Много историци смятат, че именно в Древен Египет се заражда концепцията за опазването на човешкото тяло. Някои от най-ранните записи за оказването на медицинска помощ са достигнали до нас именно чрез съхранените от онези времена папируси и рисунки.

Древните египтяни са вярвали в молитвата като решение на здравословните си проблеми, но са имали и някои естествени и доста практични лекарства на билкова основа.

Гръцките лекари също не вярвали, че всички заболявания и разстройства се дължат на някакви свръхсили и зли енергии, затова те предписвали различни билки за овладяването на болестните състояния. Дотогава най-популярните форми на терапия били заклинанията и опитите за отблъскване на злите духове. Древните гърци обаче успели

 да променят тези остарели схващания

Около 300 г. пр.н.е. Александър Велики превърнал Гърция в голяма империя, която се простирала чак до Близкия изток. По негово нареждане бил построен град Александрия в Египет, превърнат по-късно в център за образование. Там се обучавали и голяма част от най-добрите за времето си медици.

Редно е обаче да се отбележи, че древните гърци все още вярвали и почитали своите богове. Въпреки че науката постепенно станала все по-критична, част от болестите все още се обяснявали с намесата на някаква висша сила. А хората масово продължавали да се

 молят за изцеление на боговете си

Най-известната и вероятно най-важната медицинска фигура в Древна Гърция е бил Хипократ. Днес всички го познават като „бащата на съвременната медицина“. Хипократ и последователите му от медицинската школа на остров Кос описват с изключителна точност редица заболявания и психични разстройства, включително анатомията на пръстите и евентуалните фрактури или настъпили изменения. Например изтръпването на пръстите можело да е знак за хронично възпаление на белите дробове, сърдечни проблеми и т.н.

Ако дланите са влажни, най-вероятно става дума за хиперфункция на щитовидната жлеза, а ако пръстите са студени – за проблеми с периферната нервна система или кръвообращението.

Хипократ наблюдавал и

 промените по лицето

Например, ако откриел остър нос, „потънали“ очи и слепоочия, студени уши, опъната и суха кожа, бледост на лицето и тъмни кръгове под очите, той подозирал, че пациентът е близо до смъртта.

Скосената брадичка с необичайна форма и късата шия пък били знак, че човекът хърка, докато спи. А наличието на прекалено окосмяване по лицето било симптом за проблеми в работата на вътрешните жлези.

Всички тези описания са толкова точни, че и до ден-днешен някои лекари

 използват откритията на Хипократ

при поставянето на една или друга диагноза.

В Александрия учените правели аутопсии на трупове, за да изучат вътрешните органи. Понякога те дори разрязвали телата на престъпници, които все още били живи, за да сравнят органите им с тези на починалите от една или друга болест. Макар и варварски от днешна гледна точка, тези изследвания довели до няколко основни заключения.

Първо, мозъкът, а не сърцето, контролира движението на крайниците. И второ, кръвта се движи по вени, а не свободно из тялото. Странно е обаче, че в нито един от съществуващите документи не се отбелязва, че кръвта стига до върховете на пръстите на краката и ръцете

 след което се връща в сърцето

Любопитен е и фактът, че древногръцкият военачалник и историк Тукидид, живял около 460-395 г. пр.н.е., прави няколко съществени заключения, документирани за медицинската история. А именно, че молитвите са напълно неефективни срещу болестите, както и че епилепсията има научно обяснение, което няма нищо общо с гнева на богове или вселили се в тялото зли духове.

 Рецепти от Хипократовите трактати

При възпаления в областта на гръдния кош се препоръчвало на хората да ядат супа от ечемик с добавени оцет и мед. Това служело за отхрачване и по-бързото изчистване на белите дробове от гнойни секрети.

При болка в едната страна на тялото се правел лек масаж с голяма гъба, предварително потопена във вода. Ако пациентът се оплаквал от болка в областта на ключицата, лекарят трябвало да изтегли кръв от свивката на лакътя, докато тя не стане яркочервена.

