Открийте ни и в

Българи в чужбина

Здравец от София събра погледите на милиони в Корея

Българинът е част от един от най-успешните отбори в esport-а

публикувано

на

Българинът Здравец Гълъбов (Hylissang) събра погледите на милиони зрители на финала на световното първенство по една от най-играните видеогри в света – League of Legends. Отборът на българския талант в електронния спорт, FNATIC, този път не успя да грабне световната титла, но участва в невероятно шоу.

Големият сблъсък се игра на стадион Incheon Munhak в Южна Корея пред над 50 хиляди зрители. Милиони гледаха и онлайн двубоя с китайците от IG.

Отборът на FNATIC пропусна да спечели втората си световна титла. През 2011 година бе първият триумф за легендарния състав, част от който е и българинът. За противниците им от китайския тим Invictus Gaming обаче това е първа купа, до този момент най-сериозното им постижение бе 1/4-финал.

А Здравец и отборът му имат за гърба си не една и две победи. Тази пролет FNATIC постигнаха убедителен успех с 3 на 0 над G2 Esports във финалите на пролетните League Championship Series плейофи. Така отборът спечели първото място в престижния турнир на играта League of Legends.

В състава на Fnatic играха Bwipo, Broxah, Caps и Rekkles, а присъствието на Hylissang сред тях е поредното доказателство за българско присъствие на най-високите етажи на състезателния гейминг. Здравец играе за отбора си като Support и в комбина с ADC-то и Rekkles доминираха своите опоненти в Bot Lane.

Здравец Гълъбов е един от малкото родни професионални геймъри, които изкарват прехраната си с e-спортове. Той е на 24 години, роден е в София.

League of Legends – LCS – League of Legends Championship Series е най-престижният турнир в тази област, той е еквивалента на NBA, висшата Английска лига или Формула 1.
В своя отбор Здравец работи като състезател по същия начин, по който работят и спортистите в други дисциплини – тренира самостоятелно и с отбора, има определена роля в отбора, изпълнява своите ангажименти на терена и извън него. Той е лице и авторитет.

Здравец признава, че пътят до успеха на професионалния геймър не е бил никак лесен. „За подобен шанс се изисква много търпение, часове, прекарани пред играта, тренирайки както индивидуално, така и с отбора. Други необходимости са желанието за играта, много хъс, късмет, мотивация и дори саможертви”, категоричен е българинът.

А как започна всичко ли? „Започнах в средата на втори сезон. Приятел, с когото играехме WoW, ми препоръча играта. С него започнах да цъкам нормалки и се запалих на момента. Помня, че играех Fiddlesticks с Lich Bane и много Katarina, и така с приятели започнах да играя все повече и повече. След около месец станах най-добрият от групата ни. Малко по-късно почнах да играя ranked и се изкачих до Diamond 1 в края на трети сезон“, спомня си днес младежът.

За псевдонима си Hylissang казва, че е избран случайно. „Не означава нищо особено – идеята е да изглежда и звучи азиатско, защото те са много добри във видеоигрите”, споделя Здравец.  League of Legends не е единствената игра, в която мери силите си. „Играя понякога Overwatch и Osu, но не съм много добър”, признава българинът.

За съотборниците си от Fnatic той казва, че е много радостен да е с тях. „Те са невероятни хора. Учителите и анализаторът ни са доста добри и това е всичко, което можеш да искаш от отбора си“, категоричен е Здравец.

А какво е казал на съотборниците си за България? „ Говорил съм им за добрата храна и хубавото ни море.“ Към онези, които биха искали да се занимават професионално с еsport, пък Здравец се обръща така: „Бих ги посъветвал да следват мечтите си! Наистина няма невъзможни неща, аз съм доказателство за това. С упорит труд всичко се постига – иска се само любов към играта.“

⇩ Коментирайте ⇩

Най-четено

Българи в чужбина

Утре: Протест срещу Борисов на българите в Чикаго; място: Mount Prospect

Българи от Чикаго вече протестираха в центъра на града на площада „Дейли плаза“, в Бъфало Гроув и дори в съседния щат Уисконсин.

публикувано

на

от

Виж цялата статия
архив

Българите в Чикаго ще имат възможност да се включат в нов протест за оставка на правителството в България и на прокурора Гешев. И ако досега локацията им е била далеч, този път организаторите предвиждат протеста да се състои в едно от предградията с най-много българи – Маунт Проспект.

