Открийте ни и в

Български истории

Живот като на кино: От хокеист в България до сърдечен хирург в Сан Диего

Д-р Димитър Щерев идва като политически имигрант през комунизма и постига мечтата си да бъде лекар
Сибила Патси

публикувано

на

Д-р Щерев показва разрешението да пътува до Белгия, сн.: болница Sharp Grossmont, публикувана във в. „The Californian“

1989 година. Комунизъм. Димитър Щерев тогава е на 18 години и е в България. Искал е няколко пъти разрешение да отиде в Америка, защото дядо му живеел там от дълги години, а неотдавна и майка му, заедно със сестра му, отишла да се грижи за него и имала документи. Отказват му всички молби, но той не се отказва. Успява да избяга през Белгия през същата 1989 година, все още през комунизма. В Белгия иска убежище. Говори съвсем открито за това. Историята му дори прилича на филм.

В момента д-р Щерев има своя клиника по сърдечна хирургия в Сан Диего. Кръстена е на негово име, така както е известен сред американците – д-р Шерев (Sherev Heart Clinic). Първото му име също е познато в различен вариант – Димитри. „В момента имаме трима доктори, освен мен и двама асистенти. Правим операции на сърцето и на запушени артерии навсякъде по тялото“, обяснява българинът.

Освен това сънародникът ни е директор на интензивните кардиолози в болница „Sharp Grossmont“ в Сан Диего. „Преди 4-5 години излезе нова технология за лечение на сърцето с отпушване на клапаните без инвазия. Аз участвах в този начален етап от въвеждането на технологията и станах експерт в тази сфера. Бях одобрен да стана директор в болницата, в която работя, което ми дава право да давам консултации на колеги, но също и

да участвам в екипи за сложни операции

казва той.

„В САЩ преди 20 години сърдечните заболявания бяха номер едно за смъртността на хората. Сега вече не е така. Най-много хора в последните години умират от рак, защото сърдечно-съдовите заболявания се лекуват по-добре от раковите. Щастлив съм да кажа, че в България се прилагат същите стандарти за лекуване на сърцето“, разкрива още Щерев. Той е син на известния български лекар проф. Атанас Щерев, „прочул се като бащата на инвитрото в България“.

А как младият Димитър Щерев идва в Америка?

Бил е в младежкия национален отбор по хокей на лед. Въпросната 1989-та е била последната му година там. Отборът спечелва право да играе на турнир в Белгия, който се провежда през януари 1989 г. „Тогава, за да взема разрешително, трябваше да отида до районното военно. Бяхме няколко момчета от един район и отидохме заедно. Аз се бях скатал по-отзад, да не ме забележат. Изненадващо ни посрещнаха дружелюбно и ни дадоха разрешение. На всички заедно, с един документ“, спомня си българинът.

Той веднага се обажда на майка си в Щатите. „Страхувах се да не ме подслушват и доколкото можах, й казах, че отивам в Белгия и искам тя да дойде да ме вземе. Тя каза добре. Посъветва ме да се свържа с нейна приятелка, която да ми помогне с апартамента или каквото ми трябва за заминаването“, разказва Щерев.

Мистериозната жената се оказва майка на спортист от България, който успял да избяга в Америка година преди Щерев. Тя му казва, че трябва да поиска

убежище от американското посолство в Белгия

 и да запомни две думи – embassy (посолство) и asylum (убежище). „Аз бях в руска гимназия, но учех английски за втори западен език. Владеех го слабо и ми беше полезно да науча тези думи. Между другото тази жена, която ми помогна, е още жива и живее в София“, допълва сърдечният хирург.

Щерев също така се сдобива с долари. Продава ските си на черната борса чрез приятел. „Това беше най-ценното, което имах. Дадох ги на приятеля ми да ги продаде. Той знаеше и как се купуват долари от черната борса и с парите от ските купи долари, които да взема в Белгия, защото на нас като спортисти ни даваха много малка сума за пътуването. 20 или 50 долара, не помня, но беше недостатъчно“, казва Щерев.

За турнира в Белгия той пристига със самолет до Източен Берлин и влак до Брюксел. Оттам треньорите на тима водели момчетата до пързалката за състезание с автобус до друг град и пътуването траело между 1 и 2 часа.

В хотела в Брюксел Димитър се обажда до Америка на майка си. Купува белгийски франкове, пита на рецепцията как се избира американски номер от телефона във фоайето, който е с монети, и взима със себе си приятел да пуска монетите, за да може да говори. „Трябваше да пускаме монети на няколко секунди, за да не прекъсне, но успях да се чуя с майка ми“.

