Почти нищо не знаем за нея – Христина Хранова Ценкова, както и за родното й село Клисура, заличено от земите на Софийска област още през ужасите на многовековното османско робство. Семейството й, побягнало от робските безчинства в селото, заживява в югоизточните покрайнини на София, някъде около днешната черква „Св. Седмочисленици". Баща й - Храно Овчаря - отглежда овце, има 18 деца: 12 сина и 6 дъщери. Неговите черти унаследява и най-малката му дъщеря Христина - сила и свободолюбие, буйност, любознание и дързост. Родена през 1852 г. и израснала във възрожденска семейна среда, момичето решава да бъде част от националноосвободителното ни движение. Именно тя пренася, преоблечена като мъж, писма от Васил Левски по негова заповед по комитетите. В деня на баташкото клане Христина е била в църквата и е избягала като по чудо. В Освободителната война загиват шестима от братята й, преди това – в Сръбско-турската война от 1876 г. – други нейни четирима братя, с една надежда – да помогнат на България. След Освобождението заминава да учи в Русия, отпусната й е

 стипендия за даровити ученици
 
 първа българска „морска“ спасителка
 
 нарамва за трети път пушката
 Пощенска картичка е издадена и за Христина Хранова – през 1911 г. Сн.: Wikipedia
 Милост, милост, синове на България!...