Открийте ни и в

Български истории

Заради Covid-19: Отложиха фолклорния фестивал „Верея“ в Чикаго

С надежда в сърцето организаторите вярват, че събитието ще се състои през октомври

Сибила Патси

публикувано

на

Константин Маринов – Коцето

10 години трябваше да отбележи този април неповторимият фолклорен фестивал в Чикаго „Верея“. На него идват състави от всички краища на САЩ, както и от Канада. На сцената винаги танцуват и пеят малки и големи, българи, американци, канадци. Главен организатор е Константин Маринов – Kоцето, който като истински войвода събира участницитe и всяка година прави голям празник за българската фолклорна музика и за българските танци.

24 април беше тъжен за Коцето. На този ден щеше да е 10-тото юбилейно издание на „Верея“. Вместо на сцената, заради коронавируса Коцето си беше вкъщи, както и повечето българи в Северна Америка. „Надявам се да е за хубаво“, каза той във видеообръщение във фейсбук и обяви, че датата на фестивала се премества за октомври.

Коцето се надява, че до октомври ситуацията с коронавируса ще е по-добра, че

„Верея“ отново ще разтърси Чикаго

„Ние бяхме напълно готови. Всички бяха резервирали билети да дойдат. Чакахме до последно и когато на 15 март обявиха, че в Илинойс се налага карантина, стана ясно, че не можем да направим фестивала. Обадих се на всички и те ме подкрепиха да се съберем през октомври“, разказва той.

„Верея“ е насрочен за 23 и 24 октомври и ще се състои в полското училище в Чикаго. „Залата е голяма, събира поне 1000 души. Ако разхлабят мерките и позволят на големи групи да се събират, даже има възможност да разположим хората през седалка и пак ще съберем 500 души. Надяваме се всичко да се развие добре. Към средата на септември ще стане ясно“, казва Маринов.

Тази година на фестивала ще участват над 65 състава и над 1500 души. Ще дойдат 4 или 5 нови състава. Програмата е предвидена за два дни. В петък – от 5.30 до 8.30, а събота ще бъде цял фестивален ден. „Всички фестивали са ми любими. Всеки фестивал е уникален сам по себе си“, казва родолюбецът. „Да ги деля на любими и по-любими, би било като да деля децата си – няма как стане“, допълва Коцето.

Константин Маринов

В Северна Америка има 100 състава

казва Коцето, като в 30 от тях танцуват американци и канадци. „Миналата седмица мина европейският фестивал. Tе го направиха виртуално. Бях поканен да поздравя участниците. Видях как мина при тях и ако ситуацията с коронавируса е същата или се влоши, може и „Верея“ така да направим“, разсъждава умислено Коцето.

През годините фестивалът се е провеждал на различни места – в Торонто, в Лондон, и в Стара Загора, където форумът съществува паралелно с този в Чикаго пет поредни години. „Идеята за първия фестивал дойде спонтанно“, казва Коцето. „Искахме да се съберем със състави от други градове в Америка и го направихме. Първия фестивал кръстихме „Празник на хорото“. Оттогава винаги правим фестивала с удоволствие и за хората и явно те затова го харесват“, допълва той.

През април Маринов бе зарадван с грамота от държавната агенция за българите в чужбина, която генералният консул в Чикаго Иван Анчев връчи виртуално. Наградата се дава за приноса на българина за „популяризирането на българските фолклорни традиции в Северна Америка и провеждането на културни събития, обединяващи българите на американска и българска земя“.

И тъй като Коцето е много деен човек и не може да стои, без да прави нищо, е направил клипчета в канала на „Верея“ в Ютуб, с които зрителите могат да проследят историята на фестивала. Освен това той създаде

 читалищна телевизия „Ишлеме Продакшън ТВ“

със съдействието на център „Малката България“ при „Малко българско училище“, която ще показва в ютуб предавания за народното творчество и българската култура. Първият епизод в тази телевизия вече беше излъчен и беше озаглавен „На софрата с бай Коста“.

