Бивша армейска зелена барета, който призна за разкриване на военни тайни на Русия за период над 15 години, е осъден на повече от 15 години затвор в петък по обвинения в шпионаж. Наказанието от 15 години и 8 месеца, наложено на Питър Дзибински Дебинс от Гейнсвил, Вирджиния, от окръжния съдия на САЩ Клод Хилтън, е до голяма степен в съответствие със 17-годишния срок, поискан от прокурорите. Адвокатите поискаха 5 години. Адвокатът на Дебинс, Дейвид Беновиц, твърди, че Дебинс е причинил минимални щети и че руските агенти са изнудвали Дебинс, заплашвайки да разкрият неговите еднополови предпочитания във военна епоха, в която "не питай, не казвай" все още е в сила.

На изслушването на присъдата в Александрия в петък Дебинс предложи своеобразно извинение, в което до голяма степен подчерта, че е жертва на ГРУ, руската разузнавателна служба и каза, че се е изложил на опасност от отмъщение от тяхна страна, защото е признал, че е работил за тях. "Страдах в самотно мълчание в продължение на 25 години", каза Дебинс. Що се отнася до опасността, пред която е изправен от ГРУ, той каза: "ГРУ не отправя заплахи, те спазват обещания." Прокурорите коментираха, че Дебинс никога не е казвал на ФБР нищо за изнудване по време на 20-часови интервюта. Те казаха, че той е измислил оправданието и че първоначалното му обяснение на мотива е много по-вероятно, да е бил огорчен от времето си в армията и че се е смятал за "лоялен син на Русия". Според тях самият факт, че войник от специалните сили се е съгласил да предаде страната си, е също толкова вреден, колкото и всяка конкретна информация, която е предал. "Сега светът видя, че Русия успешно е назначила шпионин в елитните специални сили на армията на САЩ, което е пропагандна победа за Русия за сметка на репутацията на специалните сили", обясняват прокурорите Томас Тракслер и Джеймс Тръмп. Връзката на Дебинс с руското разузнаване датира от 1996 г. и обхваща 15 години. Започва, когато той е студент на ROTC в университета в Минесота и при посещение в Русия дава на ръководителя имената на четири католически монахини, които е посещавал, след като руски разузнавач му е казал, че монахините са участвали в дейност с култ. В по-късните години той предоставя подробности за дейността на отдела си за специални сили в чужбина и имената на колегите от специалните части. Дебинс постъпва на активна армейска служба през 1998 г. и дотогава вече се е ангажирал писмено да служи на руснаците и е получил кодовото име "Икар Лесников". В ръкописно признание, подадено в съда, Дебинс пише, че през 1997 г. той е дал на руското разузнаване подписано изявление, в което се казва, че "искам да служа на Русия". "Имах месианска визия за себе си в Русия, че ще ги освободя от потисническото им правителство, така че бях поласкан, когато те се обърнаха към мен", пише Дебинс. По-късно се присъединява към Специалните сили и служи там до 2004 г., когато е капитан, назначен в Азербайджан. Но е освободен за нарушение на сигурността, по-специално за преместването на съпругата си в Азербайджан и снабдяването й с американски правителствен мобилен телефон. През 2008 г. той пътува до Русия и дава информация на агентите за разузнаването за дейността на старите специални части в Грузия и Азербайджан. Дебинс смята, че е дал информация, която руснаците вече са знаели. Дебинс е получил номинални плащания за своята информация, въпреки че първоначално отказва оферта за плащане от 1000 долара в брой. При една среща с руското разузнаване той приема бутилка коняк и руска военна униформа като заплащане, според обвинението. Радж Парех, изпълняващ длъжността адвокат на САЩ за източния окръг Вирджиния, чийто офис се занимава със случая, заяви в изявление след изслушването, че "наглите разкрития на подсъдимия пред агентите на руското разузнаване застрашават националната сигурност на САЩ и заплашват безопасността на неговите колеги военнослужещи. Това преследване подчертава нашата твърда решимост да потърсим отговорност за онези, които предадат клетвата си и да ги изправим пред съда за техните изключително тежки престъпления."