Пневмонията се лекувала с потапяне във вана с топла минерална вода.

Но пациентът трябвало да седи във водата напълно неподвижен. След няколко такива процедури той започвал да отделя храчки и да изчиства дихателните си пътища от излишния гноен секрет.

Като профилактика, а понякога и като терапия, се препоръчвало балансиране на четирите течности в тялото. Например, при настинка лекарят не се опитвал да сваля температурата на пациента си, а го поддържал леко топъл, за да може тялото му да се възстанови по-бързо.

---

Лекар отпреди 4700 години

Древен Египет вероятно е първата цивилизация, която е разполагала с професионални лекари и те са се радвали на особена почит в обществото. Били добре образовани и уважавани от всички, включително от фараоните. Най-ранните сведения за лекар са от 2700 г. пр.н.е. Той бил мъж – „началник на зъболекарите и лекарите“ при фараон Диозер. Първата лекарка, за която има данни, е Пешешет през 2400 г. пр.н.е. Тя ръководела всички дами, които са се посветили на това да лекуват болните хора.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

Моряци видяха бял кашалот, досущ като описания в класиката „Моби Дик“, край брега на Ямайка и го заснеха на видео, съобщи „Лайв сайънс“.

Видеото е заснето от капитан Лео ван Толи от нидерландския танкер EnergICE, когато кашалотът се показва на повърхността. Той го изпраща до директора на организацията за опазване на китове „СОС Долфин“. Експерти потвърждават, че това наистина е кашалот.

В известния роман на Херман Мелвил Моби Дик е страховит кашалот, преследван от обсебения капитан Ахаб, който дори губи крака си заради него. Разказвачът Ишмаел казва „Именно белотата на кита беше отблъскваща“.

Макар и Моби Дик да е измислен, в природата има бели кашалоти. Цветът им се дължи на албинизъм или леуцизъм, при които организмът не може да произвежда пигмента меланин, осигуряващ сивия цвят.

„Не знаем колко редки са белите кашалоти – каза Шейн Жеро, експерт по кашалоти от университета „Далхаузи“ в Канада пред Лайв сайънс. – Случва се понякога да бъде видян такъв екземпляр.“

Самите кашалоти също са доста редки и изучаването им е трудно заради способността им продължително да се гмуркат много дълбоко.

„Лесно е за един кашалот да се крие, дори и да е дълъг колкото училищен автобус. Дори и да съществуват много кашалоти, не ги виждаме често.“

Бял кашалот не е описван от 2015 г., когато е видян край Сардиния. Виждани са също край Доминиканската република в Карибско море, край Азорските острови в Атлантическия океан. Възможно е сегашният да е същият от Доминиканската република, но не е сигурно.

Бели китове има и сред другите видове. Мигалу – гърбатият кит се появява често в австралийски води от 1991 г. През юли край Япония бяха видени двойка бели косатки.

Кашалотите сега са признати за уязвими за изчезване, макар и да няма данни за точния им брой.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

Чаровен, забавен и харесван от жените. Това е Тед Бънди от Вермонт, който се прочува като един от най-свирепите серийни убийци в САЩ през 70-те години на 20 век. Никой не може да каже със сигурност колко са изнасилените и убити жени от него, но според някои официални данни те са най-малко 30-40. На някои от тях Тед имал навика да събира главите у дома си.

Кога точно започва всичко, е трудно да се установи.

Знае се, че през 1973 година Тед започва да учи право в Пъджет Саунд, но спира да ходи на лекции само след няколко месеца. Година по-късно започват сигналите за изчезнали жени.

 Първото известно нападение

 на бъдещия сериен убиец не е убийство. То обаче е зверство, което разкрива докъде е способен да стигне в издевателствата си Бънди. Тогава той влиза в дома на 18-годишната Карън Спаркс. Удря я до безсъзнание с метална тръба, след което я насилва със същото оръжие. Тя изпада в кома и по-късно живее с редица увреждания вследствие на зверството. А първата, за която признава, че е убил, е Линда Ан Хийли – студентка в Университета на Вашингтон. Месец след нападението над Карън Спаркс, той влиза в дома на Хийли и след като я води до безсъзнание, качва тялото й в колата си. Части от черепа й са открити на едно от местата, на които Бънди е изхвърлял телата на жертвите си.

