Открийте ни и в

Български истории

За честта на пагона – лейтенат Шопов – възпитаник на академия „Уест Пойнт“

Сибила Патси

публикувано

на

Професия войник – една от най трудните. Изисква не само физическа сила, но и психическа издържливост, и емоционална стабилност. Една от най-престижните академии за подготовка в тази сфера е американската „Уест Пойнт“ в Ню Йорк. Тя е отворена и за кандидати от чужбина, но бройката им не е голяма както в другите университети и всяка година малцина кадети от извън САЩ прекрачват прага й. Сред завършилите има няколко българи, един от които е лейтенант Николай Шопов. Той разкри детайли за това как е успял да влезе в това училище и да издържи на тежката програма.

Лейтенант Шопов е

Роден в Гоце Делчев

през 1994 г. Нетипично за твърдостта на войника, той споделя, че за него това е малко, но китно градче. Баща му е офицер от Българската армия и поради естеството на работата на военнослужещите се наложило да премести цялото четиричленно семейство в столицата. Там, през 2013 г. Николай Шопов завършва Софийската математическа гимназия.

След това кандидатства и е приет в Националния военен университет във Велико Търново. По време на първата си година като курсант разбира, че е обявено място за кандидатстване в „Уест Пойнт” в САЩ. „Имах информация за престижа и трудностите, които дори самите американци срещат не само по време на кандидатстването, но и при обучението“, казва българинът.

„Знаех, че това е голямо предизвикателство и ще бъде много трудно, но воден от своята увереност в способностите си, силното ми желание и

Амбиция да се обучавам сред най-добрите

Лейтенант Шопов по времето, когато е кадет в „Уест Пойнт“

реших да кандидатствам. Изискваше се кандидатите да отговарят на определени изисквания като възраст, семеен статус, минимален бал, здравословно състояние. Освен това трябваше да се явя на поредица от тестове и интервюта, като TOEFL, SAT, физически тест, обстойни медицински прегледи, интервю с военния аташе на САЩ в София и други. Много ми помогнаха знанията получени в гимназията, физическата подготовка в Националния военен университет, добрите познания по английски език и най-вече моралната подкрепа от моето семейство“, разказва лейтенант Шопов.

Обучението в „Уест Пойнт“ продължава 4 години. В учебната програма освен военни дисциплини и полеви подготовки, има и обучение по предмети в цивилната област, подбрани в зависимост от специалността на кадетите. При завършването си всеки кадет получава и бакалаварска степен по цивилна си специалност.

„Моята бакалаварска степен е по специалност „Компютърни науки”, уточнява лейтенант Шопов. Той

завършва „Уест Пойнт“ през 2018 г.

Лейтенат Шопов във вечерта преди да се дипломира в академията „Уест Пойнт“

Лейтенант Шопов след дипломирането в „Уест Пойнт“. Произведен от кадет в офицер.

и е произведен в звание лейтенант. „След това поех по пътя на офицера в българската армия като командир на взвод“, казва лейтенантът. „По време на обучението си в Америка научих много неща както във военната област така и в академичната. Американската армия има голям опит при водене на съвременните операции и прилага по интересен начин поуките от практиката в обучението и тренировките на бъдещите офицери. Изключително много се набляга на физическата подготовка, психическата устойчивост, лидерските умения, честа и достойнството. Затова и слогана на академията е

„Дълг, Чест, Родина”

(Duty, Honor, Country). Мога да кажа, че военната академия „Уест Пойнт” ми даде всичко необходимо за да се изградя като офицер и лидер на тактически формирования от Българската армия“, категоричен е лейтенантът. „Мога отговорно да заявя, че съм подготвен за участие в съвмести мероприятия в съюзнически формат като член на НАТО“, добавя той.

Както всяка друга професия, така и военната е съпътствана с трудности и несгоди, споделя Шопов. „Особеното тук е, че е свързана с управление на хора, че се управляват войскови еденици и успеха не зависи само от еденичното представяне на отделния военнослужещ, а от комплексния резултат на цялото подразделение“ уточнява още той. „Не случайно в „Уест Пойнт” се обръща изключително голямо внимание на лидерството, на изграждането на лидери, които да дават пример и умеят да вземат целесъобразни решения в кратки срокове в екстремни ситуации“, посочва той.

