Открийте ни и в

Вашите пари

Защо европейците вече не мечтаят за Америка

Отношението на Стария континент към американците се променя от завист към състрадание

публикувано

на

В първия роман на Франц Кафка, „Америка“ (1927), тийнейджър от Централна Европа е позорно натирен в САЩ, след като е „съблазнил“ семейната прислужница. (По-късно се разбира, че тя – чудовищна Кафкова фигура – е извършила прелъстяването.) В пристанището на Ню Йорк момчето е посрещнато от богат непознат: чичо му, който се оказва американски сенатор. Капитанът на кораба отправя поздравления: „Сега ви очаква блестяща кариера.“

Кафка се е подигравал на европейската мечта за Америка, която е била обхванала собственото му семейство. Братовчед му Ото, който бил емигрирал в САЩ, без да говори английски, в крайна сметка основава брилянтно именуваната компания Kafka Export. Подобно на безброй европейци, и аз израснах, мечтаейки за Америка. Бавната смърт на тази мечта промени европейското въображение, пише Саймън Кюпър за Financial Times, цитиран от „Инвестор“.

Когато бях на 10, през 1980 г., баща ми, учен, реши да прекара една академична година в Станфордския университет, така че се преместихме в Пало Алто, Калифорния, което в онези дни преди технологичните милиардери беше очарователно университетско градче, където преподавателската заплата на баща ми ни осигури голяма къща, облицована с дъски, на улица с дървета от двете страни.

Една слънчева утрин, скоро след като пристигнахме, наблюдавахме как една стара къща, натоварена на платформа, се мести на по-добро място.

Това, помислих си, е Америка

ако нещо в живота ви не е както трябва, го поправяте.

Дори много антиамериканци искаха да се радват на това. Писателят Пи Джей О’Рурк разказва как е бил държан на прицел в Ливан през 1984 г. „от едно хлапе на Хизбула, при един от онези контролно-пропускателни пунктове, крещейки срещу мен нещо за Америка, Великия Сатана и т.н.“ Когато детето спряло да пищи, то казало на О’Рурк, че иска да учи стоматология в Диърборн, Мичигън.

През 1993 г. се завърнах в САЩ за славна година в университета. Една вечер на купон се натъкнах на британец с акцент от работническата класа на Лондон, който беше намерил щастието си в Бостън – град, в който никой не го беше грижа за мястото му в класовата стълбица. САЩ бяха място, където европейците можеха да се преродят. Започнах да кандидатствам за работа там, но плановете ми бяха осуетени, когато FT ми направи предложение. Реших да го приема, мислейки, че мога да опитам в Америка по-късно.

През 2004 г. се ожених за американка. Въпреки всичките й чудни качества, сигурен съм, че прехвърлях любовта си към страната й към нея. Всеки път, когато посещавахме САЩ, дядо й ме поздравяваше с „Добре дошъл в Америка!“, сякаш той лично ме удостояваше с американската благодат.

Първоначално с жена ми предполагахме, че ще се озовем в САЩ. От време на време тя ме ръчкаше да кандидатствам за зелена карта. Постепенно спряхме да водим този разговор. Американският живот губеше привлекателност. През 2009 г. срещнах палестинец в Персийския залив, който – в пример за исторически анахронизъм – изпращаше пари на негов роднина в Калифорния, разорен от финансовата криза.

Днес

средният почасов доход в САЩ

е приблизително същият, както когато се преместих в Пало Алто. Виждам как мои американски приятели прекарват живота си в притеснения относно плащането на здравните си осигуровки, дълговете от колежа, университетското образование на децата и финансирането на пенсиите, на които се надяват. Те ми напомнят за героя от „Америка“ на Кафка, който работи като разносвач през деня и учи през нощта. Запитан кога спи, той отговаря: „Ще спя, когато приключа с обучението си. Засега ще пия черно кафе.“

Европейското отношение към американците се променя от завист към състрадание. Тази пролет ирландски дарители събраха милиони долари за индианците Чокто, връхлетени от коронавируса. Подаръкът беше вид благодарност: през 1847 г. племето е изпратило пари на ирландците, застигнати от картофения глад.

Дежурното възражение на всичко това е, че хората, живеещи в старата ни къща в Пало Алто (сега на стойност 5,4 млн. долара), са неумозримо богати и работят за компании, които формират моя живот. Вярно е, макар че има по-голям шанс да станете милиардер, ако към това се стремите, в Скандинавия, отколкото в САЩ. Известно е също, че социалната мобилност в Северна Европа вече е по-висока. Трябва да спомена и катастрофалните пожари в Калифорния, които обагриха в оранжево небето над Пало Алто това лято.

Днес

САЩ ми напомнят за Аржентина

Когато бях в Буенос Айрес през 2002 г., интервюирайки потомци на италианци, испанци, британци и поляци по време на поредната финансова криза, си помислих: техните баби и дядовци са отишли в грешната държава. Трябвало е да емигрират в САЩ.

Аржентински историк ме поправи: в началото на миналия век тези хора са взели правилното решение. Не биха могли да знаят, че най-ценното нещо, от което се отказват, са европейските им свидетелства за раждане. През 2002 г. внуците им се редяха на опашки за паспорти пред испанското и италианското консулства.

По същия начин бедните скандинавски фермери, населили американския Среден Запад, са направили разумен избор тогава. Но техните роднини, останали у дома, в крайна сметка живеят по-добре. Доналд Тръмп иска по-малко имигранти от „скапани държави“ и повече „от места като Норвегия“.

Въпросът е по каква причина норвежците биха пожелали да дойдат в Америка днес, освен като доброволци. Всъщност подозирам, че много американци от скандинавски, германски и ирландски произход сега ровят из тавана за рожденото свидетелство на дядо си.

⇩ Коментирайте ⇩

Най-четено

Вашите пари

Финансови съвети, които трябва да пренебрегнем

Защо не трябва да вземаме за чиста монета всичко, което чуем

публикувано

на

Виж цялата статия

Обадиха ми се няколко читатели с въпроса дали да послушат съвета на техен приятел или роднина. За съжаление лоша финансова информация не идва само от измамници, понякога и любимите ни хора могат несъзнателно да ни направляват в погрешна посока – може би не са добре информирани или някой им е дал недобър съвет. Ето защо да знаете какво не трябва да правите с парите си е често най-големият ви актив. Ще ви дам няколко примера.

Живеенето под наем е загуба на пари.“

Закупуването на дом може, разбира се, да бъде разумна инвестиция, особено като се имат предвид днешните рекордно ниски лихви по ипотечните кредити. Но това не означава, че притежаването на собствено жилище е по-добро решение от живеенето под наем. В някои райони на страната разходите за притежаване на къща все още са по-високи от тези на живеенето под наем. В сметката за общите разходи на собственост винаги включвам данъци, поддръжка на имота, такси на жилищната асоциация, ново обзавеждане, застраховка – като правило добавете около и 30% към месечното си ипотечно плащане. И докато цените на домовете се стабилизират в много части на Съединените щати, това не означава, че те изведнъж ще започнат да нарастват с бързи темпове.

Ето защо е нужно да си направите внимателно математиката, преди да помислите за закупуване на свой дом. Задайте си въпроса: Имате ли някаква представа дали в следващите пет до седем години няма да се преместите, независимо дали за работа, ново начало или нов опит? Ако е така, покупката на жилище не е добър избор. Живейте под наем, докато не знаете със сигурност, че ще се установите в определен град/район за по-дълго (10 и повече години), и просто игнорирайте всеки, който ви казва, че хвърляте пари на вятъра.

Закупуването на

whole life insurance e по-добра сделка

Животозастраховането в САЩ има многобройни лица, но най-много се предлагат два основни продукта: срочна застраховка (term life insurance) и застраховка за цял живот (whole life insurance). С първия закупувате само застраховка, а вторият включва компонент на инвестиране, което го прави по-скъп продукт. Разходите за премиите по whole life insurance са много по-високи от тази на term life insurance. Това би било оправдано, ако получавате голяма инвестициoнна сделка. Но фактите сочат обратното – особено когато се изчислят всички вградени такси и комисиони. Когато купувате whole life insurance, застрахователната компания има точно същите административни разходи и заложени печалби като и при тerm life insurance. Но те не спират дотук. Застрахователят ви взема много повече пари. Защо? Защото при застраховката за цял живот не само плащате цената на застраховката, а плащате и на агента да инвестира за вас определен процент от парите ви. На теория приходите от тези инвестиции трябва да печелят достатъчно, за да платят за премиите, които плащате на застрахователя. С други думи, след като минат определен брой години, застраховката плаща за себе си. Не е ли чудесно?

Единственият проблем е, че застрахователните компании налагат много високи комисиони за инвестиционните елементи на whole life insurance и рядко предвижданите от агента печалби се реализират. Да не говорим за много високите административни разходи, които трябва да плащате на застрахователя. Истината е, че вие може да инвестирате тези допълнителни пари чрез евтините брокерски къщи (discount brokerage firms) и те да растат много по-бързо, отколкото ако сте закупили застраховка за цял живот и плащате на агента да инвестира вместо вас. Whole life insurance не е добра инвестиция.

