КНСБ настоява за ускорен ръст на заплатите с 12.5% заради резкия скок в цените на храните. Средногодишният ръст на минималната работна заплата следва да е със 17.5%, което ще осигури постигането на съотношение минимална- средна работна заплата 50% към 2025 г. , посочват синдикатите. Те искат още от 1 ноември 2021 г. размерът на минималната заплата да бъде увеличен на 700 лв., а от 1 януари 2022 г. на 764 лв. От синдиката настояват за защита на доходите на уязвимите домакинства, включително на безработните с минимално обезщетение да се изплати допълнителен бонус от 120 лв. за последните три месеца на годината. Също така КНСБ искат от 1 декември да се прилага официалната линия на бедност в размер от 460 лв. и през нея да се изчислят всички плащания за социално подпомагане на уязвимите групи.

Синдикатите отчитат, че за година има ръст в цената на олиото от 43%, 10% на брашното и картофите, 8% при яйцата и по 2 и 3% при цените на млякото и сиренето. "Над 20 на сто са се повишили цените на зеле, червен пипер, домати, краставици, с около 30 процента са поскъпнали прасковите и дините", цитира проучването на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ неговия ръководител Росица Макелова. На годишна база хлябът е поскъпнал с около 5,5 на сто. Според КНСБ общият индекс на цените на производител в промишлеността достига до 17.9% през месец август, което говори само едно - очаквано поскъпване и на продуктите в потребителската кошница. Проучването на синдикатите показва и 30% ръст при цената на бензините и 51% на пропан-бутана. Така се оформя прогнозата им за инфлация от над 6% до края на годината, която ще се усети най-силно при бедните домакинства. "Нашите очаквания са за двуцифрено нарастване на цените на топлоенергията от 1 януари 2022 г. за битовите потребители. Затова настояваме за преразглеждане на механизмите на целевата помощ за отопление. Близо 2,3 млн. българи очакваме тази зима да ограничат разходите си за отопление поради недостиг на средства", заяви синдикалния лидер Пламен Димитров.