Щерев остава с убеждението, че майка му ще може да дойде от Америка да го вземе. Минават няколко дни и

 престоят на отбора в Белгия почти изтича

Щерев пак се обажда на майка си. Тя през сълзи му съобщава, че не може да дойде, защото още не е станала гражданка, но е говорила с американското посолство в Белгия. Помолила ги да дойдат те да го вземат. Оттам й казали, че не може така. Трябвало Димитър да отиде при тях. Димитър обаче се страхувал, че съотборниците му и треньорите му ще му попречат да избяга. Според него те са разбрали, че той има такива мисли в главата, макар и да не го е казвал на глас.

Идва денят за връщане в България. Димитър нямал план какво ще прави. Целият отбор отива на гарата в Брюксел. Трябвало да чакат няколко часа до идването на влака. Треньорите им ги пуснали да пазаруват из магазините. Дали им и паспортите. Димитър също отишъл да разглежда магазините. Отначало той се придържал към групата на няколко свои съотборници. В един момент другите момчета се улисали и Димитър решил, че моментът е сега или никога. Откъснал се от групата и се отправил на бегом към гарата. Пресрещнали го две други момчета от тима. „Ей, ти да не бягаш?“, го питат те. “ Не, не. Искам с вас да обикалям“, казва Димитър и тръгнал с тях. Той трябвало пак да влиза и излиза по магазините, макар че изобщо не му било до това. Страхувал се да се изплъзне и на тези момчета, и то веднага. Успял обаче пак

да намери удобен момент и да бяга

За втори път. Стига гарата и си взема багажа. Оглежда се непрекъснато някой да не го види или преследва. Успява да се качи на такси и казва на шофьора „Еmbassy America“ или нещо подобно. За негово щастие човекът потеглил и го откарал там.

В този ден Щерев не осъзнавал, че е събота и че посолството няма да работи. Пристигнал пред него, но сградата била тъмна. Била оградена и от желязна ограда и охранявана от двама войника с автоматични карабинери. Димитър понечил да отиде до входа, за да звънне на звънеца. Пресрещнали го охранителите. Димитър обяснява, доколкото може, за какво е дошъл. За негова изненада, в сградата светва крушка и след малко от нея излиза един войник. Сега вече знам, че това беше морски пехотинец“, казва Димитър. Войникът го пуска вътре. Димитър казва думите, които е нужно, за да получи помощ и убежище. „Сълзите ми потекоха от щастие и облекчение, че сега ще мога да бъда свободен човек“, споделя Димитър. От посолството му обясняват, че майка му ги е предупредила за него.

Не му дават документи веднага. А Димитър си е мислил, че ще му дадат направо паспорт. Казват му, че трябва първо да вземе паспорт от Белгия. Пращат го да спи в хостел за събота и неделя. Дават му адреса на листче и му казват, че ще го оставят максимално близо до хостела, но оттам трябва да отиде сам с трамвая за една спирка.

Димитър отива в хостела и получава легло в стая с 20 души. През деня по принцип трябвало да напусне според правилата на хостела, но той не смеел изобщо да излезе от фоайето и чакал до вечерта в неделя, когато отново му дали легло. Дори не ял нищо и бил много гладен.

В понеделник служителка на американското посолство идва при Димитър в хостела

 и го води в бежански лагер в Брюксел

Там го проверяват, дават му документи и го настаняват в сграда, която е била казарма. Заедно с 10 души. „Пак помислиха за мен, сложиха ме заедно с момчета от Косово, с които да мога да си говоря. Имахме право да излизаме от лагера през деня и аз опитвах да си намеря работа по ресторантите, но без успех. Ходих и до американското посолство от време на време да проверявам. Оттам щяха да ми дадат направо зелена карта, не само виза, и аз чаках“, обяснява българинът.

След 3 месеца Димитър научава, че ще трябва да чака още, защото американците са дали много документи на хора от Китай заради кръвопролитията на площад „Тянанмън“. Помагат му обаче да отиде в Антверпен и да работи в пекарна като общ работник. Остава там до септември. Спестява пари и си купува самолетен билет. „Беше емоционално събиране в Америка. Бяхме щастливи“. Първото, което Димитър прави, е да се запише в двугодишен колеж. После учи в Калифорнийския университет в Сан Диего и медицина в Лос Анджелис, където и специализира в една от най-престижните болници. Връща се в Сан Диего през 2005 г. и става част от екипа на болница „Sharp Grossmont“. През 2014-та се отделя със собствена практика, а след това прави и своята клиника. Казва, че е удоволствие да работи и на двете места. Той е трето поколение доктор. Дядо му по бащина линия и баща му също са лекари. Свободното си време прекарва със съпругата си и двете си деца. Продължава да играе хокей като хоби.

