Открийте ни и в

Български истории

За четвърт век: Варненец стъпи във всички страни на света

Коремният хирург Красимир Петров посети всички 196 международно признати държави
bgvoice

публикувано

на

1. Красимир Петров по време на пътуванията си. Снимка: „24varna“

Варненец сбъдна мечтата на всеки любопитен човек на Земята. Воден от страстта на пътешественика, от интереса към необичайното, от манията да опита всичко и да види всичко, Красимир Петров стъпва във всички 196 държави в света – независими и международно признати. И то започвайки голямото си пътешествието на 33 години.

Красимир Петров е коремен хирург, изпълнителен директор на спешната болница на българския Североизток – МБАЛ „Света Анна – Варна“.

В лекарския кабинет, сн. „Труд“

До навършване на Христовата си възраст и преди да започне голямото си пътешествие, д-р Петров е посетил само три държави. Първата от тях е Румъния, а големият му маратон приключи преди дни в Молдова. Така 440 км се оказаха разстоянието между първата и последната точка на своеобразното му околосветство пътешествие. И вместо за 25 минути, колкото е разстоянието от столиците на Румъния и Молдова със самолет,

хирургът от Варна го измина за четвърт век

преминавайки през още 194 държави.

Пътешествието му всъщност започва много преди първото прекрачване на границата към Румъния – още в ранното му детство, с приказките на баба му, разказите на баща му, историите на Жул Верн и Майн Рид, отрупаните с книги рафтове на бившата руска книжарница на пешеходната улица във Варна.

Когато става на 33 години, Красимир Петров прави няколко рейса като корабен лекар. Включва се и в няколко алпийски експедиции.

„В манията да се опиташ да видиш всичко, знаейки, че това е невъзможно, завъртях колелото“, обобщава докторът началото на своето пътуване пред „24varna“.

Първия рейс като корабен лекар д-р Петров прави до Китай. По разписание пътуването трябва да приключи за 2 месеца, но продължава 7 – през 14 държави.

Следват няколко рейса с кораб, серия организирани пътувания, Хималаи, Южна Америка…

„В началото водещо е любопитството. После идват туристическата страст, интересът към необичайното и отварянето на сетивата към обаянието на джунглата в Централна Африка например“, анализира голямата си страст пътешественикът хирург.

Със завидния опит на човек, обиколил всички 196 признати държави в света, той е категоричен, че

щастието от всяко пътуване е въпрос на нагласа

и настройки на сетивата.

„В масовия случай хората са чели за екзотични места и са си формирали клишета, които нямат общо с истината. А тя е простичка: Можеш да обиколиш Африка без двуцифрено число ваксини. Единствената задължителна за Африка и Южна Америка ваксина е тази против жълта треска. Добре е да има и хепатитна, но е под въпрос колко действа тя. Личната хигиена е определяща, включително и за другите паразитни заболявания. Работещата формула е старото колониално правило: Не пиеш небутилирана или непреварена вода и не ядеш неминала през огън храна и необелено растение. Най-сигурната защита срещу малария са ризите с дълъг ръкав и дългите панталони, особено след залез слънце, когато излизат комарите. Това обаче е валидно, ако престоят е под 3 месеца. Ако надвиши този срок, избягването на маларията е почти невъзможно“, споделя докторът пътешественик.

За най-дългите си пътувания той ползва неплатен отпуск. Над 2/3 от страните е посетил в режим на евтини пътувания – със спане в хостели, евтини хотели и хранене в местни заведения. Така обикаля Южна Америка, голяма част от Азия и половин Африка. В пари този тип пътешествия костват

около 2000 долара – за посещение на 4-5 държави

След успешното приключване на списъка с всички 196 международно признати независими държави в света д-р Петров признава, че има дестинации, в които не би стъпил повторно, но към Африка винаги е готов да поеме пак.

„Природата в Африка, хората и тяхната представа за живота са много различни. Времето там тече различно. Бих се върнал винаги там. Вероятно защото мотото, по което се опитвам да живея, гласи, че живеем заради грешките, които бихме направили отново“, признава хирургът пътешественик.

Получавай BG VOICE по имейл
BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Натисни, за да коментираш

Трябва да влезете в профила си, за да коментирате Login

Коментирайте

Български истории

Между Силициевата долина и Пловдив: Дигиталният номад Иван Манолов

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия
БОРЯНА АНТИМОВА

„Когато преди няколко години се върнах в Пловдив, ме обявиха за луд. Кой напуска Силициевата долина ей така, по собствено желание“, смее се Иван. Той е от модерните дигитални номади, за които няма значение в коя точка на света живеят. Интернет им позволява да правят бизнес с целия свят.

„Защо Пловдив? Първо, защото ми е родният град, тук са моите близки и приятели – казва Иван. – Живея в моето жилище, не плащам наем. Тук мога да реализирам бизнеса си с най-малки инвестиции. Наемът на офиса ми е много по-нисък. Наех висококвалифицирани програмисти. Макар IT специалистите у нас да са по-ниско платени, отколкото в Силициевата долина, те вземат много високи за България заплати. А животът тук е по-евтин.

Пазарът на услугите ми е в Щатите

но няма проблем да работя от Пловдив и да летя няколко пъти месечно до Сан Франциско или Чикаго.“

След 13 години живот и работа в Щатите, последните 7 от които в Силициевата долина в Калифорния, програмистът Иван Манолов зарязва добре платената си работа, за да започне от нищото собствен бизнес в родния си Пловдив. Бившият републикански шампион по плуване създава уникална в света платформа – професионална мрежа за плуване и плувни резултати. Тя осигурява добра реализация на млади плувци от Щатите и цял свят в престижни университети.

Роденият през 1983 г. в Пловдив Иван не може да обясни как се е запалил по програмирането. „Може би защото имах от много малък компютър вкъщи“, обяснява той. От дете е запален по плуването, което практикува вече повече от 20 години. Родителите му искат да учи в английската гимназия, но той завършва спортното училище. Следва близо 15-годишна бляскава кариера като плувец – републикански шампион и национален състезател с над 100 медала от различни състезания. Не му пасва идеята да завърши НСА и да стане треньор по плуване или учител по физическо. Единствената му мечта е да учи в Щатите, и то информатика.

Родителите не могат да му осигурят скъпото обучение в САЩ от няколко десетки хиляди долара годишно. Той решава да се възползва от специалната колежанска система на Америка за стимулиране на студентите чрез участието им в спортове. Всеки уважаващ себе си университет има силни отбори по различни дисциплини. Затова дава стипендии на изявени спортисти, които да подсилват университетските отбори. А бонусът е да следват каквато специалност си изберат.

Шампионът по плуване печели пълна стипендия за специалността информатика в „Картридж колидж“ – малък частен

университет на 40 км от Чикаго

Състезава се в колежанския отбор по плуване. Умният и интелигентен студент веднага блесва и с други таланти. Ангажират го да прави уеб приложенията на университетските сайтове и така си изкарва пари за живот в Щатите. Междувременно прави 2 специализации.

Иван Манолов на състезание по плуване с отбора на колежа.

Вместо да си прати CV-то на няколко места, както правят всички, той кандидатства само в „Yahoo!“. Казва, че изборът му е бил сантиментален, интересна му е била тази компания. Не се надява на успех, защото в технологичния гигант кандидатстват хиляди млади хора. Още на другия ден обаче му се обаждат и той се явява на 3 интервюта по програмиране. Предлагат му работа още преди да е завършил колежа. Следването му приключва през декември и веднага след Нова година му се налага да се премести бързо от Чикаго в Сан Франциско.

„Yahoo!“ тогава беше не само пощата, която и у нас ползват, а „онова голямо нещо преди фейсбук. Преди 12 години това беше една от най-добрите компании, в които можеше да се работи“, обяснява Иван. Това е първият портал в интернет, още преди да има търсачки като „Гугъл“. Правят различни продукти – имейл, силен новинарски и финансов сайт, карти, една от най-силните търсачки, чат. Сега са една от най-големите компании в Силициевата долина. Като програмист в отдел „Yahoo! Profile“ българинът пише програмни кодове на профили от типа на тези, които сега са във фейсбук.

Офисът на „Yahoo“ буквално обръща представите му за работна среда. „Беше като в детска градина, с ярки цветове, и понеже логото на компанията е лилаво, голяма част от интериора и обзавеждането също беше в този цвят – разказва българинът. – Имахме

маси за игра на футбол

телевизионни игри, големи фитнес топки, на които да подскачаме…“ Когато оборудва офиса си в Пловдив, той пренася този различен стил – и като интериор, и като начин на работа. И днес служителите му в офиса в Пловдив отмарят, като скачат с фитнес топки.

Когато попада в технологичния гигант, Иван се сблъсква с феномена „силициева култура“. „За всички в долината работата не е просто работа – казва Иван. – Тя е кауза, смисъл на живота, предизвикателство, основна страст, движеща сила, любимо занимание. Няма значение дали е събота и неделя, или е 2 часа през нощта. Парите са много добри, но най-важната причина да си там е перспективата да си сред най-добрите в света в тази индустрия.“

Иван е възхитен от взаимоотношенията в долината. Всички там са много умни и с радост помагат на колегите от тима, които са по-малко подготвени. Служебната завист им е чужда. Смятат за абсурдно да си мерят постиженията и потенциала. Те с готовност споделят опита си, без да се притесняват, че някой ще заеме мястото им под слънцето. Успехите на другите ги вдъхновяват. „Умните хора знаят, че за всички е добре да има повече умни и добре подготвени хора. Знаят, че колкото повече хора успяват, толкова е по-добре за всички. Жалко, че почти не съм срещал нещо подобно извън нашата индустрия“, споделя Иван.

Той работи в „Яху“ две години и половина, като едната е в офиса в Канада, защото има проблеми с визата си. Напуска, прибира се в България и се колебае дали да продължи с магистратура. Заминава уж за малко до Сан Франциско, да се види с приятели. Там 3 момчета са създали нова компания, тръгват буквално от нищото и без финансиране и търсят софтуерен инженер.

Така, съвсем на шега,

 Иван става съосновател на компания

за рекрютинг (подбор и лансиране на кадри) – „TalentBin“. В нея 4 години разработва целия софтуер. Екипът нараства до 20 човека и са в непрекъсната конкуренция с „LinkedIn“ – най-голямата професионална социална мрежа. HR-ите я използват, за да намерят всякакви специалисти, а „TalentBin“ предлага основно софтуерни инженери. Няколко месеца по-късно компанията е купена от Monster.com – платформа, зад която стои най-голямата фирма за рекрютинг в света. От тази сделка Манолов печели, защото запазва дяловете си като съосновател на купената фирма „TalentBin“.

След сделката решава, че на 31 години вече му е време да се захване със собствен бизнес. Още от студентските си години в Щатите, заедно с един треньор, той прави сайт за плуване – новини, резултати от състезания – ей така, като хоби, но това се превръща в негов основен бизнес. В основата на платформата Collegeswimming.com на Иван и съдружника му е същата онази специална колежанска система за стимулиране на студентите, изявени спортисти, по която шампионът по плуване от България си осигурява стипендия. Чрез платформата свързват треньори от колежански и университетски отбори с талантливи младежи между IX и XII клас. Помагат им да намерят възможно най-добрия университет на базата на техните плувни и академични резултати.

В един момент на програмиста му хрумва, че всичко това може да се върши дистанционно от България и през 2014 г. той се връща в родния си Пловдив. Отваря офис и продължава да разработва

платформата за талантливи спортисти

Треньори от целия свят им плащат, за да им дадат достъп до контактите с млади плувци. В платформата събират и публикуват данни за резултати от ранглисти, състезания, профили на плувци. Печелят от таксата, които колежанските треньори им плащат, за да им осигуряват най-добри атлети. Но в Пловдив разработват и други уеб проекти.

Да се следят всички плувни събития в Щатите от Пловдив е невъзможно, но Иван и съдружникът му си имат агенти в Тексас, Калифорния и Чикаго. Той лети няколко пъти в месеца до Сан Франциско или Чикаго. Събират му се около 50 полета годишно, но това не му тежи.

Как се живее и работи в Силициевата долина? За всеки IT специалист тя е върхът в кариерата и сбъдната мечта. Животът там обаче е много различен, казва Иван. Забавленията са оставени на втори план, защото след като си работил 60 часа седмично, нямаш много желание за това. Всичко е в едно – хоби, начин за изкарване на прехрана. И в офиса не работиш нонстоп. Там има различни места за развлечения. „По някое време някой казва: „Хайде да поиграем тенис на маса“. Или баскетбол, футбол, или се занимаваш с йога. По средата на работния ден. Около офисите има всякакви игрища“, разказва програмистът.

Големите компании в долината предлагат на служителите си безплатна храна целодневно. Изчислили са, че им е по-изгодно така, отколкото програмистите да губят час и половина за хранене навън. В служебните офиси готвят шеф готвачи и ястията са като в ресторант. Съвсем нормално е в края на деня

да си отвориш биричка в офиса

но не е в стила на IT специалистите да се напиват безпаметно. Почти никой там не пуши, а и в офисите това е абсолютно забранено. Екокултурата също е на почит, много от програмистите са вегетарианци.

Звучи невероятно от устата на един програмист, но твърди, че гледа да се придържа към истинското. Вкъщи няма кабелна телевизия, нито телевизор, няма и фейсбук профил. Обича разходките сред природата и когато американският му партньор дойде, му показва красотите на България.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Бел и Шанел: Отново заедно (СНИМКИ)

Avatar

публикувано

на

Виж цялата статия

Белослава Хинова, българската красавица, която само на 17-години вече е част от едни от най-престижните модни дефилета в света, отново показа класа в Париж. В края на декември тя бе част от дефилето на Chanel в Grand Palais. Сцената в парижкия дворец се преобрази в дома на самата Коко Шанел. Показаната там колекция бе реверанс към първото шоу Chanel Métiers d’art, което се проведе през 2002 г.

Да се насладят на грандиозния спектакъл дойдоха всички музи и дългогодишни приятели на марката – Пенелопе Крус, Кристен Стюарт, Лили-Роуз Деп и Ванеса Паради. Всичките облечени в Chanel.

Шоуто се проведе на знаково за марката място – на

легендарната улица „Paris-31 rue Cambon“

мястото, където Коко Шанел за първи път отваря магазин през 1910 г. и където създава модната си империя, включваща шест сгради от 18-ти век с легендарните на поколения салони за висша мода.

Креативният директор на легендарната модна къща – Виржини Виар, бе пресъздала в Grand Palais апартамента на Коко с всички подробности: от кристалните лампи и злато до прочутото огледално стълбище (покрай което моделите й някога са дефилирали и откъдето самата Шанел е наблюдавала реакцията на клиентите си). Що се отнася до колекцията – Виар я описа като „смес от Карл и Шанел“.

В нея имаше и позлатените снопчета пшеница, които Шанел е пазила за късмет, избродирани върху тънки черни жилетки от тюл, носени върху тесни черни панталони от креп. Те бяха и върху късите вечерни рокли, допълнени с нанизи прели.

Традиционно, колекциите Metiers d’Art демонстрират невероятното майсторство на

професионалистите от модната индустрия

бродерачките, майсторите на пера и изкуствени цветя, занаятчиите и производителите на обувки, припомня woman.bg. Виар, който от десетилетия ръководи Chanel по времето на Лагерфелд, добре разбира значението на тези ателиета. Внимание приковават костюмите от туид с подгъви, които изглеждат като ресни, но всъщност са пера, болерото с апликации под формата на култовите камелии на Шанел. Виар използва уменията на майсторите в ателиетата, които декорират по божествен начин дрехите – подход, напомнящ творчеството на Лагерфелд, но в същото време дизайнерката показва образи с характерния за самата Габриел Шанел дух на непринуденост, свобода и простота. Фокусът е поставен върху вечните и удобни за жените дрехи.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Преди 100 г.: „Сега e време всеки българин в Америка да забогатее“

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия

„Сега се отдава добър шанс на всеки българин в Америка да забогатее като си купи малко акции от „Жюел Голд Майнинг Ко“. Цената кратко време е само по един долар едната“.

Това призовава преди сто години българите в САЩ реклама на Jewеl Gold Mining CO. Тя е подписана от „секретар-касиера“ на компанията, българинът Стоян Шкутов, и е публикувана в Българо-американския „Календар-алманах“ за 1920 година.

Хотел, бакалница и месарница на Nicolos bros. Братята Ангел и Георги Николови от гр. Фердинанд в България рекламират бизнеса си в Охайо и канят българите да му гостуват.

Уникалното издание е на печатащия се по това време в Щатите български вестник „Народен глас“. В почти 200 страници то е събрало най-полезната информация за българските емигранти към този момент. Алманахът от 1920 година е поместил закона за натурализацията в САЩ на български и на английски, преразказал е закона за имиграцията, публикувал е декларацията на независимостта, както и информация за българската легация и

българските вестници в Щатите

Към този момент, 1920 година, те са три на брой. За сравнение гърците издават 13, а италианците цели 153 вестника. Общият брой на чуждестранните издания по това време е 279. Но това е нищо, защото издаваните американските вестници през 1918 са били 2 514 на брой, и то само ежедневниците. Отделно е имало и месечни, чийто брой е бил 2876.

Редакцията на в. „Народен глас“ в градчето Гранит сити

Освен тази информация в Алманахът има хронология на бушуващата в този момент Първа световна война – сбито, кратко и по дати.

Има и цели страници практична информация като сравнение на „мерките и теглилките“, речник на съдебните термини, страница, посветена на официалните празници в САЩ, списък на българските черкви, на градовете с българи и тяхното количество, списък на чуждестранните легации в Щатите, от който става ясно, че посланик на България по това време е Стефан Панаретов.

 

Бръснарницата и магазина за цигари и студени напитки на Тома Василев в Кокомо, Индиана.

И разбира се, много реклами! От тях може да се сглоби част от картината с какво са се занимавали българските емигранти в Америка преди 100 години и как нашите предшественици са поддържали връзка помежду си в Щатите. И разбира се, как са рекламирали в опит да привлекат повече клиенти, особено български.

  Грамадно богаство!“

 започва например рекламата на Стоян Шкутов за закупуване на акции от компанията му. От написаното става ясно, че Jewеl Gold Mining CO, в която Шкутов е касиер-секретар, притежава златни мини в Анкоридж, Аляска. Не са край Клондайк, но пък времето е в първите 20 години от началото на прословутата златна треска в Аляска. Освен това Шкутов разкава, че направените проби показват, че един тон руда дава средно по 932 долара, а годишният дивидент се изчислява на не по-малко от 8 долара на акция.

След българите в Щатите по това време е имало много банкери, търговци, зъболекари, обущари. Имало е фотографи, хотелиери, собственици на параходни агенции, на търговски къщи, заведения и др. И разбира се, всичко, което са предлагали, е било единственото или поне една от най-доброто в града, дори и в щата.

Като например сладкарницата на Бойчо Пенев и Александър Жеков от шуменското село Кюлевче в Тексас. От рекламата им в Алманаха става ясно, че тя е основана с 5000 долара основен капитал през 1916 година. Сред стоките, които произвежда са всякакви видове сладки, „разновидни кенди“, карамели, „айсъ-криймъ“ и други лакомства. Сладкарницата на Пенев и Жеков продава на едро и дребно и дори доставя стоките си до всички градове на 100 мили разстояние. Освен това тя се отоплява зимата и разполага с машини за лед за лятото.

„Ние правим бизнес изключително с американци, защото в града ни няма никакви българи. Когато ви се удаде случай да минете през града ни, елате да се видим и запознаем“, завършват Бойчо и Александър.

Йосиф Костов, българин от Охрид, пък разказва, че е на 37 години и дошъл в Америка неотдавна. „Благодарение на труда и постоянството успял да вземе хубава работа. До 1919 г. бил съдържател на гросерия (grocery – хранителни стоки) в Пенсилвания“, разказа Joe Costoff, както се представя, от трето лице за себе си. В момента на рекламата обаче Joe вече е електрически инженер във фабриките Кийстоун в Пенсилвания и предлага услугите си.

 


US вестник пише за български хотел в Чикаго

Американски вестник пише за български хотел „Хамонд“ в град Хамонд в Лейк Каунти. Това е описано в рекламата му от Тодор Бъсков от село Баница. Ето какво пише г-н Франк Макдоналд, сътрудник на един от американските местни вестници: „Хотел Хамонд“ е едно ново здание, специално строено за хотел, с 60 стаи, модерно построен и най-разкошно мебелиран, в чентъра на града, което прави чест на Хамонд. Тодор Гъсков, известен на множеството свои приятели под името „Теди“, по рождение българин, е положил всички усилия и направил грамадни материални жертви“, за да запълни нуждата от един голям и в пълния смисъл на думата модерен хотел“.

Хотел „Хамонд“ притежавал и „добре уреден и модерен ресторант“ по американски стил.

„Когато сте в града ни, или минете от тука, елате да се видим и бъдете сигурни, че ще намерите добър и братски прием“, пише Тодор Блъсков – Теди.

 


Панаретов – първият български пълномощен министър в САЩ

Стефан Панаретов е първият български специален пратеник и пълномощен министър в САЩ, става ясно от Алманаха от 1920 г. Ето какво пише за него:

„Покрай изпълнението на своята официална длъжност, г-н Панаретов непрекъснато се грижи за пострадалите от войната в отечеството ни, като вдовици, сираци, ранени и бежанци. По негова инициатива досега са били събрани повече от 80 000 долара и изпратени в България за разни благотворителни цели.“.

Стефан Панаретов е дългогодишен професор в Робърт Колидж.

Къщата на 1711 „Кънектикът авеню“ във Вашингтон, където се е помещавала Българската царска легация

Българската легация във Вашингтон се е намирала в най-добрата част на американската столица – Кънектикът авеню. „А представителите на България се ползват с добър прием навсякъде във Вашингтон“, пише изданието.

 

 


Болни ли сте? Едно известие от Ню Йорк!

 

Сред многото практични съвети към българите в Америка, Алманахът от 1920 година дава и съвети на сънародниците ни как да разберат дали са болни. „Те са публикувани под заглавието: „Здравословно известие от Ню Йорк“. Ето какво пише в него:

„Има пет причини, поради които може да сте нездрави, нещастни и болни.

  1. Кръвта ви може да е нечиста
  2. Храната, която ядете, може да не се смила добре в стомаха

3 Вашите дробове, черен дроб, сърцето и бъбреците може да не работят както трябва

4 Вашето тяло или умът да не са чисти

5 Може би не се подчинявате или не разбирате природните закони.

След това статията продължава с реклама на нюйорски лекар, когото всички вече наричали „човек с мозък за един милион долара“, защото хиляди мъже и жени са му платили 1 000 000 долара за да ги лекува през последните 30 години. И в същото време той взимал само по 5 долара на преглед.

В материала се обяснява и че д-р Леонард Лендис работи с най-модерна апаратура с рентгенови лъчи и преглежда обстойно. Най-важното качество на доктор Лендис обаче е, че при него може да отиде всеки чужденец и да си каже страданието на собствения си език. „Всеки един, особено всеки един чужденец, се чувства като у дома си в офиа на д-р Лендис. За чужденеца важно е да има кой да го разбира. В тоя офис се говорят 25 езика, а за контакти и съвети не се взимат никакви такси. Запомнете този адрес“.

 

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
Реклама
Реклама

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама

Най-четено

Всички права запазени © BG VOICE е най-влиятелният български вестник в Чикаго, САЩ и Канада BG VOICE is the Bulgarian newspaper leader in Chicago, USA and Canada