Открийте ни и в

Здраве

Защо не си спомняме сънищата?

Те често се смятат от мозъка за несъществена информация
bgvoice

публикувано

на

Човек прекарва близо една трета от живота си спейки и през това време сънува. На сутринта обаче най-често не помни нищо от сънищата си. В най-добрия случай в паметта остават само фрагменти, които се забравят изненадващо лесно.

Причината за този феномен не е съвсем ясна на учените, въпреки че те знаят сравнително добре какво се случва в човешкия мозък по време на сън.

Докато спим, ние сънуваме средно на всеки 90 минути, като всеки следващ цикъл е по-дълъг от предишния. Първият ни сън продължава около 5 минути. Докато последният, който се случва преди събуждане, може да е дълъг 45 минути или дори час.

Когато заспим, не всички части на мозъка преминават в режим на сън по едно и също време. Един от последните дялове, които заспиват, е хипокампусът – структура с решаващо значение за трансфера на информация от краткосрочната памет към дългосрочната памет.

Вероятно това, че хипокампусът

се събужда по-късно от останалите

части на мозъка, може да е причината да не запаметяваме сънищата си.

Тази теория може да обясни защо спомените за сънища са толкова краткотрайни. Но хипокампусът не е неактивен през цялата нощ. Всъщност този дял от мозъка е доста активен по време на сън и изглежда, че съхранява и се грижи за съществуващи спомени, за да ги консолидира.

Има данни, че по време на някои от етапите на съня хипокампусът изпраща информация в кората на главния мозък, но не получава никакви ответни сигнали. Това вероятно означава, че хипокампусът е до такава степен зает с консолидирането на наличната вече информация, че не може да обработва нови впечатления.

При пробуждане мозъкът често се нуждае от поне 2 минути, за да ускори способностите си за запаметяване. Ако например се събудим за по-кратко време през нощта, на сутринта почти сигурно няма да помним, че сме се събуждали.

Слабата способност да кодираме нови спомени по време на сън също е свързана с промени в нивата на два невротрансмитера – ацетилхолин и норадреналин, които са особено важни за запазване на спомените. Когато заспим,

нивата на тези два хормона спадат драстично

След това се случва нещо странно, когато влезем в етапа на съня с бързото движение на очите, при който се появяват най-ярките сънища, ацетилхолинът се връща към нивата на будност, но норадреналинът остава нисък.

Учените все още не са разкрили причината за този парадокс. Повишаването на ацетилхолина поставя мозъчната кора в състояние на възбуждане, подобно на будното, докато ниското ниво на норадреналин вероятно намалява способността ни да помним.

Според друга теория сънищата често се считат от мозъка за несъществена информация. Човешкият ум е залят постоянно от поток от сетивни данни, повечето от които напълно игнорира. Вероятно това се случва и с по-голямата част от сънищата ни.

Ако си спомняме сън, то той обикновено е фрагмент от сънуването преди събуждане и най-често е свързан със силна негативна или по-рядко позитивна емоция. Съвсем нормално е да помним точно неща, които са ни изплашили в съня, тъй като и в будно състояние умът ни

би регистрирал това, което ни плаши, като важно

Друг често срещан феномен е чувството за парализа по време на сън. Всъщност то има съвсем логично обяснение.

Активният сън се характеризира с бездействие на съзнателно управляемите мускули. Феноменът е известен като мускулна атония. По време на сън и дори на събуждане мозъкът не изпраща сигнали към двигателните неврони. Така тялото не реагира на сънищата и остава в състояние на покой. Понякога мускулната парализа може да продължи до 10 минути след събуждането.

Въпреки че е плашеща и често на точно този страх се дължи това, че запомняме части от съня си, мускулната атония е съвсем нормална и при събуждане минава известно време, докато възстановим контрола върху способността си да се движим.

Точно тази междинна фаза на събуждането е свързана и с най-често запомняните сънища – те включват различни кошмарни усещания: от това, че човек се дави, до безсилие, това, че е окован, че е замразен, че е затворен в тясно пространство, че се намира в състояние на свободно падане или дори че лети. Така полубудното съзнание интерпретира страха, породен от мускулната атония.

Получавай BG VOICE по имейл
BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Натисни, за да коментираш

Трябва да влезете в профила си, за да коментирате Login

Коментирайте

Здраве

Откриха лекарство за вечна младост

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Учени от института Солк в Калифорния установиха, че две експериментални лекарства срещу старческо слабоумие и болестта на Алцхаймер – CMS121 и J147, забавят стареенето у здрави мишки, като блокират увреждането на мозъчни клетки, съобщава сайтът MedicalXpress.

В експериментите били използвани мишки, за които е характерно бързото стареене. Гризачите приели CMS121 и J147 – вещества на растителна основа, които поддържат функциите на неврони при стареене или болестта на Алцхаймер. По време на лечението мишките били на 9-месечна възраст, която се равнява на средна възраст у хората.

Четири месеца по-късно специалистите анализирали поведението и паметта на гризачите, както и генетични и молекулярни маркери в мозъците им.

Мишките показали по-добри резултати на тестове за запаметяване в сравнение с неприелите CMS121 и J147 техни посестрими в контролната група. У приелите CMS121 и J147 гризачи настъпили също изменения на клетъчно и молекулярно ниво – останала стабилна активността на гени, свързани с митохондриите – произвеждащите енергия клетъчни органели. Оказало се, че CMS121 и J147 увеличават нивото на важния за обмяната на веществата ацетилкоензим А. Това подобрява функционирането на митохондриите и забавя допринасящите за стареенето процеси в мозъчните клетки.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Здраве

Антибиотиците: Познавате ли рисковете?

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Снимки: Pixabay
АЛЕКСАНДЪР ФРОЙНД, Deutsche Welle

Антибиотиците унищожават бактерии и други микроорганизми, респективно предотвратяват по-нататъшното им размножаване. Антибиотиците са естествен продукт от обмяната на веществата на различни бактерии и гъби, например пеницилин. Някои плесенни гъби например произвеждат пеницилин, за да се защитават от бактерии. Други антибиотици се произвеждат в лаборатории и чрез химически изменения.

Антибиотиците унищожават бактериите или забавят растежа им, като по този начин укрепват съпротивителните сили на тялото. Те атакуват главно клетъчните стени или обмяната на веществата на тези микроорганизми. Пеницилините например възпрепятстват създаването на клетъчната стена на бактериите. А когато тази клетъчна стена е пропусклива, причинителите на зарази не могат да оцелеят.

Други медикаменти пречат на едноклетъчните организми да произвеждат белтъчини, които са им крайно необходими. В трети случаи субстанциите блокират транспортните механизми на клетъчната стена. Така естественото равновесие на клетките се нарушава и те загиват.

 Кога да се използват антибиотици?

Хрема, кашлица, болки в гърлото и висока температура: тъй като симптомите на заболяването често са сходни, в началото е трудно да се установи дали става въпрос за бактериална или за вирусна инфекция. Повечето заболявания, свързани с настинка, както и грипът, се причиняват от вируси, срещу които антибиотиците изобщо не действат.

Затова пък е уместно е да се приемат антибиотици, щом се окаже, че бактерии вече са проникнали и се размножават в човешкото тяло. Това може да предизвика тежки възпаления и да доведе до трайно увреждане на някои вътрешни органи. Възпаления на белите дробове, на сливиците и на пикочния мехур най-често се предизвикват от бактерии. В такива случаи е правилно да се използват антибиотици.

За да се избегне резистентност към антибиотиците, те трябва да се използват само когато е абсолютно наложително. Лечението не бива да се прекъсва преждевременно, защото в такъв случай оцелелите бактерии ще развият резистентност към съответния антибиотик.

При бактериална инфекция най-често се предписва антибиотик. Поради масовата употреба обаче тези медикаменти често не действат, тъй като бактериите твърде бързо се приспособяват към антибиотика и развиват защитни механизми срещу антибиотиците. Когато дадена бактерия развие такъв механизъм, при контакт тя предава променената си наследствена маса на всички следващи бактерии.

По такъв начин резистентността се разпространява все повече. Понякога бактериите са резистентни едновременно срещу няколко антибиотика.

