци наред бяха затворени вкъщи, тъй като видях колко им е трудно да се справят с изолацията и осмислянето на сюрреалистичната ни реалност. Историческите паралели винаги помагат да разберем по-добре едно събитие и да не му позволяваме да ни обземе прекомерно, а да търсим изход и утеха в мъдростта на изминалите години“, обясни българката пред BG VOICE. Тя вярва, че историческото познание винаги е било противоотрова дори срещу най-радикалните опити за политическа и идеологическа манипулация.

Нора Димитрова – Клинтън пристига в САЩ преди четвърт век, но не спира да носи Родината в сърцето си.

Корицата на книгата „Карантинни размисли от два свята“.

„Аз обичам България като роден дом, откъдето е започнал пътят ми, където имам скъпи близки и приятели, с които поддържам връзка до ден-днешен, сякаш едва вчера сме се разделили, и които винаги ще бъдат неотменима част от живота ми. Същевременно

много обичам и Америка

като мой втори дом, който ме е приел гостоприемно и ми е дал редица възможности поради уникалната си философия на меритокрация и стимулиране на упоритостта, нестандартното и независимо мислене и способностите в която и да било сфера от живота“, сподели сънародничката ни.

В момента Нора Клинтън живее в Северна Вирджиния, близо до Вашингтон, със съпруга си и със сина си. По образование е доктор по класическа лингвистика, а сега работи като мениджър на правен отдел. „Вярвам, че класическото образование е особено ценна придобивка за ума и душата на един млад човек. То дава един по-дълбок и уравновесен поглед към света, независимо каква професия изберем след време“, убедена е българката.

Самата тя е започнала живота си в Америка с преподаване на класически езици в университета „Корнел. „Когато пристигнах в Америка, нямах намерение да емигрирам, а изпитвах неутолима жажда да пътувам и продължа образованието си“, споделя тя. После започнала изследователска работа в университета, оженила се и нещата се развили от само себе си. „При днешните възможности за комуникация, изобщо не се чувствам на хиляди километри от България. Вярвам, че всеки човек има право да си търси късмета, където поиска и където може. Това не значи, че не обича Родината си или че е „избягал,“ както често се определят живеещите в чужбина българи. Напротив, аз мога да бъда сто пъти по-полезна за България от позицията на това, което имах щастието да постигна, отколкото ако си бях останала вкъщи и не бях поела редица рискове“, убедена е българката.

И тя наистина е полезна. Обичта и благодарността й към Америка и България стават причина да основе фондация „Американски научен център – София“ и нейната институция партньор в САЩ – Американския научен център в България. Нора не е сама в начинанието, съосновател на организациите е и съпругът й, който е изтъкнат американски професор по класическа филология.

„Идеята ни беше тези организации да служат като мост между академичните и културни общности на България и САЩ, а и на съседните на България държави“, споделя Нора Клинтън. Тя е истински горда с постигнатото. „За последните 16 години, откакто е основана фондацията, сме подкрепили няколкостотин студенти и изследователи, както и

субсидирали над 20 книги

с исторически принос към всеки период – от праисторията до съвремието. Фондацията има модерна библиотека, която е отворена безплатно за всички читатели, с достъп до JSTOR и редица трудно намираеми издания“, разказа тя.

А има ли общо между карантината и социализма? „Прилики между социализма и карантината виждам в това да се разчита изключително на държавните власти, а не на индивидуалната отговорност и здрав разум“, споделя Нора Димитрова – Клинтън в отговор на въпроса ни в контекста на книгата й за размислите й по време на карантина за живота в два свята. Според нея стремежът да пазим здравето си и това на околните е редно да идва отвътре, а не да е наложен със заповед. „Карантината, разбира се, в много случаи е необходима мярка за ограничаване на някаква зараза. В това отношение е нещо доста по-добро от социализма, както и с това, че все пак е краткосрочна“, добавя българката.

Тя смята, че в този разговор е изключително важно е да направи терминологично разграничаване между понятието „социализъм“ и класическата либерална идеология. „Социализмът, още от писанията на Анри Сен-Симон и неговите съмишленици, възниква като антитеза на либерализма на френската революция. В него няма нищо либерално, т.е. свободно. Още през 1848 г. забележителният дипломат и писател Алексис де Токвил изтъква: „Демокрацията разширява сферата на индивидуалната независимост, социализмът я ограничава. Демокрацията дава всяка възможна ценност на всеки човек; социализмът превръща всеки човек в [безличен] агент, инструмент, номер.“i“, споделя Нора Клинтън.

