Открийте ни и в

Здраве

Защо не си спомняме сънищата?

публикувано

на

Човек прекарва близо една трета от живота си спейки и през това време сънува. На сутринта обаче най-често не помни нищо от сънищата си. В най-добрия случай в паметта остават само фрагменти, които се забравят изненадващо лесно.

Причината за този феномен не е съвсем ясна на учените, въпреки че те знаят сравнително добре какво се случва в човешкия мозък по време на сън.

Докато спим, ние сънуваме средно на всеки 90 минути, като всеки следващ цикъл е по-дълъг от предишния. Първият ни сън продължава около 5 минути. Докато последният, който се случва преди събуждане, може да е дълъг 45 минути или дори час.

Когато заспим, не всички части на мозъка преминават в режим на сън по едно и също време. Един от последните дялове, които заспиват, е хипокампусът – структура с решаващо значение за трансфера на информация от краткосрочната памет към дългосрочната памет.

Вероятно това, че хипокампусът

се събужда по-късно от останалите

части на мозъка, може да е причината да не запаметяваме сънищата си.

Тази теория може да обясни защо спомените за сънища са толкова краткотрайни. Но хипокампусът не е неактивен през цялата нощ. Всъщност този дял от мозъка е доста активен по време на сън и изглежда, че съхранява и се грижи за съществуващи спомени, за да ги консолидира.

Има данни, че по време на някои от етапите на съня хипокампусът изпраща информация в кората на главния мозък, но не получава никакви ответни сигнали. Това вероятно означава, че хипокампусът е до такава степен зает с консолидирането на наличната вече информация, че не може да обработва нови впечатления.

При пробуждане мозъкът често се нуждае от поне 2 минути, за да ускори способностите си за запаметяване. Ако например се събудим за по-кратко време през нощта, на сутринта почти сигурно няма да помним, че сме се събуждали.

Слабата способност да кодираме нови спомени по време на сън също е свързана с промени в нивата на два невротрансмитера – ацетилхолин и норадреналин, които са особено важни за запазване на спомените. Когато заспим,

нивата на тези два хормона спадат драстично

След това се случва нещо странно, когато влезем в етапа на съня с бързото движение на очите, при който се появяват най-ярките сънища, ацетилхолинът се връща към нивата на будност, но норадреналинът остава нисък.

Учените все още не са разкрили причината за този парадокс. Повишаването на ацетилхолина поставя мозъчната кора в състояние на възбуждане, подобно на будното, докато ниското ниво на норадреналин вероятно намалява способността ни да помним.

Според друга теория сънищата често се считат от мозъка за несъществена информация. Човешкият ум е залят постоянно от поток от сетивни данни, повечето от които напълно игнорира. Вероятно това се случва и с по-голямата част от сънищата ни.

Ако си спомняме сън, то той обикновено е фрагмент от сънуването преди събуждане и най-често е свързан със силна негативна или по-рядко позитивна емоция. Съвсем нормално е да помним точно неща, които са ни изплашили в съня, тъй като и в будно състояние умът ни

би регистрирал това, което ни плаши, като важно

Друг често срещан феномен е чувството за парализа по време на сън. Всъщност то има съвсем логично обяснение.

Активният сън се характеризира с бездействие на съзнателно управляемите мускули. Феноменът е известен като мускулна атония. По време на сън и дори на събуждане мозъкът не изпраща сигнали към двигателните неврони. Така тялото не реагира на сънищата и остава в състояние на покой. Понякога мускулната парализа може да продължи до 10 минути след събуждането.

Въпреки че е плашеща и често на точно този страх се дължи това, че запомняме части от съня си, мускулната атония е съвсем нормална и при събуждане минава известно време, докато възстановим контрола върху способността си да се движим.

Точно тази междинна фаза на събуждането е свързана и с най-често запомняните сънища – те включват различни кошмарни усещания: от това, че човек се дави, до безсилие, това, че е окован, че е замразен, че е затворен в тясно пространство, че се намира в състояние на свободно падане или дори че лети. Така полубудното съзнание интерпретира страха, породен от мускулната атония.

Здраве

Позволете си мързела, той е необходим

публикувано

на

от

Мързелува ви се отчаяно? Не се притеснявайте! Едва ли има човек, на когото да не му се е случвало. Ако се появи някой, който твърди, че е такъв, не му се връзвайте, той най-вероятно лъже.

Трябва да знаете обаче, че отчаяното желание за мързелуване може да е симптом на синдрома на хроничната умора, а това вече е заболяване. Всеки лекар ще потвърди: в този случай не само може, а направо трябва да се помързелува!

Какво да правите? Хората, които постоянно работят в режим „вечен двигател“, нарушават естествения ход на своите биоритми. Мързеливите моменти са сигнал, че е време да си дадете почивка. Ако времето, в което ви се иска да помързелувате, надвишава два часа в денонощието, опитайте да повишите тонуса си с традиционни методи: витамини, смяна на обстановката, пълноценен сън. Не помага ли?

Опитайте друго: за да престане да ви мързи, трябва просто… да не правите нищо! Не гледайте телевизия, не пийте чай и кафе, не се въргаляйте на дивана, дори недейте да мислите – просто си стойте така. Ще се убедите, че след 10-15 минути всичко това така ще ви омръзне, че ще ви се прииска да се захванете с нещо по-интересно.

Понякога причината за мързела

може да е липсата на мотивация

Според австралийски учени мързелът не е нещо друго, а синдром на мотивационната недостатъчност. Това болезнено състояние поразява всеки пети жител на планетата. Ако работите без удоволствие, получавате жълти стотинки и имате досаден шеф, няма защо да се учудвате, че ви липсва желание да изпълнявате задълженията си. Защото всеки човек, каквото и да работи, идва един момент, в който си задава въпроса: защо правя това? Подреждате у дома, за да е по-уютно, работите – за да подсигурите семейството си, шиете – защото ви е приятно. Ако мотивацията ви зацикля, е нормално да не ви се прави нищо.

Какво да правите? Помислете какъв бонус ще получите, ако навреме и добре свършите работата си: ще придобиете знания, които ще са ви полезни занапред? Или похвала от мъжа си, който е опитал вашия кулинарен шедьовър?

Използвайте и методите на самомотивацията: представете си, че задачата, която никак не успявате да свършите, вече е изпълнена. Вгледайте се в тази „картинка“ отначало отстрани, а после „влезте“ в нея. Усетете облекчението от факта, че работата вече е свършена. Приятно усещане, нали? Сега го засилете двойно и после още веднъж… Отворете очи и се хващайте на работа!

Понякога мързелът може да е

резултат от нашата неувереност

и скрити комплекси или страхове.

Казвате си: така и така няма да ми се получи – на мен все не ми върви… Специалистите съветват: не се поддавайте на това, защото така може да се докарате до депресия.

Какво да правите? На първо място: повярвайте в собствените си сили! Изпълнете някоя проста и лесна задача, което може да ви доближи до по-добър резултат.

Да си го кажем честно: понякога да си помързелуваш е толкова приятно.

А постоянно да се лишаваш от удоволствия, както е известно, вреди на психиката. А има и хора, за които мързелът е начин на живот. И най-удивителното е, че от мързела им не страда работата им. Значи? Те просто

умеят да мързелуват правилно

Всъщност лентяите по правило са перфектните началници: те както никой друг умеят да прехвърлят ангажименти и да поръчват работа на подчинените си. За разлика от работохолиците перфекционисти, които поемат цялата работа на собствения си гръб. Защо да не се поучим тогава от опита на истинските мързеливци?

Какво да правите? Ако имате списък с неотложни дела, които съвсем не ви се иска да изпълнявате, прочетете ги по-внимателно: може би някои от тях не са чак толкова важни? Например – кой е казал, че за вечеря трябва да се спрете на сложно меню? Салатата е полезна, пък и приготвянето й е доста по-лесно…

Още един хубав начин да се избегне това, което не ви се прави: отложете ангажимента за неопределен срок. Възможно е след кратък период от време да се окаже, че вече изобщо не се налага да го правите.

 Как да преборите мързела

 Ако сте решили наистина да се отървете от този порок, ето няколко съвета:

  1. Започнете веднага. Не отлагайте началото на тази „свещена война“ – започнете да се променяте сега! Например оставете списанието и измийте най-накрая кухненските шкафове!
  2. Разнообразете труда си. Ако ви доскучава рутинната работа, правете по две неща едновременно: например 15 минути правите сметки, после 15 минути миете чинии и пак се връщате към сметките.
  3. Пет минути. Ако ви плаши перспективата да се занимавате с нещо през целия ден, уговорете себе си да се посветите на това занимание пет-десет минути. Може да се увлечете и неусетно да свършите цялата работа.
  4. Ставайте по-рано. Според психолозите сред „нощните птици“ има повече мързеливци. Ако сте „сова“ и нощта е вашето време, опитайте се да ставате по-рано. Когато това ви стане навик, ще забележете, че успявате да свършите доста повече работа.

Продължете по-нататък

Здраве

Медицинско “кубче на Рубик“ открива болести

публикувано

на

от

Група учени от университета в Тексас създаде хидрогелно устройство, което изглежда като класическо кубче на Рубик.

С негова помощ може да се правят анализи, пише изданието Engadget.

Медицинският куб може да се използва за разпознаване на различни патологии в организма на човека. Допирът до кожата на човека стартира в него химична реакция, която може да промени цвета на детайлите в зависимост от наличния катализатор.

Устройството може да се използва за

анализ на нивото на кръвната захар

при пациенти с диабет, като изключва използването на игли.

Детайлите от кубчето, които се изградени от специален хидрогел, може да се използват в продължение на няколко часа.

24 часа след асемблирането на куба той се превръща в голяма топка, пълна с гел.

В бъдеще учените планират да усъвършенстват технологията, за да може устройството да се използва неколкократно и да разпознава повече болести.

Продължете по-нататък

Здраве

Учени в нов опит за лечение на рака

публикувано

на

от

Специалисти от Тексаския университет в Далас установиха, че намаляването на глюкозата в кръвта потиска развитието на някои видове рак, съобщи сайтът MedicalXpress.

В рамките на изследването лабораторни мишки, засегнати от белодробен рак, преминали на кетогенна (нисковъглехидратна) диета с високо съдържание на мазнини и средно съдържание на протеини.

У гризачите освен това били инжектирани препарати, които намаляват нивото на кръвната захар. Резултатите показали, че това попречило на развитието на плоскоклетъчен карцином, макар да не намалило размерите на раковите образувания.

Учените изследвали също нивото на кръвната захар у 192-ма пациенти, засегнати от плоскоклетъчен рак на белите дробове или хранопровода, както и у 120 пациенти, засегнати от белодробен аденокарцином.

Сред пациентите от първата група била открита взаимовръзка между високото ниво на кръвната захар и по-лошия им шанс за оцеляване. По думите на специалистите контролът на кръвната

захар е нов метод за потискане растежа на ракови клетки. Методът не води до директното им унищожаване, но дава възможност ракът да се превърне в хронично заболяване.

Продължете по-нататък

Най-четено

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама