Открийте ни и в

Български истории

За Доки с любов

публикувано

на

Д-р Сигридов с наградата „Специалистите, на които имам доверие“, 2019 г.
БОРЯНА АНТИМОВА

„Кое предизвика интереса ви към моята особа? Не съм направил нищо лошо“, шегува се д-р Иван Сигридов. Последната му среща с медиите преди година и половина е оставила горчив привкус в живота му. Казвам му, че има поне 6300 причини да се интересуваме от него. Толкова са до момента членовете на Facebook групата „За д-р Сигридов с любов“ и техният брой расте всекидневно. Наскоро най-известният акушер-гинеколог на България за трета поредна година беше отличен с приза „Специалистите, на които имам доверие“ на изданието Puls.bg. Безапелационно. За него бяха гласували хиляди благодарни пациенти, пише “Труд”.

Записвам се в групата „За д-р Сигридов с любов“. Е, няма такава група… Денонощно майчета обменят съвети, идеи, контакти, снимки. Българки от страната и чужбина пътуват за консултации при корифея. Трябва да си осигурят самолетни билети и хотел, а администраторът на групата Силвена Денева помага на някои да се вмъкнат в и без това претоварения му график.

Когато си говорят за него, майките го наричат Доки. С нежност и любов. Безрезервно вярват, че Доки ще реши всякакъв техен проблем. Емоциите на възторг и благодарност към лекаря варират от

„Бих легнала на релсите заради него“

 до „Той е вторият баща на детето ми“. А всички дечица, които идват на бял свят след успешното му лечение, наричат „сигридовчета“. Не е броил на колко от тях е станал и кръстник.

Администраторът на групата Силвена Денева и съпругът й Валери Аспарухов имат поне две причини да благодарят на д-р Сигридов – децата им Валерия и Димитър са се родили живи и здрави под неговите грижи. Двамата решават съвсем съзнателно да имат 4 деца. При втората бременност на Силвена възниква проблем и още тогава нейна приятелка, износила успешно близначки след инвитро при д-р Сигридов, я съветва да отиде при него. Силвена обаче решава да смени болницата и лекаря едва при третата си бременност.

„Записах се при д-р Сигридов, след като си бях напатила при втората бременност. Отидох при него с надеждата, че ще ми каже, че ще го бъде това дете – сподели дамата. – Той ми каза да му се доверя изцяло. Тогава правехме ремонт. Попитах го да лежа ли, а докторът, с типичното му чувство за хумор, ми каза: „Как ще лежиш? Не, прави всичко, каквото искаш, само не вдигай торби с цимент“ При третата и четвъртата ми бременност пак имаше проблеми, но в резултат на терапията, хранителния и двигателен режим, които той ми предписа, се чувствах толкова добре, колкото никога преди това, и родих две прекрасни здрави деца.“ Споделените в групата вълнуващи истории на щастливи майки подтикват Силвена сериозно да се замисли дали да не ги събере в книга за д-р Сигридов.

Малкият мъж, също „сигридовче“, е фен на прическата на Док

Докторът не води точна статистика колко бебета е „отгледал“ вътреутробно, но казва, че за 15-те години работа с проблемни и рискови бременности са над 15 хиляди. Не е от акушер-гинеколозите, които по цял ден „мерят кореми“ и предписват магнезий и витамини. „Набутал“ се е доброволно в най-тежкия сектор – там, където колегите му не се справят.

„Той е бог!“ – казват майките за него

Намесва се там, където природата е направила пропуск в зародиша. „Отглежда“ го, като тръгва от промяна на показателите на майчиния организъм, и така, докато се роди здраво и жизнеспособно бебче.

„Обичам да казвам, че д-р Сигридов не се занимава просто с проблемни бременности. Д-р Сигридов започва оттам, където започва отчаянието“, споделя мотото си лекарят. Работи с пациентки, загубили по няколко деца. Това са „най-проблемните сред проблемните“, чули жестокото: „Няма да имате дете, не можете.. Тези жени отиват при него с надеждата да им даде… надежда.