Получавай BG VOICE по имейл
BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Натисни, за да коментираш

Трябва да влезете в профила си, за да коментирате Login

Коментирайте

Български истории

12 700 км – българин измина най-дългия преход в САЩ (СНИМКИ, ВИДЕО)

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Пътешественикът Петър Ванев стана първият българин, преминал по най-дългите пешеходни преходи в САЩ – Тихоокеанския хребетен път, Пътеката на Апалачите и Континенталния преход. Те са с обща дължина 12 700 км! Заради постижението си Петър получи отличието „Тройната корона“, то се дава на всеки, прекосил успешно трите маршрута.

Миналата година BG VOICE писа за Петър Ванев, когато той измина Апалачката пътека. Тогава 32-годишният русенец разказа, че е изминал разстоянието от 3500 км за 109 дни – от края на май до средата на септември 2018-а, и то само един чифт обувки.

Голямото пътуване на Петър започва през 2017 г., когато той прекосява 4240-те километра на Тихоокеанския хребетен път. Но тогава младият мъж решава, че те не са достатъчни, и си поставя за цел да стане първият българин,

носител на „Тройната корона“

с нейните 12 700 километра планински преходи. На 16 септември 2018 г. той завършва прехода на Апалачката пътека и отново не спира. Преди няколко месеца, през август 2019 г., той се завърна след успешно преминаване и на Континенталния преход.

Този преход е продължил 135 дни, а пътешественикът трябвало да мине през много препятствия, включително и снежна буря в Колорадо.

Началото на пътуването започнало в средата на март, когато Петър Ванев отлетял за САЩ. Поставил си е за цел да измине близо 5000 км през щата Ню Мексико, Колорадо, Уайоминг, Айдахо и Монтана, които са включени в Континенталния преход.

Пътуването било пълно с екстремни преживявания – от сухите отсечки, където трудно се намира вода и се налага да се пие от корита за добитък, до априлските снегове. В Колорадо се оказало, че Петър Ванев е единственият пътешественик по маршрута в момента и няма с кого да обмени опит. И това довело до обрат в плановете му.

„Времето внезапно се промени, натрупа огромен сняг, придвижването ставаше много бавно. Изви се снежна буря и се наложи да използвам сателитния си предавател, за

да дам сигнал за помощ

Последва спасителна акция, бях евакуиран от планината с хеликоптер. За щастие се разминах само с леко измръзване на пръстите и снежна слепота“, разказа русенецът пред „РусеМедиа“.

Малко по-късно той прави втори опит да премине през тази част на маршрута си, но се налага да се откаже и да потърси алтернатива. Решава да минава по по-безопасни отсечки, което в крайна сметка забавя графика му с 27 дни. Наложило се да сгъсти времето си и да изминава по 50 километра на ден. Финалът на Континенталния преход е поставен на 6 август.

„Континенталният преход беше най-труден от трите прехода. Научих, че понякога егото движи човек в негативна посока. Хората и случките, които един човек преживява, са същината на този вид преходи. Това е най-голямата награда“, коментира Петър Ванев.

„Защо избра точно САЩ? Защо не някъде другаде – Южна Америка, Европа, Азия?“, това най-често го питат след първия му преход по Тихоокеанския хребетен път. „Знам ли? И аз се чудя защо. Нека обаче споделя що за хора са американците“, отвръща Петър във втората си книга, посветена на успешните преходи. Част от „Пътеката на хората“, издадена от „Вакон“, бе поместена в „Дневник“.

В нея той описва американците като хора като всички останали. „Имат своите черни и бели ризи. С висок интелект, с ценности, с инстинкт за самосъхранение и с грижа за всичко, което ги заобикаля. Алчни, със силно развито чувство за грандомания. Сред тях има и много посредствени хора, на които не им пука от нищо – егоистите и наивниците. Да!… Но и американците знаят как да стопанисват и опазват природата и това се е превърнало в част от ежедневието им“, пише българинът.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Българска елха в празнична изложба в Чикаго

Сибила Патси

публикувано

на

Виж цялата статия

Празничният дух е завладял Америка. Навсякъде има украса от светлини и венци, забързани минувачи търсят най-подходящите подаръци, по улиците се носи мирис на кафе с вкус на мента или на горещ шоколад, а пред магазините се чува звън на коледни звънчета. И Чикаго е обзет от този дух. Елхата в центъра, която тази година е висока цели 17 метра (55 фута), бе запалена още на 22 ноември и всяка вечер по нея светват 55 хиляди светлини. Офисите на административните сгради също са украсени празнично. Една от най-специалните украси е винаги в офиса на Мария Папас, ковчежник на окръг Кук в Чикаго. Всяка година там има мултинационална изложба на коледни дръвчета, в която участва и България.