По данни на Световната здравна организация вследствие на резистентност към антибиотиците в света годишно умират близо 700 000 души.

 Защо не се разработват нови антибиотици?

 Единствената възможност да се противодейства на резистентността в дългосрочен план е да се разработват нови лекарствени средства, които бактериите все още не разпознават. Само че фармацевтичните фирми междувременно инвестират все по-малко средства в разработването на нови антибиотици. Това е така, защото става дума за извънредно скъпа и трудоемка дейност – разработването на нов антибиотик струва стотици милиони евро. А ако медикаментът бъде допуснат до пазара, към тези средства се прибавят също и разходите за производството, разпространението и продажбата му.

Антибиотикът се приема от пациентите обикновено само в течение на няколко дни, а новите антибиотици, които играят ролята на резервни средства, се прилагат само в крайни случаи, когато никое друго лекарство не показва ефект. Поради тази причина фармацевтичните концерни печелят твърде малко от новите си разработки. Дори за големите концерни много по-печеливши се оказват други сфери – например производството на медикаменти срещу ракови или срещу хронични заболявания.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Здраве

Преди да станете блондинка: 5 неща, които трябва да знаете

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Едва ли има брюнетка, която да не е обмисляла поне веднъж в живота си възможността да мине в отбора на блондинките. Но трябва да знаете – това не е така просто, колкото изглежда, и ако го правите за първи път – нека не е вкъщи. В случай че изсветлявате косата от кестеняво или черно към русо, задължително трябва да се оставите в ръцете на професионалист. Единственото изключение е, ако вече сте руса и искате да смените нюанса. Тогава преходът е по-плавен, а успехът ви в домашни условия – по-вероятен.

Ето няколко съвета, които биха ви спестили доста грижи.

 Примирете се – косата ще се увреди

Примирете се, че косата ще се увреди, макар и малко. Дори да се доверите на най-добрия професионалист и той/ тя да използва най-качествените продукти, косата няма как да не се увреди. Изсветляването уврежда и изсушава косъма, припомня rozali. Колко точно, зависи, от една страна, от фризьора/ колориста, от друга – от самите вас и това колко грижи ще полагате за косата си. Дълбоко възстановяващи и хидратиращи маски, масла, балсами и какво ли още не. Те са най-добрите приятели на косата ви.

Някои фризьори дори съветват клиентите си след изрусяване да подстрижат краищата на косата, за да я освежат и заздравят.

Няма да е толкова лесно

 Колкото по-тъмна е косата ви, толкова повече време ще отнеме да я изрусите. Най-продължителен е преходът от черно и червено към платитено и светлорусо. Приемете две неща. Първо – вероятно ще трябва да посетите салона няколко пъти. Предвидете го откъм време и финанси. От друга – докато трае процесът по изрусяване, вероятно косата ви ще е в разнообразие от ръждиво-оранжеви краски.

Освен това имайте предвид, че изрусяването е съпроводено с много грижи.

Красивата руса коса изисква много грижи и често освежаване на цвета. Добре е да се снабдите със специална козметика за коса, която да не вреди на цвета. А и посещение на салона е задължително – поне на месец-месец и половина.

Изберете нюанса внимателно

Русият цвят идва в безброй нюанси и тонове. Помислете добре, преди да си вземете определен цвят. Ако имате доверен фризьор, направете консултация и с него. Освен дали ви харесва даден цвят, трябва да вземете предвид и тена на кожата, цвета на веждите, плътността на косата и т.н.

Друг съвет – приемете, че текстурата на косата ще се промени.

Текстурата на косата се променя след изрусяване. Колко и как, няма как да предвидите. Възможно е къдравата коса да се изправи, защото косъмът губи еластичността си и изсъхва. От друга страна, правата коса може да изглежда по-чуплива и с повече обем, защото обвивката на косъма е била разрушена изцяло или отчасти.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
Реклама
Реклама

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама

Най-четено

Всички права запазени © BG VOICE е най-влиятелният български вестник в Чикаго, САЩ и Канада BG VOICE is the Bulgarian newspaper leader in Chicago, USA and Canada