И все пак запазената марка на Коцето си остава фестивалът, който създаде преди 10 години. Заразени от „Верея“ други българи също правят фолк фестивали в други градове на Щатите, но „Верея“ си остава феномен – една феерия от музика и танци и много приятелства.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни.
За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

⇩ Коментирайте ⇩

Най-четено

Български истории

Българин описа друг на страниците на The New Yorker

Портрет на екстравагантния артист Иво Димчев бе направен от Димитър Кенаров

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Българският музикант Иво Димчев влезе в едно от най-популярните списания в САЩ и в света, The New Yorker, и вече няколко дни е водеща тема в сайта на изданието. Портретът на екстравагантния българин е написан от друг наш сънародник – Димитър Кенаров. Той е журналист, известен с публикациите си в сериозни американски издания като списанията Esquire, The Nation, Foreign Policy, Boston Review, The International Herald Tribune. В България Кенаров е популярен и с поезията си, а от почти година и като една от жертвите на полицейско насилие при антиправителствените протести миналото лято.

„Написах портрет на моя любим български музикант/съвременен артист, изключителния Иво Димчев за The New Yorker. Рядко съм се забавлявал толкова много, работейки върху текст. Красивите снимки са на талантливата Михаела Аройо“, съобщи Димитър в профила си във Facebook преди дни.

The New Yorker излиза един път в седмицата и включва коментари, критика, есета, художествена литература, сатира, карикатури и поезия.

Изданието е на 96 години

и е добре известно с вниманието си към съвременната художествена литература, политически и социални въпроси и анализи на популярната култура.

Текстът за Димчев, написан от Кенаров, е със заглавие „Екстравагантното изобилие на Иво Димчев“. Материалът разказва за различните етапи през кариерата на артиста, от пърформансите до музиката и авторските песни, както и за неговите възгледи. Портретът описва и нестандартния начин, по който Димчев продължава да изнася концерти в България дори по време на пандемията. Когато всички заведения и зали са затворени, той се впуска в домашни концерти. „Не искам да свиря онлайн… Искам да свиря в домовете на хората… Те седят на техния диван, а аз на стол на няколко метра от тях… След 30-40 минути си тръгвам“, е цитиран да казва Димчев в The New Yorker. За заплащането има само едно изискване – да бъде купена една негова тениска. Тези необичайни малки частни концерти донесоха голяма популярност на Иво. По време на пандемията той пее в луксозни къщи и изтърбушени апартаменти, изнася концерти и в ромски семейства, на които дори плаща за това. Има обаче и заможни почитатели – бизнесдама наема помещение в един от небостъргачите на София за изпълнението на Димчев, а по време на него 40 светещи дрона изписали името на най-големия му хит – „Баница“. В американското списание се уточнява, че това е най-популярното тестено изделие в България, както и че видеото в Youtube е гледано от 1 млн. души при население в страната около 7 млн.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

История на имиграцията

Българите от 1948 г. в САЩ и едно двойно убийство

И още за престъпленията за вярата, или страстите български в Пенсилвания

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Георги Патов - член на църковното настоятелство на храма „Св. Благовещение“ в град Стилтън, щата Пенсилвания, САЩ. Снимки: Фотоархив на автора
ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

Георги Патов е член на църковното настоятелство на храма „Св. Благовещение“ в град Стилтън, щата Пенсилвания, САЩ. Данни за това откриваме в изследването на българската емиграция в САЩ – „История на българската емиграция в Северна Америка. Том 1: Поглед отвътре – 1860-1944 г.“ на д-р Иван Гаджев. Патов е и един от музикантите в един от първите, може би дори и първият български оркестър в САЩ, известен още от 1915 г. – „Bulgarian Balkan Band“, с капелмайстор маестро Стойо Крушкин от софийското село Бистрица.

Оказва се обаче, че Георги Патов става неволен свидетел на едно брутално убийство в залата при църквата в Стилтън. Деянието е извършено през далечната 1948 г., на 4 април. Тогава е свикано събрание на църковното настоятелство, на което трябва да се обсъди въпросът с привикването на български свещеник в църквата. Православната македоно-българска църква в Стилтън, Пенсилвания, е обект на разкол в продължение на почти двадесет години. Двете групи враждуват помежду си и именно през април 1948 г. се събират, за да разгледат въпроса, свързан с идването на свещеник от София. Чете се писмо от същия духовник. Именно тук Георги Патов, от страната на бъдещия

подсъдим за убийство

протестира за курса, който се следва при представянето на писмото. Настъпва суматоха, в която Джордж /или Георги/ Миноф, на 51 г., застрелва в изблик на ярост Коче Ацеф на 24 г. и Борис Миоф на 32 г. Случаят е описан много подробно в решение на Върховния съд на щата Пенсилвания, издадено на 14 ноември 1949 г.

Емигрантският оркестър „Bulgarian Balkan Band“

Този тип взаимоотношения на религиозна основа не са били рядкост, а понякога разделението е било и на политическа основа, особено във и след въпросната 1948 г., когато става пределно ясно, че комунизмът в България вече е незаобиколим фактор. Именно тогава спира и издаването на емигрантския вестник „Народен глас“ в Гранит Сити, окръг Медисън, щата Илинойс. Издателите са наясно, че вече няма как да водят регламентирана борба с този тип политическа система, която не ползва конвенционални методи за спор, а се противопоставя тотално на всичко, което не подкрепя техните вярвания и разбирания за живота, икономиката, политиката и целия обществен светоглед.

Няколко месеца по-късно, на 24 август 1948 г., Патов омъжва дъщеря си Джоан, на 23 г., за Стив Майк – месар от Стилтън, който работел при Патов – впрочем също месар.

Храм „Св. Благовещение“ в град Стилтън, щата Пенсилвания, САЩ

Интересна е и съпругата на Патов – Катерина (или Катарзина, което е име от полски произход), която се оказва австрийка по потекло и е носила фамилията Манчах. Данните за това откриваме в сайта ancestry.com в раздела Pensilvania, Mariage.

Според данни от ancestry.co.uk става ясно, че Георги Патов умира през 1980 г., а съпругата му Катерина умира през 1965 г. Данните са от индекса за смъртността в Dauphin, Pensilvania, USA, събирани в периода 1935-2014 г. Това показва, че вероятно е роден около края на ХХ в. и макар и значително по-млад от капелмайстора Стойо Крушкин, той намира своето важно място в емигрантския оркестър „Bulgarian Balkan Band“.

Тези податки и исторически фрагменти показват един епизод от бита и живота на един обикновен българин, или македоно-българин, както са се наричали те в онези години. Така са живели

нашите сънародници в САЩ

а и не само там – бурно и енергично във всички смисли на думата. Живели са сякаш на един дъх.

Дори тези убийства от невъздържаност, които все пак са определени като предумишлени, тоест – от първа степен по наказателния Закон на щата Пенсилвания от 24 юни 1939 г., показват, че общността ни в САЩ не е била еднородна. Успоредното пренасяне на обществените нагласи от България в емиграцията ни са довели до същото действие при резултатите от обществените процеси, макар и потопени в една чужда културно-политическа среда.

 


„Заради различия по доктриналното учение“

В официален документ от съда в Пенсилвания от 1949 г. се съобщава също, че убийствата в град Стилтън са предизвикани от „лошото чувство между двете групи, заради различия по доктриналното учение“, където очевидно става дума за различия в разбирането за някои основни правила в православието.

Именно поради тази причина църквата в Стилтън е била без свещеник от 1944 г. и е била обслужвана от пътуващ свещеник, при това от време на време.

Едва в края на 1947 г. „македоно-българите“ от Стилтън, Пенсилвания, стигат до общото мнение, че въпреки разногласията си, те трябва да се обединят пред необходимостта от придобиването на свещеник на пълно работно време, тоест – църквата да работи, както се полага – постоянно.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

След 18 г.: Българка от Холивуд взе американски паспорт

Вера Йорданова бе част от „Хотелът на ужасите 2“ на Тарантино

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Сн.: Facebook и verajordanova.com

Българка от Холивуд получи американско гражданство. Вера Йорданова, която преди месеци се се превърна в звезда в България с участието си в хитовия сериал „Белези“, от години живее в Ню Йорк. Преди това обаче бе в Лос Анджелис, а пробивът й в Холивуд бе в продуцирания от Куентин Тарантино филм „Хотелът на ужасите 2“.

„Да. След 18 години в тази красива страна най-накрая пристигна“. Това написа Вера преди дни в профила си в социалната мрежа по повод получаването на американския си паспорт.

За актрисата обаче у дома е плаващо понятие, защото тя се възприема като гражданин на света. Не изключва вероятността и един ден да се завърне в България.

„Сега в България ми е най-приятно. При майка ми винаги се чувствам като у дома. В живота невинаги става така, както го планираш, и за мен в момента има няколко отворени врати“, коментира наскоро красавицата пред „Монитор“.

Вера в сцена от „Белези“.

Вера е родена в Хелзинки в семейство на български музиканти, които са били на турне там. Пътува много с тях, от 7- до 14-годишна възраст живее в България, след което се завръща във Финландия. Още като тийнейджър е забелязана от моден агент и скоро се появява

на корици на списания

и в каталози, след което заминава в Милано и Париж, откъдето стартира международната й кариера.

И макар че е закърмена с музика, никога не се е занимавала професионално с нея. Обича изкуството, рисуването, свири на пиано, но мечтата й е да бъде актриса. Затова се записва на уроци по актьорско майсторство в Лос Анджелис, където живее по-късно, и започва да се явява на кастинги. Така мечтата й да се занимава с кино се сбъдва.

Вера Йорданова е участвала в различни финландски сериали и филми. Първата й голяма роля е в Hostel 2 – „Хотел на ужасите 2“. Режисьор на хоръра е Илай Рот и продуцент – самият Куентин Тарантино.

„Снимахме за три месеца в Прага. Беше ми интересно да видя как се прави холивудска продукция, беше много хубаво преживяване“. Българската актриса успява да се срещне с легендарния кинаджия малко след снимките на филма.

„Видяхме се с Тарантино в студио, когато правихме записи за филма, след това се срещнахме и на премиерата. Седнахме с целия екип и говорихме. Куентин Тарантино е изключително талантлив, гений, вижда се в речта му. Голям кавалер, много приятен и добър човек“, споделя тя.

Премиерата на „Хотел на ужасите 2“ е през 2007 г., но и досега филмът се радва на голям интерес от почитателите на хоръри.

Срещата с Куентин Тарантино не е единствената й със световноизвестни личности. Животът на Вера Йорданова й поднася много приятни

и запомнящи се запознанства

разказва преди време „24 часа“. Още на 14-годишна възраст, Вера, много висока и слаба, има предложение да започне да работи като модел. Тя се съгласява, за да си спечели допълнителни пари през лятото, и това нейно решение й отваря вратите към света.

Едва 17-годишна, тя се премества в Париж за пет години. Живяла е в Барселона, в Южна Африка – Кейптаун, в Италия, Латинска Америка, последните години в Съединените американски щати – Лос Анджелис, Ню Йорк, Маями. Благодарение на работата й като модел се среща с модни величия като Карл Лагерфелд, моделите Наоми Кембъл, Клаудия Шифър. „Срещала съм се с много големи личности в модата, например с великия фотограф Хелмут Нютон, което за мен беше чудесен момент“, обяснява Вера.

Другата й голяма страст е кулинарията. Като цяло обича „всички неща, свързани с това да създадеш някаква емоция у другите хора“. Преди няколко години Вера издава собствена кулинарна книга във Финландия, в която описва 100 рецепти и няколко истории към тях от своя живот. Те са свързани с кухнята на държавите, в които е живяла.

Страстта на актрисата към готвенето тръгва от нейната баба. Когато Вера е на 6-7 години, родителите й я оставят при баба й в България, за да я гледа. „Тя беше вегетарианка и правеше невероятни гозби, малко по-различни от останалите. Разбираше от това, което сега наричаме здравословно хранене, практикуваше го още тогава. От нея получих

първото си вдъхновение

След това, когато бях на 12-13 години, започнах сама да си готвя, правех баници и разни други неща. Майка ми също е невероятна готвачка и за мен прави най добрата храна на света. Много обичаме да се събираме на партита заради някакви празници, двете заедно обмисляме менюто и какво да приготвим на гостите. Това е нашият начин да се забавляваме“, разказва актрисата.

Любимото й място и до днес е къщата на майка й в село Капитан Димитриево, между Пазарджик и Пещера. До него има хубава пътека, откъдето се виждат Родопите. Там тя е тичала като малка, а сега води 4-годишния си син Кийран.

Момченцето все още не знае добре български, защото баща му е колумбиец и вкъщи му говорят на испански и английски. Според Вера Йорданова синът й не прилича на нея, защото тя е интровертна личност, а той е много социален и не се срамува от никого.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА

Предишна публикация:
На път в Европа – нови правила за полетите в ЕС

Вижте по-важните мерки, въведени от летищата в Европа

Затвори