Изложбата, озаглавена „Коледни елхи от цял свят“, се провежда за 16-ти път. В нея могат да се видят мини дървета, които са украсени от членове на етнически и религиозни общности, за да представят тяхното наследство. Този път участват повече от 90 представители.

Коледните дръвчета на Еквадор, Гана, Мексико, Литва и Гватемала (отляво надясно)

Освен това на показ са поставени специални дисплеи, посветени на Рождество Христово в християнството, на африканския празник Кванзаа, на еврейските традиции и други. „Културното многообразие е

голямата сила на района на Чикаго

както се вижда от начина, по който различните групи празнуват празничния сезон“, посочва Папас в съобщение, разпространено до медиите. „Ние сме по-силни като общност, когато научаваме за други религии, култури и наследства, които са различни от нашите и ги уважаваме“, допълва тя.

Ковчежникът на окръг Кук Мария Папас (в средата) пее заедно с гостите

Освен България в уникалната изложба участват страни като Русия, Румъния, Германия, Канада, САЩ, Австралия, Пакистан, Панама, Перу, Виетнам, Тайланд и други. Българското дърво присъства за 13-та поредна година.

Неуморната Кина Бъговска от Чикаго получи държавен медал

„Когато започна тази традиция, българската общност беше вече разпозната в Чикаго. Това е винаги съвместно дело на българските обществени организации“, каза Кина Бъговска от Българо-Американски Център за Културно Наследство, които са редовни участници. Тази година украсяването на българското коледно дърво в офиса на Мария Папас стана възможно и благодарение на училище „Джон Атанасов“, „Сдружение Български музей Чикаго“, „Център „Магура“ и театър „Розова долина“.

Отляво надясно: Кина Бъговска, Иван Анчев, Елена Табакова, Златомир Молдовански

На 6-ти декември изложбата бе представена на коледното тържество в офиса на госпожа Папас. Празникът включваше и пеене на

коледни песни на различни езици

още един начин, по който госпожа Мария Папас показа уважението си към различните културни групи в Чикаго и района. Звучаха песните „Тиха нощ“, „О, коледна елха“ (О Christmas Tree) и други. Самата Мария Папас пя и свири на пиано. Гостите можеха да опитат и различни ястия.

„Българското дърво е украсено по традиционен начин – с плодове. Учениците от училище „Джон Атанасов“ направиха орнаменти с български мотиви. Не пропуснахме да донесем и българския флаг“, разказва Бъговска. „От няколко години ние изработваме сурвачки за коледната изложба при госпожа Мария Папас. Правим ги по стара традиция, за да покажем, че те символизират плодородието. Сурвачките са задължително от дрян. Миналата година се получи много интересно, защото даже успяхме да сурвакаме лично госпожа Папас. Тя дойде при нас и пожела да изпълним тази традиция и ние я сурвакахме“, разказа Елена Табакова, президент на „Сдружение Български музей Чикаго“.

Генералният консул на България в Чикаго Иван Анчев присъства като специален гост заедно с консули на други от участващите страни. Той прие специални поздравления от ковчежника Мария Папас и поздрави българската група.

Кина Бъговска се запознава с Мария Папас, докато е в екипа на първия вестник „България“, създаден през 2001 г. Тогавашната асистентка на Папас по етническите въпроси Патриша Михалски се интересувала от всички общности и посетила

българската църква в Чикаго

По същото време там била и Бъговска. Двете обсъдили бъдещо интервю с Мария Папас, което се осъществило. „На това интервю бях аз с Климент Величков, първия наш журналист в Чикаго от новата имиграция, и София Знаймер, сега адвокат по имиграционните въпроси“, разказва детайли Бъговска. „Това беше първото интервю във вестника, излязло през 2002 г. Оттогава Мария Папас помага много на българската общност и държи тя да е представена на различни събития“, допълва художничката.

С помощта на Мария Папас и усърдната работа на Кина Бъговска в сградата на хазната на Чикаго се провеждат много прояви с българско участие – изложба на деца от българските училища, чествания за 24 май, представяне на картини на самата Бъговска и народни танци на ансамбъл „Хоро“, представяне на сдружение „Български музей Чикаго“ на Елена Табакова, провеждане на Втората световна среща на българските медии от 2006 г. и други. „Никога не съм казала „не“ на какъвто и да е проект“, казва Кина.

Изложбата с коледните дръвчета в офиса на ковчежника на окръг Кук Мария Папас ще бъде отворена до 2 януари.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

На една сцена: Българинът Росен Ненчев впечатли Хосе Карерас

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Хосе Карерас с ученика си Росен Ненчев преди концерта в Атина. СНИМКА: ALEXANDER БОГДАН THOMSON

Един българин стана повод за възхищение от страна на великия тенор Хосе Карерас и покана от негова страна да пеят на една сцена.

Всъщност всичко тръгва от мечтата на младия Росен Ненчев да има общ концерт с идола си. Той e негов ученик и от три години посещава майсторския му клас. На втората година от обучението си при Каресас Росен изрича мечтата си на глас: „Маестро, имам желание да се организира общ концерт, дали бихте искали да го реализираме?“ „Моето момче, много ще се радвам да направим общ концерт в България“, отвръща му легендата.

И той изпълнява обещанието си, през май тази година младият солист на Софийската опера излезе пред 12 000 в „Арена Армеец“ с прочутия испанец. А самият Карерас остава впечатлен и на тръгване казва: „Моето момче, смятам да те взема с мен и по други места по света!“

И поканата не закъснява. На 24 ноември

Росен Ненчев и Хосе Карерас излизат отново на сцената

този път в Гърция. Сега с тях е още една българка, сопраното Илина Михайлова.

Росен Ненчев е роден в София на 14 май 1982 г. „Още 5-годишен в Софийската опера имах голямата привилегия да гледам „Аида“ с великото ни сопрано Мария Белчева. Това е сред най-ярките ми детски спомени. Да оставиш 5-годишно дете да се концентрира 20-30 минути, звучи немислимо. А тази опера е изключително дълга, в три действия. 3 часа и половина стоях прав, с отворени очи, с отворена уста, и се чудех как тази жена пее по този начин“, обяснява Росен пред „24 часа“.

Убеден е, че именно този впечатляващ момент го кара да започне да се занимава с пеене. Към това се добавя и фактът, че има талант.

Започва да пее в хор „Бодра смяна“. Когато е на 12, първият му преподавател Борис Богданов казва, че в пубертета не е хубаво да пее, защото се променят гласни връзки, изгражда се гласовият апарат. „Тогава спрях и се отдадох страстно на спорта“, спомня си Росен Ненчев. Освен пеенето това е другата му страст. Той играе активно тенис от 8-годишен, бил е състезател на „Левски“. До 19-годишен се занимавал професионално, бил е в осмицата на топ тенисистите в България, втора ракета на юношите на „Левски“. По време на пубертeта, когато трябвало да спре да пее, освен че наблягал на спорта, завършил и Софийската математическа гимназия. А след това започва да учи финанси в УНСС. Страстта към пеенето обаче не го напуска. И когато вече е третокурсник, кандидатства в Музикалната академия – приемат го с най-висок бал –

първи резултат от кандидатстващите тенори

И така започва да се занимава професионално с пеене.

Като завършва Консерваторията, работи дълги години с Георги Делиганев в Русе. „Един ден той ми каза: „Ти тук нямаш работа, трябва да заминеш в Италия. Там само въздуха да го дишаш, помага за пеенето. Маестро Делиганев ме изпрати при Виторио Теранова и отидох да дишам въздуха в Милано. Направих следдипломна квалификация по класическо пеене в академия „Марчиали“. Заедно с това тогава открих и плажния тенис“, казва българският тенор. През 2013 г. става шампион на Ломбардия, може би е единственият чужденец, шампион на регион в Италия.

А през 2019 г. идва време и за великия момент на сцената с тригодишна предистория.

„Това, че се срещнах с маестро Хосе Карерас, е един от най-големите дарове, които Господ ми даде. Първо – жива легенда в оперното изкуство. Второ, той е уникален човек. Изключително скромен, внимателен. Никога при взаимоотношенията си с него и за една секунда не можеш да видиш суета или дори за миг да ти се натрапи, че той е фигура от световна величина.“

„Да бъдеш до маестрото дори извън сцената, е нещо много специално. Чувствам се като звезда. Целият му екип е от невероятни професионалисти. Като започнеш дори от охранителя, който е работил с Майкъл Джексън и „Депеш Мод“. Тонрежисьорът освен с маестро Хосе Карерас работи и с Андреа Бочели. Горд съм, че в този екип вече има и българска следа“, добавя Ненчев, който продължава да доразвива детската си мечта да бъде на една сцена с идола си от тримата тенори.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
Реклама
Реклама

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама

Най-четено

Всички права запазени © BG VOICE е най-влиятелният български вестник в Чикаго, САЩ и Канада BG VOICE is the Bulgarian newspaper leader in Chicago, USA and Canada