Открийте ни и в

Българи в чужбина

Здравец от София събра погледите на милиони в Корея

Българинът е част от един от най-успешните отбори в esport-а
bgvoice

публикувано

на

Българинът Здравец Гълъбов (Hylissang) събра погледите на милиони зрители на финала на световното първенство по една от най-играните видеогри в света – League of Legends. Отборът на българския талант в електронния спорт, FNATIC, този път не успя да грабне световната титла, но участва в невероятно шоу.

Големият сблъсък се игра на стадион Incheon Munhak в Южна Корея пред над 50 хиляди зрители. Милиони гледаха и онлайн двубоя с китайците от IG.

Отборът на FNATIC пропусна да спечели втората си световна титла. През 2011 година бе първият триумф за легендарния състав, част от който е и българинът. За противниците им от китайския тим Invictus Gaming обаче това е първа купа, до този момент най-сериозното им постижение бе 1/4-финал.

А Здравец и отборът му имат за гърба си не една и две победи. Тази пролет FNATIC постигнаха убедителен успех с 3 на 0 над G2 Esports във финалите на пролетните League Championship Series плейофи. Така отборът спечели първото място в престижния турнир на играта League of Legends.

В състава на Fnatic играха Bwipo, Broxah, Caps и Rekkles, а присъствието на Hylissang сред тях е поредното доказателство за българско присъствие на най-високите етажи на състезателния гейминг. Здравец играе за отбора си като Support и в комбина с ADC-то и Rekkles доминираха своите опоненти в Bot Lane.

Здравец Гълъбов е един от малкото родни професионални геймъри, които изкарват прехраната си с e-спортове. Той е на 24 години, роден е в София.

League of Legends – LCS – League of Legends Championship Series е най-престижният турнир в тази област, той е еквивалента на NBA, висшата Английска лига или Формула 1.
В своя отбор Здравец работи като състезател по същия начин, по който работят и спортистите в други дисциплини – тренира самостоятелно и с отбора, има определена роля в отбора, изпълнява своите ангажименти на терена и извън него. Той е лице и авторитет.

Здравец признава, че пътят до успеха на професионалния геймър не е бил никак лесен. „За подобен шанс се изисква много търпение, часове, прекарани пред играта, тренирайки както индивидуално, така и с отбора. Други необходимости са желанието за играта, много хъс, късмет, мотивация и дори саможертви”, категоричен е българинът.

А как започна всичко ли? „Започнах в средата на втори сезон. Приятел, с когото играехме WoW, ми препоръча играта. С него започнах да цъкам нормалки и се запалих на момента. Помня, че играех Fiddlesticks с Lich Bane и много Katarina, и така с приятели започнах да играя все повече и повече. След около месец станах най-добрият от групата ни. Малко по-късно почнах да играя ranked и се изкачих до Diamond 1 в края на трети сезон“, спомня си днес младежът.

За псевдонима си Hylissang казва, че е избран случайно. „Не означава нищо особено – идеята е да изглежда и звучи азиатско, защото те са много добри във видеоигрите”, споделя Здравец.  League of Legends не е единствената игра, в която мери силите си. „Играя понякога Overwatch и Osu, но не съм много добър”, признава българинът.

За съотборниците си от Fnatic той казва, че е много радостен да е с тях. „Те са невероятни хора. Учителите и анализаторът ни са доста добри и това е всичко, което можеш да искаш от отбора си“, категоричен е Здравец.

А какво е казал на съотборниците си за България? „ Говорил съм им за добрата храна и хубавото ни море.“ Към онези, които биха искали да се занимават професионално с еsport, пък Здравец се обръща така: „Бих ги посъветвал да следват мечтите си! Наистина няма невъзможни неща, аз съм доказателство за това. С упорит труд всичко се постига – иска се само любов към играта.“

Получавай BG VOICE по имейл
BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
31 коментара

Трябва да влезете в профила си, за да коментирате Login

Коментирайте

Реклама

Българи в чужбина

Мартин, покровителят на българите в Европа

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия

БОРЯНА АНТИМОВА

Когато сред българските общности в Европа се спомене името Мартин Ширков, реакциите обикновено са: „Оооо, той е неформалният лидер и будител на сънародниците ни, защитник и покровител на слабите, беззащитните и онеправдани българи в Холандия и цяла Европа.“

„Защо е това интервю сега? Не давам интервюта. Не искам да афиширам това, което правя – каза пред „Труд“ Ширков. – Имам един „наблюдател“ на делата ми. Тръгнах да се надпреварвам с Бог. Аз помагам – той ми помага 3 пъти повече. Аз отново помагам – той отново ми връща 3 пъти повече. Така и не можах да го надмина, но до края на живота си ще подкрепям хората в нужда. И щом

позитивните примери въздействат

ще разкажа за себе си.“

Малкият Мартин, роден във Велико Търново, ляга и става с мечтата един ден да бъде велик футболист. Когато е на 11 години обаче, ескалатор на Централна гара в София прекъсва завинаги мечтата му – откъсва част от пръстите на единия му крак. Втори инцидент: когато е в VI клас, прави фатално изказване в час в онова тоталитарно време, че „фашистите са освободили селото от партизаните“. Гонят го от училище и се чудят в кой интернат да го пратят. Затова пък много рано открива, че има талант на предприемач.

На 14 години започва да урежда строителни ремонти за гурбетчии от Родопите, дошли в София да изкарват хляба си. Те се събират около заведението „Попското“ до Семинарията и често се оглеждат за невръстния Мартин, защото винаги им намира работа. „Чудех се как да изкарвам джобни и обикалях из „Лозенец“, „Младост“ – разказва той. – Отивам в някой блок, казвам: „Добър ден, имате ли нужда от боядисване на стени, от смяна на дограма?“ А домоуправителят вика: „Ти не си ли много малък?“ Казвам: „Да, малък съм, но майсторите са заети, затова аз им търся работа.“ Майсторите ми отчисляваха по 20% комисиони и на месец си изкарвах по 500-600 лева – страшно много пари тогава.“

В офиса си на немското издание Strazen Journal

В „зората на демокрацията“ младият Ширков вече е натрупал опит като предприемач на ремонтни дейности и се захваща с все по-крупни сделки. Урежда строителни ремонтни дейности в още нераздържавените предприятия. „В един момент към мен буквално се сипеха пари. Бях само на двадесетина години“, казва Мартин. От първата си голяма сделка

получава 20 000 лева и си купува мерцедес

„Буквално не знаех какво да правя с парите си“, казва мъжът.

Типично по български, когато Мартин се замогва, около него започват да се навъртат разни партийни лидери и хора от висшата администрация за спонсорства, за уреждане на сделки, за да „лапат“ комисиони. „Няма да забравя една среща с човек, който и сега е на власт, каза ми: „Ние тебе ще те унищожим, бе!“ И действително ме смачкаха. През мен минаха доста политици. Счупиха в мен искреното и чисто желание да помагам на по-слабите. В един момент натискът стана нетърпим, взех си жената и децата и заминах за Холандия. Не съм искал да емигрирам, вярвай ми, те ме принудиха!“

Така през 1998 г. семейството му се оказва в чужда страна, без да знае езика и сред холандци, които не желаят чужденци. Полека-лека изплува в непрекъсната борба за правата си. Талантът му като предприемач се разгръща и в Ротердам, където се установява със семейството си. Днес владее 7 езика и е притежател на голяма компания за рекламни дейности – холдинга „Мултимедия инженеринг“, като притежава патенти на много свои изобретения на продукти, свързани с рекламата.

През 2011 г. регистрира фондация „България“ с основна цел подпомагане на българите при техните първи стъпки в чуждата страна и издава вестник „Емигрант“. „Като откривахме офиса,

че като засвири български оркестър

че като се развяха знамена, че като се хванаха нашите на хорото… И на мига пристигнаха 10 патрулки с полицаи да проверят законни ли сме“, смее се Мартин.

Той и фондацията му започват яростна битка за отваряне на трудовия пазар в Холандия за чужденци. „Искаха от всеки българин, пребиваващ в страната, да си плаща здравните осигуровки – 110 евро на месец, а в същото време не даваха възможност да изкарва законно доходите си“, възмущава се Мартин.

В Европарламента в Брюксел с Христо Стоичков, който заради личната си съпричастност към каузата за отваряне на трудовия пазар за българи е награден с грамота и обявен за почетен член на фондация „България“, 2012 г.

През 2012 г. той организира протест пред холандския парламент в Хага за отваряне на трудовия пазар за емигранти. Пристигат журналисти от CNN, Euronews и други големи медии и събитието влиза в световния новинарски обмен. Тогава председателят на Европейския парламент Жозе-Мануел Барозу кани председателя на фондация „България“ на разговор. Българинът събира група от юристи и общественици и заедно с Христо Стоичков отива на срещата. След това на българите в Холандия се разрешава да регистрират собствени фирми за малък бизнес.

Един ден нашенец му се оплаква, че 2000 сънародници буквално бедстват, след като няколко години са се хранили с продажба на едно списание. Издателите му решават да не го дават повече на чужденци. „Марин ме помоли за заем за билет, да се прибере в България. А нали всички тези хора бяха дошли в Холандия, за

да издържат близките си в родината

Тъпчеха се по 10 души в една стая, за да си поделят наем от 700 евро. Казах му, че ще му дам колкото пари му трябват, но да изчака с връщането си“, разказва българинът.

Ширков решава сам да създаде списание, за да осигури на сънародниците си хляб, докато си намерят нещо по-стабилно. Адвокатът му се чуди на акъла: „Ти някога издавал ли си списание? Как ще стане?“ „Като имаш самолет, си намираш пилот“, е отговорът на Ширков. Той регистрира списание Straat Journaal, а снаха му намира в интернет холандски журналисти, които да го правят. Основните теми са социални – истории на хора, които се борят с живота и оцеляват. Ширков вади на сънародниците си разрешителни за продажба на печатни издания пред супермаркетите и машината се завърта.

„Съпругата ми Ани е душата и сърцето на всичките ми инициативи, тя се занимава с разпространителите на списанието“

Така хората без доходи, вместо да се унижават с протегната за милостиня ръка, изкарват достойно прехраната си. От цената на списанието 2 евро те отчисляват 1 евро за разходи по производството му, останалите пари са за тях. Холандците с добри сърца им дават по едно или повече евро отгоре и така свързват двата края. Ширков им организира и безплатни курсове по холандски, за да могат да се защитават. „Днес първите продавачи вече имат хубава работа, купили са си къщи с ипотека, помагат и на близките си в България и живеят достойно“, казва Мартин.

Славата му се разнася и в съседните страни и той издава второ списание – на немски,

за бедстващите хора от Германия

– Strazen Journal. Постепенно включва като разпространители и бедстващи хора от Румъния, Полша, Русия и други страни. Храни всички с топли български банички. Прославя се като покровителя на бездомниците.

Често отчисленията от 1 евро не достигат за покриване на разходите и Ширков дофинансира производството на изданията със собствени средства. „Много искам да издам такова списание и на български език. Да, знам, че ще е в малък тираж и ще съм на загуба, но ме е срам да гледам как хора, работили с години за България, ровят по кофите“, споделя Ширков.

През 2012 г. той започва втора яростна битка срещу председателя на една крайна националистическа холандска формация – „Партия на свободата“. Герт Вилдерс е против пребиваването на чужденци в страната с аргумента, че отнемат работата от холандците.

Същата година в Холандия се случва нещо подобно на нашумелия у нас случай с норвежката служба за защита на децата Barnevernet. Социални работници в Холандия отнемат безогледно деца от родители емигранти, които според тях малтретирали рожбите си. „Представи си, детето ми е палаво и буйно, постоянно се бие с някого в училище и вечно е в синини и драскотини – обяснява Мартин. – От училището директно ме обвиняват, че малтретирам детето си. Идваш ни на гости с детето си и те прибират и моето, и твоето дете, защото, видиш ли, живеели в условия на семейно насилие.“

„В училищата тогава раздаваха анкети на децата, включително и на нашите българчета – разказва Мартин. – А някои от

сънародниците ни не знаят добре холандски

и ги предупредих да внимават при отговорите. В анкетите имаше въпроси от сорта: „Страхуваш ли се от баща си?“ Ако детето пише: „Да“, обявяват, че е малтретирано. Ако пише: „Не“, казват, че е оставено на произвола и не се грижиш за него. Отнемат ти го и го пращат при разни недобросъвестни приемни родители, и Бог да му е на помощ…“ Тогава няколко българчета са изтръгнати от майките си, а много сънародници са изплашени, вземат си жените и децата и се връщат в Родината. Ширков плаща от джоба си на юристи и успява да измъкне 4 българчета от социалните.

Днес в офиса на компанията му непрекъснато пристигат българи, на които помага да се оправят с непознатите холандски институции. И продължава да подпомага финансово първите стъпки на сънародниците си в непознатата страна. „Днес във фирмата ми работят много холандци, уважаван съм и си партнирам с всички институции в страната. Днес не аз чакам холандеца да ми плати заплатата, а той чака аз, българинът, да му я платя“, казва с гордост Ширков.

„Дали искам да се върна?… Божеее, сърцето ми плаче за България! Мечтая за това и ще го направя – казва силно развълнуван мъжът. – А сега ще трябва да спрем с интервюто, защото ще пътувам в друг град, там българин има проблеми… Е, не мога да се спра да помагам! Така съм устроен.“

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Българи в чужбина

Най-големият детски център в света е проектиран от 24-годишна българка

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия

24-годишната Симона Хаджиева спечели в Италия конкурс за проектирането на най-големия детски център в света. Наскоро Симона се дипломира от Университета по архитектура и строителство (УАСГ) и ще трябва да промени изцяло бивша фабрика за керамика на брега на езерото Маджоре в Лавено-Момбело, която се простира на площ от 27 000 кв.м. Българската студентка

определя детската градина „като мистериозно пространство, което подбужда въображението на децата“. „Идеята се роди, разглеждайки всички снимки за съществуващата фабрика. Усещането за нея или по-скоро това, което е останало от нея, е за една гора от колони“, обяснява Симона Хаджиева. Идеята на младата архитектка, която е работила върху проекта 5 месеца, е това да бъде детски център, който е предназначен също и за възрастни, или едно семейство да прекара един ден или уикенд на територията на комплекса. Така дипломната й работа я прави победителка на международния конкурс Kid’s Factory. Работата на българското момиче е отличена сред 402 проекта и 30 финалисти, оценени от авторитетно жури. Те избират на първо място проекта на Симона, която получава награда от 10 000 евро. Проектът предвижда запазване на някои от съществуващите сгради, но също и организиране на различни пространства за отдих и игра на децата, а очакванията са центърът да привлече много туристи в тази красива част на Италия.  Начинът, по който Симона Хаджиева вдъхва живот на огромното помещение, за да го превърне в най-големия детски център в света, впечатлява италианците.

Симона Хаджиева е от Смолян, но планира втора магистратура в чужбина. Обяснява, че й се иска да види друга култура и архитектура, за да може да даде на България всичко, което е научила. Тя е категорична, че държи да се върне и да направи всичко възможно за подобряване на средата, но в същото време се надява проектът й да бъде реализиран, както предвижда наградният фонд на конкурса.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

BG успехи в САЩ

Българче стана шампион по плуване в Илинойс (ВИДЕО)

Галина Петрова

публикувано

на

Виж цялата статия

Българче стана шампион на 90 метра (100 Yards) при децата до 10 години на щатското състезание по плуване в Илинойс. Велизар Филипов успя да преплува дистанцията за 1 минута 2 секунди и 55 стотни (1:02.55) и с това счупи досегашния рекорд в категорията от 2014 година. „Много съм щастлив, че успях да го направя”, казва Велизар Филипов. Той стана шампион в стила гръбен гроул, един от четирите плувни стила, контролирани от Международната федерация по плуване (ФИНА).

Младата българска надежда признава, че не е било лесно, защото успехът идва след усилени тренировки. Филипов плува от 5-годишна възраст и е в отбора на треньор Джурис от Lattof YMCA в Дес Плейнс от 3 години. „Трудно беше да  победя, защото момчето, което спечели второ място, никой не го е побеждавал досега”, каза за BG VOICE Велизар.

Той казва, че е избрал плуването, защото не му харесвали другите спортове, но не е било „любов от пръв поглед”, защото и плуването не му допадало съвсем в началото. Българчето обаче започнало да се радва на успехите си и това го мотивирало да продължи. Филипов тренира по 5 дни в седмицата и има пълната подкрепа на семейството си. „Беше невероятно изживяване да видим нашето момче да стигне до първото място. Той тренира 5 дни по 2 часа и почти всяка седмица има състезание”, казва майката на Велизар – Дима Филипова.

Дни след победата си на състезанието, което се проведе в Индиана, Велизар Филипов се класира трети на друго местно състезание за плуване. „Надявам се да продължа все така”, казва малкият плувец. „Всички ни поздравиха за успеха му”, казва Дима Филипова с гордост. Максималната скорост за плуване в този стил е 1.84 метра в секунда за възрастни, защото гърбът използва различни мускули в горната част на тялото.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
Реклама
Реклама

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама

Най-четено

Всички права запазени © BG VOICE е най-влиятелният български вестник в Чикаго, САЩ и Канада BG VOICE is the Bulgarian newspaper leader in Chicago, USA and Canada