Доктор Сигридов успешно се бори със случаите на майки, правили по много опити инвитро. „Първото от двете ми деца е заченато инвитро и много добре знам какво е да си от другата страна – като родител“, споделя лекарят. Той слага край на безконечните опити. Независимо дали едно семейство планира инвитро или спонтанна бременност, той съветва родителите 3 месеца преди да решат да имат дете, да отидат при него. При инвитрото самото оплождане е просто една процедура, изпълнявана с помощта на доста напреднала технология. Преди това важното е да се подготвят. Прави им обстойни изследвания и после „препрограмира“ и бащиния, и майчиния организъм да създаде благоприятна среда за ембриона. „Вие сте вълшебник, докторе!“, често му казват майките. „Аз съм пич“, смее се докторът.

Докторът със сина си Ивайло и едно от най-големите му предизвикателства – малката принцеска Марая с майка си Венета Миланова

После наблюдава бебетата, защото при тези майки проблемът е в невъзможността не да забременеят, а да износят децата. „Всъщност двете чертички на теста са само първата битка от цялата “Втора световна война“, каквато представлява да износиш здрави близначета, заченати инвитро“, шегува се лекарят.

С годините той

все по-рядко предписва лекарства

а залага на надеждата, на доброто настроение и най-вече на насърчаването на физиологичните процеси в организма на майката. „Това е ходът на медицината оттук нататък“, казва той. Никой не предписва толкова много изследвания всеки месец като д-р Сигридов, споделят майките. В резултат на тях обаче той може точно да диагностицира проблема на бебето в утробата, а после търси кои процеси в майката са нарушени и не могат да обезпечат нуждите му. Лекува майката и така възстановява правилното развитие на детския мозък, белите дробове, сърчицето.

Д-р Сигридов е обиколил Европа на всевъзможни курсове и специализации по фетална (вътреутробна) медицина. Има международен лиценз за скрининг и е част от екип специалисти, които разработват алгоритъм за ранна диагностика на бебета с проблеми с международния регулатор по фетална медицина. „При 500 скрининга от тази година резултатът е 0, 05% прецизност на измерване“, казва лекарят.

Доки е желан гост на всички рождени дни на своите „сигридовчета“ Сн. Жаклин Цочева.

Обяснява, че докато лекарствата „общуват“ с рецептора, той атакува директно гените на клетъчно ниво. Насочил се е към най-тежкото – възстановяване на мозъка на малкото човече в утробата, когато той е още колкото грахово зърно. В момента води програма с колеги за превенция на аутизма и детската церебрална парализа. „Имам цял наръчник, в който показвам как реконструирам увредени бебешки мозъци вътреутробно“, казва докторът.

 Защо е избрал най-трудната пътека

в гинекологията? Малкият Иван мечтае да стане лекар или космонавт. Живее до медицинска книжарница и често ходи там да чете. Много го впечатлява една книга за имунната система. Прочита я цялата, без абсолютно нищо да разбере, но се амбицира да разнищи тази тема. „В момента точно с това се занимавам – предпазвам бебето в утробата от имунния „отговор“ на майчиния организъм. Обещах си да разбера това и го постигнах“, казва лекарят.

Израства без баща и в трудна социална среда. Още от малък му се вменяват много отговорности и свиква да се занимава с проблеми, повече присъщи на бащата в семейството. Налага му се да работи още от IV клас, за да свързват двата края с майка му. Ваканциите минават в тежък физически труд в строителството и в ТКЗС в Симеоново. Още като първокурсник в Медицинска академия-София работи като санитар в реанимацията на ИСУЛ. Работата е адски тежка и отговорна, но затова пък добива ценен опит как да се реанимират хора в кома например. Като завършва, започва работа в Бърза помощ с по 14 нощни дежурства месечно, но не се оплаква. Казва, че ако не се научиш да работиш на терен, оставаш теоретик и няма как да разчиташ после на добри резултати.

През 2013 г. след хиляди спасени бебешки животи и работа от 7, 30 до 22,30-23 часа 6 дни в седмицата д-р Сигридов прегрява и напуска работа. После изпада в много тежка депресия до такава степен, че изхвърля всичките си дипломи и награди и е

на път да се раздели с медицината

Към работата го връщат обратно неговите пациентки, паникьосани как ще продължат без него. Тогава Силвена създава групата „За д-р Сигридов с любов“, за да го подкрепят и мотивират да се върне.

Доки няма Facebook и не чете възторжените отзиви на благодарните майки в групата. Смята го за себично и егоцентрично и е против издигането на личността му в култ. „Групата обаче създава прекрасна среда за общуване на пациентките ми. Всяка майка си мисли, че нейната драма е най-тежката, а като прочете историите, разбира, че има много други като нея, и се успокоява“, казва лекарят.

Това е първото интервю на д-р Сигридов от много години насам, след като при един инцидент – катастрофа, излизат какви ли не информации за него. „След тази случка бях на крачка да емигрирам. Казано накратко, участвах в ПТП с представители на една фамилия, която в момента е недолюбвана от държавата. Две коли се удариха, това е. Бързах да се прибера от морето, защото новороденото ми дете не беше добре. Очаквам крайните резултати от съдебния процес. И жалкото за страната ни е, че се появих в сутрешните блокове и по първите страници като Джони Деп с тази „новина“, а не с успехите в работата си“, коментира докторът с горчивина.

Не съжалява за онези изхвърлени дипломи и сертификати. „Дипломата не те прави успешен лекар“, коментира той. Казва, че спасените 15 хиляди бебешки живота са единствените „дипломи“, които имат значение за него.

Български истории

Българин създаде световно известна лаборатория по физика

публикувано

на

Tеньо Попминчев

Физиката явно е в кръвта на братя Попминчеви (Теньо и Димитър) от Казанлък. Сигурно защото и двамата са възпитаници на най-бележития български професор в тази наука – Теодосий Теодосиев, който всяка година подготвя по–голямата част от националните отбори на България за международни състезания и олимпиади.

Димитър (вляво) и Теньо Попминчеви

За по-големия брат Теньо се знае, че е роден в Стара Загора, но израства в Казанлък. В града на розите той и брат му били редовни участници в олимпиади по физика в Пекин и Осло. Оттам Теньо има бронзов медал. След България Теньо и Димитър завършват Техническия университет във Виена. Доскоро оглавяваха съвместно изследователския институт JILA в Колорадо, но съдбата ги разделя. Димитър Попминчев остава да работи на същото място, а

Теньо Попминчев се премества в Калифорнийския университет

в Сан Диего, където е професор и извършва изследователска работа. Проф. Теньо Попминчев споделя, че в Америка при него няма български студенти. „Повечето са китайци“, казва той. „Те завладяват постепенно Сан Диего“, добавя той, но казва, че българските младежи изглеждат по-умни от американците.

Строежът на лабораториите Popmintchev Labs

Теньо Попминчев е добре познат физик за това, че заедно с брат си открива лазерна рентгенова „светлина” с нови свойства. Той демонстрира четиримерен рентгенов микроскоп, който използва такава светлина и който би могъл да види обекти с резолюция от порядъка на атома, като едновременно проследява и най-бързите процеси, протичащи в нашия естествен свят. Процесът на преобразуване на светлината се нарича генериране на хармонични и е светлинен аналог на издаването на звук от цигулка. Заради успешната си работа във областта на физиката проф. Попминчев е обявен от списание Science News за

един от десетте най-обещаващи учени

 в света за 2017 г. Носител е на почетния знак на държавния глава на България, връчен през 2016 г. от президента Росен Плевнелиев. Включен е и в класацията на 10-те най-обещаващи учени в света за 2018 г., изготвена от Нобелови лауреати – нищо чудно и самият той да получи Нобелова награда.

Tеньо Попминчев получава награда от президента Плевнелиев

През 2018 г. нашият професор открива собствена лаборатория Popmintchev Labs на два континента – към Калифорнийския университет в Сан Диего и към Техническия университет във Виена. И двете са фокусирани върху нови технологии за ато секундни рентгенови лазери и квантов дизайн на лазерна светлина. Това лято трима младежи от България получиха възможност да отидат на обучение в лабораторията в Сан Диего за триседмичен период. Те са медалисти на страната от международни състезания по физика и математика. На младите, където и да се намират, Попминчев казва уверено, че няма невъзможни неща. „Разликата между трудно и невъзможно е само малко време“, уточнява той.

 

Продължете по-нататък

Български истории

Българско приложение пази очите от компютрите и телефоните

публикувано

на

Времето, което хората в цял свят прекарват пред електронните устройства, се увеличава все повече и повече. В Америка 26% от населението са онлайн почти непрекъснато (по данни на института Pew Research от миналата година). Подобна е картината и в Канада – мобилните устройства се ползват по около 16 часа в денонощието. В България, Гърция и Белгия хората са на телефоните си поне по 3 часа извън работа. В Англия също по толкова. Жителите в други страни от Централна Европа като Германия, Франция, Унгария, Холандия и Полша прекарват онлайн по 2,5 часа преди и след отиване в офиса, а в Италия – по 2 часа (според изследване на Евростат от 2018 г.). И макар да си мислим, че тези часове не ни пречат, не е така.

Синята светлината от екраните на компютри и смартфони вреди на здравето.

Умора в очите, депресия, нарушения в съня

авитаминоза, наднормено тегло – това са само някои от установените странични ефекти на манията по „висенето“ пред екраните. От умората в очите можете да се предпазите с приложението IRIS на българина Даниел Георгиев.

Даниел е програмист и самият той бил изложен на всекидневно и продължително влияние на компютърните лъчи. В един момент започнал да изпитва болка в очите. Лекарите му предписали да носи очила. Даниел не можел да се примири, че не може да направи нищо, и започнал да търси информация какво може да предприеме, за да намали болката в очите, но да не спира да програмира. „Когато мониторите работят, те непрестанно светват и угасват“, обяснява програмистът. „Това се случва много пъти в секунда. Окото започва да прави специфични движения и зеницата постоянно се свива и разширява, за да може зрението да се фокусира“, допълва той. Това натоварва неимоверно очните мускули и затова изпитваме болка и зрението ни може да се влоши или да отслабне.

Другото, което Даниел разбрал от своите проучвания, е, че

когато е светло и небето навън е синьо

човешкият организъм спира да произвежда хормона мелатонин (отговорен за съня) и така на човек не му се спи. По същия начин, когато вечер много хора работят на лаптоп, преди да си легнат, не могат да спят добре или изобщо. Тези, които спят с телефона до главата или с компютъра на шкафчето (които излъчват синя светлина), имат същите проблеми.

Третият важен факт, който открил Даниел, бил, че лекарските препоръки са работещите на компютър да спират работата си на всеки 20 минути, за да може очите да си почиват. Самият той впоследствие разбрал, че колкото и да искат хората да спазват това правило, 20 минути били твърде малко, за да може да се свърши достатъчно работа.

Натрупал много полезна информация, Даниел решил, че може да създаде приложение, което да намалява яркостта на екрана, без това да влияе върху трептенето му. Той споделя, че първоначално почти никой не вярвал в идеята му и много от приятелите му дори го подигравали. Но той не се отказал и работил всяка свободна минута, за да създаде приложението. Предишният му опит в спорта гребане му помогнал да бъде упорит в начинанието си.

Даниел Георгиев във времето, когато се е занимавал с гребане

Даниел опитал теорията си първо с програма таймер, която

заключвала компютъра на всеки 20 минути

за да прикани стоящия пред нея да си почине. Година по-късно излиза и пълна версия на IRIS. В момента приложението има безплатен вариант и такъв за професионалисти. Ползва се в над 180 страни от над 2 млн. души. Ползват го и в България, и в Щатите и Канада. „Имам дори няколко клиенти от Антарктида“, казва с гордост Даниел. Това, което неговата програма прави, е да настройва светлината от компютъра да става по-жълта или по-червена. Има настройки за редуциране на синята светлина според средата, в което се намирате, или това, което гледате – за луминесцентно осветление на помещението, за гледане на филм, за програмиране и други. Може да се инсталира както на компютър, така и на мобилен телефон. Даниел споделя, че е бил много щастлив да помогне на различни хора да подобрят начина си на живот и да не изпитват болка в очите. „Диоптърът не се връща“, казва той, но поне приложението помага за болката, за по-добрия сън и по-високата работоспособност.

 

Продължете по-нататък

Български истории

143 децибела: „Гинес“ обяви българка за най-мощния глас на планетата

публикувано

на

от

Смиляна Захариева не може да скрие сълзите си при новината от „Гинес“

Тя е усмихната, позитивна, емоционална, чаровна! И има най-мощния глас на планетата. Българската народна певица Смиляна Захариева получи официално доказателство за това чрез сертификат от “Гинес“. През миналата година тя спази всички указания и изисквания на Книгата на рекордите, като изпя „Излел е Дельо хайдутин” с невероятните 143,8 децибела. Този рекорд я вписа съвсем официално в „Гинес“, а новината за успеха дойде преди дни – в средата на юни.

До този момент в Книгата за световните рекорди стоеше постижението на Ник Стефънсон, който обаче достига своите над 123 децибела с викане.

Смиляна е завършила фолклорното училище в Широка лъка. Обиколила е света с великолепния си глас и навсякъде събира възхищение и възторжени аплодисменти.

Смиляна Захариева не може да скрие сълзите си при новината от „Гинес“

 

Силата на гласа на българката е около 15 пъти по-силен от средната височина на човешкия глас.

При нормален разговор човешкият глас достига до 30 децибела, а при пеене може да се развие до 110. Захариева обаче влиза в Книгата на рекордите за Гинес с постижение от над 140 децибела. Според учените такава сила на звука може да спука тъпанчето на човек и се равнява на

звук от изстрел от огнестрелно оръжие или прелитащ самолет

Захариева обаче смята да използва силния си глас и родопския фолклор, за да лекува. “Зная, че гласът ми въздейства, вълнува и променя аура. Тази сила и специфичност ще ги използвам за лечение на хората с помощта на Родопите и чановете”, написа тя в профила си във фейсбук, след като обяви там и новината, че е получила сертификат от “Гинес”.

Смиляна е трябвало да изпълни конкретно многото подробни указания на екипа от Книгата на рекордите, за да стане собственик на сертификата.

„От „Гинес“ ми поставиха условието микрофонът да е отдалечен от мен на 2,5 метра и да е поставен на 1,5 м височина, независимо от това къде се правеше. Уредите отчетоха 113,8 децибела”, обясни Смиляна.

Българката и екипът й по време на изпълнението, което се превърна в рекорд

Има специална формула, която изчислява загуби в далечината. С 6 децибела например се намалява силата на гласа на всеки половин метър.

“Ако микрофонът е на 2,5 метра отстояние от мен, реално от устата ми до уреда аз губя 30 децибела. Като се пресметнат степента и силата на разсейване на звука за тези 2,5 метра, то те се равняват на 143,8 децибела”, разказа преди време тя.

От „Гинес“ имали редица условия към вида на залата, ако опитът се провежда на закрито, както и към вида на шумомера, с който е измерена мощта на гласа на Смиляна.

Искали са шумомерът да е от най-високия клас

на пазара. Тъй като подобно устройство струвало доста скъпо – 7500 евро, за опита й помогнали от фирма.

Те не поставили на пловдивчанката никакви финансови условия. След това трябвало да бъдат изпълнени и останалите изисквания на Книгата за рекорди. От „Гинес“ поставили условие, ако опитът се изпълнява на открито, външният шум да е под 60 децибела. Но тъй като опитът зависел от това дали ще има вятър или не, то Смиляна решила да ползва студио.

Друго условие от „Гинес“ било певицата да не впръсква нищо в гърлото си и затова пловдивчанката решила да не пие дори вода, за да не компрометира опита си, който бе проведен на 27 септември м.г.

Решението на „Гинес“ с придружаващия го сертификат пристигнало на 18 юни т.г.

До последно тя пазела в тайна деня на опита си, за да могат с екипа й да се съсредоточат върху поставените цели и изисквания. “Заложих на астрологията за определянето на дата”, разказа още Смиляна.

Тя не за първи път покорява с мощния си глас

публиката. Преди време при нейно изпълнение уред отчете мощ на гласа й от 131.17 децибела. Тогава народната певица от Пловдив подаде данните от замерването към екипа на „Гинес“.

Заради предишния рекордьор, който стигнал високите децибели с викане, представителите на „Гинес“ насочили пловдивчанката да се включи в състезание за крещене, но тя категорично отказала. Не се отказала обаче да намери начин да покаже, че гласът може да бъде красив, мощен и въздействащ, без да се крещи истерично.

 

Продължете по-нататък
Реклама
Реклама
Реклама

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама Enter ad code here

Най-четено