Сградата на фондацията „Американския научен център“ в България.

Тя дава пример и с великия австрийски икономист и Нобелов лауреат Фридрих Хайек, който е посветил десетки проникновени страници на терминологичното объркване на двете понятия. „Либерализмът, в оригиналния си смисъл на зачитане на индивидуалните свободи, е положителна идеология и баланс на консерватизма, който също е положителна идеология в полза на добрите традиции, икономическа свобода и ограниченото правителство, което трябва само да служи на хората, а не да ги контролира и потиска. В момента социализмът задкулисно е присвоил речта, но не и същината на класическата либерална идеология и униформено диктува един тоталитарен идеологически тон на влиятелни институции в западните общества – университети, медии, културни учреждения и редица корпоративни гиганти“, смята още българката.

За живота си в Америка Нора Димитрова – Клинтън споделя, че никога не е чувствала проблем заради това, че е българка. „Още от първия си ден като докторант в американски университет

бях третирана с уважение

приятелска топлота и интерес. Никога не съм усетила каквато и да било ксенофобия. Един от удивителните аспекти на Америка е, че представлява по-малка подобрена версия буквално на целия свят“, казва Нора. Тя дава пример с това, че в САЩ има хора от всяка нация и етнос, които получават невероятни възможности, стига да искат да работят, да дават най-доброто от себе си и да не се предават.

„Мисля, че е вредно и тъжно да се поддаваме на доста гласовитата антиамериканска пропаганда, която ежедневно очерня Америка. Ако беше толкова лошо, защо милиони хора дават мило и драго за шанса да станат част от това разнообразно и стимулиращо общество, което е направило – и продължава да прави – уникални открития, които са подобрили живота на хората по целия свят?“, пита българката. И споделя далечно изказване на известния американски политик Д.П. Мойнихан: „Броят на нарушенията на човешките права в една страна е винаги в обратна пропорция на броя на оплакванията за [такива] нарушения, които могат да се чуят оттам. Колкото повече оплаквания има, толкова по-добре съответната страна защитава човешките права.“

„Една от най-хубавите български черти, според мен, е независимото ни мислене и индивидуализъм, дори да грешим. Няма нищо по-опасно от превръщането на хората в доволни и послушни роботи. Нека си припомним думите на Бенджамин Франклин: „Ако всички мислят еднакво, то тогава никой не мисли“, казва още Нора Клинтън.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни.
За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

⇩ Коментирайте ⇩

Най-четено

Български истории

Една българка DJ по клубните сцени на света

Музика на Габриела Вергилов е в реклама на Prada, звучи и по BBC Radio 1

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Снимки: Facebook

Тя е усмихната, чаровна и безкрайно музикална. С много свежест и настроение, Габриела Вергилов влиза в мъжкия свят на диджеите и вярва, че може да го промени и трайно да остане в него. В чужбина музиката й звучи по BBC Radio 1, в саундтрака на номиниран преди две години за „Оскар“ филм и в реклама на модния гигант Prada. Тя е най-известната българска диджейка зад граница. Свири по фестивали в Америка и в Азия, но се изявява най-вече по европейските клубни сцени.

„Тази професия ме кара да се чувствам пълноценна, чувствам, че правя нещо, което винаги съм искала да направя, но не съм разбрала. Усещам кога публиката ми вярва, кога не знае дали да ми вярва“, споделя усещането си за това, което прави, Габриела.

Отскоро тя се премести от Брюксел в Копенхаген – първият град, в който се мести след като напуска България преди 10 години. Оттам започва и кариерата й – точно там се запознава с хората, които я поощряват и й помагат да започне да пуска и прави музика. Това се случва след като тръгва по партита съвсем сама. А от Копенхаген лесно отскача и до събитията в съседни столици като Берлин, Барселона, Амстердам. Така създава връзка с различни диджеи, продуценти, промоутъри и собственици на клубове

Тя е категорична, че всичко, което е постигнала, е резултат от много работа. „Елементът на късмет също присъства в картинката.

 Късметът е микс

 от много работа, от това да си на правилното място в правилното време, както и да познаваш нужните хора“, категорична е българката. Тя е убедена, че ако някой ти казва, че не можеш да направиш нещо, не трябва да го слушаш. „В моята индустрия работят мъже, а когато една жена се появи на сцена с талант, тогава те започват да се притесняват „, споделя Габриела. Тя е доволна, че нещата се променят и вече все повече организатори канят жени диджеи.

А въпреки че сега е успяла да се наложи като диджей, тя винаги е искала да бъде певица. „Посвирих малко на пиано, но се отказах. Потренирах модерен билет. Пеех под душа. Но нямах смелостта да пея пред хора“, спомня си Габи. Всичко се променя обаче, когато открива електронната музика. „Тогава се пречупих. Ходих на партитата и не вярвах, че от начин на живот ще се превърне в професия. Предполагах, че ще се занимавам с мода, но приятелите ми ме насочиха към музиката“, каза още Габриела. По купони винаги тя „дирижирала“ плейлистите. Затова и близките й казали: – „Ти трябва да го направиш, ще стане много интересно“. Иначе Габриела никога не е предполагала, че ще е стане диджей.

Семейството й я е подкрепяло винаги, но в началото не са могли да разберат смисъла на тази музика. „Майка ми изпитваше съмнения към електронната музика. Заведох я на участие“. Събитието било гледано от 200 души на живо, но 100 000, 200 000 души го следели онлайн. „Тогава бях много притеснена, но по време на партито майка ми беше свидетел на любовта ми към това, което правя“, разказа тя.

Габи споделя, че най-трудно й е било

 да не се откаже и да продължи напред

В шоубизнеса всичко се уповава на социалните мрежи, трябва да влагаш, да спонсорираш постове, да си купуваш последователи, които са важни за промотърите“, открехва от бизнеса тя.

Но пък адреналинът винаги й връща любовта към това, което прави. Тя си спомня участието си в един фестивал. „Пред мен имаше 4000-5000 души, тресях се цялата, беше ми и студено, и топло, но когато чух тълпата как вика в знак на одобрение, всичко изчезна“, спомня си Габриела.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

ИСТОРИЯ НА ЕМИГРАЦИЯТА: Да те „преследва“ царят от София до Чикаго

Историята на две роялистки снимки от 1935 до 1971 г.

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Снимката за спомен в Чикаго, в дома на Паприкови, но не пред портрета на царя!
ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

Капан, така определя историята на една снимка едно обикновено българско семейство от София, посетило САЩ в далечната 1971 г. Така те определят случката тогава, сега историята изглежда леко смешна в погледа на кривото огледало на епохата. По онова време Георги и Елена са в Америка при сестрата на Георги – Цветанка (Флоранс).

На 6 септември 1971 г. те посещават семейството на д-р Георги и Станка Паприкови, емигрирали преди години в САЩ. Паприков държи на стената в дома си портрет на цар Борис ІІІ. Както повечето нашенци в Америка, а и не само там, човекът си е организирал битов кът с писани глинени съдове, български везани покривки и картини. Той се гордее с това, защото то го свързва с Родината му. Георги и Елена са посрещнати в дома му като близки само защото са българи. След обяда Георги и неговият домакин се оттеглят в края на салона, на два меки фотьойла, за да си поговорят за България и бъдещето. Домакинът е любопитен за всичко. Разговорът е приятелски.

Българският цар Борис Трети

Решават да си направят снимки за спомен

Домакинът вади фотоапарат

и моли съпругата му да го снима с адаша му от София. Те застават пред портрета на цар Борис ІІІ и тогава Елена се намесва решително. Тя любезно моли домакините да направят снимки, но ако е възможно, да не е пред портрета на царя, защото все пак, тези снимки ще стигнат до България един ден. Тя се опасява да не би да имат проблеми с властите в родината, ако снимките с портрета на цар Борис ІІІ попаднат в ръцете на комунистическата милиция в София. Домакините са осведомени за страховете и за това, че в България Елена и Георги могат наистина да имат проблеми с властта. Историята е странна и дори малко параноична, нека не забравяме обаче, че говорим за 1971 г.!

Този епизод остава в златния фонд на семейните вечери, когато Георги разказва в София как е щял да се „снима с царя“. Макар и странна, тази история ни напомня, че българите по света носят в сърцата си родната история и до голяма степен благодарение и на тях истината за част от миналото ни се съхранява непокътната през годините на комунизма.


Да се скриеш от съдбата

Албумът с „опасната“ снимка на царя и семейството му, принадлежал на запасния майор Георги Иванов.

Интересна е и историята на един военен албум, принадлежал на запасния майор и ветеран от Втората световна война Георги Иванов, същият, който посещава дома на Паприкови през 1971 г. В годините 1935-1936-а той е школник в Школата за запасни офицери (ШЗО) край София. Когато завършва, получава албум със снимки за спомен от обучението си.

На корицата е изобразена карта на България и отнетите ни земи, в робски окови – националният идеал на страната ни в онези години – обединението.

На първата страница е поставена снимка на царското семейство, втората страница е за генерал-майор Луков – министър на войната по това време, и други висши военни ръководители. Следва ръководството на ШЗО и снимки на всички школници на фона на ежедневието в школата. Накрая са изобразени фрагменти от живота в ШЗО.

Георги Иванов като млад офицер, след завършването на школата за запасни офицери край София.

Дотук всичко е добре, докато не идва 9 септември 1944 г. Тогава Георги – все още действащ офицер, е принуден да скрие албума дълбоко в сандъците на тавана в дома си. Все пак снимка на царя и семейството му в годините, когато България вече е „народна република“, никак не е добре да се появи на бял свят.

Снимките на царя са почти ерес и Георги крие албума през всичките години, в които монархията беше вкарана в словосъчетанието „монархо-фашизъм“. Едва след промените от края на 1989 г. запасният майор Иванов плахо вади от тавана албума си със снимката с царя.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Българка сред създателите на ново лекарство срещу рак

Елиза Янкова е водещ автор на откритието, направено от учени в Кеймбридж

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Сн.: economy.bg.

Българка е в основата на създаването на обещаващо противораково лечение. То поставя началото на нова ера в третирането на раковите заболявания.

Откриването на новото лекарство за лечение на остра миелоидна левкемия бе обявено в средата на май от учени в Кеймбридж. Лекарството е първото по вида си противораково лечение, което действа върху РНК модифициращ ензим, и също така е първото лечение, разработено в резултат на генетичен CRISPR/Cas9 скрийнинг. Откритието е представено в престижния научен журнал Nature.

Острата миелоидна левкемия е агресивен рак на кръвта, който засяга хора от всички възрасти, включително и деца. Заболяването се развива в костния мозък, където раковите стволови клетки растат по-бързо от нормалните кръвни стволови клетки и причиняват животозастрашаващи инфекции и кръвоизливи. Обичайно се лекува с агресивна химиотерапия, непроменена от десетилетия, и само един от трима души оцеляват от заболяването.

Лекарството действа само на раковите стволови клетки, които са отговорни за устойчивост към терапия и за възвръщането на тумора. Учените не наблюдават никакъв ефект върху нормалните здрави стволови клетки.

„Много съм щастлива, че съм част от това проучване, което поставя основите на

нов път за лечение

 на онкологични заболявания, и за ползите, които може да донесе за пациенти с остра миелоидна левкемия и техните семейства“, коментира д-р Елиза Янкова, която е водещ автор на откритието, цитирана от economy.bg.

„Това е нова ера в лечението на раковите заболявания“, категоричен е и проф. Тони Кузаридис, ко-старши автор, ръководител на научен екип в Gurdon Institute, Кеймбридж, и директор на Milner Therapeutics Institute, Кеймбридж.

Елиза Янкова е родена в Попово. През 2011-а се премества в Англия, където получава бакалавърска степен по биомедицински науки в Брадфордския университет. През 2014 г. записва докторантура с фокус върху ролята на бактерията, причиняваща акне, в развитието на рак на простатата. През 2018-а се присъединява към екипа на д-р Косуке Юса в Института Sanger, където работи върху индуцирани плурипотентни стволови клетки, диференциация до бета-клетки, произвеждащи инсулин, и CRISPR/Cas9 скрийнинг.

През 2019 г. започва работа в екипа на д-р Костас Тзелепис първо в Института Sanger, а след това в Кеймбриджкия университет, като главният й фокус е възможността за използване на РНК модифициращи ензими за терапия при различни ракови заболявания.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА

Предишна публикация:
“Борат 2“ с Мария Бакалова с номинация от Гилдията на сценаристите

Наградите на Гилдията на сценаристите ще бъдат обявени на виртуална церемония на 21 март.

Затвори