След нея той продължава да се насочва към студентки от района, като развива и техниката си: заговаря жени, носейки гипс, така че да изглежда безпомощен, и ги моли да му помогнат да прибере нещо в колата си, разказва webcafe.

Тед правел едно и също – след като жените изпаднат в безсъзнание, ги връзва, изнасилва, убива и изхвърля телата им на отдалечени места. В някои от случаите държал черепи на жертвите си в дома си като трофеи.

„Убийството не е просто престъпление заради похот или насилие. То става притежание.

Те са част от теб

[жертвата] става част от теб и вие завинаги сте едно… мястото, на което си ги убил или оставил, става за теб свещено и винаги ще си привлечен от тях“, обяснява престъпленията си Тед Бънди.

Докато нови и нови останки биват откривани, той започва да учи право в Юта и се мести в Солт Лейк Сити. В течение на времето все повече сигнали постъпват в полицията за мъж с описанието на Тед до степен, в която той се превръща във водещ заподозрян. Задържан е през август 1975 година, след като при проверка на пътя полицията открива в колата му маски, белезници и стари вещи. Обвинен е в отвличане и нападение и изпратен зад решетките, докато делото срещу него тече.

Бънди не остава дълго в затвора. През 1977 година бяга от сградата на съда в Аспен. Допуснат до библиотеката, за да подготви сам защитата си по време на делото, той е оставен без наблюдение и скача през прозореца. Първо бяга в планината, но шест дни по-късно нуждата от храна и здравна помощ го принуждават да се върне в Аспен. Там краде кола, но безразсъдната му скорост привлича вниманието на полицията и той отново се оказва зад решетките.

Шест месеца по-късно той

отново бяга от затвора

този път – направо от килията. След като внимателно проучва картата на затвора, Бънди открива, че килията му е непосредствено под помещението на началника на затвора. След като се сдобива с ножовка и докато съкилийниците му тренират, успява да пробие дупчица в тавана. Прави детайлен план на бягството си. Успява да спести пари, които приятелката му (по-късно и съпруга) Карол Ан Буун му дава тайно. Когато е готов, той се промъква в стаята на началника на затвора, облича цивилни дрехи и излиза през официалния вход.

 

Краде кола и потегля към Флорида. Има намерението да не се набива на очи, но животът във Флорида му предлага твърде много изкушения. Само две седмици след бягството си от затвора, през 1978 година, той нахлува в Чи Омега – дом на сестрински клуб към Държавния университет във Флорида. За само 15 минути той успява да изнасили и убие Маркарет Боуман и Лиса Леви, след което да нападне Кати Клейнер и Карън Чандлър, които успяват да оцелеят. Малко след това нахлува в дома на Шерил Томас и я пребива така, че тя трайно губи слуха си. Преди да бъде заловен, той отвлича и убива 12-годишната Кимбърли Даян Лийч. Единствената причина да бъде заловен от полицията отново е безразсъдното му шофиране.

По време на целия съдебен процес Тед Бънди саботира защитата си, като игнорира съветите на своите адвокати и държи да се представлява сам.

Той е признат за

 виновен и осъден на смърт

Сяда на електрическия стол на 24 януари 1989 година. Стотици се събират пред сградата на съда, за да празнуват смъртта му. Въпреки че признава за много от убийствата, истинският брой на жертвите му остава неизвестен. Предполага се, че е отнел живота на между 30 и 40 жени, което го прави един от най-зловещите серийни убийци в американската история.

Въпреки това историята му е толкова необикновена, че сама напомня за филм. Макар и зловеща, 30 години по-късно тя все още е нестихващо вдъхновение за екрана, превъплътил в различни филми зловещата история на Тед Бънди.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК