Открийте ни и в

Български истории

За честта на пагона – лейтенат Шопов – възпитаник на академия „Уест Пойнт“

публикувано

на

Професия войник – една от най трудните. Изисква не само физическа сила, но и психическа издържливост, и емоционална стабилност. Една от най-престижните академии за подготовка в тази сфера е американската „Уест Пойнт“ в Ню Йорк. Тя е отворена и за кандидати от чужбина, но бройката им не е голяма както в другите университети и всяка година малцина кадети от извън САЩ прекрачват прага й. Сред завършилите има няколко българи, един от които е лейтенант Николай Шопов. Той разкри детайли за това как е успял да влезе в това училище и да издържи на тежката програма.

Лейтенант Шопов е

Роден в Гоце Делчев

през 1994 г. Нетипично за твърдостта на войника, той споделя, че за него това е малко, но китно градче. Баща му е офицер от Българската армия и поради естеството на работата на военнослужещите се наложило да премести цялото четиричленно семейство в столицата. Там, през 2013 г. Николай Шопов завършва Софийската математическа гимназия.

След това кандидатства и е приет в Националния военен университет във Велико Търново. По време на първата си година като курсант разбира, че е обявено място за кандидатстване в „Уест Пойнт” в САЩ. „Имах информация за престижа и трудностите, които дори самите американци срещат не само по време на кандидатстването, но и при обучението“, казва българинът.

„Знаех, че това е голямо предизвикателство и ще бъде много трудно, но воден от своята увереност в способностите си, силното ми желание и

Амбиция да се обучавам сред най-добрите

Лейтенант Шопов по времето, когато е кадет в „Уест Пойнт“

реших да кандидатствам. Изискваше се кандидатите да отговарят на определени изисквания като възраст, семеен статус, минимален бал, здравословно състояние. Освен това трябваше да се явя на поредица от тестове и интервюта, като TOEFL, SAT, физически тест, обстойни медицински прегледи, интервю с военния аташе на САЩ в София и други. Много ми помогнаха знанията получени в гимназията, физическата подготовка в Националния военен университет, добрите познания по английски език и най-вече моралната подкрепа от моето семейство“, разказва лейтенант Шопов.

Обучението в „Уест Пойнт“ продължава 4 години. В учебната програма освен военни дисциплини и полеви подготовки, има и обучение по предмети в цивилната област, подбрани в зависимост от специалността на кадетите. При завършването си всеки кадет получава и бакалаварска степен по цивилна си специалност.

„Моята бакалаварска степен е по специалност „Компютърни науки”, уточнява лейтенант Шопов. Той

завършва „Уест Пойнт“ през 2018 г.

Лейтенат Шопов във вечерта преди да се дипломира в академията „Уест Пойнт“

Лейтенант Шопов след дипломирането в „Уест Пойнт“. Произведен от кадет в офицер.

и е произведен в звание лейтенант. „След това поех по пътя на офицера в българската армия като командир на взвод“, казва лейтенантът. „По време на обучението си в Америка научих много неща както във военната област така и в академичната. Американската армия има голям опит при водене на съвременните операции и прилага по интересен начин поуките от практиката в обучението и тренировките на бъдещите офицери. Изключително много се набляга на физическата подготовка, психическата устойчивост, лидерските умения, честа и достойнството. Затова и слогана на академията е

„Дълг, Чест, Родина”

(Duty, Honor, Country). Мога да кажа, че военната академия „Уест Пойнт” ми даде всичко необходимо за да се изградя като офицер и лидер на тактически формирования от Българската армия“, категоричен е лейтенантът. „Мога отговорно да заявя, че съм подготвен за участие в съвмести мероприятия в съюзнически формат като член на НАТО“, добавя той.

Както всяка друга професия, така и военната е съпътствана с трудности и несгоди, споделя Шопов. „Особеното тук е, че е свързана с управление на хора, че се управляват войскови еденици и успеха не зависи само от еденичното представяне на отделния военнослужещ, а от комплексния резултат на цялото подразделение“ уточнява още той. „Не случайно в „Уест Пойнт” се обръща изключително голямо внимание на лидерството, на изграждането на лидери, които да дават пример и умеят да вземат целесъобразни решения в кратки срокове в екстремни ситуации“, посочва той.

Лейтенант Шопов казва, че няма голям опит в Българската армия, защото е там едва от една година, назначен на първата си длъжност – командир на взвод. Но благодарение на посолството на САЩ в България, е получил уникална възможност и

завършва два от най-трудните и престижни курсове в американската армия

– Ranger course и Infantry Basic Officer Leader Course. „Особено се гордея, че успешно завърших Ranger course във Форт Бенинг, Джорджия и съм първият и единствен за сега българин успял да го стори. Това е курс, при който обучаемите се довеждат до пределa на човешките възможности във физическо и психологическо отношение и в същото време се изисква вземане на целесъобразни решения и умело воедене на подчинените подразделения за успешно изпълнение на поставените мисии“, разкрива Шопов.

Не случайно завършилите успешно този курс носят с особена гордост и чест на дясното си рамо баджа RANGER и се ползват с уважение от страна на своите колеги.

 

Лейтенат Шопов (вляво) време на Ranger course в щата Джорджия

Развитието на Българската армия е свързано с модернизацията на въоръжението, техниката и оборудването, провеждането на съвместна подготовка и участието в многонационални учения в съюзен и коалиционен формат, категоричен е лейтенант Шопов. „Имайки предвид проектите за модернизация на нашата армия и планираните за настоящата година съвместни многонационални учения мога да кажа, че сме на правилния път и съм оптимист за бъдещето на въоръжените сили на Република България“, казва той.

Лейтенантът ни е уверен в смелостта на българския войник. „Нашите войници и сега, в мирно време, както в миналото, когато е имало войни,  изпълняват с достойнство и чест задачите по ангажиментите на страната ни по поддържане на международния мир и сигурност в Афганистан и други конфликтни точки по света. Заради техния професионализъм, смелост, решителност и всеотдайност в трудни моменти, те се ползват с уважение и доверие от нашите съюзници и коалиционни партньори. Не трябва да забравяме славното минало и да продължаваме да произвеждаме войници каквито е имало тогава“, заявява лейтенантът ни.

„До края на годината ни предстои участие в поредица от национални и междунарадни учения. Част от тях ще бъдат проведени на територията на Република България а другата част на теритириите на страни съюзници и партньори (Румъния, Унгария, Хърватия, Северна Македония, Грузия и др.) Целта на тези учения е да се повиши оперативната съвместимост между участниците, да се засили сътрудничеството в областа на сигурността и се изгради по-голямо доверие“, посочва лейтенант Шопов.

На всички българи лейтенант Шопов пожелава здраве, късмет, решителност и по-голямо самочувствие.  Да вярват в способностите си, да бъдат упорити, задружни и да не спират да следват мечтите си.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни.
За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

⇩ Коментирайте ⇩

Най-четено

Български истории

100 000 км през 30 държави на стоп: Историята на Маги и Цветин

Вълшебният керван на българите пътува по вода и земя

публикувано

на

от

Маргарита и Цветин Шущарков Виж цялата статия
Корицата на книгата „Палецът на свободата“.
БОРЯНА АНТИМОВА

„Дали се смятаме за успели?… Не знам друг човек да е достигнал до противоположната точка на глобуса, на 180-тия меридиан, остров Фиджи, само на стоп – по земя и вода, без нито един полет“, казва Маргарита. Тя и съпругът й Цветин Шущарков не определят експедицията си като подвиг. Изминали са 100 000 км на стоп, през 30 държави, оставайки за по-кратко или по-дълго във всяка от тях, в едно пътешествие, продължило 3 години и 8 месеца… С желанието и мечтата да опознаят света, да се гмурнат в местната култура на всяка страна, племе или общност и да поживеят така, както искат.

На стоп с таджикско семейство в Памир, Таджикистан.

И все пак, страшничко е, признават и двамата. Имало е места, на които не са знаели какво ги дебне буквално на всеки метър. Това е един екстремен начин на пътуване, като спиш на палатка и нонстоп си сред местните. Но това е и много силен начин на изживяване на света в пряко взаимодействие с местните хора. Точно този начин на пътуване е за Шущаркови много голям генератор на приключения. „Коренно различно е да се бухнеш в дълбоките води на света без никакъв план и изцяло да си изложен на рисковете на климат, среща с непознати местни култури“, коментира Цветин пред „Труд“.

Маги с военен ескорт в Пакистан.

По пътя си двамата са се натъквали на какви ли не опасности. Пътували са

с ескорт срещу терористи

през пустинята в Белуджистан в Пакистан – една от най-страшните терористични сепаратистки зони на земята. Минали са по най-екстремния път на земята – магистралата Каракорум, определена като Осмото чудо на света, където на всяка крачка ги дебне опасност от свлачища и терористи. Замръквали са на 5000 м надморска височина с височинна болест.

Цветин е преболедувал тежко малария на Соломоновите острови, без никаква адекватна медицинска помощ наблизо. Били са в компанията на два тигъра в джунглите в Индия и Малайзия. Оцелели са сред племена, живеещи, както човечеството е живяло в зората си, далече от всякаква цивилизация и съответно от всякаква полиция или друга защита. В Папуа Нова Гвинея, една абсолютно непристъпна държава без почти никакъв туризъм, буквално са оцелявали в продължение на 2 месеца. Преживели са и страховита морска тихоокеанска буря в Японско море на борда на една от яхтите, които стопират…

Маги в Папуа Нова Гвинея.

Най-страшното преживяване? О, те са толкова много… Цветин се сеща как в националния парк Реджаджи в Индия виждат, че всички хотели са заградени с 5-метрови телени огради. Докато разпъват палатката, два огромни диви слона минават на 15 м от тях. А после, в какофонията от силни звуци в джунглата различават стъпките на някакво голямо животно. Цветин излиза от палатката и вижда светещите очи на тигър. „Въоръжени“ единствено с кухненско ножче с 5-сантиметрово острие, двамата прекарват нощта будни и се молят звярът да не реши да провери какво има в палатката…

Цветин е инженер, потомък на рода Шущаркови от енигматичното гоцеделчевско село Ковачевица. До 18-тата си година живее в Казанлък, после се премества в София. Маги е коренячка софиянка. Завършила е биология в Испания, където живеят с Цветин 5 години. Обикалят и цяла Западна Европа. После живеят 3 години в Китай, където изучават бойни изкуства и преподават английски. Със спестените пари пътуват, но по стандартния начин, с осигурен транспорт и нощувки. Пътешестват до Шри Ланка, Непал, до Сирия преди войната. Срещат пътешественици, които пътуват без план и без да са си определили срок за връщане, кой пеша, кой с колело, мотоциклет или на стоп. Тези необикновени хора ги вдъхновяват да предприемат подобно пътуване, за което разбират, че не се изисква голям финансов ресурс.

Острови Банкс от островния архипелаг Вануату.

Решението да тръгнат на стоп идва в една прекрасна априлска утрин през 2015-та. Понеже знаят, че ако някъде някой дълго време не ги качи на стоп, ще трябва да изминават километри пеша, вземат в раниците си най-необходимото – малка палатка, газово котлонче, канче за варене на вода и няколко ката дрехи. А също и стар фотоапарат.

Първата кола стопират пред дома си

Тръгват от Турция с желанието да се потопят в атмосферата на древните пътешественици, без всякакви мобилни средства – телефон, таблет, лаптоп. Без никакъв план. И без нарочно да го планират, се озовават на Пътя на коприната, после на Пътя на подправките – древните маршрути, по които са се движили кервани с търговци. Правят си и блог Magic Kervan („Вълшебният керван“), който оставят на майката на Маги да го поддържа, докато пътешестват.

На стоп с яхтата „Алабама“, 5000 морски мили през Тихия океан.

От Турция продължават в Иран, Пакистан и Индия, като изминават Пътя на коприната между Европа и Азия по земя. В Индия пътешестват половин година. След това тръгват по Пътя на подправките, през Югоизточна Азия. Преминават през целия Индонезийски архипелаг, от остров на остров, до Молукските острови, наречени Островите на подправките – сега част от Индонезия.

Третата година от пътуването им е изцяло в Тихия океан в регионите на Меланезия и Микронезия, отново от остров на остров. Там им хрумва идеята да стопират лодки, яхти и всякакви други плавателни съдове. На остров Фиджи, който е адски отдалечен, достигат с яхта, която стопират на Соломоновите острови. „Шегувахме се, че сме се превърнали в пирати из океаните и южните морета“, смее се Маги.

На остров Фиджи се венчават. С изненада откриват, че там, „на другия край на земята“, има гръцка православна църква – насред фиджийците, които са меланезийски народ, но християнизирани. Първоначално решават да доброволстват в едно сиропиталище и така се запознават с гръцките свещеници, а те им предлагат да минат и през църковен брак.

На стоп през платото Синхай – Тибетското плато в Китай, наричано още Покривът на света.

От Фиджи решават да се върнат в любимата си Азия също на стоп с една лодка. Няколко месеца прекосяват Тихия океан, докато стигнат до Япония и Южна Корея. Оттам продължават на стоп по земя.

Четвъртата година от пътешествието е под наслов „По стъпките на прабългарите“. Преминават през Монголия, Сибир и тръгват по номадския миграционен път, по който според историците се е осъществила миграцията на степните народи от Централна Азия към Европа. В това число и на прабългарите. От Казахстан продължават през Киргизстан, Узбекистан, Таджикистан. Пресичат Каспийско море, а оттам по Кавказието минават през Азербайджан, Грузия и Армения и се връщат обратно през Турция.

Тъй като тръгват без никакви мобилни устройства, по пътя се отбиват в компютърни клубове, откъдето изпращат снимки от стария си фотоапарат и пътеписи, които майката на Маги качва в блога „Вълшебният керван“.

Не са плащали изобщо за нощувки

спали са или в палатката, или са ги приютявали хора в домовете си, в местни храмове. Единствените им разходи са били за визи и храна. „Двамата сме вегетарианци и не сме особено претенциозни към храната. Ядяхме в крайпътни заведения или сами си готвехме на газовото котлонче. Излизаше ни по 300 до 400 лева месечно, общо за двамата. И по този минималистичен начин се чувствахме много добре. Не сме се лишавали, не сме гладували. Бяхме напълно задоволени, тъй като чувствахме, че напълно живеем в мечтата си “, споделя с вълнение Маги.

В пустинята Гоби, Монголия.

„Тръгнахме без спонсор, но затова пък имахме невероятни срещи. Все се намираше по някой благодетел да ни дари скромни суми, равняващи се на 10-20 лева. Особено във втората част от пътуването, когато спестяванията ни критично намаляха и направо свършиха, с тези малки дарения и помощи успявахме да поддържаме пътуването ни до края“, допълва дамата.

Завръщат се през декември 2018-та и почти през цялата 2019-та си седят вкъщи,да се нарадват на роднините и приятелите, да се заредят от родния въздух. Постепенно се ражда идеята за следващата експедиция – „Африка, мама“, както се шегуват, и през ноември 2019-та заминават. Заради проблемите в Сирия и Ирак не могат да измислят сухоземен маршрут, затова летят със самолет до Израел. Оттам отиват в Йордания, Египет и постепенно се спускат до Судан и Етиопия, където ги сварва пандемията през март. Тъкмо се канят да влизат в Кения… Зарязват всичко и с първия възможен полет се прибират през Турция до България.

Улан Уде, Сибир.

Принудителния си престой Маги и Цветин са оползотворили, като написват книгата „Палецът на свободата“. Наричат я така, защото за тях точно вдигнатият за стоп палец им дава свободата да обиколят света. Книгата излезе наскоро в издателство „Сиела“ и отразява предимно първата част от пътешествието им – Иран, Индия и Пакистан. Вече работят по втората си книга.

На гости при семейство киргизи.

„Този екстремен начин на пътуване, с живот нонстоп сред местните хора, изцяло промени нашите възгледи, концепции, стереотипи за живота. Чакаме да отшуми коронакризата, за да тръгнем отново на път“, категорични са двамата.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Български професор в Питсбърг откри антитяло срещу COVID-19 (ВИДЕО, СНИМКИ)

Проф. Димитър Димитров основава Център по терапевтични антитела в Университета в Питсбърг, чийто директор е в момента и където работи като професор по медицина.

публикувано

на

Проф. Димитър Димитров от Университета в Питсбърг Виж цялата статия
Проф. Димитър Димитров разказва за откритието си на пресконференция в Университета в Питсбърг Сн.: UPMC


Докато светът тръпне в очакване на ваксините срещу COVID-19, американската агенция по лекарствата и храните (FDA) даде спешно одобрение на терапията с антитела на компанията Eli Lilly, а в събота и на Регенерон – лекарството, което дадоха на Доналд Тръмп.

Още няколко такива са в процес на тестване, едното лекарство с антитела е открито от български учен. Професор Димитър Димитров и екипът му вече са открили антитела, които успешно борят детска левкемия и други видове рак.

„Антитялото се свързва с вируса и не му позволява да влезе в клетката“, обяснява действието проф. Димитров.

Той обяснява действието на антителата като заблуждаваща вируса ключалка. „Ако може да определим вируса като ключ, който да влезе в ключалката, да отключи вратата и да отвори къщата, в случая клетката, и вирусът да влезе. Антитялото е всъщност като някакъв декой, мимик на ключалката. То се свързва здраво с ключа, с вируса и не му позволява да инфектира клетката“, обяснява проф. Димитров.

В момента текат тестове върху хора, а лекарството трябва да е достъпно за пациенти в началото на следващата година.

Освен като инжекция, лекарството ще е достъпно и като инхалатор, за да влиза директно в дробовете на болния и така да действа по-бързо. В момента това се изпитва върху животни.

Проф. Димитър Димитров и екипът му представят откритието си за лечение на COVID-19 на пресконференция в Университета в Питсбърг през септември. Сн.: UPMC

Роденият в Стара Загора Димитър Димитров завършва Софийския университет и работи в БАН. А през 1990-а идва в Съединените щати и става старши изследовател в Националните институти по здравеопазване в Батесда.

През 2017-а основава Център по терапевтични антитела в Университета в Питсбърг, чийто директор е в момента и където работи като професор по медицина.

Публикувал е повече от 400 научни статии, цитирани повече от 26 000 пъти, притежава и повече от 100 патента. Антитела, разработени от неговата група, се използват срещу някои форми на левкемия, както и за профилактика срещу Хендра.

Сега проф. Димитров смята, че терапиите с антитела за борба с коронавируса имат много голям потенциал.

„Те могат да бъдат ефективни както за предпазване от вируса, така и за третиране на вече заболели хора“, казва той. Българският учен обясни, че тези антитела се създават в лабораторни условия.

Екипът е успял за рекордно кратко време от 6 дни да изолира антитяло, което може да блокира COVID-19.

„Ние открихме това антитяло в началото на февруари, така че ние бяхме може би първите в света, които вече имат много специфично лекарство, защото всички други – например ремдесевир и други – те са малки молекули, те са неспецифични, имат много странични ефекти и не са много ефективни“, казва проф. Димитров.

В момента текат изпитания на лекарството върху хора и от екипа на проф. Димитров се надяват терапията да е достъпна за болните в началото на следващата година.

Проф. Димитър Димитров и проф. Джон Мелорс основават компания за разработване на антитела срещу вируси и рак. Сн.: UPMC

Преди няколко години, заедно с друг професор, Джон Мелорс, българинът основава и компания за разработване на антитела срещу вируси и рак.

„Едно от нашите тела спаси живота на много деца. То е в много тестове и очаквам да бъде одобрено“, казва проф. Димитров. Това лечение е срещу левкемия при децата.

„Антитялото, като се свърже с тази молекула, която е на повърхността на раковите клетки, но не на повърхността на другите клетки, тя може да убие, антитялото може да убие тази ракова клетка“, обяснява българинът.

Екипът на проф. Димитров е разработил и други терапии срещу невробластом и различни видове рак на кръвта при децата, които дават положителни резултати.

По-трудно засега е откриването на добро лекарство срещу рака на простатата и панкреаса. Но проф. Димиров не се отказва.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Как киселото мляко сбъдна US мечтата на един българин

Атанас Велев създаде марката „Тримона“ в САЩ и успя да я наложи

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Сн.: PlovdivNow

Сигурно и вие много пъти сте чували, че киселото мляко в САЩ е гръцко, и ви е много трудно да убедите събеседниците си, че всъщност е българско. Както и че шопската салата не е гръцка, и че снежанката не е дзадзики.

Подобни спорове обикновено са много изтощителни, но един българин в САЩ успя да извлече от него полза и за себе си, и за българското кисело мляко. И така да сбъдне за себе си прословутата американска мечта.

Пловдивчанинът Атанас Вълев от години произвежда апетитното и здравословно кисело мляко в една американска фабрика на ишлеме. Рецептата е негова и контролът на качеството е негов. Въпреки отличния вкус на млякото обаче то така и не успява да впечатли американците. Причината е, че под йогурт те разбират подсладените и плодови млека, които ядат на закуска и следобед за подхапване.

И колкото и Атанас да се опитва да обясни историята на лактобацилус булгарикус и нейните

здравословни превъплащения, той години наред не успява да пробие и да даде на българското мляко славата, която заслужава.

И все пак

успехът идва ненадейно

Веднъж една дама се навела над неговото мляко и го попитала дали е гръцко. Атанас признава, че ако е било преди години, щял разпалено да се изправи срещу дамата и да я обясни кое мляко какво е и чие е. Но след три години обикаляне по търговци и магазини в предлагане на традиционното българско кисело мляко, българинът само казал: „Нека да оставим на гърците маслините и философите, а на българите да правят киселото мляко“.

При този отговор жената се разсмяла развеселена, защото се оказало, че е гъркиня. И потвърдила, че цеденото мляко, което в САЩ се продава за гръцко, няма нищо общо с гръцкото, а че българското било съвсем като гръцкото.

Дали тази мила балканска среща се е повторила, не е ясно, но Атанас споделя, че тя е родила слогана на неговото кисело мляко, което по-късно му помага за големия успех.

„Дадох си сметка, че в това, което се случи с гъркинята, има хляб“, споделя Вълев пред „Монитор“. Казал го и в офиса на дизайнерите в Манхатън. Те моментално оценили случката и

я превърнали в слоган на киселото мляко

„Тримона“ – „Нека гърците си имат философите, а киселото мляко оставете на нас“.

Той буквално взривява купувачите, когато на 8 януари 2013 година Атанас сбъдва мечтата си. Неговото българско кисело мляко застава на рафтовете на най-скъпата верига за биохрани „Whole Foods Market“ в САЩ.

Оттогава с всеки изминат ден произведените кофички се увеличават, към тях са прибавени още три вида кисели млека със здравословни продукти, но задължително без захар.

А скоро ще бъде пуснат и айрян с малини и кокос.

Успехът застига Вълев 30-ина години след като се премества в САЩ.

Той има диплома на агроинженер по тропически култури от Пловдивския университет. По душа е артист и музикант. В зората на демокрацията пее кънтри и блу грас по митингите на СДС с Васко Кръпката, Милена, Георги Минчев, Коцето Калки. През 1991 г. проф. Мермерски го кани в екипа си на обмяна на опит в САЩ. Отива, защото мечтае да свири и пее зад Океана.

Наистина прави група. Свирят в бар осем месеца. Той на китара, а приятелят му на банджо. Успяват да си спечелят почитатели. Когато сезонът в Лонг Айлънд свършва и затварят всички заведения, собствениците оставят тази кръчма да работи, съобщавайки на посетителите, че Атанас и Питър ще правят блу грас ревю. Атанас Валев не успява да издаде албум, но продължава да свири и пее.

 


„Тримона“ в Топ 5 в Ню Йорк

През 2017 г. кисело мляко „Тримона“ на Атанас Вълев, произвеждано в САЩ, получава ново високо признание. То попада в топ 5 на най-добрите продукти на Световното изложение на храни в Ню Йорк в класацията на известния експерт по био и екохрани Макс Голдбърг.

В ревюто си за българския продукт Голдбърг пита – чудили ли сте се защо бактерията за киселото мляко се нарича Lactobacillus bulgaricus? И обяснява на американците, че през 1905 година българският учен д-р Стамен Григоров е изолирал бактерията, благодарение на която протича процесът на ферментацията. След това обяснява и как руският д-р Иля Мечников печели Нобелова награда за медицина, доказвайки как киселото мляко влияе положително върху здравето на българите, и до края на живота си обяснява на европейците как това не е храна, а истинско лекарство.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА

Всички права запазени © BG VOICE е най-влиятелният български вестник в Чикаго, САЩ и Канада BG VOICE is the Bulgarian newspaper leader in Chicago, USA and Canada