Лейтенант Шопов казва, че няма голям опит в Българската армия, защото е там едва от една година, назначен на първата си длъжност – командир на взвод. Но благодарение на посолството на САЩ в България, е получил уникална възможност и

завършва два от най-трудните и престижни курсове в американската армия

– Ranger course и Infantry Basic Officer Leader Course. „Особено се гордея, че успешно завърших Ranger course във Форт Бенинг, Джорджия и съм първият и единствен за сега българин успял да го стори. Това е курс, при който обучаемите се довеждат до пределa на човешките възможности във физическо и психологическо отношение и в същото време се изисква вземане на целесъобразни решения и умело воедене на подчинените подразделения за успешно изпълнение на поставените мисии“, разкрива Шопов.

Не случайно завършилите успешно този курс носят с особена гордост и чест на дясното си рамо баджа RANGER и се ползват с уважение от страна на своите колеги.

 

Лейтенат Шопов (вляво) време на Ranger course в щата Джорджия

Развитието на Българската армия е свързано с модернизацията на въоръжението, техниката и оборудването, провеждането на съвместна подготовка и участието в многонационални учения в съюзен и коалиционен формат, категоричен е лейтенант Шопов. „Имайки предвид проектите за модернизация на нашата армия и планираните за настоящата година съвместни многонационални учения мога да кажа, че сме на правилния път и съм оптимист за бъдещето на въоръжените сили на Република България“, казва той.

Лейтенантът ни е уверен в смелостта на българския войник. „Нашите войници и сега, в мирно време, както в миналото, когато е имало войни,  изпълняват с достойнство и чест задачите по ангажиментите на страната ни по поддържане на международния мир и сигурност в Афганистан и други конфликтни точки по света. Заради техния професионализъм, смелост, решителност и всеотдайност в трудни моменти, те се ползват с уважение и доверие от нашите съюзници и коалиционни партньори. Не трябва да забравяме славното минало и да продължаваме да произвеждаме войници каквито е имало тогава“, заявява лейтенантът ни.

„До края на годината ни предстои участие в поредица от национални и междунарадни учения. Част от тях ще бъдат проведени на територията на Република България а другата част на теритириите на страни съюзници и партньори (Румъния, Унгария, Хърватия, Северна Македония, Грузия и др.) Целта на тези учения е да се повиши оперативната съвместимост между участниците, да се засили сътрудничеството в областа на сигурността и се изгради по-голямо доверие“, посочва лейтенант Шопов.

На всички българи лейтенант Шопов пожелава здраве, късмет, решителност и по-голямо самочувствие.  Да вярват в способностите си, да бъдат упорити, задружни и да не спират да следват мечтите си.

Получавай BG VOICE по имейл
BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Натисни, за да коментираш

Трябва да влезете в профила си, за да коментирате Login

Коментирайте

Реклама

Български истории

На една сцена: Българинът Росен Ненчев впечатли Хосе Карерас

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Хосе Карерас с ученика си Росен Ненчев преди концерта в Атина. СНИМКА: ALEXANDER БОГДАН THOMSON

Един българин стана повод за възхищение от страна на великия тенор Хосе Карерас и покана от негова страна да пеят на една сцена.

Всъщност всичко тръгва от мечтата на младия Росен Ненчев да има общ концерт с идола си. Той e негов ученик и от три години посещава майсторския му клас. На втората година от обучението си при Каресас Росен изрича мечтата си на глас: „Маестро, имам желание да се организира общ концерт, дали бихте искали да го реализираме?“ „Моето момче, много ще се радвам да направим общ концерт в България“, отвръща му легендата.

И той изпълнява обещанието си, през май тази година младият солист на Софийската опера излезе пред 12 000 в „Арена Армеец“ с прочутия испанец. А самият Карерас остава впечатлен и на тръгване казва: „Моето момче, смятам да те взема с мен и по други места по света!“

И поканата не закъснява. На 24 ноември

Росен Ненчев и Хосе Карерас излизат отново на сцената

този път в Гърция. Сега с тях е още една българка, сопраното Илина Михайлова.

Росен Ненчев е роден в София на 14 май 1982 г. „Още 5-годишен в Софийската опера имах голямата привилегия да гледам „Аида“ с великото ни сопрано Мария Белчева. Това е сред най-ярките ми детски спомени. Да оставиш 5-годишно дете да се концентрира 20-30 минути, звучи немислимо. А тази опера е изключително дълга, в три действия. 3 часа и половина стоях прав, с отворени очи, с отворена уста, и се чудех как тази жена пее по този начин“, обяснява Росен пред „24 часа“.

Убеден е, че именно този впечатляващ момент го кара да започне да се занимава с пеене. Към това се добавя и фактът, че има талант.

Започва да пее в хор „Бодра смяна“. Когато е на 12, първият му преподавател Борис Богданов казва, че в пубертета не е хубаво да пее, защото се променят гласни връзки, изгражда се гласовият апарат. „Тогава спрях и се отдадох страстно на спорта“, спомня си Росен Ненчев. Освен пеенето това е другата му страст. Той играе активно тенис от 8-годишен, бил е състезател на „Левски“. До 19-годишен се занимавал професионално, бил е в осмицата на топ тенисистите в България, втора ракета на юношите на „Левски“. По време на пубертeта, когато трябвало да спре да пее, освен че наблягал на спорта, завършил и Софийската математическа гимназия. А след това започва да учи финанси в УНСС. Страстта към пеенето обаче не го напуска. И когато вече е третокурсник, кандидатства в Музикалната академия – приемат го с най-висок бал –

първи резултат от кандидатстващите тенори

И така започва да се занимава професионално с пеене.

Като завършва Консерваторията, работи дълги години с Георги Делиганев в Русе. „Един ден той ми каза: „Ти тук нямаш работа, трябва да заминеш в Италия. Там само въздуха да го дишаш, помага за пеенето. Маестро Делиганев ме изпрати при Виторио Теранова и отидох да дишам въздуха в Милано. Направих следдипломна квалификация по класическо пеене в академия „Марчиали“. Заедно с това тогава открих и плажния тенис“, казва българският тенор. През 2013 г. става шампион на Ломбардия, може би е единственият чужденец, шампион на регион в Италия.

А през 2019 г. идва време и за великия момент на сцената с тригодишна предистория.

„Това, че се срещнах с маестро Хосе Карерас, е един от най-големите дарове, които Господ ми даде. Първо – жива легенда в оперното изкуство. Второ, той е уникален човек. Изключително скромен, внимателен. Никога при взаимоотношенията си с него и за една секунда не можеш да видиш суета или дори за миг да ти се натрапи, че той е фигура от световна величина.“

„Да бъдеш до маестрото дори извън сцената, е нещо много специално. Чувствам се като звезда. Целият му екип е от невероятни професионалисти. Като започнеш дори от охранителя, който е работил с Майкъл Джексън и „Депеш Мод“. Тонрежисьорът освен с маестро Хосе Карерас работи и с Андреа Бочели. Горд съм, че в този екип вече има и българска следа“, добавя Ненчев, който продължава да доразвива детската си мечта да бъде на една сцена с идола си от тримата тенори.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

За четвърт век: Варненец стъпи във всички страни на света

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия
1. Красимир Петров по време на пътуванията си. Снимка: „24varna“

Варненец сбъдна мечтата на всеки любопитен човек на Земята. Воден от страстта на пътешественика, от интереса към необичайното, от манията да опита всичко и да види всичко, Красимир Петров стъпва във всички 196 държави в света – независими и международно признати. И то започвайки голямото си пътешествието на 33 години.

Красимир Петров е коремен хирург, изпълнителен директор на спешната болница на българския Североизток – МБАЛ „Света Анна – Варна“.

В лекарския кабинет, сн. „Труд“

До навършване на Христовата си възраст и преди да започне голямото си пътешествие, д-р Петров е посетил само три държави. Първата от тях е Румъния, а големият му маратон приключи преди дни в Молдова. Така 440 км се оказаха разстоянието между първата и последната точка на своеобразното му околосветство пътешествие. И вместо за 25 минути, колкото е разстоянието от столиците на Румъния и Молдова със самолет,

хирургът от Варна го измина за четвърт век

преминавайки през още 194 държави.

Пътешествието му всъщност започва много преди първото прекрачване на границата към Румъния – още в ранното му детство, с приказките на баба му, разказите на баща му, историите на Жул Верн и Майн Рид, отрупаните с книги рафтове на бившата руска книжарница на пешеходната улица във Варна.

Когато става на 33 години, Красимир Петров прави няколко рейса като корабен лекар. Включва се и в няколко алпийски експедиции.

„В манията да се опиташ да видиш всичко, знаейки, че това е невъзможно, завъртях колелото“, обобщава докторът началото на своето пътуване пред „24varna“.

Първия рейс като корабен лекар д-р Петров прави до Китай. По разписание пътуването трябва да приключи за 2 месеца, но продължава 7 – през 14 държави.

Следват няколко рейса с кораб, серия организирани пътувания, Хималаи, Южна Америка…

„В началото водещо е любопитството. После идват туристическата страст, интересът към необичайното и отварянето на сетивата към обаянието на джунглата в Централна Африка например“, анализира голямата си страст пътешественикът хирург.

Със завидния опит на човек, обиколил всички 196 признати държави в света, той е категоричен, че

щастието от всяко пътуване е въпрос на нагласа

и настройки на сетивата.

„В масовия случай хората са чели за екзотични места и са си формирали клишета, които нямат общо с истината. А тя е простичка: Можеш да обиколиш Африка без двуцифрено число ваксини. Единствената задължителна за Африка и Южна Америка ваксина е тази против жълта треска. Добре е да има и хепатитна, но е под въпрос колко действа тя. Личната хигиена е определяща, включително и за другите паразитни заболявания. Работещата формула е старото колониално правило: Не пиеш небутилирана или непреварена вода и не ядеш неминала през огън храна и необелено растение. Най-сигурната защита срещу малария са ризите с дълъг ръкав и дългите панталони, особено след залез слънце, когато излизат комарите. Това обаче е валидно, ако престоят е под 3 месеца. Ако надвиши този срок, избягването на маларията е почти невъзможно“, споделя докторът пътешественик.

За най-дългите си пътувания той ползва неплатен отпуск. Над 2/3 от страните е посетил в режим на евтини пътувания – със спане в хостели, евтини хотели и хранене в местни заведения. Така обикаля Южна Америка, голяма част от Азия и половин Африка. В пари този тип пътешествия костват

около 2000 долара – за посещение на 4-5 държави

След успешното приключване на списъка с всички 196 международно признати независими държави в света д-р Петров признава, че има дестинации, в които не би стъпил повторно, но към Африка винаги е готов да поеме пак.

„Природата в Африка, хората и тяхната представа за живота са много различни. Времето там тече различно. Бих се върнал винаги там. Вероятно защото мотото, по което се опитвам да живея, гласи, че живеем заради грешките, които бихме направили отново“, признава хирургът пътешественик.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Българче от Ню Йорк спечели национална награда от гърл скаутите на Америка (СНИМКИ)

Сибила Патси

публикувано

на

Виж цялата статия
Виолета Еган със сребърната значка (горе на елечето, нейно ляво) и сертификата, който получава

Скаутското движение в Щатите е на повече от 100 години. Организацията на момичетата (Girl Scouts of America) е създадена първа – през 1912 година, а на момчетата – през 1916 година. През 1916 г. Конгресът утвърждава със закон организацията на момчетата, а на момичетата – през 1950 г.

В Girl Scouts днес членуват 1,7 млн. момичета. Едно от тях е Виолета Еган, на 14 години, от oкръг Рокланд (Rockland County) в Ню Йорк. На 16 ноември тя получи сребърно отличие – втората най-голяма национална награда в редиците на организацията. „Скаут съм още от детската градина. Записа ме майка ми. Участвала съм в много дейности – от оцеляване на открито до продаване на бисквитки и почистване на природата с проекта ни „Keep Rockland Beautiful“. Подаряваме и подаръци на деца в нужда с проекта ни „Радост“ („Joy“). Участвала съм и в инициатива заедно с компанията за козметика Avon, където правихме червило и руж и се запознахме с жени инженери“, казва Виолета. В момента тя е в ниво „Синиърс“ („Seniors“), в което влизат момичета от 9-ти клас. Минала е през по-долните нива „Kадет“ („Cadette“), „Mаргаритка“ (Daisy), „Брауни бисквитки“ („Brownies“), и „Джуниърс“ („Juniors“). Нивата са разпределени по възрастови групи.

Сребърната значка се дава на скаути кадети

„При по-големите момичета има много активности за научаване на неща от техническите науки, за водене на бюджет и бизнес, не само традиционните ходения по лагери и оцеляване на открито. Въведени бяха и нови инициативи в областта на сигурността в интернет – проблем, който е много актуален в момента“, казва майката на Виолета Елена Стойчева-Еган, която е и лидер на нейния патрул (troop) и изпълнява тези задължения на доброволни начала.

Преди изобщо да започне работа по проект за сребърна значка, Виолета минава през задължително пътуване (journey) в ниво кадети. То е за целия патрул и изисква проучването на дадена тема. „Темата, която момичетата избраха, беше за чистотата на въздуха и проектът им се казваше „Дишай“ („Breathe“). Момичетата правиха всякакви инициативи в тази насока – проучиха как се приготвят бонбоните маршмелоу и дали това замърсява въздуха, палиха лагерен огън, за да разберат как той влияе на чистотата на въздуха, засадиха цветя, за да подпомогнат производството на кислород в атмосферата“, разказва майката на Виолета.

Като кадет Виолета спечелва значки за оказване на първа помощ, за отлични умения по стрелба с лък, за умения по намиране общ език с другите, за усвояване на науката за щастието, за изработване на бизнес план и много други.

За да бъде допусната до участие за сребърната награда, тийнейджърката съставя проект, който отговаря на няколко изисквания – да включва

50 и повече часа доброволчески труд

(volunteering), да засяга пряко общността (community help), в която живее, да дава възможност за проява на лидерство (leadership), да има глобален елемент и да може да се приложи и извън общността (global aspect), както и да може да бъде продължен и след предварително зададения краен срок (sustainability). „Най-много време на Виолета отне проучвателният етап. Освен всичко тя трябваше да състави и един своеобразен бизнес план, а също и да получи одобрение от специален ментор, отговорен за сребърните награди, както и от регионалния съвет на гърл скаутите. Имаше и определен срок за осъществяване на проекта – две години, докато тя беше в седми и осми клас. В началото на 9 клас, през септември, проектът трябва да е предаден“, обяснява Елена.

Отначало Виолета искала да работи за прокарване на закон или изискване за инсталиране на кофи за рециклиране на пластмасови бутилки във всичките 11 начални училища в нейния район, но това не изглеждало възможно за реализация в рамките на две години. Виолета решава да се срещне с ментора си. От срещата Виолета научава още, че от 2020 г. в нейния окръг – Рокланд Каунти – ще забранят използването на пазарски торби за еднократна употреба. Среща се и с експерт в опазването на околната среда. Срещата била с една от мениджърките на нюйоркска компания за рециклиране на отпадъци. Оттам обяснили, че найлоновите торбички са голям проблем, защото много хора продължават да ги хвърлят при боклука за рециклиране. Това може да повреди машините им и затова те спират работа, за да ги отстранят ръчно.

Всичко това дава идея на Виолета какъв да е проектът й, с който печели сребърната значка на момичетата скаути. Тя решава да работи за популяризиране на въпроса колко опасни за околната среда са тези найлонови пликове. Озаглавява проекта си

Спасяването на планетата е в една торба“

Момичето се свързва с организации от нейния окръг, които активно участват в обществения живот и които биха дарили торби за многократна употреба. Получава 200 такива торби. Прави подходящи листовки и набелязва местата, където може да ги раздава и да разговаря с хората. „Стоях един цял ден пред един магазин, ходих в един детски лагер, разнасях торби и по къщите в района. За доказване на лидерство, изнесох презентация пред всички по-малки скаути. С тях също шихме торби от стари тениски, които децата донесоха от вкъщи. За да покажа, че проектът ми засяга и други общности, изнесох презентации и раздавах торбички в българското училище „Христо Ботев“ в Ню Йорк. Създадох и фейсбук страница, която съществува и днес и информира хората и показва устойчивостта на моя проект“, обяснява нашето момиче скаут.

Виолета е горда от получената сребърна значка и се радва, че е помогнала на много хора да разберат, че найлоновите торбички се разпадат в околната среда изключително бавно и че е много важно да се рециклира. Сега може да участва за златна награда. Все още няма идея върху какво ще работи, но се надява отново да намери интересен въпрос, който засяга обществото пряко.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
Реклама
Реклама
Реклама

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама

Най-четено

Всички права запазени © BG VOICE е най-влиятелният български вестник в Чикаго, САЩ и Канада BG VOICE is the Bulgarian newspaper leader in Chicago, USA and Canada