„Въпреки трудностите и разстоянията активното участие е важно, дори задължително“, казва главният редактор на BG VOICE Ясен Дараков. „Въпреки че сме най-големият външен инвеститор в страната (около 2 милиарда евро по официални данни на година), ние сме най-малко представени във властта (нарушен е принципът taxation without representation). И това е направено нарочно и с цел“, допълва той.

На утрешния протест ще присъства Александър Дърводелски – един от първите български имигранти в САЩ. Той е на 93 години. В Америка е от 1952 г. Той е пример, че българите зад граница трябва да се борят за една по-добра България.

Протестър в Маунт Проспект ще е утре от 4 до 6 часа следобед.

Българи от Чикаго вече протестираха в центъра на града на площада „Дейли плаза“, в Бъфало Гроув и дори в съседния щат Уисконсин.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Българи в чужбина

Подкрепа от сънародници: За български младеж в безизходица на летището в Лондон

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Български младеж се озова в затруднена ситуация на летището в Лондон, откъдето се оказа, че не може да се прибере заради отменен полет. Благодарение на социалните мрежи и сънародници от Великобритания, с подкрепата на представители на държавата, момчето вече е на сигурно място и чака полета към Родината.

За историята на Господин Константинов се разбра от пост във Facebook в групата на Националното сдружение на сираците в България. Самият той няма родители и роднини и е израснал по домовете на страната.

„Едно момче остава на улицата в Лондон поради това, че полетът му днес е отменен и сега няма къде да отиде!“, написаха от групата. Младежът е работил в ресторант на Острова, но заради коронавируса заведението било затворено и той бил освободен.

Сега момчето разполага в себе си с 40 паунда и билет за самолет, който не му върши никаква работа. Той е на летище „Stansteit“, не може да си заплати и квартира и не знае какво да прави“, се казваше в поста, с който се молеше за помощ.

Само три часа по-късно младежът вече имаше подслон, където да изчака полета си към Родината. Оказа се, че много сънародници в Лондон са предложили помощта си, а някои са го подкрепили и финансово.

Момчето ще бъде настанено до петък при Димитър Иванов и в петък ще отлети за България. Благодаря за бързата реакция и съдействие на д-р Даниела Дариткова, председател на ПГ на ПП ГЕРБ, която веднага се свърза със зам. – министър Георг Георгиев, който незабавно запозна социалния аташе на посолството ни в Лондон г-н Васил Асенов с казуса на момчето”, написа в профила си председателят Националното сдружение на сираците в България Слави Михайлов.

Очаква се аташето да окаже помощ на момчето.

„Благодаря от сърце на всички, че с добротата си и в този труден момент за всички ни, предвид форсмажорните обстоятелства не останахте безразлични и подадохте ръка за помощ на човек в беда! Бъдете здрави и щастливи!”, завършва поста на Михайлов.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Българи в чужбина

Мартин, покровителят на българите в Европа

публикувано

на

от

Виж цялата статия

БОРЯНА АНТИМОВА

Когато сред българските общности в Европа се спомене името Мартин Ширков, реакциите обикновено са: „Оооо, той е неформалният лидер и будител на сънародниците ни, защитник и покровител на слабите, беззащитните и онеправдани българи в Холандия и цяла Европа.“

„Защо е това интервю сега? Не давам интервюта. Не искам да афиширам това, което правя – каза пред „Труд“ Ширков. – Имам един „наблюдател“ на делата ми. Тръгнах да се надпреварвам с Бог. Аз помагам – той ми помага 3 пъти повече. Аз отново помагам – той отново ми връща 3 пъти повече. Така и не можах да го надмина, но до края на живота си ще подкрепям хората в нужда. И щом

позитивните примери въздействат

ще разкажа за себе си.“

Малкият Мартин, роден във Велико Търново, ляга и става с мечтата един ден да бъде велик футболист. Когато е на 11 години обаче, ескалатор на Централна гара в София прекъсва завинаги мечтата му – откъсва част от пръстите на единия му крак. Втори инцидент: когато е в VI клас, прави фатално изказване в час в онова тоталитарно време, че „фашистите са освободили селото от партизаните“. Гонят го от училище и се чудят в кой интернат да го пратят. Затова пък много рано открива, че има талант на предприемач.

