Нови правителствени документи разкриват защо са се увеличили отказите за петиции за визите H-1B. Това са визи за квалифицирани чуждестранни работници. За тях най-често се класират инженери, компютърни специалисти, финансисти, медицински работници – професии, които по-същество изискват поне бакалавърска степен.

Според данни на Националната фондация за американска политика (NFAP) отказите за визи H-1B са се увеличили от 6% през 2015 г. до 32% през първото тримесечие на 2019 г. Броят на исканията на допълнителни доказателства Request for Evidence (RFE) се е повишил с 60%. За 2018 и 2019 г. отказите за първоначална заетост в някои компании за информационни технологии достига 50%. За сравнение, отказите през 2015-а са били 4% за същите фирми. Много от малкото щастливци да получат H-1B виза или да я обновят са

преминали през строги проверки

 и предоставяне на допълнителни доказателства пред имиграционните служби.

Политиката на администрацията на президента Доналд Тръмп e за намаляване и на легалната, не само на нелегалната имиграция в страната. Агенцията за гражданство и имиграция (USCIS) като част от тази администрация също си е поставила като приоритет усилието към ограничаване броя на висококвалифицираните имигранти, работещи в Америка. Американската асоциация на адвокатите по имиграция (AILA) показа документи на USCIS, които разкриват как точно агенцията действа в тази насока. Тя има два меморандума – за стандартите за откази на H-1B визи (H-1B AC21 Denial Standards) и за стандартите за искане на още доказателства (H-1B RFE Standards). И двата документа са издадени през лятото на 2017 г.

Тези и други документи показват, че проверяващите в USCIS имат спуснати

указания да ограничават одобренията

на H-1B петиции, без за това да има законно основание. „Това, което не е написано в документите, е по-важно от това, което е записано“, казва Джонатан Уасдън, адвокат по имиграционни въпроси. „Виждате, че незначителни въпроси се подкрепят с позоваване на устав и наредба. Но най-противоречивите политики не се затвърждават с цитати на закони и разпоредби“, добавя той.

„Изглежда, USCIS е направила драматични промени в политиката за H-1B визите, без да обосновава тези промени с нито един закон“, продължава още правистът. „Адвокатите знаят, че това се случва на практика. Сега обаче всички са шокирани, че от USCIS дори не се опитват да вмъкнат някаква законова поддръжка“, казва също Уасдън. Той е завел дело срещу USCIS точно заради тези документи.

Повод за съдебни спорове е и неотдавнашното изискване компаниите да предоставят „пълен маршрут“ на работата на служителя с виза H-1B, за да докажат, че ще има валидни взаимоотношения между работодател и работник за искания период на валидност, който обикновено е три години. В документа за стандартите за отказ се посочва, че работодателите трябва да предоставят „пълно описание на услугите, които предстоят да се извършат, заедно с дати и адреси на крайни клиенти. Срещу това изискване е

заведено съдебно дело,

в което ищците твърдят, че то противоречи на закон от 1998 г. Според този закон работодателите могат да поставят служителите на H-1B в „непродуктивен статус“, когато има „липса на работа“. Работодателят трябва само да продължи да плаща на служителя пълната му заплата. Сега обаче USCIS настоява, че работодателите трябва да показват сключени договори с конкретни работни задачи за години напред.

Работодателите се оказват в ситуация да не могат да убедят USCIS, че исканията им за допълнителни доказателства са невалидни или извън закона, особено след като документ на USCIS инструктира проверяващите да искат допълнителни доказателства и да откажат петицията.

Пак през 2017 г. е издадено и друго указание на USCIS, което е в ущърб на всички работодатели, наели хора с визи H-1B. То е допълнение на правилата за издаване на визи за компютърни специалисти. Първоначалните правила за приемане на компютърни специалисти са от 22 декември 2000 г. Новият неиздаден досега документ дава указания на проверяващите, че Министерството на труда посочва работодатели, които наемат работници с полувисше образование. Това според USCIS предполага, че

позициите на компютърни програмисти

 за начално ниво не изискват задължително бакалавърска степен и не биха се квалифицирали в графата за хора с високо образование.

Затова и не им се полага виза за специална квалификация – нещо, на което се акцентира специално в документа на USCIS.

На практика това означава, че петициите на компютърни програмисти са отказвани въз основа единствено на наръчника на Министерството на труда за перспективите при отделните професии (Department of Labor Occupational Outlook Handbook).

Тези, които смятат, че това не ги засяга, тъй като се отнася само за компютърни програмисти, трябва само да прочетат подзаглавието на документа, което гласи „ Приложимо за много професии“. „В бъдеще USCIS може да цитира този или допълнителни източници като начин за изключване на професиите от допустимите за H-1B петиции“, се казва още в документа.

Според адвокат Уасдън в документа има много редактирани места, където USCIS се опитва да прикрие истинските си стандарти. Например има редактирани обобщения на закона на много места. „Позицията на агенцията по правен въпрос е нещо, което обикновено би било подложено на граждански спорове и следователно редакцията е неприемлива“, казва Уасдън. „Агенцията редактира обобщения на закона в няколко страници наведнъж, допълва той, и пита защо агенцията отказва да разкрие своето тълкувание на закона.