Приходите са лоши

защото разходите са много високи. Моето лично мнение е, че застраховката „Живот“ трябва да бъде единствено застраховка, а не инвестиционен продукт. Слагайте парите си в 401 (к) или в IRA, като инвестирате в евтини борсово търгувани фондове (ETFs) или индексни взаимни фондове без комисиони (no load index mutual funds).

Единствената причина за закупуване на застраховка за цял живот е, защото сте толкова богати, че наследниците ви ще трябва да плащат огромни данъци, когато починете. Облагодетелстваното лице (beneficiary) не плаща никакви данъци върху изплатената му застраховка. Според IRS наследниците ви ще трябва да плащат данъци, ако авоарите ви надвишават $5,340,000 през 2014 г.

Като заключение: не вземайте за чиста монета всеки съвет, който чуете. Разучете внимателно всички плюсове и минуси, преди да затворите големи суми пари за много години.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Вашите пари

Над 1,3 милиона канадци не са ходили на работа през последните 6 месеца

Проучванията показват, че след 6 месеца човек губи своята работоспособност и по-трудно би се включил отново в работна атмосфера.

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Търсенето на работа е стресиращо, трудоемко и може да се окаже дори още по-трудно, когато не си работил през последните шест месеца.

За периода март – септември 2020г. броят на канадските граждани, които не са били заети за повече от шест месеца, се е удвоил, се твърди в нов анализ на пазара на труда, достигайки 1,3 милиона.

Само за ден 240 000 канадци са поискали помощ за безработица

Увеличаването на дългосрочната безработица надмина това, което Канада преживя по време на финансовата криза от 2008г. Тогава над 37% от хората останаха без работа дългосрочно. В статистиката се включват и хора, които сега не търсят работа, а чакат работодателите им да ги върнат по работните им места, както и тези хора, които са изправени пред някакви предизвикателства, пречещи на заетостта им – например, грижи за децата по време на пандемията.

От началото на пандемията безработицата се е увеличила значително. И макар вече да започва да се стабилизира, все пак 9% от населението не ходи на работа.


source: tradingeconomics.com

Анализаторите смятат, че сегашните нива са „необикновено високи“.

Срина се канадската система за кандидатстване за помощ при безработица

Дългосрочната безработица е сериозен проблем. Проучванията показват, че след 6 месеца човек губи своята работоспособност и по-трудно би се включил отново в работна атмосфера. Предполага се, че уменията на работника атрофират и се появяват много пропуски в знанията.

Експертите съветват хората, принудени да не работят, все пак да продължат да извършват някаква дейност. Например, да станат фрийлансъри или да се запишат на курсове за повишаване на квалификацията си.

Исканията за обезщетения за безработица на най-ниското си ниво от началото на пандемията в САЩ

Младите хора по-лесно могат да се върнат в ритъм, твърдят още експертите.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Вашите пари

Исканията за обезщетения за безработица на най-ниското си ниво от началото на пандемията в САЩ

Спадът за последните седем дни е с 55 хиляди спрямо предходна седмица, когато за обезщетения кандидатстваха 842 хиляди души

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Сн.: АП/БТА

Новите искания за обезщетения при безработица за изминалата седмица са били 787 хиляди. Това е най-ниският брой от началото на пандемията през март.

Очакванията на икономистите бяха тази седмица да бъдат подадени 875 хиляди искания.

Спадът за последните седем дни е с 55 хиляди спрямо предходна седмица, когато за обезщетения кандидатстваха 842 хиляди души.

Последният път, когато исканията са били по-малко от сега е било на 14 март, но тогава те са били едва 282 хиляди, точно преди лавината от съкращения след въведените мерки за спиране на разпространението на коронавируса.

Една от причините за спада на исканията за безработица е миграцията на работниците, които са изразходвали възможностите си за помощ и са се прехвърлили към спешната програма за компенсации по време на пандемична безработица.

Така броят на исканията по тази програма се е повишил с близо 510 хиляди до общо 3,3 милиона души за седмицата до 3 октомври. Одобрените по нея ще получат още 13 седмици компенсации.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА

Всички права запазени © BG VOICE е най-влиятелният български вестник в Чикаго, САЩ и Канада BG VOICE is the Bulgarian newspaper leader in Chicago, USA and Canada

Повече в featured, featured_CHI, newsletter_EU, Европа, емиграция
7-годишно момиче насилено сексуално по време на онлайн училище

Мъжът е задържан, а детето е настанено в болница

Затвори