На 14 години започва да урежда строителни ремонти за гурбетчии от Родопите, дошли в София да изкарват хляба си. Те се събират около заведението „Попското“ до Семинарията и често се оглеждат за невръстния Мартин, защото винаги им намира работа. „Чудех се как да изкарвам джобни и обикалях из „Лозенец“, „Младост“ – разказва той. – Отивам в някой блок, казвам: „Добър ден, имате ли нужда от боядисване на стени, от смяна на дограма?“ А домоуправителят вика: „Ти не си ли много малък?“ Казвам: „Да, малък съм, но майсторите са заети, затова аз им търся работа.“ Майсторите ми отчисляваха по 20% комисиони и на месец си изкарвах по 500-600 лева – страшно много пари тогава.“

В офиса си на немското издание Strazen Journal

В „зората на демокрацията“ младият Ширков вече е натрупал опит като предприемач на ремонтни дейности и се захваща с все по-крупни сделки. Урежда строителни ремонтни дейности в още нераздържавените предприятия. „В един момент към мен буквално се сипеха пари. Бях само на двадесетина години“, казва Мартин. От първата си голяма сделка

получава 20 000 лева и си купува мерцедес

„Буквално не знаех какво да правя с парите си“, казва мъжът.

Типично по български, когато Мартин се замогва, около него започват да се навъртат разни партийни лидери и хора от висшата администрация за спонсорства, за уреждане на сделки, за да „лапат“ комисиони. „Няма да забравя една среща с човек, който и сега е на власт, каза ми: „Ние тебе ще те унищожим, бе!“ И действително ме смачкаха. През мен минаха доста политици. Счупиха в мен искреното и чисто желание да помагам на по-слабите. В един момент натискът стана нетърпим, взех си жената и децата и заминах за Холандия. Не съм искал да емигрирам, вярвай ми, те ме принудиха!“

Така през 1998 г. семейството му се оказва в чужда страна, без да знае езика и сред холандци, които не желаят чужденци. Полека-лека изплува в непрекъсната борба за правата си. Талантът му като предприемач се разгръща и в Ротердам, където се установява със семейството си. Днес владее 7 езика и е притежател на голяма компания за рекламни дейности – холдинга „Мултимедия инженеринг“, като притежава патенти на много свои изобретения на продукти, свързани с рекламата.

През 2011 г. регистрира фондация „България“ с основна цел подпомагане на българите при техните първи стъпки в чуждата страна и издава вестник „Емигрант“. „Като откривахме офиса,

че като засвири български оркестър

че като се развяха знамена, че като се хванаха нашите на хорото… И на мига пристигнаха 10 патрулки с полицаи да проверят законни ли сме“, смее се Мартин.

Той и фондацията му започват яростна битка за отваряне на трудовия пазар в Холандия за чужденци. „Искаха от всеки българин, пребиваващ в страната, да си плаща здравните осигуровки – 110 евро на месец, а в същото време не даваха възможност да изкарва законно доходите си“, възмущава се Мартин.

В Европарламента в Брюксел с Христо Стоичков, който заради личната си съпричастност към каузата за отваряне на трудовия пазар за българи е награден с грамота и обявен за почетен член на фондация „България“, 2012 г.

През 2012 г. той организира протест пред холандския парламент в Хага за отваряне на трудовия пазар за емигранти. Пристигат журналисти от CNN, Euronews и други големи медии и събитието влиза в световния новинарски обмен. Тогава председателят на Европейския парламент Жозе-Мануел Барозу кани председателя на фондация „България“ на разговор. Българинът събира група от юристи и общественици и заедно с Христо Стоичков отива на срещата. След това на българите в Холандия се разрешава да регистрират собствени фирми за малък бизнес.

Един ден нашенец му се оплаква, че 2000 сънародници буквално бедстват, след като няколко години са се хранили с продажба на едно списание. Издателите му решават да не го дават повече на чужденци. „Марин ме помоли за заем за билет, да се прибере в България. А нали всички тези хора бяха дошли в Холандия, за

да издържат близките си в родината

Тъпчеха се по 10 души в една стая, за да си поделят наем от 700 евро. Казах му, че ще му дам колкото пари му трябват, но да изчака с връщането си“, разказва българинът.

Ширков решава сам да създаде списание, за да осигури на сънародниците си хляб, докато си намерят нещо по-стабилно. Адвокатът му се чуди на акъла: „Ти някога издавал ли си списание? Как ще стане?“ „Като имаш самолет, си намираш пилот“, е отговорът на Ширков. Той регистрира списание Straat Journaal, а снаха му намира в интернет холандски журналисти, които да го правят. Основните теми са социални – истории на хора, които се борят с живота и оцеляват. Ширков вади на сънародниците си разрешителни за продажба на печатни издания пред супермаркетите и машината се завърта.

„Съпругата ми Ани е душата и сърцето на всичките ми инициативи, тя се занимава с разпространителите на списанието“

Така хората без доходи, вместо да се унижават с протегната за милостиня ръка, изкарват достойно прехраната си. От цената на списанието 2 евро те отчисляват 1 евро за разходи по производството му, останалите пари са за тях. Холандците с добри сърца им дават по едно или повече евро отгоре и така свързват двата края. Ширков им организира и безплатни курсове по холандски, за да могат да се защитават. „Днес първите продавачи вече имат хубава работа, купили са си къщи с ипотека, помагат и на близките си в България и живеят достойно“, казва Мартин.

Славата му се разнася и в съседните страни и той издава второ списание – на немски,

за бедстващите хора от Германия

– Strazen Journal. Постепенно включва като разпространители и бедстващи хора от Румъния, Полша, Русия и други страни. Храни всички с топли български банички. Прославя се като покровителя на бездомниците.

Често отчисленията от 1 евро не достигат за покриване на разходите и Ширков дофинансира производството на изданията със собствени средства. „Много искам да издам такова списание и на български език. Да, знам, че ще е в малък тираж и ще съм на загуба, но ме е срам да гледам как хора, работили с години за България, ровят по кофите“, споделя Ширков.

През 2012 г. той започва втора яростна битка срещу председателя на една крайна националистическа холандска формация – „Партия на свободата“. Герт Вилдерс е против пребиваването на чужденци в страната с аргумента, че отнемат работата от холандците.

Същата година в Холандия се случва нещо подобно на нашумелия у нас случай с норвежката служба за защита на децата Barnevernet. Социални работници в Холандия отнемат безогледно деца от родители емигранти, които според тях малтретирали рожбите си. „Представи си, детето ми е палаво и буйно, постоянно се бие с някого в училище и вечно е в синини и драскотини – обяснява Мартин. – От училището директно ме обвиняват, че малтретирам детето си. Идваш ни на гости с детето си и те прибират и моето, и твоето дете, защото, видиш ли, живеели в условия на семейно насилие.“

„В училищата тогава раздаваха анкети на децата, включително и на нашите българчета – разказва Мартин. – А някои от

сънародниците ни не знаят добре холандски

и ги предупредих да внимават при отговорите. В анкетите имаше въпроси от сорта: „Страхуваш ли се от баща си?“ Ако детето пише: „Да“, обявяват, че е малтретирано. Ако пише: „Не“, казват, че е оставено на произвола и не се грижиш за него. Отнемат ти го и го пращат при разни недобросъвестни приемни родители, и Бог да му е на помощ…“ Тогава няколко българчета са изтръгнати от майките си, а много сънародници са изплашени, вземат си жените и децата и се връщат в Родината. Ширков плаща от джоба си на юристи и успява да измъкне 4 българчета от социалните.

Днес в офиса на компанията му непрекъснато пристигат българи, на които помага да се оправят с непознатите холандски институции. И продължава да подпомага финансово първите стъпки на сънародниците си в непознатата страна. „Днес във фирмата ми работят много холандци, уважаван съм и си партнирам с всички институции в страната. Днес не аз чакам холандеца да ми плати заплатата, а той чака аз, българинът, да му я платя“, казва с гордост Ширков.

„Дали искам да се върна?… Божеее, сърцето ми плаче за България! Мечтая за това и ще го направя – казва силно развълнуван мъжът. – А сега ще трябва да спрем с интервюто, защото ще пътувам в друг град, там българин има проблеми… Е, не мога да се спра да помагам! Така съм устроен.“

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА